България е единствената страна, където православният празник Свети Георги е официален празник. Освен че почита паметта на мъченика, той се чества и като Ден на българските въоръжени сили, защото Свети Георги е покровител на армията на страната. Празникът се отбелязва с военни паради, провеждани в българската столица София и други големи градове, за да се покаже човешката сила и техниката на българските военни.

Пред великите дела на свети Георги се кланят не само в нашата православна църква, но и в Литва, Португалия, Германия, Гърция, Грузия, Москва, Истанбул, Бейрут – и дори Палестина.

Свети Георги е роден в Кападокия, днешната Турция, в семейство на християни. Георги е бил войник в римската армия, осъден на смърт по време на Диоклециановото преследване, защото отказал да се отрече от християнската си вяра. Той е един от най-почитаните светци както в западната, така и в източната християнска църква, както и един от най-видните светци-воини.

Най-известната легенда за светеца може да се намери в „Златната легенда“ от Якоб дьо Варажин. Според нея Свети Георги спасил принцеса, която била принесена в жертва на бълващ отрова дракон, за да спаси град Силена. Свети Георги убил дракона и в замяна петнадесет хиляди мъже, включително кралят на Силена, приели християнството.

Държавите, които празнуват деня на Свети Георги на 6 май, включват Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, България, Грузия и Русия.

На сръбски език празникът на Свети Георги е известен като Джурджевдан. Счита се за християнската разновидност на Хъдриле , тюркски празник, който чества настъпването на пролетта. Джурджевдан се чества широко в Сърбия и сред сръбската общност в страните от бивша Югославия, както и в сръбската диаспора. В някои части на Балканите Джурджевдан се чества и от други религиозни и етнически групи.

Традициите на празника включват украсяване на домовете с цъфтящи клонки и цветя, измиване на ръце с вода от църковни кладенци, къпане с цветни листенца, празнична вечеря, която включва печено агнешко, и пеене и танци около огньове. Използването на огньове за посрещане на пролетта е подобно на други сезонни фестивали като галския Белтейн и германската Валпургиева нощ.

В Руската и Грузинската православна църква празникът на Свети Георги се чества два пъти годишно – през май и ноември. В Грузия ноемврийското честване има статут на официален празник. То се отбелязва на 23 ноември.

Молитва към Свети Георги Победоносец:

„О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог.

Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата.

Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел – пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!“

Материалът Много силна молитва към Свети Георги Победоносец е публикуван за пръв път на News Life.

Светинята ще бъде донесена от архимандрит Игнатий, игумен на манастира „Св. Богородица – Всех скорбящих радост“ в Палеохори, с благословението на Високопреосвещения митрополит на Йерисо, Света гора и Ардамерио – Теоклит.

Светите мощи ще пристигнат в Поморийския манастир в 17:30 часа и ще бъдат изложени за поклонение на вярващите до 11:00 часа на 7 май, когато ще отпътуват за Сливен.

Програма за пребиваването на светата десница на св. Георги Победоносец в Поморие:

5 май (вторник)

гр. Поморие, Поморийски манастир „Св. Георги Победоносец“

17:30 ч. – Официално посрещане на кръстовището на ул. „Княз Борис I“ и ул. „Панайот Волов“, последвано от литийно шествие до манастирския храм.

18:00 ч. – Архиерейска вечерня с петохлебие, възглавена от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.

6 май (сряда)

Поморийски манастир „Св. Георги Победоносец“

09:00 ч. – Архиерейска света Литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.

Светите мощи ще останат в манастира за поклонение до 11:00 часа на 7 май.

Материалът Поморие посрещна мощите на Свети Георги Победоносец е публикуван за пръв път на News Life.

