На въпрос дали това означава, че страната ще наложи вето върху санкционния пакет, министърът беше категоричен: „Не. Това не е вето. Това са резерви, които предлагаме, така че тези лица да бъдат изведени от санкционния режим.“

По този начин България няма да възпрепятства приемането на 21-вия пакет санкции, чието одобрение от държавите членки на ЕС се очаква на 14 юли, но ще настоява за промени в част от санкционния списък.

В интервюто Стоянов коментира и българската позиция по отношение на подкрепата за Украйна. Той заяви, че страната е изчерпала възможностите си за предоставяне на въоръжение от Българската армия и няма финансова възможност през тази година да отделя средства за военна помощ за Киев.

Министърът припомни, че предишни български правителства са поели финансов ангажимент в размер на 80 млн. долара към международния механизъм PURL, чрез който се финансира закупуването на въоръжение за Украйна, но подчерта, че настоящият кабинет не е извършвал такива плащания и не предвижда да го направи до края на годината заради бюджетните ограничения.

Материалът Димитър Стоянов: България няма да наложи вето на 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия е публикуван за пръв път на News Life.

„Ще ви дадем лиценз да произвеждате „Пейтриът“. Това е доста готино. По този начин не можете да се оплаквате, че не им даваме достатъчно“, каза Тръмп на среща с украинския президент Володимир Зеленски в Анкара.

Зеленски отдавна настоява за получаването на повече такива системи за отбрана, които са скъпи, силно търсени и отнемат много време за производство. Той многократно е призовавал Украйна да получи лиценз за производство на тази технология, тъй като са сред най-ефективните средства за защита срещу руски ракетни атаки.

Американският президент уточни, че компанията производител на „Пейтриът“ все още не е била информирана за намерението за предоставяне на лиценз за Украйна, но изрази увереност, че нещата ще се уредят. Доналд Тръмп също така каза, че ще отиде в Украйна, когато настъпи подходящия момент за това, предаде Ройтерс. Относно дроновете американският лидер каза, че мисли, че може да бъде постигната сделка. „Ние ще купуваме техни дронове“, допълни той.

Материалът „Вече не можете да се оплаквате“: Тръмп съобщи на Зеленски голяма новина за Украйна е публикуван за пръв път на News Life.

Trump: Putin feels the pressure. We’re getting close to ending the war

Asked why Putin launched another deadly strike on Kyiv just after speaking with him, President Donald Trump said he believes the Russian leader does feel pressure.

„He wants to end it, and Ukraine wants to… https://t.co/VIRSQjhpQI pic.twitter.com/DvvduHFPHW

— NEXTA (@nexta_tv) July 6, 2026

Тръмп също така оцени високо телефонния разговор с Путин, проведен през уикенда. „Добър телефонен разговор“, заяви американският президент. „Той иска да сложи край на това. И Украйна иска да сложи край на това. И ние водим преговори“, каза Тръмп. „И… [Володимир] Зеленски всъщност иска това да приключи сега“, заяви американският президент.

„Ще отидем на срещата на върха на НАТО, и ще говорим за това“, каза още Тръмп. „Мисля, че ще постигнем“, добави той.

Материалът Доналд Тръмп: Путин усеща натиска, иска да сложи край на войната (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

„Дания твърдо подкрепя Украйна в борбата ѝ за свобода. Ето защо сега изменяме специалния закон на Украйна, тъй като не е било предвидено нашите правила за легализация да бъдат използвани за избягване на военна служба“, каза датският министър на имиграцията Мортен Бедсков.

Въпреки че Дания вече няма да приема нови украински бежанци от мъжки пол, тези промени няма да засегнат 47 600 украинци, които вече са в страната. Те ще могат да останат в Дания. Освен това, новото правило няма да се прилага за украински мъже, официално освободени от военна служба.

Решението на Дания да промени позицията си идва на фона на дискусии относно необходимостта от преразглеждане на правилата на ЕС за предоставяне на временна закрила на украински бежанци. Няколко европейски държави обмислят въвеждането на собствени национални закони, ограничаващи приема на украински бежанци.

