По думите му проучванията се извършват от консорциум от специалисти от различни области, сред които представители на Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и чуждестранни експерти. Целта е да бъде направена цялостна оценка на свлачищните процеси и да се избере най-подходящото инженерно решение за укрепване на терена.

По време на огледите са установени нови пукнатини на около петнайсет метра над свлачището, което според експертите е знак, че процесите продължават. На място се вижда, че само за около месец пукнатините по асфалтовата настилка са се разширили с близо 10 сантиметра.

Предстои от двете страни на пътя да бъдат изградени наблюдателни сондажи, оборудвани с датчици, които ще отчитат хоризонталните премествания с точност до един милиметър. Събраните данни ще покажат на каква дълбочина се развиват свлачищните процеси, как се изменят във времето и къде трябва да бъдат изградени бъдещите укрепителни съоръжения. „Това е едно от малкото свлачища, чието развитие се наблюдава в реално време. Основното свличане вече е настъпило, но процесите продължават и районът остава опасен“, посочи Методиев.

Успоредно с геоложките проучвания на терен работят и екипи на ЕВН. Те поставят стълбове за въздушно прекарване на електропровода в района, който бе скъсан при активизиране на свлачището.

Движението към Пловдив се осъществява по обходните маршрути от Смолян през Роженски ливади и през Превала – село Стойките – Пампорово. За бърза връзка между Смолян и курорта функционира обходен маршрут над свлачището. Няколкостотин метра от трасето вече са с нова асфалтова настилка, а в участъка, който до скоро беше черен път, е положена трошенокаменна фракция. Така се осигурява преминаването на автомобили до окончателното възстановяване на основния пътен участък.

Материалът Свлачището, което блокира Родопите: Международен екип търси спешно решение е публикуван за пръв път на News Life.

Сняг заваля и по високите части в Северозападна България. Въпреки значителното затопляне през последните седмици, зимата се завърна и по високите части на Стара планина в Северозападната България вече има лека снежна покривка.

Проходът „Петрохан“ е отворен за движение в двете посоки, но през нощта е възможно на много места да се образуват поледици. Шофьорите трябва да тръгват на път добре подготвени за всякакви условия, включително зимни.

От Областната пътна агенция в Монтана предупреждават шофьорите, които са побързали да сменят зимните си гуми с летни, да изберат други маршрути за движение.

Освен това всички шофьори трябва да са сигурни в техническата изправност на автомобилите и да разполагат с достатъчно гориво, в случай че се наложи по-дълъг престой на пътя.

В почти цяла Северозападна България днес валя дъжд през целия ден.

Материалът Сняг вали по високите части в страната е публикуван за пръв път на News Life.

Програмата ще започне в съботния ден, на 25-ти април, със състезанието по бягане:
– „Анатема Рън“ – 12 км. (СТАРТ – 09:00 ч.)
– „Лалето“ – 29 км. (СТАРТ – 09:00 ч.)
– „Омагьосаната гора“ – 47 км. (СТАРТ – 09:00 ч.)
– „Свещеният триъгълник“ – 80 км. (СТАРТ – 07:00 ч.)

Във втория ден (26-ти април, неделя) ще се проведе надпреварата по колоездене – всички състезатели по различните дистанции стартират в 09:00 ч.:
– „Станимака“ – 7 км.
– „Айляшкото трасе“ – 20 км.
– „Станимъкъ“ – 16 км.
– „Голямата мъка“ – 43 км.
– „Колоездене Елит“ – 60 км.

Безплатно ще имат възможност да се включат децата на възраст от 4 г. до 17 г. – за бягането и от 6 г. до 17 г. – за колоезденето, като регистрацията ще е от 09:00 ч. до 12:00 ч. на 25.04.26 г. (събота) и стартът ще е от 12:30 ч.

Няма да бъде пропусната и „Бирената миля“ – регистрацията за това състезание ще бъде на 25.04.26 г. (събота) от 17:00 ч. до 18:00 ч., след което стартът ще бъде даден в 18:30 ч.

Материалът „Асеновградски баири“ 2026: Готови ли сте да тествате границите си по склоновете на Родопите? (ПРОГРАМА) е публикуван за пръв път на News Life.

Семинарът ще се проведе в периода 1 – 10 август в Пловдив и в Родопите. Програмата му е много интензивна и изключително разнообразна, като  включва както класически лекции, така и различни съвременни форми на обучение и комуникация. За лектори са поканени утвърдени учени филолози, историци и културолози от Пловдивския университет и специалисти от региона на Родопите.

Маршрутът на пътуващия семинар обхваща важните културни топоси на гр. Пловдив (2-3 август). В Родопите (4-8 август) групата ще се запознае с културно-исторически обекти от регионално и национално значение. Предвидени са посещения на Асеновата крепост и Бачковския манастир, Широка лъка и с. Смилян (с включен уоркшоп за приготвяне на масло и сирене в една от известните мандри в селото), Агушевите конаци в с. Могилица, Дяволския мост и тракийския култов комплекс Орлови скали, живописния меандър на р. Арда, хилядолетния Перперикон, регионалния исторически музей в Кърджали, село Лисиците с най-дългият въжен мост в страната.

