Вижте разказа на нейните близки:

Здравейте, добри хора.

Обръщаме се към вас с молба за помощ за Мирела Юсеинова Козова, 12-годишно момиче, родено в гр. Гоце Делчев, което в момента живее със семейството си в гр. Пловдив.

До края на месец май Мирела е била едно дете като всички останали. Но тогава започва да се оплаква от главоболие. След посещение при личния лекар ѝ изписват болкоуспокояващи. Само няколко дни по-късно обаче се появяват и проблеми със зрението.

Родителите ѝ я водят на очен лекар, а след прегледа ги насочват към неврохирург. Назначен е ЯМР. Резултатите показват нещо, което никой родител не е готов да чуе, туморно образувание и хидроцефалия.

Мирела е изпратена в болница „Св. Иван Рилски“, където лекарите предприемат източване на течността от мозъка. Въпреки това оплакванията на детето продължават. Налага се неврохирургична операция за отстраняване на тумора.

Около седмица след операцията излиза хистологичният резултат. Туморът е злокачествен.

От този момент животът на Мирела и семейството ѝ се преобръща напълно. Вместо детски игри, училище, приятели и мечти, пред нея застава дълго и трудно лечение.

Семейството се свързва с няколко болници в Турция и избира високотехнологична клиника с опитен екип и необходимото оборудване. Оттам назначават допълнителни изследвания, които трябва да бъдат направени, за да се изготви окончателен план за лечение.

На този етап лекарите очакват, че вероятно ще се наложи едновременно провеждане на химиотерапия и лъчетерапия. Все още не е ясно колко дълго ще продължи лечението, но е ясно едно, Мирела трябва да започне възможно най-скоро.

Само за постъпването ѝ в болницата, предварителните изследвания и първия етап от лечението са необходими минимум 30 000 евро. В тази сума не е включен болничният престой, който ще се заплаща допълнително.

Родителите на Мирела са в шок. Те са притеснени, объркани и уплашени, както би бил всеки родител, изправен пред такава диагноза на детето си. Те са обикновени работещи хора и нямат финансовата възможност сами да осигурят средствата за лечението.

А време няма.

Всеки ден е важен за Мирела. Всеки ден забавяне е още страх, още несигурност и още риск.

Моля ви, помогнете на това 12-годишно дете да започне лечението си навреме. Помогнете на родителите ѝ да не бъдат сами в най-страшния момент от живота си.

Всяко дарение, независимо от размера му, е крачка към лечението на Мирела. Всяко споделяне може да стигне до човек, който ще подаде ръка.

Нека заедно дадем шанс на Мирела да се пребори.

Благодарим от сърце на всички, които ще помогнат.

Всеки, който желае и има възможност да помогне, може да го направи на платформата на Фондация Павел Андреев тук. 

Материалът 12-годишната Мирела се бори с тежко заболяване, да й помогнем е публикуван за пръв път на News Life.

Формацията е идентифицирана за първи път през 1959 г. от капитан от турската армия на име Илхан Дурупънар, като оттогава нейният корабоподобен вид привлича вниманието на редица учени, сравняващи я с описанията на Ноевия ковчег, открити в Библията и Корана. По думите на Атила тези сходства са довели до множество хипотези и по-малки проучвания през годините, но до момента обектът не е бил подлаган на цялостно археологическо и геоложко проучване, каквото ще реализира неговият екип.

Според плановете на научния екип изследванията на терен в „Дурупънар“ ще продължат до септември, като след това събраните материали ще бъдат тествани в различни лаборатории. По думите на Атила изводите от мащабното проучване на екипа му ще бъдат събрани до края на май 2027 г., след което ще бъдат обединени в книга и ще бъдат представени подробно в няколко научни статии.

Материалът С георадар и сондажи: Учени търсят Ноевия ковчег в Източна Турция е публикуван за пръв път на News Life.

Ето какво още пише той:

Турция се превърна в кръстопът – „хъб“ на енергийни потоци, оползотворявайки както неизбежното от географска гл. точка транзитиране на азерските въглеводороди по посока Европа, така и потоците от природен газ от Русия, която е под санкции и има нужда да „маскира“ суровината като нечия друга собственост. През Турция преминават и ще преминават разширяващи се потоци от нефт и газ от Близкия изток в западно направление. Затова Анкара се нуждае от дъгосрочни споразумения с България за увеличаване на потоците въглеводороди през българска територия към Европа, които – за предпочитане – да са свързани с придобиване на българска транзитираща инфраструктура. Ние отново се изправяме пред казус, с който трябваше да се справим при натиска от Газпром през 90-те години, насочен към придобиване на газовата ни инфраструктура чрез „Топенерджи“. Този път – със „силни аргументи“ от страна на Анкара, разполагаща с договора с Боташ като средство за натиск.

