Свети Константин бил римски император (306-337 г.). Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската. След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин бил поставен от войската на негово място. Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис „С този знак ще победиш!“ наистина победил и решил да спре гонението на християните.

За целта той издал указ в Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като позволена религия. Това позволило християнската вяра да се разпространи по цялата римска империя. Затова делото му се смята за апостолско. Константин свикал Първия вселенски събор на Църквата в 325 г.

Майка му, света Елена, предано работила за утвърждаване на новата вяра и по неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.

Мъченик Константин бил родом от Трънския или Пиротския край и още като момче отишъл в София да работи у търговци на овце, цинцари. Но един ден крадци ограбили господарите му и младият Константин бил наклеветен за кражбата. Той бил измъчван да признае, но невинното момче не можело да поеме такава вина.

Тогава бил предаден на турци, които му поставили условие да приеме исляма, за да не го изтезават повече. Константин решително отказал и след поредица нови изтезания бил обезглавен, а тялото му захвърлили в полето. Християни, които разбрали за убийството, прибрали тялото на момчето и го погребали. Това станало в 1737 г. През следващите десетилетия много хора се стичали на гроба му и получавали изцеления.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Константина, Елена, Елеонора и Елица. Името Елена има древногръцки произход и означава „светла като слънце, сияйна“. Константин пък значи „постоянен“, идва от латински. Във всички храмове на Българската православна църква се отслужва Божествена света литургия.

Днес е и денят на нестинарството. В Странджа пламват кладите и хората се събират около жаравата, като носят иконата на Св. св. Константин и Елена. Ритуалният танц трае няколко минути.

Град Елена отбелязва своя празник днес, празнува и Пазарджик.

Материалът Почитаме Светите Константин и Елена е публикуван за пръв път на News Life.

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвеждат християнството като официална религия в обширната Римска империя. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Константин започва усилено строителство на християнски църкви и манастири. През неговото управление се свиква и Първият вселенски събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската ерес. Царица Елена посещава Йерусалим, открива животворния кръст Господен и издига много църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина.

Как се отбелязва у нас?

У нас народният култ към св. Константин и св. Елена е много силно развит в Странджа планина, където празника им наричат Костадиновден. За него е характерен един много интересен обичай – игра върху огън, наричана нестинарство. Обичаят редовно се изпълнявал от българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 г. До 60-те години на ХХ в. се среща в с. Българи в източната част на Странджа планина, където в наши дни се възобновява.

Нестинари ставали и мъже, и жени, като дамите трябвало да бъдат на възраст, на която вече не могат да раждат. Те обикновено са от едни и същи родове, т. е. нестинарството се предава по наследство. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща наричат „конак” или „столнина”. Там в червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св. Константин и св. Елена. Там е и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.

Денят на св. Елена и св. Костадин се смята за хаталия, за лош ден и на него нищо не трябва се работи, за да не се разсърди светицата. В Родопската област Костадиновден е празник, почитан от овчарите, и се нарича Предой, Мандра или Отбив. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им. Устройват се общи трапези край къщите. Костадиновден е известен в тракийските села като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече много силно. Затова прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”, т.е. да не слънчаса.

Материалът Почитаме светите равноапостоли Константин и Елена е публикуван за пръв път на News Life.

Във всички райони ритуалната храна бе благословена от свещеници и наречена за успех и закрила на българския народ.

Кметът Костадин Димитров заедно с кмета на район „Централен“ Георги Стаменов присъства на Архиерейската света литургията в  храма „Свв. Константин и Елена“ в Стария град, отслужена от  Знеполския епископ Арсений с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

В храмовете „Свети пророк Илия“, „Света Троица”,  „Свети Иван Рилски”, „Свето Преображение Господне“, „Свети Климент Охридски” присъстваха кандидати за народни представители от листата на ГЕРБ-СДС, кметовете на райони Емил Русинов, Георги Гатев, Атанас Кунчев, районните ръководители Георги Василев, Димитър Колев, Гошо Къчков, общински съветници, членове и много граждани.

Те честитиха празника на имениците и им пожелаха здраве и благодат.

Материалът ГЕРБ даде курбани в Пловдив в почит на светите равноапостоли Константин и Елена (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.