Исторически контекст

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.), акт, извършен без одобрението на Великите сили и на който Русия се противопоставя, Сърбия реагира остро. Крал Милан Обренович, който е недоволен от засилването на България и търси компенсации за своята държава, решава да атакува, разчитайки, че Великите сили ще запазят неутралитет и напълно уверен, че българската армия няма да е в състояние да устои.

Войната на капитаните

На 2 ноември 1885 г. (по стар стил — 15 ноември по нов стил) сръбските войски, наброяващи около 60 000 души, нахлуват в Западна България. Българската армия е изненадана. Голяма част от войските са в Южна България — към турската граница — в очакване на евентуално османско нападение. Начело на армията стои младият княз Александър I Батенберг, едва 28-годишен, а командният състав е формиран наскоро от офицери, служили в Източнорумелийската милиция.

Русия изтегля всичките си офицери, които дотогава са били инструктори на българските войски – така българската армия може да разчита само на около 40 млади български офицери, завършили руските военни академии едва преди месец, а някои дори прекъснали обучението си. Най-високите чинове сред българските офицери са майор и капитан. Около 30 юнкери набързо са произведени в сержанти.

Българската армия е слабо оборудвана, преобладаващата част от пехотинците са със стари пушки, боеприпасите не достигат, запасняците, опълченците и доброволците дори нямат униформи, хранителните дажби са събрани главно с помощта на населението. Лекарите не достигат, военни болници към онзи момент няма.

Съотношение на силите

Сърбия разполага силите си по цялото протежение на границата от устието на Тимок до Осоговската планина. Към София тя насочва 42 000 души и 800 кавалеристи (Нишавската армия), докато останалите 21 000 души са изпратени на видинския фронт (Тимошката армия), отделно има още около 8800 души в резерв. По-късно числеността на сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 са редовна армия.

Българската армия към този момент е едва на шест години. В навечерието на Съединението в Княжество България има около 40 хиляди обучени войници, а в Източна Румелия – около 16 хиляди. Някои източници посочват, че общо от Освобождението през казарма са преминали 86 000 души в княжеството и в Източна Румелия, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000 души.

Ход на войната

Първите сръбски настъпления към Трън, Брезник и Цариброд изненадват българските гарнизони. При Цариброд съотношението на силите е 7:1 в полза на сърбите и българите се изтеглят до Драгоман. По на юг сърбите планират да овладеят Трън и Брезник и да настъпят към Софийското поле. Българите отстъпват до с. Врабча и по-късно до Брезник, но не спират боевете, за да спечелят време на подкрепленията да пристигнат от турската граница. Отчаяните боеве дават възможност на българските дружини да се групират и укрепят при Сливница.

Битката при Сливница (5–7 ноември 1885 г.)

Ключовият момент настъпва при Сливница, на около 30 км западно от София. Българите са около 12 000 души срещу 25 000 сърби и се сражават при изключително тежки условия. Малко преди сърбите да се хвърлят в съкрушителна атака, идват подкрепленията на капитан Петър Тантилов, с което броят на българските войници достига около 20 000 срещу 31 000 сърби.

„Българите се бият като лъвове, даже без офицери (…) те заслужават един спомен в историята, даже ако бъдат победени“, пише вестник „Stamboul“ на 7 ноември 1885 г.

На 6 ноември княз Батенберг лично поема командването. Майор Атанас Бендерев, капитан Олимпи Панов, майор Данаил Николаев, капитан Христо Попов, капитан Марин Маринов, капитан Георги Силянов, капитан Стефан Кисов, капитан Коста Паница и други командири отбиват настъпленията по центъра и фланговете.

Страшните български атаки „На нож“ обръщат в бяг сърбите. След тридневни боеве сръбската армия отстъпва към Драгоман и Цариброд.

Контранастъплението

Българската армия преминава в настъпление, превзема Цариброд, Пирот и Враня. На 14 ноември (27 ноември по нов стил) при Пирот българите постигат пълна победа. „Победата на българите, победа на правото и правдата (…) ще предотврати една голяма и може би всеобща война“, пише Times на 10 ноември 1885 г.

Сръбски молби за мир и натиск на Великите сили

На 12 ноември Русия и останалите Велики сили пращат нота на България да започнат мирни преговори без нито дума за признаване на Съединението. Нотата е подкрепена и от Османската империя, която също не на шега е разтревожена от успехите на българската армия.