Свети Георги Победоносец

Свети Георги Кападокийски е роден през трети век в Кападокия (днешна Турция) в богато и знатно семейство. Той се премества в Палестина, постъпва на военна служба и става командир при езическия император Диоклециан. Когато на Георги е наредено да се разправя с християните, той отказва, раздава цялото си наследство на бедните и заявява християнската си вяра пред Сената. Георги е хвърлен в затвора и измъчван, но се явява ангел и го изцелява. Никакви мъчения не могат да сломат светеца – той остава жив и здрав. Нещо повече, чрез молитвите си той възкресява мъртвите и изцелява затворници в затвора.

Едно от най-известните качества на Свети Георги е легендарната му битката му с голямо чудовище. Според легендата, в град Силен е живял страховит дракон, който е изисквал жертви от жителите му, включително млади мъже. Когато дошъл ред на едно момиче да избере съдбата си, Свети Георги влязъл в битка с чудовището. След ожесточена битка Свети Георги успял да убие дракона и да освободи града от неговата заплаха.

В християнската традиция тази легенда алегорично символизира борбата между доброто и злото, вярата и неверието. Георги се превръща в символ на смелостта, справедливостта и победата на християнството над духовните сили на злото. Култът към него е широко разпространен през Средновековието и той става покровител на много държави, градове и професии, включително на воини и рицари.

Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?

На този ден е традиционно да се посещава църква или да се молим у дома, обръщайки се към Свети Георги за благословия и защита, особено за тези, които в момента са на военна служба и са далеч от родните си места. Празникът на Свети Георги е популярно свързан с овчарството и затова традиционно се е празнувал с обилна трапеза, на която задължителбно се слага ястие от агнешно месо. Една от традициите на този ден е свързана с коленето на агне.

На този ден са се провеждали и церемонии за благословия на посеви и ниви, тъй като Свети Георги е бил смятан за покровител на реколтата и всичко, което расте на земята. Според народното поверие, росата, паднала на 6 май, притежавала лечебни свойства. Много характерен обичай за този ден е люлеенето с гергьовска люлка, която задължително се връзва на раззеленено дърво. Предците ни са вярвали, че силата на дървото се пренася върху човека докато се люлее на люлката.

Народни поличби за Гергьовден

Ако вали на Гергьовден, може да се очаква добра реколта от зърнени култури, но елдата може да не вирее добре. Да видите роса сутрин означава добра реколта от просо. Ако птиците се събират на ята, това означава по-топло време. Южният вятър означава богата реколта, а северният вятър означава ранни слани през есента.

Какво не се прави на Гергьовден:

Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви „лошавини“. Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.

Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и „смяната на времето“. В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители. Смятало се за „грехота“ в такова хубаво време да се слага трапеза „в собата“ (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.

Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и „калища“, се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате.

Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и „грехота“ при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.

Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.

Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.

Материалът Гергьовден е: Какви са традициите, обичаите и забраните на празника? е публикуван за пръв път на News Life.

Почитта към Свети Георги Победоносец?

Свети Георги е роден в Кападокия, днешната Турция, в семейство на християни. Георги е бил войник в римската армия, осъден на смърт по време на Диоклециановото преследване, защото отказал да се отрече от християнската си вяра. Той е един от най-почитаните светци както в западната, така и в източната християнска църква, както и един от най-видните светци-воини.

Най-известната легенда за светеца може да се намери в „Златната легенда“ от Якоб дьо Варажин. Според нея Свети Георги спасил принцеса, която била принесена в жертва на бълващ отрова дракон, за да спаси град Силена. Свети Георги убил дракона и в замяна петнадесет хиляди мъже, включително кралят на Силена, приели християнството.

Държавите, които празнуват деня на Свети Георги на 6 май, включват Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, България, Грузия и Русия.

На сръбски език празникът на Свети Георги е известен като Джурджевдан. Счита се за християнската разновидност на Хъдриле, тюркски празник, който чества настъпването на пролетта. Джурджевдан се чества широко в Сърбия и сред сръбската общност в страните от бивша Югославия, както и в сръбската диаспора. В някои части на Балканите Джурджевдан се чества и от други религиозни и етнически групи.

