„Нека винаги бъдем на една ръка разстояние един от друг и нека ръката ни винаги бъде протегната за поздрав“, сподели Димова и подчерта дълбоките исторически и културни връзки между България и Гърция.

Преди три години писателката отново гостува на този „интензивен и вдъхновяващ литературен маратон“ във връзка с превода на романа ѝ „Майките“ на гръцки от Благородна Филевска-Панагу. В тазгодишната си реч Теодора Димова отново акцентира върху ключовата роля, която преводачите играят като мостове за културното сближаване между двете страни.

С примери от историята Димова отбеляза, че литературният обмен между българи и гърци датира още от времето на Византия и продължава през Българското възраждане. А редица български писатели и дейци като Георги Раковски и Петър Берон получават гръцко образование.

„България е страната във фокуса на този прекрасен книжен панаир. Когато нещо е на фокус, то се вижда ясно, отчетливо, с остър контраст и във всички детайли“, посочи писателката. А в думите ѝ личеше и надеждата, че именно книгите и литературният обмен могат да допринесат „България винаги да бъде на фокус за гърците, а Гърция винаги да бъде на фокус за българите“.

Официалното откриване на българския щанд на панаира на книгата в Солун се състоя на 7 май, а родното участие минава под наслов „Литература отвъд границите“ и има за цел да отрази съвременния литературен пейзаж на страната ни с поредица от вълнуващи срещи с български писатели.

Материалът Със специално слово: Теодора Димова откри Панаира на книгата в Солун (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

По инициатива на „Съюз на репресираните от комунистическия терор“ – Пловдив с председател Атанас Узунов, всяка година на този ден се провежда възпоменателно събитие. Тази година честването имаше особен статут, след като с Решение № 461, взето с Протокол № 20 от 18.12.2025. на Общински съвет – Пловдив, датата бе официално вписана в Календара на културните събития на община Пловдив за 2026 година.

На честването присъстваха народният представител Красимир Терзийски,  заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, заместник-председателят на ОбС – Пловдив и председател на комисията по култура, туризъм, евроинтеграция и международни отношения – Стефан Послийски, кметът на район Западен Тони Стойчева, представители на районните кметства, общински съветници, Здравко Зафиров – народен представител в 38-ото НС, бивш зам.-министър на отбраната, бивш зам.-министър на МВР, заемал е длъжността заместник-кмет на Пловдив и председател на Националния комитет за войнишките паметници, Стефан Стоянов – дългогодишен заместник-кмет на община Пловдив, Божидар Здравков, Тони Симидчиева – председател на РЗК-Пловдив, Георги Иванов – автор на паметника „Свидителят“, много общественици, наследници и родственици на репресирани от тоталитарната власт, граждани и медии.

Водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев. „Събрали сме се тук, пред паметника „Свидетелят“, не просто по протокол, а по силата на съвестта си. Защото паметта е най-висшата форма на справедливост, която дължим на хилядите наши сънародници – достойни българи, държавници, интелектуалци и обикновени хора, чийто глас бе насилствено заглушен от терора на тоталитарната власт. Пловдив винаги е бил град на свободния дух и днес, за поредна година, ние заставаме заедно, за да кажем, че жертвите не са забравени.“, подчерта в своето въведение Симеон Алексиев.

Датата 1 февруари носи тежък исторически товар. На този ден през 1945 г. т.нар. Народен съд произнася смъртните присъди на регентите, 22-ма министри, 67 депутати, съветници на царя и висши военни. Присъдите са изпълнени незабавно в същата нощ. Въпреки името си, „Народният съд“ няма нищо общо с легитимното правосъдие. Той е създаден под натиска на Москва и е инструмент за ликвидиране на потенциалната опозиция. Освен разстреляните на този ден, хиляди други са изпратени в лагери, изселени или лишени от право на работа и образование.

Официалното слово пред паметника „Свидетелят“ по повод Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим бе произнесено от арх. Илко Николов – една от най-разпознаваемите фигури в съвременния обществен и политически живот на Пловдив, съчетаващ професионализма на утвърден архитект с опита на висш администратор. Дългогодишен председател на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ), председател на Общинския съвет в Пловдив в мандат 2011–2015 г., дългогодишен лидер на „Синя коалиция“ и местни коалиции в Пловдив.

След словото на арх. Николов присъстващите граждани, общественици и наследници на репресирани семейства почетоха с едноминутно мълчание паметта на жертвите на комунистическия режим и положиха венци и цветя на паметника „Свидетелят“, дело на скулптора Георги Иванов (Жорж Трак).

Вижте пълния текст на словото на арх. Илко Николов по повод 1 февруари – Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим:

Уважаеми дами и господа, приятели и съмишленици

За пореден път се събираме да почетем паметта на жертвите на комунистическия терор. На днешния ден – 01 февруари 2025 г. се навършват 81 години от произнасянето и изпълнението на първите присъди на т.н. „народен съд“.

