Американският президент Доналд Тръмп обяви, че страните, които са обект на реципрочни мита, ще имат намалена ставка от 10% за 90 дни. Това не се отнася за Китай, който според Тръмп сега е обект на 125% тарифна ставка след ответната им тарифа, обявена по-рано в сряда.

„Въз основа на липсата на уважение, която Китай показа към световните пазари, с настоящото повишавам тарифата, начислявана на Китай от Съединените американски щати, на 125%, считано от момента“, написа Тръмп в социалната си мрежа Truth Social. В някакъв момент, надявам се в близко бъдеще, Китай ще осъзнае, че дните на ограбване на САЩ и други държави вече не са устойчиви или приемливи, добави американският президент.

„Обратно, и въз основа на факта, че повече от 75 държави са призовали представителите на Съединените щати, включително министерствата на търговията, на финансите и на USTR, да преговарят за решение на обсъжданите теми, свързани с търговията, търговските бариери, тарифите, валутните манипулации, и немонетарните тарифи, и че по мое настоятелно предложение тези държави не са предприели никакви ответни мерки срещу Съединените щати, разреших 90-дневна пауза и значително намалена реципрочна тарифа през този период от 10%, която също влиза в сила незабавно“, написа още Тръмп.

Прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит каза, че Тръмп е вдигнал митата срещу Китай, защото „когато удряте по Съединените американски щати, президентът Тръмп ще ви отвърне по-силно“. По думите на Ливит повече от 75 държави са се свързали с амерканския президент, за да преговарят, и те са били претоварени от количеството искания. „Ще има 90-дневна пауза на реципрочните мита, тъй като тези преговори продължават, а нивото на митата ще бъде сведено до универсалните 10%“, каза тя.

Веднага след решението на Доналд Тръмп да обяви 90-дневна пауза на митата финансовите пазари се повишиха. Индексът NASDAQ се е повишил с 9%, а индексът S&P 500 – с 8%.

Материалът „Не показаха уважение“: Тръмп вдигна още митата за Китай, но даде заден ход за останалия свят е публикуван за пръв път на News Life.

Президентът заяви, че САЩ се грижат „за страните по целия свят“. „Когато искате да намалите малко, те се разстройват, че вече не се грижите за тях. Ние наистина можем да бъдем много богати. Можем да сме много по-богати от която и да е страна, дори не е за вярване, но трябва да постъпим умно“, каза Тръмп.

Какви са митата, които влизат в сила?

Президентът Доналд Тръмп обяви мита от най-малко 10% на практика върху всички стоки, идващи в Съединените щати, плюс още по-високи ставки за десетки страни, които имат най-висок търговски дефицит със Съединените щати. Новата политика представлява драматична промяна в световната търговска и икономическа политика. Тя е насочена към възстановяване на производствената мощ на САЩ и търговския баланс, твърдят от екипа на Тръмп. Но новите регулации заплашват да ескалират сериозно зараждащата се глобална търговска война и да повишат цените за американските потребители в несигурен за икономиката момент, предава Actualno.com.

Политиката на Тръмп ще въведе базова тарифа от 10% върху всички стоки от всички страни, с изключение на тези, които отговарят на споразумението за свободна търговия USMCA между Мексико, Канада и Съединените щати (несъответстващите стоки ще продължат да се таксуват с 25% ставка). Вносителите на стоки от други нации ще започнат да плащат основната тарифа от 10% от полунощ в събота, 5 март.

Група от около 60 държави, които високопоставени служители от администрацията на Тръмп определиха като „най-лошите нарушители“, ще бъдат таксувани с тарифа наполовина от ставката, която начисляват за Съединените щати. Тези реципрочни мита пък ще влязат в сила на 9 април в 00:01 ч.

Тръмп обвини Евросъюза, че налага 39% на американски стоки и затова отговарял с въвеждане на мито от 20%. Всички стоки от Великобритания – с 10 на сто. „Ние субсидираме много страни и поддържаме бизнеса“, добави той по отношение на търговските партньори на САЩ, по-специално Мексико и Канада. Произведените в дългогодишния съюзник на Вашингтон – Южна Корея стоки ще се облагат с 25%, от Япония с 24%, а от Индия – с 26 на сто.

