Работното време на „Добростански бисер“ е от 09:00 ч. до 18:00 ч. – в петък, събота, неделя, понеделник и вторник. Почивните дни са сряда и четвъртък (с изключение на днешния ден, заради откриването). Има възможност обектът да работи и през почивни дни, но с предварителна заявки и е необходимо да се събере група от най-малко 15 души посетители. Ежегодно пещера „Добростански бисер“ се радва на интереса от хиляди туристи, като е отворен за посещения от 1-ви май до 30-ти септември. Причината да не може да бъде разглеждана целогодишно е именно колонията от прилепи.

Цени на входни такси (срещу удостоверяване със съответния документ):

• възрастни: 9 лв.
• ученици, студенти и пенсионери: 6 лв.
• организирани групи – над 8 души: 8 лв.
• семеен билет – родители с деца до 7 г.: 18 лв.
• хора с увреждания: 3 лв.
• беседа – 15 лв.

Материалът Още една забележителност край Асеновград отвори врати е публикуван за пръв път на News Life.

Изданието подчертава, че пътуването до страната ни е станало по-лесно от всякога, благодарение на премахването на граничните проверки за посетители от повечето държави от Европейския съюз (във връзка с присъединяването ни в Шенген по суша от 1 януари 2025г.). Освен това, очакванията България да приеме еврото допълнително ще улеснят пристигащите от чужбина туристи.

Като отправна точка, „Ню Йорк Таймс“ препоръчва София – столицата на България. Тя е описана като древен културен кръстопът и дом на уникалния „Триъгълник на религиозната толерантност“, където католически катедрали, еврейски храмове, мюсюлмански джамии и православни църкви съжителстват мирно.

Други акценти включват Национален парк „Рила“ и мистичния Рилски манастир, които предлагат незабравими гледки и възможности за преходи. „Отделете си ден или три за Пловдив – очарователният втори по големина град в страната, с неговия оживен нощен живот“, пише още в статията.

За любителите на историята и красивите гледки се препоръчва Велико Търново – град с „драматична архитектура“, разположен на стръмни скали. Черноморските курорти също са споменати като идеални места за релакс.

„Ню Йорк Таймс“ завършва с препоръка към читателите да опитат подценяваните български вина, които добавят допълнителен вкус към едно вече незабравимо пътуване. Класацията на изданието включва още екзотични дестинации като Коста Рика, известна със своите природни резервати, оживения град Киото в Япония и други. Списъкът е съставен с цел да предложи на пътешествениците разнообразие от културни, природни и приключенски изживявания.

Материалът „Отделете си три дни да видите Пловдив“: Ню Йорк Таймс включи България в топ дестинациите за 2025 година е публикуван за пръв път на News Life.

В нея авторът разказва за произхода на града, историята и връзката с Гърция. Освен красивите фотографии текстът пренася читателя с невероятните си образи в думи там на брега на пристанището, при рибарите, до белите лодки и уханието на соленото море, пише bTV.

„Кацнал на скалист полуостров, старият град на Созопол напомня на гнездо от камъни и дърво. Солидните семейни къщи, реставрираните градски стени и издържалите на времето скали придават усещане, че сме скрити зад дебела крепост. Но там, където това древно селище е обърнато на запад, към малкия остров Свети Кирик, Созопол обгръща с гостоприемни ръце естественото си пристанище, предлагайки на моряците сигурен пристан по този участък от черноморското крайбрежие.“, продължава статията за древния ни морски град британската медия.

По-надолу авторът предлага малко история и данни за Созопол, както и малко съвременна информация. „Днес градът е един от най-популярните курорти в България със средновековни църкви и широки пясъчни плажове. Но именно това пристанище е първото, което е довело пътуващите древни гърци в Созопол преди повече от 2500 години. Съвременното име на града произлиза от гръцката дума „Град на спасението“, но през първото хилядолетие пр.н.е. той се е наричал Аполония Понтика (Аполон на Черно море) по името на великия гръцки бог на слънцето Аполон.

Аполония Понтика се превръща в оживен пристанищен град със значителен храм на Аполон и 13-метрово бронзово изображение на бога. По отношение на древногръцките статуи той отстъпва по размери само на Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят. Известна в цялото Източно Средиземноморие, гигантската статуя на Аполония Понтика, присъствала върху монетите на града и в крайна сметка била открадната от римляните“, пише още в материала за курортния ни град Би Би Си.

Трудно да си представим опасностите, които крие плаването в Черно море. Но както за древните, така и за съвременните мореплаватели този район може да бъде коварен, казва пред медията Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. „Това е рискован маршрут за плаване, заради южните ветрове в Черно море. Това е първото безопасно пристанище между Босфора и Стара планина“, обясни експертът.

Прахов казва още, че в древността входът към пристанището е минавал през тесен отвор в северния край, който сега е затворен с вълнолом. Не е било лесно да се премине по него, но веднъж влезли вътре, корабите са били в безопасност, приютени между полуострова и остров Свети Кирик. „Това е причината символът на Аполония Понтика да е котвата“, добавя Прахов с усмивка.