На следващия ден, 13 ноември, пристигат и сръбски парламентьори с молба за примирие, която е отклонена от българите. Българското правителство първоначално отлага отговора си на нотата на Великите сили с извинението, че княз Александър I е на бойното поле (което е вярно). След което князът заповядва настъплението на сръбска територия да продължи като обявява, че мирни преговори ще има само след като се признае Съединението.

Сръбската армия е изправена пред пълен погром. Единствено дипломатическият натиск от Австро-Унгария спира по-нататъшното българско настъпление. По настояване на Виена княз Батенберг нарежда войската да отстъпи и се съгласява на примирие.

Паметникът в Трън, издигнат от „признателните трънски граждане“ в памет на падналите подпоручици и долни чинове в „братоубийствената победоносна война със сърбите“. Снимка: Actualno/Елена Страхилова

Край на войната и последици

Примирието е сключено на 28 ноември 1885 г. (по нов стил). Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. Териториалният статут остава непроменен. Сърбия не получава компенсации. България фактически затвърждава Съединението си, което е признато от Великите сили няколко месеца по-късно.

Наскоро формираната българска армия доказва боеспособността и патриотизма си. Българите получават национално самочувствие. Победата при Сливница нарежда България сред уважаваните държави в региона. Европейски вестници я наричат „младият лев на Балканите“.

Сръбско-българската война е пример как не винаги едва война се решава от численото превъзходство – много по-важни са моралният дух и себеотрицанието, готовността на българския войник да защити Отечеството си.

Княз Александър Батенберг печели огромен престиж, но малко след това става жертва на преврат (август 1886 г.), организиран от проруски офицери.

Сливнишката епопея е увековечена от големия Иван Вазов в стихотворението „Новото гробище над Сливница“, написано от него през 1885 година.

Новото гробище над Сливница

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и „Лека нощ“ навеки си казахте —

                до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то — остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

                куршума… Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

                умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

                и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

                от вашето ура.

И тоз венец — той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

                над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

                Юнаци, лека нощ!

Материалът „Българийо, за тебе те умряха…“: 140 години от Битката при Сливница е публикуван за пръв път на News Life.

Какво каза Радев?

В словото си държавният глава каза, че 140 години след Съединението българите отново се жалват от деребеите, а Великите сили отново спорят за сфери на влияние. „Времената са критични и трябва да признаем, че има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, за да си купят чужда благословия, да харижат суверенитета, хазната, дори нашата идентичност – всичко онова, за което се бореха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов и всички сподвижници на Съединението“, каза още президентът.

Още: „Ще оставим ли България на дерибеите“: И в Деня на Съединението Радев не пропусна да нападне управляващите

Деребеи като част от политическата лексика беше въведено тогава, когато „Ново начало“ се обръщаше към „Алианс за права и свободи“ (АПС). Иначе етимологично деребей означава непокорен на султана османски управник, поясни премиерът и каза, че не знае кой е султанът и кои са тези османски управници.

„Съединението е ден, когато трябва да се говори на цялата нация“

„Трудно ми е да дам политическата оценка за това кой как композира и как изрича своите приветствени думи, каза Желязков за словота на президента Румен Радев. „Хрумва ми главата от „Под игото“ – „Представлението“, когато излиза графът на сцената и започва да разговаря с публиката, някой суфлира, друг подвиква от аудиторията“, посочи министър-председателят. Според него това не e било мястото (отбелязването на Съединението в Пловдив, бел.реп.) за подобни изявления.

„Защото Съединението е ден, когато трябва да се говори на цялата нация, на всички – дори на тези, които не се харесват, тези които се мразят и ненавиждат помежду си. Съединението е ден на единение, ден, в който нацията трябва да тържествува за това, че е намерила сили да бъде единна, не само в териториален, но и в духовен смисъл, в смисъл за бъдещето“, каза министър-председателят. „Когато поднасяха венците и когато освиркваха, президентът реагира правилно и ми каза: „така не се прави“. Мисля, че тази негова лична оценка беше по-вярната, отколкото адресирането на проблематика към публиката, която няма място на този ден“, заяви още Росен Желязков.

Материалът „Съединението е ден, когато трябва да се говори на цялата нация“: Росен Желязков с реакция на думите на Радев в Пловдив е публикуван за пръв път на News Life.

Монументът е дело на скулптора Борис Борисов, автор и на знаковата за София скулптура на Алеко Константинов на бул. „Витоша“. Инициатор, дарител и реализатор на проекта е „Сиела Норма“ АД, която вече 40 години е лидер  в областта на правно-информационните системи, книгоиздаването и книгоразпространението в страната.