Показвайки таблица на гостите, той обясни, че Китай налагал мита на Съединените щати в размер на 67%, затова Вашингтон ще отговори с 34 на сто. Тръмп заяви още, че обявените от него мита ще доведат до „инвестиции в размер на 6 трилиона долара“.

Огромни мита за всички автомобили

Президентът Доналд Тръмп каза, че САЩ ще наложат мито от 25% върху всички чуждестранни автомобили. Новите тарифи влизат в сила още в полунощ. По думите на Тръмп те трябва да се справят с „ужасните дисбаланси“, които са повлияли на „индустриалната база“ на страната и са изложили на риск националната сигурност.

Тръмп отбеляза колко страни налагат високи мита върху произведените в САЩ автомобили. „На никоя от нашите компании не е разрешено да влиза в други страни. И аз го казвам, в много случаи приятелят е по-лош от врага по отношение на търговията“, каза Тръмп по време на забележките си от Розовата градина на Белия дом, където подписа официалните заповеди. „Но такива ужасяващи дисбаланси опустошиха нашата индустриална база и изложиха на риск националната ни сигурност“, добави той.

Тръмп добави, че не прехвърля вината върху други страни за „това бедствие“. „Обвинявам бивши президенти и бивши наши лидери, които не си вършеха работата. Те позволиха това да се случи и те позволиха да се случи до такава степен, че никой дори не може да повярва. Ето защо, в сила от полунощ, налагам 25% мито върху всички чуждестранни автомобили“, каза президентът.

Митата сринаха американските акции

Американските акции отбелязаха огромен спад в следобедната търговия, след като станаха ясни мащабните мита на президента Доналд Тръмп. Фючърсите на Dow се понижиха с повече от 900 пункта, или 2,19 %. Фючърсите на S&P 500 потънаха с 3,38 %. Фючърсите, свързани с Nasdaq 100, спаднаха с 4,28%.

„Тръмп провежда много агресивна митническа политика, много по-агресивна, отколкото повечето инвеститори смятаха за възможно преди шест месеца“, каза Джед Елербрук, портфолио мениджър в Argent Capital. „Идват болезнени времена за инвеститорите на фондовия пазар“, добави той.

„По-лош от най-лошия сценарий“

Уолстрийт беше изнервен от митата на Тръмп, въпреки че някои анализатори очакваха, че акциите могат да се повишат, ако обявените мита са по-ниски от очакваните. Тези надежди бяха попарени, тъй като Тръмп представи мащабни базови мита от 10% върху целия внос, плюс по-високи ставки за голяма група държави.

„Макар че пазарът беше позициониран така, че да отскочи при обявяване на „по-малко лоши от очакваното“ тарифи, няма как днешните новини да се окажат положителни за икономиката или фондовия пазар“, каза Елербрук.

Джоанна Бианко, главен инвестиционен стратег в BondBloxx, заяви, че САЩ ще продължат да изпитват повишена несигурност и пазарна неустойчивост, докато инвеститорите оценяват „вредното икономическо въздействие“ на митата на Тръмп. Икономистите очакват, че мащабните мита на Тръмп могат да нарушат глобалните вериги за доставки, да предизвикат инфлация и да забавят икономическия растеж. Apple (AAPL) се срина с повече от 7% в следборсовата търговия. Технологичният гигант разчита в голяма степен на вериги за доставки в Китай, които ще бъдат обект на строги мита.

Другите акции, които доведоха до понижение на пазарите в следборсовата търговия, бяха Tesla (TSLA), която падна с над 5%, и Amazon (AMZN), която падна с над 6%. Nike (NKE) поевтиня със 7%, а Walmart (WMT) спадна с 5%. Припомняме, че собственикът на Tesla Илон мъск е един от най-близките съюзници на американския президент, като дори е част от екипа му. Други, като собственика на Amazon Джеф Безос присъстваха лично на инаугурацията на Тръмп.