Като редови член на Съюз на репресираните – Пловдив имам поръчение от неговия председател – Атанас Узунов , лагерист от Белене, който временно е на домашен болничен режим – да произнеса възпоменателно слово по този мрачен и мъчителен повод.

До болка ни е известен броят на десетките хиляди избити и мъчително репресирани невинни български жертви. Знаем документираните факти за действията на т.н. Народен съд , „узаконяващ“ избиването на цвета на българската нация.

Ще направя опит да подходя методично и безпристрастно да повторя някои от исторически доказани и документирани ключови етапи на системни репресии на режима на комунистите след 9 септември 1944 г. Ще ги повторя, защото все още в учебниците по история,  терорът понякога се представя като „неизбежен контекст на епохата“ или се отделя повече място на икономическите постижения, което „размива“ престъпния характер на режима.

1. Период на „безотговорните убийства“ (септември – декември 1944 г.)

Веднага след преврата започва вълна от насилие без съд и присъда.

09. септември 1944 г- началото на масови арести и саморазправи по места

12.септември 1944 г. Правителството на ОФ официално постановява ареста на всички министри от периода 1941-1944 г. и депутатите от 25-тото народно събрание

Септември – октомври 1944 г.: Масови убийства на кметове, полицаи, учители, свещеници и офицери по места.

Ноември 1944 г.: Министърът на вътрешните работи Антон Югов докладва за арестувани 28 630 души.

2. Институционализиран терор: „Народният съд“ (1944 – 1945 г.)

30 септември 1944 г.: Приемане на Наредба-закон за Народния съд. Терорът придобива „законова“ форма чрез този извънреден трибунал

1 февруари 1945 г.: Произнесени са смъртните присъди на регентите, министрите и депутатите от 25-ото Народно събрание. Присъдите да изпълнени в нощта срещу 02 февруари. Екзекутирани са 67 депутати, 22 министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори

До април 1945 г.: Проведени са 133 процеса срещу 10 919 души; произнесени са 2 730 смъртни присъди. 

3. Създаване на концентрационни лагери (1944 – 1962 г.)

Паралелно със съдебните процеси се изгражда система за въдворяване на „политически опасни лица“. – това е най-тежкия инструмент на репресиите

20 декември 1944 г.: Създадени са Трудововъзпитателни общежития (ТВО).

1945 г.: Откриване на лагери в Скравена, Куциян, Росица, Енидже и други.

27 април 1949 г.: Създаване на най-големия лагер – „Белене“ на остров Персин. През 1950 г. се превръща в основна място за политическо въдворяване. Към м.юли 1952 г. там и в други обекти са затворени наз 2800 души.

1959 – 1962 г.: Съществуване на лагери край Ловеч е Скравена известни  с изключителна жестокост и убийства без съд

4. Ликвидиране на опозицията (1947 – 1948 г.)

1947 г.: Процес срещу Никола Петков, завършил с неговите екзекуция и забрана на БЗНС „Никола Петков“.

1948 г.: Национализация на индустрията и налагане на пълен контрол върху икономиката.

След 1950 г. комунистическият режим в България, под ръководството на Вълко Червенков, навлиза във фаза на пълна сталинизация, белязана от системни репресии срещу „враговете с партиен билет“, селяните и остатъците от опозицията. 

Основните аспекти на репресиите през този период включват:

5. Концентрационни лагери и затвори

Белене (ТВО): Най-големият лагер за принудителен труд. Там са въдворявани политически опоненти, бивши полицаи, офицери и духовници без съд и присъда.

„Хулиганската акция“ (1958): След кратко затишие, през 1958 г. е организирана масова кампания срещу „хулигани“ и „западни влияния“, довела до създаването на лагерите край Ловеч („Слънчев бряг“) и Скравена, известни с изключителна жестокост. 

6. Политически процеси и чистки

Вътрешнопартийни репресии: Продължава разправата с т.нар. „трайчокостовисти“. Хиляди комунисти са изключени от партията, арестувани или интернирани по подозрение в нелоялност към Москва или Червенков.

Процеси срещу духовенството (1952): Проведени са мащабни съдебни процеси срещу католически и протестантски духовници, обвинени в шпионаж, завършили със смъртни присъди и дългогодишен затвор. 

7. Насилствена колективизация

Терор в селата: Между 1950 и 1952 г. държавата упражнява огромен натиск върху селяните за влизане в ТКЗС. Нежелаещите са обявявани за „кулаци“, облагани с непосилни държавни доставки (наряди) и често интернирани.

8. Потискане на Горянското движение

Въоръжена съпротива: В началото на 50-те години Горянското движение достига своя пик (особено Сливенския отряд през 1951 г.). Режимът мобилизира огромни сили на МВР и армията за ликвидиране на четите, като следват екзекуции и репресии над цели семейства, помагали на горяните. 

9. Административни мерки

Изселвания (интерниране): Хиляди семейства от големите градове и граничните райони са насилствено изселени в отдалечени села с цел „прочистване“ на градовете от политически ненадеждни елементи.