Традициите на празника включват украсяване на домовете с цъфтящи клонки и цветя, измиване на ръце с вода от църковни кладенци, къпане с цветни листенца, празнична вечеря, която включва печено агнешко, и пеене и танци около огньове. Използването на огньове за посрещане на пролетта е подобно на други сезонни фестивали като галския Белтейн и германската Валпургиева нощ.

В Руската и Грузинската православна църква празникът на Свети Георги се чества два пъти годишно – през май и ноември. В Грузия ноемврийското честване има статут на официален празник. То се отбелязва на 23 ноември.

Молитва към Свети Георги Победоносец:

„О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог.

Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата.

Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел – пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!“

Материалът „Нека твоята постоянна закрила ни пази“: Много силна молитва към Свети Георги Победоносец е публикуван за пръв път на News Life.

Историята за свети великомъченик Георги

Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Според преданията той е римски войник, християнин. Роден е в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство.

Баща му е служил като офицер в римската армия. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.

По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Защо е изобразяван на иконите, убиващ змей?

Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва.

Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града.

Народът, като видял това се разбягал от страх, но Свети Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били 25 000 освен жените и децата.

Какви са традициите на този ден?

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около трапезата се събира цялото семейство. Задължително е масата да има обреден хляб, агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Назад във времето е имало и друг обичай – събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Какво не се прави на Гергьовден?

• Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви „лошавини“. Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.
• Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и „смяната на времето“. В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители. Смятало се за „грехота“ в такова хубаво време да се слага трапеза „в собата“ (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.
• Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и „калища“, се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате.
• Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и „грехота“ при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.
• Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.
• Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.

Кой има имен ден днес?

Вторият ден на Великден тази година съвпада и с Деня на храбростта и на Българската армия – 6 май. Гергьовден е личен празник за почти всяко българско семейство. Имения си ден ще отбележат общо 208 016 българи, носещи имената Георги, Гергана, Гочо, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Георги е най-разпространеното мъжко име у нас през мината година – над 143 хиляди мъже го носят, показват данните на Националната статистика. Точно 27 530 българки пък носят името Гергана и също ще почерпят на 6 май.

Материалът Гергьовден е: Какви са традициите, обичаите и забраните на празника? е публикуван за пръв път на News Life.

Инициативата ще се състои след празничната служба. Кметът на “Източен” Емил Русинов отправя покана към жителите да споделят заедно в храма големия празник Гергьовден.

Материалът Курбан за здраве и благополучие в район „Източен“ за Гергьовден е публикуван за пръв път на News Life.

След като частица от мощите за първи път беше донесена у нас през 2023-а и множество хора се помолиха за здраве, надежда и мир, тази сутрин в 8:30 тържествено ще бъде посрещната за втори път в България – в храм “Свети Атанасий” в Лозен. Храмът ще е отворен за вярващите всеки ден, като ще бъде отслужван и молебен, а кулминацията на тържествата ще е на самия Гергьовден – с празнична литургия и курбан в храма в селото.

Материалът Частица от мощите на Свети Георги Победоносец пристига у нас е публикуван за пръв път на News Life.

Историята за свети великомъченик Георги

Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Според преданията той е римски войник, християнин. Роден е в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство.

Баща му е служил като офицер в римската армия. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.

По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Защо е изобразяван на иконите, убиващ змей?

Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва.

Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града.

Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били 25 000 освен жените и децата.

Какви са традициите на този ден?

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около трапезата се събира цялото семейство. Задължително е масата да има обреден хляб, агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Назад във времето е имало и друг обичай – събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Кой има имен ден днес?

Вторият ден на Великден тази година съвпада и с Деня на храбростта и на Българската армия – 6 май. Гергьовден е личен празник за почти всяко българско семейство. Имения си ден ще отбележат общо 208 016 българи, носещи имената Георги, Гергана, Гочо, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Георги е най-разпространеното мъжко име у нас през мината година – над 143 хиляди мъже го носят, показват данните на Националната статистика. Точно 27 530 българки пък носят името Гергана и също ще почерпят на 6 май.

Материалът Гергьовден е! е публикуван за пръв път на News Life.