Материалът Търговска война: Тръмп обяви мита за целия внос, акциите на американските компании тръгнаха надолу (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

Малко можеше да го зарадва повече. Президентът на САЩ отдавна таи неприкрито презрение към ЕС, който той описа – макар и твърде неточно – като създаден, „за да прецака Съединените щати“. „За Тръмп ЕС стои редом с другите му наднационални врагове като Световната търговска организация и Световната здравна организация.

Само в първите няколко шеметни седмици от втория му мандат администрацията на Тръмп показа, че няма да прости на Брюксел. Ръководителят на търговията на ЕС посети Вашингтон само за да му бъде обявено, че ще има мита за европейските стоки; нейният ръководител на външната политика Кая Калас пък беше брутално пренебрегната от държавния секретар Марко Рубио с безумното обяснение, че нямал място в графика си; като европейските парламентаристи трябваше да отлетят у дома с ясното послание, че Америка ще се противопостави на техните технологични правила като ги обяви за европейска „цензура“.

Европейският съюз е в криза на лидерството

Посланието е ясно: Тръмп иска да отстрани ЕС и да играе на принципа „разделяй и владей“ поотделно с националните лидери. Това не беше възможно в търговската война от първия му мандат, когато Европа се обедини, за да му отвърне на удара. А сега разцепленията около войната в Украйна поставят екзистенциални въпроси за единството на блока.

Натискът на администрацията на Тръмп срещу ЕС сега е в съответствие с дългогодишната враждебност на Кремъл към блока и предизвиква криза в институциите на Брюксел. ЕС като блок се бори да докаже своята значимост, тъй като национални лидери като френския президент Еманюел Макрон и премиерът на Обединеното кралство Кийр Стармър, излизат на преден план, за да поемат отговорността за отговора на Европа на Тръмп. Европейският съвет, където 27-те национални лидери трябва да вземат големи външнополитически решения с консенсус, е агонизиращо бавен, твърде разделен и недостатъчно пъргав, за да отговори на мащаба на бурята, която Тръмп вдига над Украйна.

Наистина, дипломатите от ЕС вече омаловажават очакванията за големи пробиви на извънредната среща на върха на Съвета в Брюксел тази седмица поради съпротивата на Унгария за допълнителна помощ за Украйна. Вместо това Стармър и Макрон трябва да работят около ЕС в ad hoc дипломатически формати, като канят страни като Турция и Канада и очевидно не канят проруските лидери на ЕС.

Кризата „премества центъра на тежестта на Европа обратно към националните столици“, каза Муйтаба Рахман, управляващ директор за Европа в мозъчния тръст Eurasia Group. „Ролята на институциите в този контекст е важна, но не критична за мисията“, допълва той. „Това е новото равновесие и новата реалност“, към които висшите служители на ЕС Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща „трябва да се приспособят“, добави той. Фон дер Лайен оглавява изпълнителната комисия на ЕС, а Коста е председател на Европейския съвет.

„ЕС ще устои на урагана Тръмп“

Дипломат от ЕС, който подобно на други в тази публикация получи анонимност, за да говори свободно, изрази увереност, че блокът ще успее да устои на урагана Тръмп, макар и да му е трудно. „ЕС се държи здраво и тези проблеми ни правят по-силни“, казаха те.

Тръмп разтърсва блока не само като се доближава до Кремъл и обръща западния съюз, но и като се намесва пряко в националната политика и подкрепя възхода на крайнодесни партии. По-песимистичните наблюдатели в Европа твърдят, че администрацията на Тръмп е твърдо решена да насърчава популистки националистически сили в Европа, за да помогне за унищожаването на ЕС и да го върне обратно към много по-свободна конфедерация от държави, всички от които биха били по-задължени на Съединените щати – или, може би, на Русия.