Засега нямаме достоверна публична информация за актуализираните турски интереси в двустранните отношения, но доколкото може да се вярва на полупублични източници – Анкара се интересува от придобиване (под някаква форма) на Нефтохим-а, желае концесионирането на магистрала Черно море, която е част от ключов инфраструктурен коридор с високо отбранително и геостратегическо значение през Балканите, Турция желае да заеме ролята на ексклузивен снабдител на България с енергоресурси в широк спектър – включително авиационен бензин за обслужване на бойната и логистична авиация на НАТО на българска територия и на Балканите. Доколко тези претенции са наистина актуални ще можем да разберем тогава, когато Анкара и София дадат някаква публична информация по въпроса.

В дългосрочните интереси на София и на Анкара има както сфери, в които двустранното сътрудничество носи значими ползи и на двете страни, така и сфери, в които София трябва много внимателно да преценява спецификата на своя дългосрочен стратегически интерес. Турция иска да бъде овластен „хъб“ – кръстопът на максимално концентрирани енергийни и стратегически коридори. България иска да се възползва от своето централно географско разположение на Балканите за да бъде също „хъб“ както в енергийната сфера, така и в логистиката на транспорта, на отбраната на НАТО и на стратегическите баланси както между страните в региона, така и между големите играчи, които се борят за влияние и контрол върху него – включително и Турция. Затова целта на Анкара е максимално „всмукване“ на българския географски и стратегически ресурс в сферата на влияние и контрол на Турция – т.е превръщане на България в транзитна, но безгласна територия под контрола на турския стратегически интерес, съперничещ си с други стратегически интереси в региона и в неговия по-обширен контекст.

Притеснително е доколко настоящото управление на България начело с Румен Радев притежава капацитет – политически, интелектуален и волеви – за да защити дългосрочния български национален интерес в необходимото разрастване на двустранното сътрудничество с Турция. Кое ни кара да се съмняваме в наличието на подобен капацитет на Дондуков? Преди всичко факта, че познаваме Радев от 10 години, знаем възгледите му, степента на компетентност, с която разполага, както и степента на зависимост – лична политическа зависимост от фактори, които са играли полупублично ролята на негови ментори в полза на небългарски (меко казано) интереси… Най-сериозният аргумент за нашите съмнения по въпроса за това дали Радев може да защити и да пласира българския интерес в разговорите с Анкара се нарича „договор с Боташ“. „Замразен“ или не, този договор ни показва смайващата готовност на Радев и групичката около него да се подписват с лекота – безотговорно под документи с драматично важно и дългосрочно значение за страната ни.

В този смисъл, тревожно важно е да разберем доколко „замразяването“ на Боташ е добра новина, или е индикатор за разрастващ се турски натиск върху българската държава да направи концесии със своя стратегически интерес в полза на стратегическите цели на Анкара и в посока превръщане на българския национален ресурс в инертно притежание на регионалната голяма сила на Балканите?

Материалът Договорът с Боташ е замразен – какво значи това и срещу какви отстъпки: Коментар на доц. Огнян Минчев е публикуван за пръв път на News Life.

„Деница в момента, ако трябва да бъдем честни, видимото ѝ състояние, общото ѝ състояние е добро, но скенерът показва друго“, казва Виолета Асенова, майка на Деница.

Скенерът показва невробластом – тумор, който расте. Може да бъде спрян с имунотерапия, при която една инжекция струва сто хиляди евро, а трябва да се поставят шест такива инжекции.

„Събрали сме една сума, която все още не достига. За съжаление, докато не съберем цялата сума, не може да се поръча медикаментът, с който трябва да се лекува, и затова сме в момента в абсолютен капан“, казва още тя.

В момента Деница е на химиотерапия и лъчетерапия и затова косичката ѝ е опадала. За детето и семейството ѝ всеки ден е от значение.

Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut

https://pavelandreev.org/…/rakt-otne-kosata-na-deni-neka-ne…

Банка:Allianz Bank

IBAN:BG03BUIN95611000742762

BIC:BUINBGSF

Получател:

Фондация Павел Андреев

Основание:

Деница Недялкова

Материалът Зов за помощ: Набират се средства за лечение на 2-годишната Деница е публикуван за пръв път на News Life.

Делото се гледа по съкратената процедура, шофьорът ще изтърпява присъдата си при първоначален общ режим, както и ще плати разноските по делото. Решението подлежи на обжалване.

Материалът Ясна е присъдата на шофьора на турския ТИР, причинил смъртта на 9-годишната Крисия е публикуван за пръв път на News Life.

По договора с „Боташ“ се резервират над 1.8 млрд. куб.м газ за доставка на турска територия и пренос до България до края на 2036 г. Този капацитет е две трети от българското потребление и на практика не е необходим на българския пазар. Страната дължи по 500 хил. евро на ден, независимо дали се пренася газ или не, като срокът за договора е 13 години.

По време на разговора е била отчетена позитивната тенденция на нарастване на двустранния стокообмен, който се равнява на 9 млрд. евро. Обсъдени са и нови потенциални проекти от взаимен интерес. Премиерът Радев е откроил стремежа на страната ни да привлече повече инвестиции от Турция с висока добавена стойност, а президентът Ердоган е призовал Европейският съюц ефективно да прилага споразумението за митнически съюз с Турция, което е в интерес и на двете страни.

Министър-председателят Радев е изразил признателност към президента Ердоган за засиления граничен контрол от турска страна по общата граница, който има съществен принос за противодействието на нелегалната миграция и за приемането на България в Шенгенското пространство. Румен Радев беше посрещнат на летището в Анкара от министъра на търговията Юмер Болат, с когото също проведе среща.

Материалът След среща между Радев и Ердоган: Договорът с „Боташ“ е замразен е публикуван за пръв път на News Life.

Управата на Шиле е издала заповед за забрана на влизането в морето край плажовете в района на селището. Изключение се прави само за плажовете Аязма и Агва, информира НТВ. В информацията се посочва, че къпането в морето при сегашните условия е опасно. Освен Шиле в още три района по крайбрежието на Мраморно море е наложена забрана за влизане в морето. Такава важи за градовете Текирдаг, Коджаели и Къркларели по крайбрежието на Мраморно  море. Местните власти в черноморските градове Трабзон, Орду, Гиресун, Ризе и Артвин и Самсун обявиха, че плуването няма да бъде разрешено на плажове, заливи или брегови линии.

Основната причина за забраната за плуване не е дъждът, а вълните и вятърът в морето. „В района духа силен  вятър. Дъжд вали в районите Шалпазари и Акчаабат. Според  нашите прогнози, морето в момента е много бурно. Дъждът се движи и от страната на Шалпазари към центъра“, коментира д-р Хасан Джевхер, директор на 11-та областна дирекция по метеорология. Очаква се в някои области забраната за влизане в морето да продължи и през следващите няколко дни заради сигурността на гражданите.

Материалът Турските власти забраниха влизането в Черно море: Каква е причината? е публикуван за пръв път на News Life.

Ето историята й, разказана от Фондация Павел Андреев:

Михаела е само на 42 години и отглежда дъщеричката си съвсем сама. Тя няма на кого да остави детето си. Тя няма право да умира. Но в България вдигнаха ръце от нея и я обрекоха.

През април чудовището, наречено рак, се завърна с невиждана ярост. Резултатите от изследванията звучат като смъртна присъда: 5 тумора в гениталиите и още 6 тумора, разпръснати в мозъка. Когато потърсихме спасение у дома, чухме най-страшните думи, които един болен може да чуе: „Отказваме лечение. Състоянието е твърде тежко.“

Държавата обърна гръб на една самотна майка и я изпрати вкъщи да чака края си пред очите на малкото си момиченце. Представяте ли си този ад? Да гледаш детето си, да знаеш, че остава само на света, и да нямаш право дори на опит да се бориш?

Михаела обаче не спря да се бори, защото майчиното сърце не се предава. Събрахме последни сили и изпратихме документите в турската болница „Анадолу“. Там лекарите видяха надежда! Приеха я веднага, започнаха спешна таргетна терапия и в момента лекарска комисия решава как да атакува туморите.

Турция даде шанс за живот, но този шанс има безмилостно висока цена.

