С „Последният милион“ авторката на обичаната поредица „Самодивски сезони“ направи рязък скок в жанра и ни поднесе книжна наслада с много екшън, страст и блясък. Сега идва времето читателите отново да се срещнат с енигматичната и смела мошеничка Кристоф… Андреа Кристоф. В книжарниците вече ви очаква втората книга от поредицата – „Първият изстрел“!

В „Първият изстрел“ залозите са още по-високи, опасността спи на възглавницата до теб, а луксът е прогнила маска, която крие лицата на истинските чудовища.

Андреа Кристоф твърде наивно вярваше, че от свободата я делят само няколко правилни хода. Сега тя е с един милион евро по-богата и официално е съпругата на един от най-влиятелните и арогантни испански мафиоти – Мартин Хосе Алварес.

Ала съюзът между тях е роден от лъжа и заплаха и дори вълшебният меден месец на остров Родос не може да разсее напрежението помежду им. Андреа много добре знае, че Мартин крие тайни от нея. Самата тя трябва да води двойствен живот, за който той не бива да узнава за нищо на света.

Паяжината от измами и лицемерие оплита все по-здрава хватка около сърцето на Андреа, а младата жена за пореден път е изправена на кръстопът. Престъпният ум на Мартин я привлича въпреки абсолютния хаос, който той внася в живота ѝ. Ала бракът помежду им сякаш има краен срок. И Андреа ще направи всичко възможно да оцелее в този смъртоносен танц на лудостта.

Накъде ще е насочен „Първият изстрел“? Предстои да разберем в това истинско литературно пиршество за почитателите на историите с неочаквани обрати, екзотични дестинации, опасни врагове и съюзници.

Умна, смела и изобретателна – също като огнената си главна героиня – Искра Урумова поднася майсторски специалитет и задава въпроса: „можеш ли да желаеш човек, който е готов да те пожертва”?

Каним ви заедно да посрещнем „Първият изстрел“ на официалната премиера на романа във Варна на 5 март 2026 г. от 18:30 ч. в Campus 90 (бул. „Цар Освободител“ 90). Главни действащи лица в тази премиера, изпълнена с екшън, блясък и литературни приключения, ще бъдат Искра Урумова и модераторката на разговора – журналистката Галя Щърбева.

Повече информация за събитието може да научите на линка тук.

Из „Първият изстрел“ от Искра Урумова

ПОДЦЕНЕН ИГРАЧ

ОСТРОВ РОДОС, ГЪРЦИЯ

Егейско море е необичайно притихнало днес и над пустия малък плаж пред къщата се чуват само птичи крясъци. Отдалечаващият се падъл борд с гребящата фигура на Мартин върху него изглежда като миниатюра на фона на залива. Махам широкополата шапка, отпускам се на лакти, вдигам лице към небето и затварям очи.

Трети ден сме тук и още не сме напускали младоженческото си гнездо. Времето минава бавно и спокойно – в леглото, на двора, на плажа в усамотеното заливче. Наблизо няма други имоти освен помощната вила, в която са настанени хората от обслужващия персонал и охраната. Абсолютен покой, съвсем като за мини меден месец.

Искаш да беше чиста истина, нали?

Няма как да е истина нещо, родено от лъжа и заплаха. Ако не бях измамница, която Мартин да наеме, той нямаше да ме познава.

Ако не ме беше наел, нямаше да се забъркам с мъж като него.

Ако не го бях изиграла, нямаше да оцени моите качества.

Ако не ги беше оценил, вероятно щях да съм мъртва.

Милиардерска ексцентричност ли беше това предложение за брак? Щеше ли да приемеш, ако не беше хваната натясно?

Лягам по гръб с дълбока въздишка и премигвам заради силното слънце. Самолети с размерите на блестящи точки рисуват тънка бяла плетеница високо насред лазура и очите ми залепват за гледката. Не откъсвам поглед въпреки боцкането в зениците. Като оплетена съм…

Като ли?!

Оплетена съм и още как – от второто си пътуване до Варна, когато твърде наивно вярвах, че вече съм почти свободна, при това с един милион евро по-богата. Тогава се чувствах доволна от начина, по който бях отиграла обстоятелствата около кражбата на ръкописа и от застраховката си пред Мартин. Смело планирах да приключа половингодишната ни любовна афера мирно и тихо, но…

Подцененият играч излезе на сцената.

Рискът с подценения играч е ключов във всеки план и хора като мен, които се занимават с измами, никога, ама никога не трябва да го пренебрегват. А аз направих точно това – след като нещата с испанеца се развиха благоприятно, бях немарлива в последващите наблюдения и проучвания на всички замесени в аферата с „Пикатрикс“.

Затварям пак очи, защото вече не издържам дразнещото парене от лъчите, и за кой ли път се връщам в часовете на онзи злополучен полет на прибиране от Варна през пролетта…

Материалът „Първият изстрел“ е смъртоносен в книга втора от шеметната приключенска поредица на Искра Урумова (ОТКЪС) е публикуван за пръв път на News Life.

Защото във „Вещерът: Кръстопътят на гарваните“ историята тепърва започва. И в нея, въпреки добрите си намерения, един млад вещер тепърва ще трябва да открие пътя си и да преодолее враждебността на свят, отказващ да го приеме.

Но как иначе да започне пътят на един ловец на чудовища освен с… убийство на чудовище в човешка форма.

Гералт от Ривия все още не е Белия вълк, нито страховитият Касапин от Блавикен. Той е неопитен младеж, излязъл от Каер Морхен, който тепърва трябва да научи правилата на занаята и да се сбогува с илюзиите си за героизъм.