„Това, което вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс направи в Мюнхен … показва желание да се унищожи прогресивният Европейски съюз, за ​​да се създаде нов, който ще бъде съюзник със Съединените щати и ще бъде Европа на нации с консервативни наклонности“, каза Танги Струйе де Свиланде, професор по международни отношения в UCLouvain и експерт по отношенията ЕС-САЩ.

Омразата на Тръмп за това, което той нарича „много гаден“ ЕС, не е нищо ново. Европа отдавна го дразни като търговец с тежка категория, който генерира огромни излишъци от стоки със Съединените щати, като същевременно разчита на Америка за военна защита. Наскоро той се ядоса заради броя на луксозните немски коли на Пето авеню в Ню Йорк.

Но той все още трябваше да се справя с висши служители на ЕС. И в хода на трансатлантическите спорове дори си хареса някои от тях. Маргаритис Схинас, който беше главен говорител на Европейската комисия по време на първия мандат на Тръмп, припомня, че трансатлантическите отношения са били напрегнати, но функционални и на моменти залитали в търговската война от първия мандат.

„Винаги е имало малко шоу“, каза Шинас, който беше главен говорител при тогавашния президент на Комисията Жан-Клод Юнкер, преди самият той да стане комисар при Фон дер Лайен. „Факт е обаче, че той харесваше Юнкер. Той харесваше тогавашния президент на Европейския съвет Доналд Туск. Те се подушиха и видяха, че всичко е наред. Когато Юнкер пътува до окръг Колумбия през юли 2018 г., в разгара на търговското напрежение между ЕС и САЩ, разговорите между Тръмп и говорещия много езици люксембургски президент на ЕС бяха „много колоритни“, с „много шеги, намеци, дребни фрази … Именно тези размени между двамата проработиха“, обяснява той.

САЩ са пренебрежителни към европейските служители

Този път обаче Тръмп изглежда не е в настроение да общува с представители на ЕС. От всички лидери на ЕС само италианският премиер Джорджа Мелони и унгарският Виктор Орбан си осигуриха официална покана за встъпването в длъжност на президента, точно както други крайнодесни европейски политици, които препълниха Капитолия за събитието.

И макар че Фон дер Лайен се срещна с Ванс – който многократно си навлече европейското възмущение с изказванията си в Мюнхен, нито тя, нито Кощаа са постигнали лична среща с Тръмп от встъпването му в длъжност. Когато търговският представител на ЕС Марош Шефчович отиде във Вашингтон през януари, той не само се върна с празни ръце, но научи седмица след завръщането си, че нещата рискуват да станат още по-лоши от първоначалната заплаха от реципрочни мита.

Всъщност се оказа, че Тръмп възнамерява да наложи 25-процентно мито върху целия внос от ЕС, без да обръща внимание на офертите, които Шефчович е подготвил, за да избегне търговска война, включително закупуване на повече американски втечнен природен газ и намаляване на собствените мита на ЕС върху автомобилите, за да съответстват на тези на САЩ.

„Шевчович дойде много подготвен с много ясни предложения, докато САЩ все още бяха само на повърхността на нещата“, каза втори дипломат от ЕС, информиран за разговорите във Вашингтон. „Не мисля, че успяха да отговорят на това, което той постави на масата“, смята той. „Шефчович отиде там с добри намерения. Те имат нужда да им се обясни, защото са хора, които живеят под шапката на началниците си”, допълват европейски източници.

Подобна бе динамиката, когато група членове на Европейския парламент, водени от германските Зелени на Анна Кавазини, пътуваха до Вашингтон миналия месец в опит да насърчат диалога с републиканските законодатели относно технологичните закони на ЕС, които бяха подложени на резки критики от Ванс. Срещите бяха сърдечни, като европейците направиха всичко възможно да разяснят законите и защо според тях те са полезни за американските корпорации. Групата дори отбеляза среща с републиканския член на Конгреса Джим Джордан. Но едва след като европейските законодатели си тръгнаха, POLITICO публикува писмо от офиса на Йордания, адресирано до Фон дер Лайен, в което той настоява технологичните фирми да му изпратят своята кореспонденция с представители на ЕС за това как спазват „режимите на цензура“. Писмото беше „агресивно“ и „погрешно“, каза Сандро Гози, депутат-центрист.