Откриването събра стотици граждани, официални лица и представители на институциите. Сред тях бяха кметът на София Васил Терзиев, министърът на правосъдието Георги Георгиев, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, общинският съветник Борис Бонев, потомци на рода Вазови в лицето на Григорий Вазов, общественици и военни.

Церемонията беше модерирана от журналистката Ива Дойчинова. След официалните слова паметникът беше осветен от представители на Българската православна църква, а официални гости и граждани поднесоха венци и цветя.

С откриването на паметника името на генерал Владимир Вазов остава трайно вплетено в облика на София – като военачалник, прославил България, и като кмет, оставил ярка следа в развитието на столицата.

Генерал-лейтенант Владимир Вазов (1868–1945) е брат на писателя Иван Вазов и един от най-изтъкнатите български военачалници. Като командир на 9-а Плевенска дивизия по време на Първата световна война той остава в историята с успешната отбранителна операция при Дойран, призната дори от противниковите командващи за образец на военно изкуство. Неслучайно през 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!”

След войната генерал Вазов се посвещава на обществения живот. Като кмет на София (1926–1932) поставя основите на ключови инфраструктурни проекти – разширяване на електрификацията и водоснабдяването, строителство на училища и болници, благоустрояване на улици и паркове. Управлението му се отличава с модернизаторски дух и дългосрочна визия за столицата.

Материалът Навръх 6 септември: Откриха паметник на генерал Владимир Вазов в София (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

На церемонията присъстваха президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Наталия Киселова, премиерът Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на Пловдив Костадин Димитров, областният управител на Пловдив, министри, депутати, общински съветници и други официални гости.

Съединението е триумф на народната воля над цинизма на Великите сили, изтъкна президентът Румен Радев в словото си. Държавният глава не пропусна да атакува управляващите в речта си. „140 години след Съединението българите отново се жалват от деребеите, а Великите сили отново спорят за сфери на влияние. Има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, за да си купят чужда благословия. Да харижат суверенитета, хазната и дори нашата идентичност – всичко, за което са се борили Левски, Бенковски, Захари Стоянов и съединистите“, заяви Радев.

„Виждам, че наистина реагирате, искам да попитам вас, хората на площада, ще оставим ли България на деребеите“, обърна се той към присъстващите. Част от тях отговориха: „Неее“. „Тук пред този паметник е мястото, където единственият отговор е „Не“. Няма да я оставим по никакъв начин да се търгуват съдбите ни“, продължи президентът.

„Заедно ще я строим България в заветите на нашите дейци – свободна, демократична, просперираща. Вярвам, че ще надмогнем деленията“, каза той. Радев допълни, че скъпо сме плащали в миналото за унизителното разбиране, че нищо не зависело от нас, че съдбата ни се решавала другаде. „Ще излезем от комфорта на малодушие. Съединението е нашето вдъхновение. Единни сме успявали и само единни ще пребъдем“, завърши той словото си.

Преди него кметът на Пловдив Костадин Димитров припомни как пловдивчани са се отказали да бъдат столица в името на обединена България. Пред паметника бяха и шефката на парламента Наталия Киселова, виц

Материалът „Ще оставим ли България на дерибеите“: И в Деня на Съединението Радев не пропусна да нападне управляващите е публикуван за пръв път на News Life.

Официалната церемония по повод 6-ти септември в Асеновград продължи с поднасяне на венци и цветя, в знак на признателност, от председателя на местния парламент в града Иван Иванов, общински съветници, общественици и граждани. Прозвуча и химнът на България, а паметта на загиналите в името на обединението на страната ни бе почетена с падане на колене в минута мълчание. Празничната програма, подготвена от община Асеновград, продължи с невероятен концерт с продължителност почти час и половина. Заедно с асеновградчани, празникът бе отбелязан от изпълненията на дълбоките гласове от Mъжко трио „Кантус” и солистката на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на България – Станислава Димитрова – Съни.

Материалът Асеновград отпразнува 140 години от Съединението на България (ГАЛЕРИЯ) е публикуван за пръв път на News Life.

„Знамето е изработено със сърмен конец изцяло на ръка по технологията на Райна Княгиня и е посветено на едно от най-славните събития в българската история – обединението на Княжество България и Източна Румелия. Символиката в него включва надписа „Съединението прави силата“, два лъва, рози, дъбов венец и кръст – знаци на силата, вярата и обединението на българския народ“, обясни Елисавета Георгиeва.

