Три месеца по-късно в четвъртък сутринта, според съобщенията, руснаците са изстреляли още един „Орешник“ – този път насочен към Киев. Сирените за въздушна атака завиха. Жителите на града се втурнаха да търсят подслон. И после … нищо. Никакъв вой от летяща ракета, никакъв взрив. Според Кирил Сазонов, украински военен кореспондент, „Орешник“ не е стигнал далеч, тъй като се е повредил и е избухнал на руска земя, пише Forbes.

Всички знаеха, че може да дойде нова атака. Седмица след първия удар на Орешник, Путин заплаши, че ще използва отново ракетата „Орешник“, като предупреди, че ще се насочи към „центровете за вземане на решения“ в Киев, където се намира украинският президент Володимир Зеленски, висши служители и командири и техните щабове. И въпреки че все още не е възможно независимо да се потвърди на 100% провалът на втората ракета от този вид, злополуката не би била изненадваща.

Орешник е просто старата руска RS-26 с по-малко гориво и следователно по-малък обсег. Първият тест на RS-26 през 2011 г. завърши със срамен взрив, тъй като прототипът на ракетата се отклони от курса и се взриви на няколко мили от стартовата си площадка на космодрума Плесецк в северозападна Русия.

Russia May Have Launched A Second Oreshnik Ballistic Missile At Ukraine—But This One Reportedly Exploded Over Russia @forbes https://t.co/g5WJvQ9jCz pic.twitter.com/ogpsj2nrpJ

— David Axe (@daxe) February 6, 2025

При съобщения неуспех, вторият Орешник не само спести на жителите на Киев и украинските лидери дълга плашеща сутрин, блъскащи се под земята, но също така имаше обратен ефект върху Кремъл. В крайна сметка подобният на междуконтинентална ракета „Орешник“ е по-страшен с неговите ядрени асоциации, отколкото с ефективността си във военен план, пише Forbes.

Сложен и неточен, „Орешник“ е скъп начин „да се нанесат не толкова много разрушения“, каза Джефри Люис, директор на Програмата за неразпространение на оръжия в Източна Азия в Института за международни изследвания Мидълбъри в Монтерей, каза пред Ройтерс. В този смисъл това е оръжие, целящо да всява страх – устройство, предназначено да плаши много повече хора, отколкото да наранява и убива. Ето защо Путин последва първия удар с „Орешник“ с разтърсващо медийно събитие, което постави началото на това, което The Moscow Times описа като „военна пропагандна кампания, предназначена да преувеличава възможностите на руския военно-промишлен комплекс и мощта на едно ново оръжие“.

Путин „трябваше да използва „Орешник“ и след това да направи пресконференция, след която да каже: „Хей, това нещо е наистина страшно, трябва да се страхувате“, каза Луис. Но сега, когато една от двете ракети „Орешник“ може да са се разбили, преди да достигнат целите си, това оръжие със сигурност става по-малко страшно с всеки изминал ден.

По-късно The Forbes опроверга тази информация, като от изданието я нарекоха невярна.

Материалът Москва изстреляла втора ракета „Орешник“ по Киев, но тя се разбила още на руска територия? (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

Вотът за отбрана ще бъде гласуван на трети пореден опит, който може да се състои едва следващата сряда, когато е и следващото заседание на парламента. Това ще е всъщност пето гласуване по темата. Но дори и тогава няма гаранции, че това ще мине, предава БТВ.

Дотук се стигна, след като вчера имаше едно провалено гласуване, два пъти липса на кворум, какъвто имаше и тази сутрин. Партньорите продължиха да си поставят ултиматуми, а опозицията започна да търси вина – всяка партия в другата.

За по-малко от половин час парламентът се разпусна, създавайки прецедент – двудневен провал за гласуване на вот на недоверие. И днес партиите бяха категорични – залогът е дерогацията. „Подкрепяме кабинета, ако прави правилни неща. Ние не сме партия, която осигурява кворум. Ние кворум не осигуряваме на тези, които решиха да се откажат от правителството заради петрола. Ние събираме ПГ, вземаме решение.“, каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

ДПС все още изчакват решението на ПП-ДБ. Те от своя страна изобщо не коментираха проваления вот. Но се стигна до напрежение и взаимни обвинения в редиците на опозицията.

„Това, което се е случи, не се е случвало, но очевидно е желанието на БСП да помогне на правителството да оцелее. Очевидно се клати сериозно сглобката, предстои да видим дали ще има продължение това НС“, коментира Цвета Рангелова от „Възраждане“. „Наблюдаваме в пленарната зала гавра с политически трупове, каквито са Кирил Петров и цялата им клика от ПП-ДБ. БСП подкрепи кворума в зала и допуска фатална политическа грешка“, заяви Станислав Балабанов, ИТН.

И отговорът на БСП. „Ние не подкрепяме правителството, инициатори сме на този вот. Ние не осигуряваме кворум, кворумът трябва да го осигурят ДПС и ГЕРБ. И за спекулациите кой е в опозиция и кой не – вижте в гласуването за дерогацията за „Лукойл“, защото там е заровено кучето“, заяви Георги Свиленски от БСП.

Следващият опит за гласуване на вота ще е в сряда, 22 ноември. В трети ден, на пето поредно гласуване.

Материалът Във втори пореден ден: Провал в гласуването на вота на недоверие към правителството е публикуван за пръв път на News Life.