Михаела е сама. Тя няма богати роднини, няма спестявания, които да покрият десетките хиляди евро за химиотерапии, операции, болничен престой и лекарства. Тя има само нас – хилядите непознати с добри сърца.

Ако Михаела загуби тази битка, едно 8-годишно дете ще остане напълно само на този свят. Нека не го допускаме! Нека докажем, че човечността е по-силна от рака и от чиновническото бездушие. Всяко дарение дава на това малко момиченце още един ден, в който да прегърне майка си. Всяко споделяне е вик за помощ, който може да спаси един живот.

Молим ви, купете време и надежда за Михаела! Дарете сега!

Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut

https://pavelandreev.org/…/mlada-samotna-maika-se-nuzhdae…

Банка:Allianz Bank

IBAN:BG31BUIN95611000740997

BIC:BUINBGSF

Получател:

Фондация Павел Андреев

Основание:

Михаела Симс

Материалът Зов за помощ: Да подкрепим Михаела да остане до дъщеричката си е публикуван за пръв път на News Life.

Домакинът Сезаи Ърмак посрещна гостите не само като председател на Търговско-промишлената палата, но и като истински кулинарен експерт. Той лично приготви традиционен турски менемен. „Тайната на вкусния менемен е в избора на продукти и спазване на рецептата. Любимата закуска включва ситно нарязани домати и чушки, които след като се запържат, се добавят яйца. Ястието се сервира топло и се споделя със семейството“, каза председателят Ърмаг. Той допълни, че често при приготвянето се добавя кашкавал, а към растителното олио и масло, което придава чудесен вкус. Междувременно екипът на палатата изпържи великолепни мекици по рецепта на сестрата на председателя на търговската камара. „Миналото е минало. Днес трябва да се случват нови неща. Трябва да гледаме напред. Ако постоянно се обръщаме назад, може да се спънем“, каза Сезаи Ърмак по време на срещата, перефразирайки посланията на персийския поет, философ и суфист Руми.

Освен общественик и председател на Търговско-промишлената палата Ърмак е дългогодишен преподавател по музика, като в продължение на 15 години е бил директор на Държавния хор на Одрин към Министерството на културата и туризма. В момента е и член на Управителния съвет на Тракийския технопарк и на Агенцията за развитие на Тракия. Като изненадващ гост в камарата пристигна генералният консул на Турция в Пловдив Емре Манав, който поздрави журналистите и разговаря с тях за културните и икономическите връзки между България и Турция.

По време на срещата Сезаи Ърмак разказа за съвместни инициативи между двете страни в сферата на професионалното обучение. Той сподели за реализиран проект с Търговско-промишлената палата в Бургас и за подготовка на кадри за ресторантьорския сектор. В обучението са участвали 15-20 курсисти от Одрин, Адана и други райони на Турция, които след завършването си ще започнат работа в Бургас като помощник-готвачи. Преди няколко седмици е бил в морския град и заедно с българския си колега са определили местата, където подготвените кадри ще работят. В момента се уреждат визите им.

В края на срещата в камарата от името на пловдивските журналисти Екатерина Кючукова, която е член на УС на СБЖ и председател на едно от пловдивските дружества, благодари на домакините и организаторите и подари подаръци. „Тази година пловдивската журналистика чества 100-годишнина от създаването си. В края на миналата година обявихме площад „Журналист“ пред сградите на обществените медии в града, а след няколко месеца предстои да открием паметник на журналистите“, посочи тя. А домакинът пожела: „Надявам се след 50 години и на следващата 100-годишнина заедно да празнуваме на този площад вашите юбилеи“.

По-късно журналистът Гюкхан Тузладан, който има близо 30-годишен професионален опит, придружи гостите до един от квалитетните ресторанти в Одрин, в който се приготвя прочутия тава джигер. „В Одрин има 56 ресторанта, в които се предлага традиционния телешки дроб, но само в четири от тях го приготвят топ готвачи, които спазват и най-малките детайли, за да бъде предпочитан от клиентите. Нашият шеф Мустафа пази традицията, съхранена от поколения майстори“, каза Гюкхан преди популярният готвач да демонстрира едно от най-емблематичните ястия на Одрин. Той разкри част от тайните на специалитета, чийто вкус според местните идва именно от „малките детайли“.