Изработката на знамето е отнела 496 часа, като в творческия процес Георгиева се е консултирала с експерти, историци и изследователи. „Благодаря на госпожа Георгиева, че е извезала това знаме сама. За мен е изключително голяма гордост, че го посрещаме именно в Община Пловдив. Нека тези думи „Съединението прави силата“ не са само думи, а последващи действия“, заяви кметът Костадин Димитров.

„Дарбата ми да везя знамена е моята лична мисия – всичко е в името на България, Бог и доброто“, споделя Георгиева, която до момента е създала 27 знамена, от които 24 са дарени на исторически и културни институции в страната и чужбина.

Дареното знаме ще остане завинаги в Пловдив – града, в който се случва историческото Съединение и който днес отново е символ на национално единение и гордост.

На събитието присъстваха народните представители Даниела Дженева, Красимир Терзиев, заместник-кметовете Владимир Темелков, Иван Стоянов, Николай Бухалов, Хакъ Сакъбов, Пламен Панов, районните кметове на „Източен“ Емил Русинов, на „Тракия“ Георги Гатев, на „Южен“ Атанас Кунчев, на „Западен“ Тони Стойчева и директори на общински предприятия.

Материалът Уникално ръчно извезано знаме дариха на кмета на Пловдив по повод 140 години от Съединението (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

На службата присъстваха кметът на Пловдив Костадин Димитров, областният управител проф. д-р Христина Янчева, председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, командирът на Съвместното командване на специалните операции бригаден генерал Божидар Бойков, военният представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз генерал-лейтенант Явор Матеев, и. ф. административният ръководител на Апелативна прокуратура – Пловдив Тихомир Стоев, бившите кметове Тодор Петков и Здравко Димитров, народни представители, заместник-кметове, районни кметове, общински съветници, военнослужещи, духовенство и граждани.

„Пловдив е градът – символ на единението. Посланието на днешния ден е само едно – да покажем с дела, че сме заедно и да вървим обединени напред в името на просперитета на България“, заяви кметът на Пловдив Костадин Димитров и честити Съединението на всички българи.
В края на молебена Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп пожела здраве, мир, единство и Христова любов и честити празника на пловдивчани.

Официалните лица положиха венци и цветя пред паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма и пред паметната плоча на майор Райчо Николов до площад „Римски стадион“, където слово за живота му произнесе директорът на Исторически музей Стоян Иванов.

„Капитан Райчо Николов е една от най-свидните жертви, която Пловдив дава за Съединението. Той ще остане в паметта ни като човек отдаден изцяло на Отечеството“, посочи Стоян Иванов.

Цветя и венци бяха поставени и пред паметника на Захари Стоянов в Градската градина, а историкът Стефан Шивачев припомни делото на бележития българин.

„Днес, пред този достоен паметник, ние почитаме революционера, побил на Конака в Пловдив знамето на Съединението, запазил духовната си чистота във времената, когато се осребряват минали заслуги, почитаме паметта на гений, израснал от нищото, стъпил здраво на българската земя, станал публицист от европейска величина, уважаван автор и кореспондент на „Таймс“, написал книги, които всеки българин трябва да прочете“, отбеляза Стефан Шивачев.

В 19:00 часа на площад „Централен“ комитет „Родолюбие“ ще направи възстановка на събитията от 6 септември 1885 година. Кулминацията на тържествата е в 20.30 часа пред паметника на Съединението на едноименния площад, където ще се състои тържествена заря-проверка по повод 140-та годишнина от Съединението на България и Празника на град Пловдив с участието на представителни роти от гарнизон Пловдив.

Материалът „Пловдив е градът – символ на единението“: 140 години от Съединението на България (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Петя Матева е сред петте жени, които всяка година шият знамената на България и на Пловдив. Казва, че при изработката им се изисква голяма прецизност и внимание. „Като всяко едно нещо – в началото е трудно, след което обаче става с всеки изминал ден по-лесно“, казва тя пред БНТ.

Традиционно знамената на Пловдив се подменят два пъти в годината – за 6 септември и за 3 март. Трибагрениците трябва да отговарят на строги стандарти. Изработката на знамената започва 3 месеца преди празника. Използват се по-специфични платове и конци. За да издържат повече време знамената трябва да бъдат ушити от здрав плат.