Държавна сигурност (ДС): През 1950 г. се създава специален отдел в ДС за борба с „диверсията и терора“, който затяга контрола над армията и администрацията. 

Връзката между Йосиф Сталин и Георги Димитров по отношение на чистките в българската армия е документирана в дневниците на Димитров и чрез шифрограми между Москва и София. Ето конкретните детайли и механизми на тези репресии:

10. Преките указания от Москва (есента на 1944 г.)

В края на септември 1944 г. Георги Димитров, намирайки се в Москва, изпраща серия от шифрограми до ръководството на БКП (Трайчо Костов и Вълко Червенков). В тях той предава линията на Сталин за „революционна чистка“:

„Революционна целесъобразност“: Димитров нарежда на местните комунисти да не чакат съдебни процедури, а да действат решително срещу „фашистките елементи“ в армията и полицията. В една от телеграмите си той изрично указва „революционната чистка“ да продължи още една седмица, преди да започне работата на Народния съд, за да се разчистят най-неудобните фигури без формалности. . 

13. „Възродителният процес“ е най-мащабната кампания на БКП за насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, българо-мохамедани, роми и татари). Тя протича на няколко етапа, като кулминацията е през 1984–1985 г.

Началото (1960-те – 1970-те): Първите опити са насочени към българите мюсюлмани (помаците) в Родопите. Подмяната на имената е съпроводена с насилие, като при сблъсъците в селата Корница, Брезница и Лъжница (1973) има убити и ранени.

Масовата кампания (декември 1984 – януари 1985): За по малко от два месеца държавната машина (армия, милиция и Държавна сигурност) насилствено подменя имената на над 800 000 души. Забраняват се турският език, традиционните облекла (шалвари) и религиозните ритуали (обрязване, мюсюлмански погребения).

„Голямата екскурзия“ (1989): След масови протести и гладни стачки на турското население през май 1989 г., Тодор Живков отваря границата с Турция. Около 360 000 души напускат страната в рамките на три месеца, изоставяйки домовете и имотите си.

Броят на жертвите на комунистическия терор в България  се определя по няколко периода :

1. Убити без съд и присъда (септември – октомври 1944 г.)

Това е периодът на най-интензивния „червен терор“ веднага след преврата на 9 септември.

Оценки на историци: Повечето независими изследователи и фондация „Памет“ сочат цифри между 20 000 и 30 000 души.

Минимум: Дори източници, близки до бившите служби (като Димитър Иванов), признават за около 20 000 избити. 

2. Жертви на „Народния съд“ (1944–1945 г.)

Официална статистика: Издадени са 2730 смъртни присъди, които са изпълнени незабавно.

3. Лагери и затвори (1944–1989 г.)

Според разследванията на Христо Христов:

Преминали през лагерите: Над 300 000 души са преминали през общо 86 концлагера и десетки затвори.

Изселени: изселените семейства са над 25 000 семейства  – това са  хората, чийто живот е бил трайно съсипан от репресиите

Ще цитирам част от едно изследване на  Христо Христов, един от най-изявените български разследващи журналисти, посветили кариерата си на разкриването на тайните на комунистическия режим и архивите на Държавна сигурност

·  БКП установява еднопартиен режим в България с помощта на съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.

.·  По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.

·  Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.

·  Първите бунтове срещу комунистическо управление зад желязната завеса са на българските селяни от Кулско през 1951 г., предшестващи работническите бунтове в ГДР през 1953 г., а въоръжената съпротива на горянското антикомунистическо движение датира още от 1945 г. и продължава до 1956 г.

·  Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБ през 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България – 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния ѝ кредитор СССР.

·  Последният комунистически концлагер в страните от съветския лагер в Източна Европа е „Белене“, в който в периода декември 1984 г. – октомври 1987 г. са въдворени без съд и присъда над 500 български граждани от турски произход, съпротивляващи се срещу насилствената асимилация, извършвана от комунистическата власт начело с генералния ѝ секретар  Тодор Живков. БКП създава и поддържа близо 40 концлагери в страната в периода 1945-1987 г. с различни прекъсвания. Лагерът край Ловеч, който функционира в периода 1959-1962 г. и е един от най-жестоките, се ръководи по устни указания от зам.-вътрешния министър и дясна ръка на Тодор Живков Мирчо Спасов.

·  Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.

·  Управлението на БКП  е  използвало Държавна сигурност  за да спре гласовете на своите критици зад граница като писателя Георги Марков (1978) и емигранта Борис Арсов (1974) чрез отвличане и убийство.

·  Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.

·  Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е пряко подчинена на КГБ до 1990 г. в идеологическо, кадрово, оперативно и техническо отношение. Тодор Живков дава указанието „координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на КГБ”.

·  През 1956 г. Тодор Живков наследява от Вълко Червенков политическата полиция в Държавна сигурност в лицето на Трето секретно политическо управление за „борба с контрареволюцията” и развива нейния всеобхватен контрол над обществото с Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви в НРБ през 1967 г. Репресията над всеки инакомислещ сред интелигенцията, духовенството, научните среди, средствата за масова информация, студентите, включително и членове на БКП, е в основата на комунистическия режим.