Според Kyiv Independent, решението на датското правителство вече е предизвикало критики от комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флахърти. Той заяви, че това е „пример за по-широка тенденция към ограничаване на защитата на 4,3 милиона украинци, които в момента са разселени в Европа“. О’Флахърти отбеляза, че общите изключения рискуват да се превърнат в нарушения на правата на човека и че „въпроси, свързани с наборната военна служба, включително отказът от военна служба по съвест, могат да доведат до основателни искове за защита“.

Заслужава да се отбележи, че правилата за приемане на украински бежанци в момента се прилагат на ниво ЕС и отделните държави не могат да ограничават правата на украинците повече от разрешеното от правилата на ЕС. Това обаче не се отнася за Дания, тъй като тя отказа да подпише стандартния Маастрихтски договор за присъединяване към ЕС още през 1992 г. и ѝ беше позволено да се присъедини към блока при специални условия.

Материалът Първа европейска страна затваря врати за украински мъже е публикуван за пръв път на News Life.

По думите на премиера България работи за „траен и справедлив мир в Украйна, основан на международното право и Устава на ООН“, като ключова роля трябва да има дипломацията, а Европейският съюз следва по-активно да се ангажира с мирния процес.

Радев прави разграничение между военна и военно-техническа подкрепа, като уточнява, че след 13 пакета помощ страната е достигнала лимита на възможностите на Въоръжените сили. „След 13 пакета военна подкрепа България достигна предела на това, което може да предостави от ресурса на Въоръжените сили, без да компрометира способностите за национална отбрана“, заявява Румен Радев.

Министър-председателят подчертава, че прекратяването на даренията от армията не засяга другите форми на подкрепа, включително дейността на отбранителната индустрия. „Преустановяването на даренията от Българската армия не означава преустановяване на подкрепата по други направления, нито означава преустановяване дейността на българската отбранителна индустрия“, посочва още той.

Радев допълва, че позицията се основава и на необходимостта от запазване на отбранителните способности и фискалната стабилност на страната, отчитайки процедурата по прекомерен дефицит, започната от Европейската комисия. „Считам, че страната ни е достигнала прага на възможностите си да предоставя военна или финансова подкрепа за Украйна отвъд вече договорената“, посочва премиерът.

Материалът Радев: Подкрепяме Украйна, но сме достигнали прага на възможностите си за военна или финансова помощ е публикуван за пръв път на News Life.

Според нея интересно е да се проследи как се разви реакцията на обществото по казуса спрямо Русия. „Странно е как България се опитва да покаже позиция, близка до националния интерес, и това предизвика смут сред политическите опоненти. С този пакет и тези резерви става въпрос за принципна позиция – България подкрепя санкции за икономически ефект спрямо Русия, за да могат да започнат преговори за мир. България подкрепя санкции, които имат много по-голям ефект спрямо Русия“, изтъкна Велислава Петрова.

Тя добави, че България би имала резерви, ако се наложат санкции спрямо торовете и софийското метро. „Всеки един санкционен пакет и мерките биват оценяване от всички институции у нас. Техните становища биват взети предвид, когато страната изгражда националната си позиция. Когато се обсъждат санкции, биват съгласувани в ресорните министерства“, каза Петрова.

Външният министър отбеляза още, че българската армия няма капацитет да дарява оръжия на Украйна. „Това, което е важно, е да разберем какво иска украинската страна. Премиерът Румен Радев постави нуждата от сътрудничество в сферата на енергетиката, а не каква помощ може да дадем по линията на нашата армия. Без да се опитваме да търсим корист и скандал, е добре да се насочим да видим какво иска украинската държава“, допълни Велислава Петрова.

Тя коментира и отношенията между България и Северна Македония. „Отношенията ни със Северна Македония се вижда, че българската позиция е по-близко до европейската позиция. На европейско ниво има огромен консенсус затова, че толерантността към такъв тип прояви като палеж на дипломатически автомобили, не трябва да има“, подчерта Велислава Петрова-Чамова.