„Ние работим с 160-грамов плат. Повечето колеги работят със 110-грамов плат. Това е много голяма разлика. Ние ги шием по този начин, за да сме сигурни, че ще подсигурим община Пловдив и няма да има скъсани знамена. Когато се печатат знамената или части от тях, както е при пловдивските, трябва да се напечата гербът, трябва да се добави емблемата „древен, но вечен“, казва Ванина Костадинова, директор на Социално предприятие за хора с увреждания – Пловдив.

За по-големите трибагреници, които се монтират на 15-метрови пилони, се използва тъкан плат, който е по-тежък и по-устойчив. Освен знамена хората в неравностойно положение шият още тениски с бродерия, раници и други аксесоари.

Материалът Как се шият знамената за 6 септември в Пловдив? е публикуван за пръв път на News Life.

Скъпи пловдивчани,

Днес Пловдив празнува! Празнува своята история, своя дух и своето бъдеще.

На 6 септември 1885 година нашият град се превръща в център на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Преди 140 години предците ни изписват с дела най-смелата страница от новата българска история. И Пловдив завинаги остава сърцето на тази история. Градът ни не е просто свидетел, а символ на смелостта и решителността, които променят съдбата на България.

6-ти септември е най-пловдивският ден в българската история и точно за това е и Празник на Пловдив.  Ден, в който миналото и бъдещето се срещат по нашите улици, в усмивките на децата, в ритъма на града. Това е празник на всеки, който се е родил или е избрал да живее тук. Празник на хората, които работят, мечтаят и създават, за да бъде Пловдив такъв, какъвто го обичаме – топъл, гостоприемен, красив, с неповторим дух.

Нека бъдем горди, че сме част от този град. Да пазим богатото му наследство, но и да го развиваме с поглед напред. Да работим заедно, за да остане Пловдив не само най-старият жив град в Европа, но и най-живият, най-обичаният и най-успешният.

Честит празник, Пловдив!

С уважение,

Костадин Димитров

Кмет на Община Пловдив

Материалът Костадин Димитров: 6-ти септември е най-пловдивският ден в българската история е публикуван за пръв път на News Life.

Важно! На 6 септември, Зала „Тропик“ и Планетариума ще могат да бъдат посещавани с редовни цени на билети. На 7 и 8 септември всички експозиции на музея ще бъдат с редовни цени на билети.

Регионален природонаучен музей – Пловдив има удоволствието да обяви и откриването на самостоятелната изложба на изключителната българска художничка Деница Пенева. Експозицията „ILLUSTRATORIUM II“ ще бъде достъпна за посетители в периода 6 септември – 14 ноември 2025 г.

„ILLUSTRATORIUM II“ е повече от художествена изложба – това е пътуване из света на природата, науката и въображението. Творбите, включени в експозицията, са резултат от дългогодишна работа по научни и научно-популярни проекти, сътрудничество с институции и организации за опазване на околната среда, както и участия в престижни международни конкурси, където произведенията на Пенева са получили високи отличия.

Посетителите ще имат възможност да се докоснат до богатия творчески път на художничката – от първата ѝ самостоятелна изложба „Illustratorium“ в Националния природонаучен музей при БАН (2016 г.), през множеството отличия, до последното ѝ международно признание през 2023 г. В експозицията са включени оригинални илюстрации за второто издание на книгата „Докато пеят чучулигите“ (по повод 100 години от рождението на автора Николаев Боев), както и творби от съвместни проекти с WWF България и ДАФНИ, посветени на темата за горите и опазването на природата.

Изложбата разкрива не само завършени произведения, но и уникален поглед към творческия процес – от подготвителни скици и работа с фотографии, до наблюдения на живи и препарирани животни, дисекции и оперативни проучвания. Всички материали са представени върху хартия, в духа на съвременните екологични тенденции за ограничаване на пластмасата и труднo разградимите материали.

Куратор на експозицията е изкуствоведът Христина Грозданова от РИМ – София, която е изградила изложбата с внимание към детайла и естетическата стойност на всяко произведение, превръщайки я в едновременно информативно, визуално въздействащо и вдъхновяващо преживяване.

Важно! На 6 септември 2025 г., по повод Деня на Съединението на България, изложбата „ILLUSTRATORIUM II“ ще може да бъде разгледана безплатно. В останалите дни достъпът ще бъде със закупен билет за “Експозиция” на Регионален природонаучен музей – Пловдив.

Материалът С жест към посетителите и изложба: Природонаучният музей в Пловдив отбелязва 6 септември е публикуван за пръв път на News Life.