·  През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов – Андрей Луканов – Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.

Искам да обърна специално внимание на отразяването на комунистическия терор в българските учебници , което претърпя основна промяна с новите учебни програми от 2019 г., след дълги години на обществени и политически дебати, като темата за комунистическия терор е заложена по-детайлно с акцент  върху системния характер на насилието.

Ключови аспекти на съвременното преподаване:

Законова рамка: Във всички одобрени учебници по история за 10. клас задължително е включен цитат от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. от 26.04.2000 г-

ТЕРМИНОЛОГИЯ: За първи път учениците изучават понятия като „червен терор“, „политически репресии“, „концентрационни лагери“ и „Народен съд“.

Конкретни факти: Учебниците вече отделят специално внимание на лагера „Белене“, съдбата на горянското движение и репресивната роля на Държавна сигурност.

Контекст на режима: Тоталитарният характер на управлението се обяснява чрез политическото насилие веднага след 9 септември 1944 г. и системното потъпкване на човешките права. 

След промените в учебните програми от 2019 г., темата за комунистическия терор е заложена по-детайлно, като акцентът е върху системния характер на насилието.

Конкретни елементи в учебниците за 10. клас:

Народният съд (1944–1945): Описва се като извънреден орган, създаден в нарушение на Търновската конституция. Подчертава се, че чрез него е „обезглавен“ политическият и военният елит на страната, като решенията често са били диктувани от Москва.

Системата на лагерите: Учебниците включват уроци за ТВО (трудово-възпитателни общежития), като най-подробно са представени „Белене“ и лагерът край Ловеч, известен с ироничното име „Слънчев бряг“.

Съпротивата: Вече се изучава Горянското движение – първата и най-продължителна въоръжена съпротива срещу комунистически режим в Източна Европа.

Държавна сигурност (ДС): Ролята на ДС е дефинирана като основен инструмент на БКП за налагане на страх, следене и репресии над гражданското общество. 

Възродителния процес – репресиите срещу българските турци и насилствената смяна на имената са включени като част от политиката на комунистическия режим

Продължаващи дебати и критики

Въпреки реформите, историци като проф. Евелина Келбечева и организации като фондация „Софийска платформа“ отбелязват някои слабости:

Смекчен език: В определени учебни помагала терорът понякога се представя като „неизбежен контекст на епохата“ или се отделя повече място на икономическите постижения, което „размива“ престъпния характер на режима.

Липса на време: Поради обемистия материал по история, темата често се препуска в края на учебната година, което пречи на учениците да осмислят мащаба на репресиите.

Лични истории: Често липсва живият разказ на жертвите, поради което граждански организации организират уроци на открито в Белене, за да запълнят празнините в официалното образование. 

Уважаеми дами и господа, приятели и съмишленици,

Това са част от фактите, определящи истинското лице на комунистическия режим тероризирал собствения си народ. Тези факти са повтаряни десетки години – не само на първи февруари, а винаги, когато все още съществуващата мантра за прекрасния живот по време на социализма пропагандира лъжите си . Аз и семейството ми – майка и баща ми – не сме били в Белене, не са ни били, изселвали или малтретирали. Най-голямото политическо престъпление на баща ми – д-р Никола Николов, бог да го прости – беше ,че е бил бранник. Това престъпление му беше затворило пътя за професионално и кариерно развитие.  По никакъв начин не се чувствам присъединен и съизмерим с ужасът и страданията, които сте изпитали пряко репресираните от режима като бай Наско и част от вас тук присъстващи. Поклон и смирение пред вас, страдалци!

Членувам в Съюза на репресираните воден не от желание за някаква реабилитация, разплата или политическа конюнктура , а защото искам тази позорна част от българската история да се знае, помни и предава на поколенията. Защото, както казва един от видните мислители – Джордж Сантаяна – …тези, които не помнят миналото си ,са осъдени да го преживеят отново!

Затова сме тук, да помним, да напомняме и да не допуснем това да се случи отново, въпреки тоталното разделение на българския народ в последните години !

Ще завърша с цитат на едно изказване на оцеляла жена от немските концлагери:

„Нека споменът да доведе до отговорност. Нека отговорността доведе до действие. И нека действието гарантира, че „Никога повече“ не е просто лозунг, а траен ангажимент“.

Бог да прости избитите и репресирани от комунистическата партия горди българи!

Поклон пред паметта им…

Материалът „Да не допуснем това да се случи отново“: Пловдив почете паметта на жертвите на комунистическия режим (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Какво каза Радев?

В словото си държавният глава каза, че 140 години след Съединението българите отново се жалват от деребеите, а Великите сили отново спорят за сфери на влияние. „Времената са критични и трябва да признаем, че има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, за да си купят чужда благословия, да харижат суверенитета, хазната, дори нашата идентичност – всичко онова, за което се бореха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов и всички сподвижници на Съединението“, каза още президентът.