Материалът Външният министър: България не налага вето върху новия пакет санкции срещу Русия е публикуван за пръв път на News Life.

За санкциите срещу Русия и патриарх Кирил

Йотова защити аргументите на премиера Радев срещу евентуално включване на руския патриарх Кирил в бъдещ санкционен пакет на ЕС. Според нея подобна стъпка би могла да отвори нова конфликтна линия в момент, когато Европа и Украйна настояват за мирни преговори.

„Час по-скоро Русия трябва да седне на масата на преговорите. Трябва ли сега да пренесем спора за това дали Европа е срещу православието? Трябва ли да разделяме вярващите тук в България? Моят категоричен отговор е не“, заяви тя. Президентът подчерта, че до момента не е видяла подобна дискусия да бъде водена в други европейски държави и предупреди срещу излишно изостряне на общественото напрежение.

„Ние сме православна държава. Не искаме българските вярващи да бъдат разделени по тази линия, защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история. Бих направила всичко, за да бъде избегнат подобен конфликт“, каза още президентът. „По-кресливата част взе на въоръжение темата за патриарх Кирил и съвсем не беше изгодно да коментира другата част от резервите – свързани с националната сигурност, бъдещето на ядрената централа и на „Лукойл“, коментира тя.

„Европа не е класна стая“

На въпрос на Светослав Иванов дали България започва да следва модела на Унгария в европейската политика, Йотова отхвърли подобни сравнения. „Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат“, каза тя.

Според президента България има право да защитава собствените си интереси и да изразява различни позиции, без това да бъде тълкувано като отклонение от европейската ориентация на страната. Според президента страната не трябва автоматично да се съгласява с всяка обща позиция. „Стига сме се държали като послушния гост в европейското семейство. Ние имаме своите политики, своите интереси и трябва да ги защитаваме. Гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото и този на останалите 26 държави“, каза Йотова.

Стратегическа автономност и нова Европа

Според президента войната в Украйна е показала сериозни слабости в европейската система за сигурност и е ускорила процеса на преосмисляне на зависимостите от външни партньори. Йотова подкрепи усилията за укрепване на европейската отбранителна способност, но подчерта, че това не трябва да се разглежда като алтернатива на НАТО, а като засилване на европейския стълб в Алианса. Тя обърна внимание и на икономическите предизвикателства пред ЕС. „Европа повече не може да бъде само солидарна Европа. Години наред на Европа ѝ липсваше амбиция“, заяви президентът.

Според нея бъдещето на континента зависи от конкурентоспособността, технологичното развитие и намаляването на зависимостта от външни доставчици, включително от Китай в областта на критичните суровини.

България държи „златна карта“

В контекста на отношенията със САЩ и новата международна среда Йотова беше категорична, че България има уникален шанс да се превърне в ключов фактор в региона. Тя посочи географското положение на страната, енергийните връзки и бъдещите транспортни коридори като стратегически предимства. „Ако някой сега не осъзнава каква златна карта държи България в ръцете си, това е голяма грешка“, каза президентът.

Според нея през страната ще преминават бъдещи енергийни и транспортни коридори, както и инфраструктура, свързана с високите технологии и центровете за данни.

Визите за САЩ и принципът на реципрочност

Йотова защити искането темата за визите за български граждани отново да бъде поставена пред американската администрация. Тя заяви, че принципът на реципрочност в рамките на Европейския съюз не се спазва и това поставя ЕС в противоречие със собствените му правила. „Ние сме в нарушение на собственото си европейско законодателство“, коментира тя.

По думите ѝ България не бива да се отказва от усилията за отпадане на визите за своите граждани, а трябва последователно да защитава интересите си пред американската администрация и европейските институции. „Надявам се усилията на правителството и на всички български институции да продължат в тази посока“, отбеляза Йотова.