Резултатът е дебел слой от това, което някога е било боклук – най-вече хиляди парчета счупена керамика, от утилитарни буркани до фино изрисувани чаши за пиене – но сега е безценен източник на информация и доказателства за едно от най-големите пристанища на древното Черно море.

Аполония Понтика е основана от гърци от Милет, сега в Западна Турция, през 610 г. пр.н.е. Те са били пионери в огромното движение на хора и идеи – процес, описван от някои като „гръцка колонизация“, продължил от VIII до VI в. пр.н.е., при който са създадени десетки, ако не и стотици селища по Средиземноморието и Черно море – на запад до Южна Испания и на изток до Грузия, пише още в статията на Би Би Си. Аполония Понтика е една от първите такива колонии в Черно море.

Безопасността на нейното пристанище изиграва основна роля за превръщането на морето, известно някога на гърците като Pontos Axeinos, или „негостоприемно море“, в Pontos Euxeinos, или „гостоприемно“. Но гърците не пристигат в една пуста земя. В тази част на света живеели траките – мощна и уверена в себе си цивилизация.

Търговията между местното население и гръцките заселници била в основата на растежа и просперитета на града: в замяна на зърно, сол, дървен материал и медна руда от местните мини гърците донасяли търсени продукти от Средиземноморието, по-специално зехтин и вино. По време на разкопките местните археолози дори са открили стъклено шишенце за парфюм от римския период с все още непокътнат в него маслен аромат.

Не е нужно да търсите далеч, за да откриете, че средиземноморското влияние е все още живо сред калдъръмените улички и таверните на брега на морето в Созопол. Местните жители и посетителите се състезават за най-добрите маси на пристанището, отрупани с комбинация от балканска и гръцка кухня: риба на скара, тарамасалата, миди и саганаки и, разбира се, винаги надеждната „гръцка“ салата.

Средиземноморският характер на Созопол не е вкаменен остатък от отдавна изгубения древен свят, който Прахов и екипът му толкова усилено разкриват. Забележително е, че наред с други черноморски рибарски селища, които водят началото си от гръцки колонии, Созопол остава гръцки говорещ до началото на XX в., докато при обмена на населението на Балканите повечето от етническите гърци в града напускат домовете си и се преместват в самата Гърция.

Всички граждани на Созопол са горди българи, но малък брой семейства решително държат и на гръцкото си наследство. „Трудно е да се отговори на въпроса: „Кои сме ние?“ или „Откога сме тук?“. Но всички ние се гордеем с произхода си. Това е, което ни обединява, че сме от древна Аполония“, казва Аспасия Порожанова.

Материалът Би Би Си за Созопол: „Мини Гърция“ на брега на морето с подводна съкровищница е публикуван за пръв път на News Life.

Авторитетното британско издание публикува обширна статия за Пловдив, озаглавена „Най-старият град в Европа е магичен и се намира на място, на което най-малко очаквате“.

„Пълният с изкуство Пловдив ще ви изненада с комбинацията от смело улично изкуство, римски останки и високи температури, които продължават чак до есента“, пише Крис Олсъп.

„Пловдив е най-старият и пълен с изкуство български град. Когато се спуснете надолу, тишината и спокойствието на Стария град се заменя от оживения пулс на Капана, където деликатно изработените къщи са сменени с магазини с улично осветление.

В Европейската столица на културата преобладава балканска версия на „ла долче вита“: температури до 25 градуса през есенния сезон, прекрасен сладолед и любими регионални вина.

Тук обаче всички пътища водят до изпълнения с енергия квартал „Капана“, пълен с барове и ресторанти, където човек лесно може да се загуби. А ако искате да добиете по-обширна представа за града, изкачете се на хълма “Бунарджика“, от чийто връх може да наблюдавате града, който съществува вече над 6000 години“, споделя авторът.

Публикацията препоръчва какво може да се прави в града под тепетата в рамките на два дни. Сред предложенията са разходка в Стария град, обяд в Капана, посещение на градските художествени галерии и музеи, както и вечер с представление на Пловдивската опера.

„Старият град на Пловдив е комбинация от тихи антикварни магазини, галерии и възрожденски дух. На улицата на занаятите пък можете да научите как да възстановите антични оръжия, наред с други традиционни умения“, споделя авторът и препоръчва:

„Разходете се из центъра на града, където ще намерите епичните стенописи на Стария град, сюрреалистичното улично изкуство, което озарява Капана, a бюстове на революционери допълват красотата на Цар-Симеоновата градина“.

Споменават се и някои от най-колоритните места в Пловдив за хапване и пийване, както и предложения за настаняване в града под тепетата.

Материалът „Таймс“: Пълният с изкуство Пловдив ще ви изненада е публикуван за пръв път на News Life.