Между страниците на сборника „Нашата Коледа 3“ ще намерите 18 разказа, създадени от майстори на перото, новодомци в литературата и пазители на културата и духа. Осемнадесет разказа, различни по глас и ритъм, но близки по усещане. Истории, които обагрят живота в цветовете на всичките му противоречия, горчивина, усмивки, тъга, прошка и светлина.

Българската коледна песен зазвучава с думите на Георги Марков, Виктория Бешлийска, Дамян Дамянов, Здрава Каменова, Мартин Колев, Радослав Петров, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Бойко Василев, Евгени Черепов, Васил Попов, Яна Титова, Теодора Духовникова, Анджела Родел, Палми Ранчев, Александър Ривиев, Радослав Бимбалов и Стефан Цанев.

Непрежалимият дисидент и писател Георги Марков връща спомена за онази стара българска Коледа, миришеща на слама и комин. Виктория Бешлийска избродира нежна и деликатна притча за несбъднатия копнеж, художникът Дамян Дамянов гледа към небето, за да открие колко човешка е всъщност безкрайността, а актрисата Здрава Каменова предлага своя съвременна версия на уютната дядова ръкавичка. Мартин Колев превръща зимата в мистерия, където реалното и невидимото си разменят местата, а съавторът на проекта „Карти срещу българщината“ Радослав Петров успява да вдигне стълба към човечността. Поетесата и писател Йорданка Белева извезва своя елегия на загубите, а Оля Стоянова предизвиква героите си да надскочат ежедневното. Докато журналистът Бойко Василев създава съкровен балкански разказ за свободата и изборите, които правим, то литературата среща празника в разказа на Евгени Черепов.

Вдъхновяващата Теодора Духовникова е онази с белите кънки, която припомня чистотата и простотата на коледния дух. Васил Попов картографира хрониките на онези решения, след които няма връщане назад. Коледите на Яна Титова, Анджела Родел, Палми Ранчев, Александър Ривиев и Радослав Бимбалов носят усещане за близост, за съучастие и топлина. А финалният текст на Стефан Цанев възпява простото „Хора, обичайте се“, което въплъщава коледното чудо.

„Тези разкази са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество – пише Захари Карабашлиев в предговора. – В тях има топлина – не като от огън от камина, пусната на телевизионния екран, а топлина на домашна кухня, в която различни поколения приготвят една и съща храна по един и същ начин (въпреки разликите си), топлина на човешка връзка, на доброта, на спомен, който ни уверява, че сме живели, били сме обичани и сме имали значение.“

Третото издание от поредицата оставя трайна следа в съвременната българска разказваческа традиция – с вярата, че именно споделените думи ни спасяват от забрава и ни връщат към най-устойчивите и неизкореними човешки качества – добротата, състраданието и нежността един към друг.

Напоен с вяра и носталгия, греещ като звезда,  „Нашата Коледа 3“ е  внимателно подбран подарък – опакован с желание дар от думи, предназначен да бъде откровение за всички минали, настоящи и бъдещи празници. Този сборник е и общата вълнуваща история за  тихото чудо, която носи в себе си семейния уют, любовта към книгите и духа на най-вълшебното време от годината.

Коледа иде. Нека е наша.

ИЗ „НАШАТА КОЛЕДА 3“ СЪС СЪСТАВИТЕЛ ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ

КОЛЕДА – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗКАЗ

Захари Карабашлиев

В зимните вечери има нещо, което сякаш побутва хората към разказване на истории. Дали е заради по-малкото светлина, дали заради контраста на топлия дом със студения свят навън, дали защото в точно това време на годината сме естествено предразположени към по-малко действие и повече размисъл и разговори – не съм сигурен. Струва ми се, че зимата и разказването са почти синоними. А какво да кажем за самия празник Коледа – не е ли той празник на разказа, на онзи най-велик и най-простичък разказ за раждането на Бог в едно дете? Разказ, обединяващ (но и разделящ) милиарди жители на планетата, разказ, в който хората вярват, заради който се събират, обичат и воюват?

Скъпи читателю, ти държиш третия поред сборник „Нашата Коледа”, в който отново съм поканил някои от най-четените и обичани съвременни български автори, всеки от които предлага пролука към своето усещане за празника – историите тук са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество.

Всеки от нас носи своите спомени, случки, емоции, равносметки, очаквания и разочарования от този празник. Колко различен е за всички този най-светъл празник в най-тъмната част на годината!

Осемнайсет автори разказват своята Коледа – не гримираната, фотошопна рекламна Коледа от картички и филми, а друга: с нейните конфликти, напрежения, колизии или горчивина, с нейната абсурдност и смях.

Сборникът започва с непрежалимия ни дисидент Георги Марков (който крачи по лондонския коледен булевард, а си спомня Бъдни вечер в България) и завършва със Стефан Цанев. Двама писатели, приживе близки приятели – единият убит в Лондон, другият, слава богу, жив и здрав в Балчик, – са отново заедно тук, между кориците на това томче, заедно в словото и заедно с нас, техните читатели. И колко красиво и символично е това!