Освен това се вписва в нововъзникващ модел: когато администрацията на Тръмп вижда потенциална слабост, например в желанието на ЕС да наложи изцяло собствените си закони срещу интересите на САЩ, тя прави всичко възможно, за да „нарече действията на Европа блъф“, като се противопоставя на тези закони. „Това, което можем да видим с Ванс и част от големите технологични гиганти, е, че има идеологически дневен ред и тук също можем да видим желание за отслабване на Европейския съюз като потенциална сила“, обяснява Струйе де Свиланд от белгийския университет UCLouvain.

Изключение от това правило прави европейският комисар на Унгария Оливер Вархели, чиято страна е много по-тясно свързана с лагера Тръмп-Путин. Той се срещна с няколко високопоставени членове на кабинета на президента по време на пътуване до окръг Колумбия в края на февруари.

Що се отнася до топ дипломата на ЕС Кая Калас, тя дори не получи възможност да се срещне с американския си колега. Бившият естонски премиер и ястреб в позицията си спрямо Русия, който се издигна на поста миналата година, трябваше да се срещне с Рубио в края на миналия месец. Калас надлежно пристигна във Вашингтон, само за да научи, че Рубио няма да може да я види поради „проблеми с графика“. Говорейки пред CBS през този уикенд, Калас омаловажи пропуснатата среща, но щетите бяха нанесени. „Това е бруталната реалност на този трансатлантически разрив“, каза Рахман. „Разбира се, че има роля за институциите, но тя няма да бъде същата, както беше”, обясни той.

Говорител на Европейската комисия подчерта, че се провеждат срещи между висши служители на ЕС и техните американски колеги: Фон дер Лайен се срещна с Ванс в Мюнхен, нейният главен помощник Бьорн Зайберт пътува до Вашингтон, а търговският шеф Шефчович се срещна с американските си колеги. „Настоящата и нормална практика е да има преки контакти между САЩ и националните правителства в допълнение към контактите с ЕС“, каза говорителят.

Значимостта на ЕС

В тази нова ера на политиката на власт служителите на ЕС с контрол над парите и твърда политика ще се справят много по-добре от други, чиято роля е по-малко ясно дефинирана. Фон дер Лайен, чиято Комисия управлява огромния бюджет на ЕС и контролира търговията, както и антитръстовата политика, вероятно ще привлече вниманието на Тръмп, независимо дали му харесва или не. Когато той започне търговската си война, силните брокери в Брюксел ще наложат мита върху американския бърбън, дънките и мотоциклетите. А Комисията е тази, която може да удари американските технологични гиганти с многомилиардни глоби за нарушение на правилата на конкуренцията.

Служители на ЕС с по-малко осезаема власт, като президента на Съвета Коща или топ дипломата Калас, ще трябва да се борят за релевантност и да изиграят собственото си влияние. В области, в които ЕС не желае да използва пълномощията си, като например прилагането на определени технологични правила, вероятно ще има тихо отстъпление.

Един слънчев лъч за ЕС е, че и Тръмп, и Путин, се грижат и инвестират достатъчно за очернянето на блока. Това само по себе си предполага, че си струва да европейците да се борят за идеята за Европейски съюз. „Продължаваме да чуваме, че ЕС не е влиятелен, че не ни броят за нищо“, каза представител на ЕС. „Но ако Тръмп и Путин намерят общ език да ни идентифицират като техни врагове, това вероятно е защото в крайна сметка ние наистина имаме значение“, допълва той.

Материалът ЕС е подложен на яростна атака от Тръмп: Каква е целта на американския президент? е публикуван за пръв път на News Life.

Време да се опитаме да си представим как биха изглеждали отношенията между САЩ и България в контекста на новия подход на американския президент към Европейския съюз. Моят приятел Валери Божинов вероятно би казал, че „новият подход ще е като стария, ама нов“ и частично би бил прав. Казвам го абсолютно сериозно.