Всеки от участниците ще бъде натоварен с персонална визуална задача на тема „България:  поглед отвън“, в която да се представи рефлексията на чужденеца към различните елементи от културата на България: азбука, архитектура, изкуство, занаяти, храна, облекло и др. Визуалните задания трябва да бъдат подготвени в рамките на семинара и да съдържат елементи от всички посетени места в Пловдив и Родопите. Презентациите ще бъдат представени на 9 август.

Материалът В ПУ започва трето издание на Международния интердисциплинарен семинар „КУЛТУРНА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ – РОДОПИТЕ“ е публикуван за пръв път на News Life.

„Родопските Чаирски езера са сред любимите ми места“, разказва Елена Иванова, любител на бягствата в природата и автор на популярния блог „Друми в думи“. „Те са сравнително малко познато, но много интересно място. Местността, в която са разположени, е изключително живописна, истинско райско кътче – езерата са заобиколени от високи скали, тъмнозелени иглолистни гори и обширни ливади. В допълнение те са влажна зона, спомагат за намаляване на сушата, ерозията и са местообитание на редица растителни и животински видове.“

Чаирските езера са група от седем езера, част от Защитена зона „Западни Родопи“ в Натура 2000. Разположени са недалеч от Триград, над десния бряг на река Чаирска на 1400 метра надморска височина, образували са се в резултат на свлачищни процеси и имат характер на торфища. Общата им площ е 4,2 ха. Част от тях попадат в защитена местност Чаирите. Езерата са обградени от над 2000 дка ливади и вероятно оттам е произлязло и името им – на турски „чаир“ означава „ливада“. Торфищата са постоянно влажни местообитания с високо съдържание на органична материя, които задържат най-много въглерод от всички сухоземни екосистеми. Те регулират водния режим и играят ключова роля в глобалния въглероден баланс и климатичните промени.

„Заради своята екосистемна важност приказно красивият феномен е във фокуса на тригодишния проект „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“, чрез който се предприемат  мерки за опазване на торфищата в езерата и се поставят основите за възстановяването и поддържането на уникалната им екосистема“, продължава Елена.

Инициатори на проекта са Българска фондация „Биоразнообразие“ и DEVIN, които привличат учени от БАН, както и подкрепата на централната и местната власт. Дейностите по проекта включват почистване, изследвания, хидроложки анализи и доброволчески кампании.

В следващите редове Елена Иванова разказва защо става подвластна на магията на Чаирските езера в Западните Родопи и предлага няколко маршрута до природното съкровище.

***

Късчета скъпоценна природа

Обградени от причудлива растителност и сред изобилие от чиста родопска вода, Чаирските езера са дом на богато разнообразие от редки видове, истински съкровища, които непременно трябва да опазим за бъдещите поколения. Ето и някои от най-интересните обитатели на района:

• кръглолистна росянка – дребничко, но удивително хищно растение;
• блатен гладиол (петльово перо) – цвете с ефирна красота;
• сърна – грациозна и срамежлива;
• бързолет – птица, която прекарва почти целия си живот в летене;
• дъждовник – земноводно, което се появява като по поръчка – само след обилен дъжд;
• водни кончета – ефирни акробати, които показват здравето на водата.

Как се стига до Чаирските езера?

С кола директно до тях не може, но пък до езерата водят три живописни пешеходни маршрута – всеки със свой собствен чар.

1. Османов вир – Чаирски езера

Най-популярният маршрут.

Старт: местността Османов вир (на пътя за Триград), където може да паркирате до беседка с чешма;
Терен: черен път покрай скалистото ждрело на река Чаирдере (6,3 км), после кратка, но стръмна пътека през гората (20 мин.);
Разстояние: 7,2 км;
Време: около 2,5 часа;
Денивелация: +518 м;
Гледки: каньон, скали, пещери и романтика.

2. Триград – Чаирски езера

Ако вече сте в Триград, този маршрут е вашият логичен избор.

Старт: от мост вляво преди първите къщи;
Терен: черен път, следващ червена маркировка; изкачване, после спускане към река Чаирдере и съединяване с маршрута от Османов вир;
Разстояние: 8,8 км;
Време: около 3 часа;
Денивелация: +530 м;
Плюс: подходящ за по-спортни натури.

3. Мугла – Чаирските езера

Най-краткият маршрут, но с особен достъп до селото.

Старт: центърът на село Мугла;
Достъп: асфалтовият път от Смолян е в лошо състояние, но макадамовият от Девин – Тешел е проходим;
Терен: чакълест път, стръмно изкачване, после плавно спускане към езерата;
Разстояние: 6,1 км;
Време: около 2,5 часа;
Денивелация: +332 м;
Маркировка: червена;
Пейзажи: гори, кошари, поилки, чешма с беседка.

Моите езера

Чаирските езера не са просто място за хубави снимки. Там пулсира живата природа, а тя иска от нас само едно – да я пазим. В замяна ни дава всичко: въздух, вода, усещане за свобода и тишина, която лекува. Ако обичате природните дарове и истинските приключения – това място ще ви заплени. Бъдете отговорни туристи – нека бъде чисто днес и всеки ден. Чаирските езера и омайната родопска природа го заслужават, казва в заключение Елена Иванова.

Материалът Чаирските езера в Родопите – рай за сетивата и убежище на скъпоценна природа (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.