Северна Македония и европейският път

Един от най-категоричните моменти в интервюто беше свързан със Северна Македония. Йотова заяви, че има сериозни съмнения дали настоящото ръководство в Скопие действително желае членство в Европейския съюз. „Имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз“, каза тя.

Според президента проблемът не е между София и Скопие, а между Скопие и европейските правила, договорени още през 2022 година. Тя посочи като тревожен сигнал твърденията на представители на властите в Скопие, че не се чувстват обвързани от решенията и подписите на предишните управления. „Това не е подпис на персоналия. Това е ангажимент на държавата“, подчерта Йотова.

За „Боташ“: Договорът можеше да работи

Президентът коментира и споразумението между България и турската компания „Боташ“. Макар да уточни, че темата не е била обсъждана по време на разговора ѝ с турския външен министър Хакан Фидан, тя защити тезата, че проектът е можел да бъде използван по-добре. „Според мен вместо да се плащат тези пари, отдавна той можеше да работи“, заяви Йотова.

По думите ѝ договорът е бил сключен в момент на сериозна енергийна несигурност след прекъсването на руските доставки и е имал както краткосрочен смисъл, така и потенциал за бъдещо развитие.

„Аз вярвам в Европа“

На финала на разговора президентът отхвърли тезата, че Европа живее в заблуда, и заяви, че континентът вече е започнал да се събужда за новите реалности. „Аз вярвам в тази идея. И вярвам в Европа“, каза Йотова.

Според нея днешните кризи са възможност за промяна и Европа разполага с всички инструменти, за да възстанови лидерската си роля в света. „Държим златната карта. Но понеже говорим за карти – имаме цялата колода в ръцете си в момента“, завърши тя.

Материалът Илияна Йотова: Стига сме се държали като послушния гост в европейското семейство е публикуван за пръв път на News Life.

Лидерът на ГЕРБ коментира и излизането на България от „сивия списък“. „През 2023 г. България беше вкарана в сивия списък за пране на пари. Преди няколко дни, в сряда, Комисията на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа съобщи, че е приключила новата оценка на България и страната е изпълнила всички 40 препоръки. Цялата работа е свършена от кабинета „Желязков““, категоричен бе той.

Борисов коментира и високите цени и регулацията на пазара. „Цените са каквито определя параза, българите ги вдигнаха и бяха изпуснати. Безвластието, държавните служители гледаха къде да останат – и са прави за себе си. Виждате чистката, която върви навсякъде, тотална чистка“, категоричен бе лидерът на ГЕРБ.

Материалът „Радев заслужава да бъде поздравен“: Борисов с коментар за санкциите срещу Русия (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

По-късно Зеленски съобщи във Фейсбук профила си, че се е срещнал с Радев и му благодари за съдържателните разговори. „Обсъдихме подробно развитието на нашето сътрудничество и енергийната сигурност, включително на регионално ниво. Разгледахме също така подготовката за консултации между Украйна и България, насочени към разработването на съвместни проекти. Поканих България да започне работа по специално споразумение в областта на безпилотните системи“, поясни украинският президент. По думите му двамата са се договорили да възложат на екипите си да проследят изпълнението на всички обсъдени въпроси и да подготвят редица двустранни документи.

Преди редовното заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък Радев заяви, че ще наложи вето на 21-вия пакет санкции срещу Русия. „Ако патриарх Кирил е в санкционния пакет, заедно с още 34 физически лица, България няма да подпише. Ще поискаме той да бъде изваден от пакета“, поясни Радев. Той подчерта, че България ще подкрепи процеса на преговорите между Украйна и Европейския съюз.

През 2023 г. Радев и Зеленски се срещнаха в София. Тогава двамата сблъскаха позиции пред включени камери, тъй като премиерът, тогава президент, заяви, че България подкрепя Украйна, но отново се обяви против предоставянето на оръжие и боеприпаси на Киев. Радев беше категоричен, че изходът от войната е търсене на мир чрез дипломация.