Още: „Ще оставим ли България на дерибеите“: И в Деня на Съединението Радев не пропусна да нападне управляващите

Деребеи като част от политическата лексика беше въведено тогава, когато „Ново начало“ се обръщаше към „Алианс за права и свободи“ (АПС). Иначе етимологично деребей означава непокорен на султана османски управник, поясни премиерът и каза, че не знае кой е султанът и кои са тези османски управници.

„Съединението е ден, когато трябва да се говори на цялата нация“

„Трудно ми е да дам политическата оценка за това кой как композира и как изрича своите приветствени думи, каза Желязков за словота на президента Румен Радев. „Хрумва ми главата от „Под игото“ – „Представлението“, когато излиза графът на сцената и започва да разговаря с публиката, някой суфлира, друг подвиква от аудиторията“, посочи министър-председателят. Според него това не e било мястото (отбелязването на Съединението в Пловдив, бел.реп.) за подобни изявления.

„Защото Съединението е ден, когато трябва да се говори на цялата нация, на всички – дори на тези, които не се харесват, тези които се мразят и ненавиждат помежду си. Съединението е ден на единение, ден, в който нацията трябва да тържествува за това, че е намерила сили да бъде единна, не само в териториален, но и в духовен смисъл, в смисъл за бъдещето“, каза министър-председателят. „Когато поднасяха венците и когато освиркваха, президентът реагира правилно и ми каза: „така не се прави“. Мисля, че тази негова лична оценка беше по-вярната, отколкото адресирането на проблематика към публиката, която няма място на този ден“, заяви още Росен Желязков.

Материалът „Съединението е ден, когато трябва да се говори на цялата нация“: Росен Желязков с реакция на думите на Радев в Пловдив е публикуван за пръв път на News Life.

“В тези трудни и наситени с предизвикателства дни за въоръжените ни сили отново се намериха политикани и самозвани експерти, които се опитват да са едно разделение и дори дръзнаха да обвинят в държавна измяна хората с пагони, които ежедневно рискуват живота си в името на родината“, заяви президентът.

Ето и цялото слово на Румен Радев, което той произнесе на парада в центъра на София:

„Скъпи сънародници,

Хилядолетната история на нашия народ недвусмислено е показала, че България е просперирала, когато е живяла под знака на доблестта и добродетелите. Когато войска и народ са били здраво свързани. Затова на днешния светъл християнски празник – Гергьовден, в знак на признателност към своите воини, нашият народ отбелязва Деня на храбростта и Празника на Българската армия.

Летописите пазят безчет бляскави победи на войската ни. Има и трагични поражения, но никога малодушни капитулации. И в най-тежки времена българският войник винаги е бил последен и самоотвержен страж на Родината, а армията всякога е била символ на чест и храброст, на доблест и държавност.

С годините споменът за най-опустошителната война в историята на човечеството – Втората световна, неумолимо избледнява. Някои се опитват и да го преиначават. За нас е чест, че днес редом до нас на трибуната са едни от малкото останали живи ветерани от тази война, за да почетем героизма на българските участници в разгрома на хитлерофашизма и за да помним.

Уви, ужасът от преживяното не предотврати нови кръвопролития – и то в сърцето на Европа. Днес, когато окончателно се простихме с илюзиите, че членството в отбранителни съюзи без развитие на собствени отбранителни способности е достатъчно условие за гарантиране на сигурност, когато най-сетне под натиска на нашите съюзни задължения и ангажименти Въоръжените сили са във фокуса на финансовата политика на държавата, ние сме пред нови предизвикателства: да трансформираме парите за армията в съвременни отбранителни способности и високо ниво на съвместимост с нашите съюзници.

Това изисква рязко повишаване на инвестициите в отбраната. Изисква неотклонна грижа за процесите на модернизация, за подготовката и мотивацията на личния състав. Изисква висок професионализъм, ясна стратегия, принципност и прозрачност. Изисква активен и откровен диалог между държавното и висшето военно ръководство и уважение към военната експертиза, защото нейното погазване винаги излиза скъпо.

В тези трудни и наситени с предизвикателства дни за Въоръжените ни сили, отново се намериха политикани и самозвани експерти, които се опитват да сеят разделение и дори дръзнаха да обвинят в държавна измяна хората с пагони, които ежедневно рискуват живота си в името на Родината.

Уважаеми военнослужещи,

Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, като офицер и командир от Българската армия, като един от вас – аз вярвам, че ще отхвърлите всеки опит за разкол и унижение, ще съхраните воинската си чест и ще продължите да отстоявате каузата България с професионализъм и всеотдайност, защото българският народ разчита на вас. Нека Свети Георги ви закриля и вдъхва сила на вашата десница.

Да не забравяме, че 6 май е Ден на храбростта. Да отдадем дължимото на всички българи, които воюват за истината, въстават срещу лъжата, произвола и възхода на олигархията, отстояват демокрацията. В тях е надеждата за по-справедлива, по-човечна и модерна европейска България.