През 2023 г. Европейският съюз е изнесъл към САЩ стоки на стойност 502 милиарда евро, а е внесъл стоки за 344 милиарда. Именно тази разлика от 158 милиарда вбесява Тръмп, за да се сърди на Европа. „Не ни купуват достатъчно колите ни, не купуват стоките ни“, беше един от основните мотиви още по време на предизборната му кампания.

България от своя страна – абсолютно, напълно и категорично се вписва в общия европейски профил на повече износ отколкото внос. През 2023 г. внасяме стоки за около половин милиард долара, изнасяме за около милиард и половина. Ето защо може да очакваме, че не е далеч времето, в което София ще бъде подложена на натиск да купуваме повече от САЩ. С голяма вероятност новите американски посланици ще бъдат инструктирани да действат като търговски представители, а посолствата из Европа като регионални корпоративни офиси.

Да купуваме, да купуваме, но какво ще купуваме?

И тук идва точно в десетката логиката на Божинов – „че новата администрация ще е като старата ама нова“. Тоест, ще купуваме оръжия! Точно както по време на първия мандат на Тръмп купихме изтребителите F-16 Блок 70. Първо поръчахме осем, а след това още осем. Тогава в Източна Европа имаше нещо като състезание между американските посолства кой колко самолета ще договори. Не спечели София. Спечели Варшава. Полша поръча 32 изтребителя F-35 за 4 милиарда и 600 милиона евро.

До този момент нямаме никаква причина да смятаме, че подходът на САЩ ще е различен. В света на Тръмп, който нарича търговските отношения с ЕС – „зверство“ – колкото повече купуваш, толкова повече внимание печелиш. Ако купиш достатъчно, може да те поканят и да седнеш на камината за 10-15 минути, което винаги си е било доста изкушаващо за премиери и президенти на по-малките държави в блока като България, Словакия, Словения.

Подходът на Тръмп към международните отношения е изцяло транзакционен и комерсиален. Забравете за думи като човешки права, демокрация и свобода на словото, международно право или суверенитет на държавите. Доказателство за това са претенциите към Дания за Гренландия, Панама за Панамския канал и думите му към Украйна в началото на седмицата – „Дайте ни достъп до природните си ресурси, за да продължим да ви снабдяваме с оръжие и помощи“.

Това прилича на всичко друго, но не и на инициатива или дори мисъл за мир. По-скоро прилича на послание, което можем да обобщим с „Вие си се бийте, ние ще си копаме“. Или идеята, която изненада дори и най-близките му съветници – палестинците от Газа да се преселят, за да може анклавът да се построи отново, за да стане Ривиера. Да предлагаш преселване на хора, които от поколения водят войни заради преселване, е доста… дори не знам как да го коментирам.

Но да се върнем на основния въпрос. Какво друго ще купуваме? Очевидно втечнен природен газ. След 2022 г. санкциите срещу Русия правят този процес по-лесен, но вероятно количествата ще бъдат увеличени. В момента Европейската комисия вероятно обмисля различни варианти за увеличаване на стоките, които страните членки биха внасяли от САЩ.

Ако този подход не работи, Европа има достатъчно други инструменти да се противопостави на изнудване. Защото Европейският съюз, като третия по големина и важност пазар на планетата, не е нито Канада, нито Мексико, чиито износ за САЩ е съответно 20% и 30% от цялата им икономика. В случай на мита Брюксел има достатъчно инструменти, за да отговори. Вариантите са два – реципрочно, което е по-логичният вариант. Реципрочността е термин от дипломацията. Но в икономиката има още един термин – „базука“. Това вече се свързва с мащабна икономическа нереципрочна интервенция, вероятно срещу американските технологични гиганти. Подобна ескалация ли цели Тръмп или просто блъфира? Какъвто и да е отговорът – на първо време вероятно ще купуваме повече.

Материалът В света на Тръмп, колкото повече купуваш, толкова повече внимание печелиш: Коментарът на Светослав Иванов е публикуван за пръв път на News Life.