„При приготвянето на тава джигер се използва пресен телешки дроб, като предпочитаме да е от младо теле, да е с гладка и лъскава повърхност. Особено важно е дробът да бъде добре почистен от ципи и жилки, за да остане крехък. След това се нарязва на много тънки парчета, които се овалват в брашно и се пържат в силно нагорещено олио“, сподели шеф Мустафа. Той уточни, че от 17-годишен се учи да приготвя тава джигер.

„Моят майстор ми каза, че когато се науча да режа дроб ставам готвач, когато успея да го филирам добре, се превръщам в творец, а когато започна да приготвям вкусен тава джигер може да ме нарече, че съм майстор-готвач“, посочи 33-годишният Мустафа Джан. Той покани в кухнята журналистите, за да видят и финалната част на приготовлението – пърженето, за което бяха достатъчни 40 секунди и той се превърна във великолепно гурме изкушение.

След това председателят на Сдружението на журналистите в Одрин Гюкхан Тузладан, който е кореспондент на водещи турски телевизии, разказа за хилядолетната история на Одрин. Той посочи, че Селимие джамия, която е сред бисерите на старата османска столица, е построена от великия архитект Мимар Синан през XVI век. „Тя носи името на султан Селим II, син на Сюлейман Великолепни. Самият архитект Синан, който вдига храма на 80-годишна възраст, твърди, че това е най-съвършената му рожба. Но се появили хора, които донесли на султана, че Мимар Синан пуши в нея и трябва да бъде обезглавен. Падишахът решава обаче да провери дали е вярно. Отивайки в джамията, той вижда, че архитектът е седнал в ъгъла и си пуши наргилето. Тогава султанът го попитал какво прави. А майсторът отговорил, че в наргилето има течност, няма тютюн и иска да тества звука – как се придвижва от водата в наргилето“, разказа една от легендите Гюкхан Тузладан. Той продължи: „Ако застанеш в ъгъла на джамията, дори само да шепнеш, ще могат да те чуят и в другия край на джамията“. След това допълни, че преди години джамията е била обновена, но е допусната грешка при реставрацията и се е наложило след време отново да се реконструира. Но интересен факт е, че процесът на строително-ремонтните дейности по реставрацията е бил 4 години, а джамията е построена преди повече от 4 века само за 6 години.

В рамките на посещението пловдивските журналисти имаха възможност да се докоснат до богатото историческо наследство на старата османска столица. „Благодарим на Генералното консулство на Турция в Пловдив за поканата, гостоприемството и възможността да преживеем Одрин по изключително вълнуващ начин. Специални адмирации за Шенар Бахар и Феризе Топал, които с внимание, приятелско отношение, отдаденост и огромни сърца превърнаха това преживяване в незабравим спомен за всички нас“, споделиха пловдивските журналисти. По време на разговорите в Одрин бяха обсъдени бъдещи срещи между журналисти от двете страни, както и идеи за съвместни инициативи.

Материалът Пловдивски журналисти на гости на Седмицата на турската кухня в Одрин (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

„Не ми е лесно, много е трудно, изгубих и вяра в себе си“, казва Стефани Александрова. Преди по-малко от две години Стефани чува, че има тумор в корема. Лекарите в България й дават само няколко месеца живот. „Няма, какво повече да направят и че ми спират лечението, защото туморът, който аз имам е много рядък, много рядко хора са го имали и много рядко хора са се излекували от него“, допълва тя.

Майка ѝ не губи надежда. И така стигат до Турция, където дават на Стефани шанс за живот. „Казаха ми, че първо ще го стопират от растеж и ще премахнат разсейките от белия ми дроб, черния ми дроб и костите. Засега росейки там няма, всичко се е махнало“, казва Стефани.

Според лекарите там и растежа на тумора е спрян. „Защото ако продължава да расте, ще расте двойно повече, ще ми притисне органите и вените и ще спра да живея“, коментира още тя.

Затова и трябва час по-скоро Стефани да замине за операция, която струва 150 хиляди евро, а до момента са събрани 50 хиляди. „Парите, които имахме свършиха, а тази операция трябва да се направи, иначе детето ми не може да продължи да живее, няма как“, казва майка ѝ.  „Ще съм благодарна на всеки един ако ми помогне. Това е моят единствен шанс да оцелея, да продължа живота си напред и да сбъдна своите мечти“, вярва Стефани.

Може да помогнете от линка ТУК.

Материалът Зов за помощ: 17-годишно момиче се нуждае от лечение в Турция е публикуван за пръв път на News Life.