Чест и слава за Българската армия и за всички храбри българи!

Честит празник на хората с пагони!

Да живее България!“

Материалът „Политикани и самозвани експерти“: Радев продължи словесния двубой с опонентите си и на Гергьовден (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Кой е митрополит Даниил?

Видинският митрополит Даниил е роден със светското име Атанас Трендафилов Николов на 2 март 1972 г. в Смолян. През 1996 г. записва и учи Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет.

През 2008 г. е назначен за викарий на Неврокопския митрополит, а след това и на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. През февруари 2018 г. е избран за Видински митрополит.

Изборът му за владика е съпътстван с протести. При първото му официално появяване като митрополит се среща с протестиращи за изграждане на магистралата Видин – Ботевград. Свещеници от крайдунавския град определиха кандидатурата му за бъдещ патриарх като чудо.

През ноември 2022 г. в публикация коментира войната в Украйна: „Никой от участниците в конфликта не може да бъде оневинен за случващото се и оправдан за сметка на другия. В същото време, наблюдаваме тенденции за посяване на омраза, отрицание ненавист, включително в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор.“ Изразява мнение и за експулсирането от страната на предстоятеля и двама служители на руската църква.

В края на февруари тази година заедно Неврокопския митрополит Серафим писмено заявяват, че се разграничават от решението на Светия синод за касиране на избора за Сливенски митрополит. Публично говори пред граждани по различни поводи като 24 май и празника на Видин.

Встъпително слово на патриарх Даниил

Днес, светата Православна Църква в своята пълнота празнува паметта на всички светии и особено Събора на дванадесетте славни и всехвални апостоли – велик и славен празник, в който целокупният Божий народ на земята ведно със сонма на светиите ликуваме и прославяме Бога за великата Негова слава, която е дал на нас човеците в Църквата, за да бъдем едно – осветени чрез словото на истината и съединени в Христовата любов, за да бъде Бог в нас и ние в Него, съединени в пълно единство (срв. Йоан 17:17, 22, 23).

Днешният празник ни показва в какво се състои спасителното дело на Господ Иисус Христос и как то се осъществява в историята на Църквата и човечеството, чрез освещаването и преобразяването, обожението на милиони и милиарди човеци чрез нетварната благодат на Светия Дух.

За това спасително дело, Господ постави в Църквата Си „едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването на Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство.“ (Еф 4: 11-13)

Именно такова е и днешното знаменателно събитие в живота на родната ни Българска православна църква – Българска патриаршия – както и в наш личен план – изборът ни за Патриарх на древнопросиалата, първа след древните Патриаршии – славна църква, украсена с множество светии от всички църковни и житейски поприща, през всяко време и епоха.

Със съзнание за своето недостойнство за това високоотговорно служение, но и с вяра и послушание към Божията воля изразена чрез волеизявлението на това свято събрание от канонично и законно избрани представители на целокупната ни църква – свещеноначалието, клира и православния народ, както и при свидетелството на възлюбените и дълбокоуважаеми представители на сестринските Православни църкви, приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес.

Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“ (Пс. 67: 20) и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо (Йоан 15:5), но и че е с нас „през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28: 20)

В днешното объркано от умножаване на греховете ни време всички ние имаме нужда от живо и ясно свидетелство за Божието присъствие, милосърдие и любов към нас. Това ни задължава в предстоящето ни служение да бъдем подкрепа във вярата и живота по Бога на повереното ни духовно паство, в отстояване чистотата на Христовите вяра и благочестие, в насърчение по пътя към спасението.

Затова, по наставлението на Апостола на народите, стремежът да се представя пред Бога „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“, (2 Тим. 2: 15) „с голямо постоянство в скърби, в нужди, в утеснение, (…) в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, (…), при чест и безчестие, при укори и похвали,“, за да бъде „сърцето ни разширено“ (срв 2 Кор. 6: 4-11) за всички чеда на Българската ни православна църква ще продължи да бъде първостепенна задача за мен в личен план.

Просветата в Православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.

Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод, за да се слави „Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“ (34 Апостолско правило).

Особено ярък и поучителен в това отношение е примерът на кротост, разсъдителност, дълготърпение, безпорочност, милосърдие, изрядно служение, на  Българските патриарси Максим, който възложи върху мен ръка при епископската ми хиротония и Неофит, който ме напъти в началото на митрополитското ми служение.

За повече от половин вековното им светителстване, чрез незлобието си, любовта, крепката им вяра в Бога, строгото съблюдаване на църковния ред, те опазиха единството в Светия Синод и църковния кораб на Родната ни църква премина цял и невредим през много и различни изпитания. Техният изпитан пример на принципност в отстояване на църковния интерес, на такт и дипломатичност, включително във взаимоотношенията на църковната с държавните и обществени институции, с Божията помощ, ще се старая да следвам в предстоящето ми служение.