Трюдо заяви, че „няма да отстъпи в защита на канадците“, но предупреди за реални последици за хората от двете страни на границата. „Ние не искаме да сме тук, не сме искали това“, каза той на пресконференция късно в събота, цитиран от Би Би Си. Канадският министър-председател добави, че митата върху американски стоки на стойност 30 млрд. щ. д. ще влязат в сила във вторник, а други 125 млрд. щ. д. – след 21 дни, за да се даде време на канадските фирми да се приспособят, предаде bTV.

Отговорът на Трюдо е насочен към стоки, сред които американска бира, вино, бърбън, плодове и плодови сокове, зеленчуци, парфюми, дрехи и обувки, както и домакински уреди, спортни стоки и мебели. Дървеният материал и пластмасите също ще бъдат обложени с налози, а нетарифните мерки, които се разглеждат, са свързани с критични минерали и обществени поръчки.

Икономисти предупредиха, че въвеждането на таксите върху вноса от страна на САЩ и реакцията на Канада, както и на Мексико и Китай, може да доведе до повишаване на цените на широка гама продукти за потребителите. Митото е вътрешен данък, който се налага върху стоките при влизането им в дадена страна, пропорционален на стойността на вноса.

Материалът Начало на търговска война: Канада налага ответни мита срещу САЩ е публикуван за пръв път на News Life.

Според анализатори търговската регионализация в източно и западното полукълбо е нова, постепенно налагаща се тенденция, която обаче поставя под риск глобалния растеж. „Променящите се търговски модели показват, че икономическите ограничения, които Китай и САЩ взаимно си налагат, започват да влияят на търговските пътища“, казва Нийл Томас, експерт по Китай в Института за изучаване на азиатски политики. По думите му това ще доведе до „засилване на регионализацията на международната търговия, което пък ще повиши инфлацията и ще намали икономическия растеж на страните, оказали се „под кръстосан огън“.

След като бившият американски президент Доналд Тръмп наложи допълнителни мита върху някои китайски стоки, неговият наследник Джо Байдън и някои страни партньори на САЩ ограничиха износа на модерни технологии и оборудване за Китай. В отговор Пекин наложи рестрикции върху износа на два метала – галий и германий, които са особено важни за производството на полупроводници.

От САЩ идват послания, че Раймондо ще обясни на китайските си партньори, че Вашингтон не желае пълно отделяне на двете икономики, но същевременно ще защитава националната си сигурност. Китайски представител коментира лаконично, че Пекин очаква разговори по предизвикателствата в двустранната търговия.

Но налице са и други усложняващи ситуацията фактори, пише БТА.

Високите лихвени проценти в САЩ влияят зле на търсенето, включително и на китайски стоки. Икономиката на Китай „куцука“ под натиска на слабото вътрешно потребление, проблемите на пазара на недвижими имоти, високата задлъжнялост и производствения свръхкапацитет.

Според официални американски данни двустранната търговия за първото полугодие на 2023 г. се е сринала с 19,6 на сто, или с 67,6 милиарда долара, спрямо същия период на миналата година. И като сигурен знак, че регионализацията се задълбочава, през 2020 г. САЩ подписаха регионално търговско споразумение с Канада и Мексико, а Китай сключи такова с 10 страни от Югоизточна Азия и Океания, включително Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Китай освен това кандидатства да се присъедини към Транстихоокеанското търговско партньорство, едно от най-големите споразумения за свободна търговия в света. САЩ излезе от предшественика на този договор през 2017 г. За да се включи в него обаче Китай се нуждае от одобрението на всички страни членки, вкл. и на такива, които са съюзници на САЩ.

Вашингтон „много лесно може да повлияе на Канада и Мексико да не подкрепят китайската кандидатура“, казва Уилям Хърст, професор в Университета в Кеймбридж и специалист по Китай. „А и двете страни залагат повече на търговията си със САЩ в рамките на северноамериканското споразумение, отколкото на търговията си с Китай“.

Материалът САЩ и Китай търсят начини да решат търговските си спорове е публикуван за пръв път на News Life.