Струва ми се, че българската книжовност никога не е била по-жива и по-разнообразна, и със сигурност – никога по-свободна. В този сборник ще срещнете както утвърдени и опитни гласове, така и обещаващи „новодомци“ в литературата или пък творци в други области, като художника Дамян Дамянов, който измерва космическо време през една трагедия, като Здрава Каменова, която изплита една забавно стопляща версия на дядова9

та ръкавичка с чудото на Коледа, като Яна Титова, която не успява да изрежисира перфектната коледна вечер, или Теодора Духовникова – момичето от детските спомени, което чака мечтаните бели кънки. Тук Виктория Бешлийска ни изкушава с изкуството на дантелата и несбъднатия копнеж на своята героиня, Мартин Колев ни разхожда в своето коледно градче от витрината, Радослав Петров слиза от покрива заради киселото зеле, Оля Стоянова изследва тревогата в коледната шумотевица, Йорданка Белева ни потапя в Коледа на загубата, Бойко Василев ни вкарва в една поразителна история за война, дете и спасение, Евгени Черепов описва случайна среща на живота с литературата, Васил Попов мрачно катастрофира реалността и абсурда, Палми Ранчев предава вътрешния глас на един кандидат Дядо Коледа в мол, Александър Ривиев си спомня за подаръците на 90-те, Радослав Бимбалов – за изкуството на сармите и грижата, с която обвиваме любимите хора, а Анджела Родел – за любовта между българския Гринч и американската наивност.

Мисля, че нито една от тези толкова различни истории не се опитва да впечатли с високохудожествени лупинги или жанрова екзотика. Това, което ги обединява, не е някаква сходна стилистика, тон или литературна традиция, а готовността на техните автори да се вгледат в Рождество по нов начин, с нови очи. Като възможност за разказ.

В тези разкази има топлина. Не като от огън от камина, пусната в телевизионния екран, a топлина на домашна кухня, в която различни поколения приготвят една и съща храна по един и същ начин (въпреки разликите си), топлина на човешка връзка, на доброта, на спомен, който ни уверява, че сме живели, били сме обичани и сме имали значение.

Докато ги четете, може би ще се разпознаете в някои от героите, ще научите нещо, ще се смеете, умилите или натъжите малко, но и се надявам, че ще погледнете на света от различен ъгъл и ще откриете онова, което доброто разказване носи – съчувствие, внимание, осъзнаване на сложността и красотата на света.

Бих се радвал тези страници да ви окуражат да потърсите в паметта си свой закътан спомен за своя Коледа, да разопаковате някоя отдавна забравена случка, да извикате в съзнанието си лица – на отишли си родители, роднини и приятели, да посегнете към кутията с отминали преживявания или да се сетите за нещо, което сте позабравили в суетенето и коледната суматоха.

Защото това, което тези разкази рисуват по прозорците на въображението ни, вече не принадлежи на авторите си.

То става част от общата памет за Нашата Коледа.

Приятно четене!

Материалът Най-вълшебното време оживява в разказите на 18 български автори в сборника „Нашата Коледа 3“ е публикуван за пръв път на News Life.

Върху творбата учениците писаха подробен преразказ – това се очакваше от тях в последната задача на т.нар. малки матури, където кандидат-гимназистите трябваше да разсъждават върху неизучавана художествена творба от името на неутрален разказвач. Текстът „Урок по японски“ е създаден специално за националното външно оценяване. През 2024 г. авторката му беше определена от читателите на Столичната библиотека като писател на годината.

Иначе на днешното националното външно оценяване бъдещите кандидат-гимназисти работиха близо четири часа – първата част от изпитването бе с продължителност 75 минути, а втората – 90 минути. За учениците със специални образователни потребности се дава повече време за работа – съответно 115 минути за първата част и 140 минути за втората.

Изпитът по БЕЛ се състои от общо 26 задачи, като 18 от тях са с четири възможности за отговор, от които само един е верен. Общо 6 от задачите са с кратък свободен отговор, една – с разширен. В последната задача от седмокласниците се изисква да създадат текст по неизучавана художествена творба. Учебното съдържание за изпита обхваща материала от 5., 6. и 7. клас.

Иначе от образователното ведомство публикуваха и изпитния вариант и ключа с верните отговори, като двата материала са представени от Actualno.com:

Материалът Седмокласниците писаха преразказ на творба на Виктория Бешлийска, вижте отговорите на матурата по БЕЛ е публикуван за пръв път на News Life.

В рамките на инициативата стотици хиляди читатели дадоха своя глас за родните заглавия, които ги вдъхновяват и продължават да бъдат актуални и до днес. От началото на кампанията най-много гласове е съблала книгата „Патиланско царство“ – 26% от гласувалите в категорията са дали вота си за тази непреходна класика, която продължава да радва поколения деца със своя хумор.

„Да осъществим кампанията „Обичам българската книга“ беше истинско удоволствие и се вълнувахме във всеки един от етапите ѝ. В популяризирането на инициативата се включиха не само читатели, но и автори и издателства. Благодарение на това успяхме да достигнем до над 200 000 души. Този интерес е повече от показателен, че помним, ценим и подкрепяме българската литература – от класическите до съвременните произведения. Няма по-добър момент от 24 май, за да благодарим на всички автори, издатели и читатели. Благодарение на вас избрахме най-обичаните български книги и заедно показахме, че интересът към българската книга е жив и устойчив.“, сподели Ния Арсениева, изпълнителен директор на книжарници Orange.

Гласуването премина в четири отделни категории, за да отрази широкия литературен спектър и различните читателски предпочитания. Всяка от тях излъчи своя отличителен победител – заглавие, което е събрало най-много гласове и е утвърдило своето място в съвременната българска читателска култура. Инициативата предизвика широк интерес в онлайн пространството, а многобройните номинации и гласове показаха, че темата за българската литература вълнува читателите в цялата страна.

С кампанията „Обичам българската книга“ верига книжарници Orange затвърди стремежа си да насърчи активното участие в литературния живот у нас и да подчертае значението на българската книга като носител на културна памет, знание и стойност. Резултатите от гласуването показват живия интерес към родната литература и връзката, която читателите продължават да изграждат с българските автори.

Материалът Кои са любимите книги на българите: Класация на книжарници Orange е публикуван за пръв път на News Life.