Пример за подражание ще ни бъдат и неуморните трудове в благовестничеството и дръзновението за опазване чистотата на вярата на Преславските и Търновски патриарси, особено св. Патриарх Евтимий – съвършен подражател на Добрия Пастир, който положи душата си за овците (Йоан 10:11), както и на предстоятелите на Църквата ни след възстановяването на нейната самостойност в лицето на Българската Екзархия, които със смелостта, пастирската грижа до себежертвеност за духовното си паство допринесоха за укрепването и своевременното възстановяване на патриаршеското достойнство на църквата ни.

Сред тях, първият Български Екзарх и Видински митрополит Антим безстрашно изобличи жестокостите на поробителя при потушаване на Априлското въстание и спомогна за освобождението на народа ни от Османско иго, а при Наместник-прадседателстването на Светия Синод на Видинския митрополит Неофит, Българската православна църква допринесе за спасението на евреите в страната ни през 1943 г. Доблестта на тези досточтими първоиерарси, както и единомислието, решимостта в отстояване на църковния интерес и жертвоготовност от всички архиереи на Свития Синод, винаги ще ни бъдат пример за подражание.

Свят пример на пастирска отговорност, нелицемерна вяра и любов към Бога, Църквата и всички човеци е приснопаметнит наш духовен отец Неврокопския митрополит Натанаил. По общото признание на народа Божий, той беше “жива съвест на Българската православна църква”. Неговото усърдие за опазване чистотата на вярата, за предоляването на достопечалното разделение, за просветата във вярата и благочестието и най-вече на младото поколение, бащинско отношение и ръководство на свещенството, любовта му към монашеството, грижата му за бедните, за благолепието на богослужението и храмовото благоустройство, неуморност за опазване и утвърждаване авторитета на църковната институция винаги са били и ще бъдат за мен нагледен образец, към който да се стремя в служението ми.

Вярвам, че служението на всички нас в Българската православната църква е подпомагано от тяхната молитвената подкрепа.

В съвременния свят, в който живеем сме свидетели как бунтът на мнозина човеци срещу Бога води до узаконяване и налагане греха за норма в човешкото общество. За съжаление, размиването на понятията за добро и зло, за истина и лъжа оказва своето неизбежно влияние върху църковния народ и междуцърковните отношения. Призвани сме да бъдем на дело миротворци, въплъщавайки в живота си бъзсмъртните слова на Св. Йоан Златоуст: „Името Църква означава, не разделение, а единство и единомислие“.

Всесърдечно благодаря на боголюбезните представители на сестринските православни църкви, които дойдоха да засвидетелстват своята братска в Христа любов и моливено да подкрепят църквата ни при избора на неиния Предстоятел. Благодаря на:

– Всесветейшия Константинополски и Вселенски патриарх г-н, г-н Вартоломей заедно с Високпреосвещените Халкидонски митрополит Емануил, Деркски митрополит Апостол, Писидийския митрополит Йов, Силиврийския митрополит Максим, Адрианополския митрополит Амфилохий и придружаващите ги клирици и служители от Константинополската патриаршия,

– Диосполски митрополит Емануил, от Александрийската Патриаршия

– Востронски митрополит Тимотей, Екзарх на пресветия Гроб в Кипър и Архимандрит Рафаил, Екзарх на пресветия Гроб в Гърция, от Йерусалимска Патриаршия

– Корсунский и Западноевропейски митрополит Нестор, Протойерей Владимир Тишчук, от Руска православна църква

– Митрополит на Гора Андрей, от Грузинска православна църква

– Тимочки митрополит Иларион и Нишки митрополит Арсений, от Сръбска православна църква

– Aрхипеископ на Търговище и Патртиаршески екзарх, Йеродякон Николае Ифтимиу, от Румънска православна църква

– Карпасийски епископ Христофор, Архимандрит Стилиан, от Кипърската православна църква

– Евстатий митрополит на Монемвасия и Спарта и Йоанински митрополит Максим, от Гръцката православна църква

– Митрополит на Корча Йоан и митрополита на Амантия Натанаил, от Албанската православна църква

– Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей и Брегалнишки митрополит Иларион, от Православната църква в Република Северна Македония

Благодаря на Високопреосвещените митрополити, членове на Светия Синод както и на всички членове на IV Патриаршески избирателен църковен събор за доверието, братолюбието и подкрепата, които се надявам и вярвам, че взаимно ще продължим да украпваме за благото на Православната ни българска църква и милото ни Отечество!

Благодаря на представителите на държавните институции, за тяхната държавническа грижа, отношение и подкрепа към църковната ни институция, при зачитане принципа на самоуправление. През последните години, народът ни все повече припознава Православната ни църква като своя духовна майка и кърмителка не само в исторически план, но и всъвремието ни.

Благодаря на всички, които усърдно се потрудихте при организацията и провеждането на днешното историческо събитие в живота на църквата, държавата и народът ни.

За всичко благодарим на Бога и усърдно Го молим да ни подкрепи и ни спаси!

Материалът „За всичко благодарим на Бога“: Кой е патриарх Даниил? е публикуван за пръв път на News Life.