Материалът Румен Радев и Володимир Зеленски обсъдиха производството на дронове в България (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

Изданието обяснява, че това се улеснява от очевидната готовност на Тръмп да увеличи натиска върху руския президент Владимир Путин за прекратяване на войната срещу Украйна, както и от нуждата му от помощ от съюзниците за стабилизиране на рамковото споразумение за прекратяване на огъня с Иран.

Според Politico, започват да стават ясни очертанията на споразумение, според което Тръмп ще подкрепи Европа по украинския въпрос в замяна на европейска помощ за гарантиране на сигурността в Ормузкия проток – ключов корабен маршрут, чието затваряне по време на войната с Иран доведе до бързо покачване на цените на енергийните източници. „Дискусиите, които проведохме помежду си и с президента на САЩ – както по време на официални срещи, така и по време на неофициални разговори в кулоарите на събитията – ми дават известна доза оптимизъм“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц пред репортери във вторник.

Макар че дипломатите предупредиха срещу прекален оптимизъм, позовавайки се на предишната промяна в позицията на Тръмп след проукраински изявления, те също така споделиха оценката на германския лидер за трансатлантическите отношения, въпреки индивидуалните разногласия на Тръмп с много лидери от Г-7.

Изданието съобщава, че ден преди това ръководителят на Белия дом е предизвикал вълна от безпокойство, като е заявил, че споразумението между Вашингтон и Техеран ще му позволи отново да се съсредоточи върху мирното споразумение между Русия и Украйна. В статията се казва, че опасенията, че президентът на САЩ може да обезсмисли месеците усилия на съюзниците на Украйна да увеличат натиска върху Москва, са изострили напрежението около войната с Иран – широко критикувана от лидерите на ЕС, включително и от Мерц – както и отделни спорове с британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон. „Близо едночасовият телефонен разговор на Тръмп с Путин в неделя подхрани тези страхове, намеквайки, че той отново може да окаже натиск върху Украйна да отстъпи територия и да приеме лоша сделка“, обяснява изданието.

Тръмп обаче не изглеждаше в настроение за няколко кръга спорове с колегите си световни лидери. Американският президент изненада участниците в срещата на върха, като обяви след 70-минутна среща с украинския президент Володимир Зеленски и други лидери, че САЩ ще наложат отново санкции срещу руския петролен сектор. „Русия трябва да сключи сделка“, каза американският президент.

Но според изданието инициативата относно Украйна си има цена. Politico се позовава на двама висши дипломати, които са наблюдавали разговорите на лидерите. Според тях, Тръмп е настоял колегите му от Г-7 да подкрепят споразумението му с Иран и да предложат помощ за разминиране на Ормузкия проток, преди вицепрезидентът Джей Ди Ванс да пристигне в Женева, за да финализира споразумението за прекратяване на огъня с Техеран.

„Тръмп ще се нуждае от ресурсите на своите съюзници от Г-7 и други страни… за да разминира Ормузкия проток. В замяна трябва да има някаква отстъпка по отношение на Украйна. Има много силни очаквания, че той ще подкрепи Украйна. Точно това каза и на лидерите“, казва дипломат пред изданието. В отговор лидерите на Г-7 ясно са заявили, че са готови да помогнат, но при определени условия.

Въпреки очевидната размяна „Украйна за Иран“, положителният резултат от срещата на върха във вторник се дължи до голяма степен на усилията на лидерите на Г-7 да спечелят благоразположението на американския президент. Изданието отбеляза, че украинският президент Володимир Зеленски също е дошъл подготвен. Един от двамата висши дипломати от ЕС заяви пред изданието, че докато се обръщал към религиозните членове на обкръжението на Тръмп, Зеленски показал на лидерите, седнали на масата на Г-7, изображение на горящата Киево-Печорска лавра, ударена от руски дрон.

Материалът Голямата геополитическа игра: Г-7 използва сделката за Иран, за да върне Тръмп в отбора на Украйна? е публикуван за пръв път на News Life.