„На 24-ти май всички сме деца. Спомняме си какви сме били. Иска ни се да сме като тях – непредубедени, възторжени, откриващи света. Днес си спомняме за буквите и лицата на учителите, които са ни направили хора. От рождението си сме орисани да мислим и чувстваме на прекрасната, богата, звучна, нюансирана и изразителна родна реч. Езикът ни вдъхновява, езикът ни утешава. Езикът е наш дом и упование в трудни и самотни моменти. А днес България е на 5 континента, защото наши сънародници по кръв са отнесли частица от българския език по всички краища на планетата. Днес празнуваме знанието и просветата. Поклон пред святото дело на българския учител! Успех по пътя на знанието на вас, скъпи ученици! Честит празник на всички“, изрече в словото си д-р Грудев.

Тържественото честване по повод Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност започна с издигане на знамето под звуците на химна на България. Последва празничното слово на кмета, след което програмата продължи с концерт на деца от детски градини и училища в града.

Материалът Асеновград отбеляза 24-ти май с детски концерт (СНИМКИ и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

Ето и цялото й слово:

„Апостолът посвещава целия си живот на това дело. Неговото име завинаги ще остане символ на непобедимия български дух и готовност за саможертва. На този ден се ражда една легенда! За Апостола на свободата могат да се прочетат стотици творби на бележити български автори, да се гледат филми, както и да продължават да се създават нови и нови.

Още на крехка възраст ние се докосваме до делото му. Оставил трайна следа с революционната си дейност и заслужил своето място в най- светлите страници на нашата история, той се превръща в наш ярък пример, в наша гордост , той ни изгражда като личности, като общност, като нация.

Сметнал монашеската килия за тясна, Левски открива своето място и призвание в борбата за свободата на родината и пробуждането на народа. Въпреки че тогава действията му като проявата на себеотрицание в името на делото, са били неразбрани, той няма капка страх и съмнение, а  само изключително голяма смелост по пътя на голямото дело. Не се предава пред нищо – нито  пред немалкото провали на плановете му , нито  пред предателствата, нито пред здравословните му проблеми. Така освен личност, свързваща се с тежките, но изключително важни първи стъпки към Освобождението, Дяконът се превръща и в модел за подражание. Той учи, както малки, така и големи, да не се предават, когато преследват целите си, а напротив –  да превръщат провала в мотивация за успех. Доказателство за несломимата му личност са и думите на Ботев: “Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическото положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение”. Не само той говори за изключително пленяващата личност на Левски. Всеки един човек, докоснал се дори за малко до него, успява да оцени силния му оптимизъм и вярата в приближаващото Освобождение. Днес ние знаем, че, за да постигне човек, това, което Дякона е направил за своето време, трябва да е необикновен, нестандартен, жертвоготовен, да е готов да се изправи срещу „стихиите“, защото това е  ключът към успеха.

Несъмнено Левски е успял и продължава да намира място в сърцата на всеки един от нас. Той не само е част от нашата велика история, която трябва да помним и да предаваме от поколение на поколение, но и е мотивация за постигането на мечти, цели, успехи на младото поколение.

Днес сме се събрали за събитие, наситено с тъжни емоции. Но това не трябва да ни обезверява, а напротив – да ни вдъхва надежда, че ние можем също да бъдем герои и още повече  – да ни изпълва гордост, че сме наследници на Апостоловото дело.

Като наследничка на потомствени карловци , аз от най-ранна възраст съм закърмена с почит и уважение към този велик българин. Изключително горда съм, че съм имала възможността да се докосна дори малко до неговия живот, до най-съкровеното място на един човек – родния му дом. Всеки път, когато стъпвах в къщата или в параклиса, в който са косите му, ме обземаше страхопочитание и преклонение пред тази велика личност. Самият факт, че детството ми е прекарано там, където Левски се е родил, където за пръв път е оставил отпечатък и от където започва неговата вечна история, ми дава сила и вяра, че мога да постигна мечтите си, точно като него.

Идеите на Левски за равенството между хората, идеята за демократично управление и за човешките права и свободи са описани в неговите около 140 писма и прокламации. Наследство, актуално и до днес. Неговото пътуване не е завършило и ако се вгледаме в нашите дни и нощи, ще съзрем следите от стъпките му навсякъде. Те бродят по земята на милото ни отечество и ще бродят вовеки веков, за да напомнят на всяко поколение какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави и просветляват помътени погледи.

Днес ние имаме честта, гордостта и моралното задължение, споменавайки името му, да се обърнем към идните поколения с надеждата за вечно съхранение на идеите на безсмъртния Апостол на свободата. Нека бъдем достойни негови последователи. Нека бъдем добри българи!

Нека помним и славим делото му – неговият дух никога няма да си тръгне от пределите на нашата скъпа България.

Почитайте, вярвайте и не се предавайте, точно като Дякона!

Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата Васил Левски!“

Материалът „19 февруари – страшна дата, велика дата! Ражда се една легенда!“: Вижте словото на Маги Стоева е публикуван за пръв път на News Life.