Когато първата му доблестна постъпка завършва с арест, той е спасен от бесилото от Престън Холт – стар вещер, чието минало пази тъмни тайни. Под негово ръководство Гералт ще открие, че трябва да се пази не само от чудовищата, но и от човешките предателства.

Това е  разказ за първите уроци, за съзряването и за цената, която трябва да платиш, ако искаш да оцелееш. Летопис за началото на една легенда.

Сапковски отново доказва защо е смятан за един от майсторите на съвременното фентъзи като умело преплита динамика и философски подтекст, мрак и ирония, действие и психологическа дълбочина. С емблематични чувство за хумор и напрегнат и изпълнен с дилеми сюжет, той успява да изплете история, която не просто разширява митологията на „Вещерът“, а я прави още по-близка, по-човешка и по-въздействаща.

„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“ е самостоятелно приключение в познатия мрачен и магически свят на Сапковски – роман, който ще очарова новите читатели и ще напомни на старите фенове защо Белия вълк е сред най-емблематичните герои на модерното фентъзи.

Гарваните вече чакат на кръстопътя.

A заедно с премиерата на предисторията издателство „Сиела“ ще зарадва почитателите на поредицата с изцяло нови издания с цветни порезки и корици на художника Ясен Стоилов.

Из „Вещерът: Кръстопътят на гарваните“ от Анджей Сапковски

Втора глава

Горна Мархия беше поставила знака си на границата при река Гвенлех. Известно е, че амбицията на та­мошните маркграфове е да осъществяват инвазия в долините на Драконовите планини, затова обикно­вено наричат своята територия цисмонтанска, на­мек, че скоро ще се разшири до трансмонтанската част, когато елфите бъдат прогонени по-надалеч, дълбоко в планините. Обаче годините си минават, а нищо подобно не се случва.

Балдуин Адовардо,

Regni Caedvenie Nova Descriptio

Кралство Каедвен беше известно в целия обитаван свят със своето хладно и капризно време. Преградена на север от бариерата на Драконовите планини и на изток от мощния масив на Сините планини, страната страдаше от непредска­зуеми и чести премествания на въздушни маси, от което в резултат имаше дълги и мразовити зими, студени пролети и кратки, дъждовни лета. Що се отнася до есента, тя беше най- различна – понякога слънчева, топла и приятна, а понякога съвсем не.

Сега, през месец март, наричан от елфите Бирке, снегът все още лежеше на места по дерета и буреломи, бели петна се стелеха в полите на хълмовете. Ледът все още покриваше с жълтеникави корички някои локви и канавки. Слънцето уж грееше, но вятърът от планините, щом повееше, режеше с мраза си като през януари.

Гералт беше тръгнал от Каер Морхен ден преди Равно­денствието. Такъв беше обичаят на вещерите. Опитът по­казваше, че след зимата чудовищата са най-гладни и толкова агресивни, че хората по селата и селищата бяха склонни да се бръкнат за наемане на вещер, въпреки че на прага на пролетта са изяли запасите си и са практически без средства за препи­тание. Но на Гералт не му се отвори възможност да бъде нает. Случи се това, което се случи – на едва два дни път от плани­ните хоп, селянин и дъщеря му, мародери, плешив здравеняк с развалени зъби, бум-бам, ето на. Попадна под правосъдието на кмета Булава от селището Нойхолд и от това правосъдие, а и от заплахата от линчуване от страна на войниците от мест­ната стража, го спаси този странен белокос тип с два меча на гърба и с кафяв кон, по петите на който Гералт яздеше сега.

– Предлагам – обърна се в седлото този странен тип – да пътуваме известно време заедно. На капитан Карлетон може все още да му се иска да те обеси, личеше си, че много го же­лае. Не е толкова глупав, за да ме преследва, но ти, ако си сам, можеш да станеш лесна плячка. Ако не ти пречи моята ком­пания…

– О, вие пък – бързо го увери Гералт, пришпорвайки жълто-кафявата си кобила. – С удоволствие… Аз… Аз съм…

– Знам кой си. Косата ти побеля след мутациите? След Промените? Изчезване на пигмента, както при мен?

– Да… Но откъде…

– Откъде знам кой си? Оттам, че следя какво се случва при вас в Крепостта. И до мен достигнаха слухове, че там са обучили един вундеркинд, когото наричат Гералт, и че той скоро ще тръгне на път.

– Но Весемир…

– Никога не е споменавал за мен? Името Престън Холт никога не е изскачало? Ще обясня: Весемир и аз от известно време, да го кажем така, се движим в различни орбити. Ако разбираш какво имам предвид.

Гералт не беше много наясно какво е орбита, но кимна с разбираща физиономия.

Известно време пътуваха в мълчание. Рамо до рамо.

– Значи си тръгнал от Каер Морхен по пътищата – обади се най-накрая Престън Холт. – Началото може би не ти се е получило по най-добрия начин, но така е с началата. Аз впро­чем не смятам да те упреквам, напротив, разгледах трупа на онзи мародер и твоите удари могат да се приемат за безупреч­ни. Може би ненужни, може би непремислени, може би не­елегантни – но като цяло безупречни.

Помълчаха отново, наблюдавайки изведеното на пасище­то стадо говеда и пастирчето, което тичаше от крава на крава, за да затопли премръзналите си стъпала в пресните топли купчини кравешки тор. Торът май не затопляше особено, но тичането – определено.

– Извеждат кравите – отбеляза Холт, – макар че тревата едва се е подала от земята. Значи сезонът е започнал и ще на­мериш работа без усилия, Гералт. Селата скоро ще са готови да плащат за охраната на пастирите и добитъка. Да пришпо­рим конете нататък, към брезовата гора по брега на дренажа.

– По брега на какво?

– На дренажа. Този ров тук е дренаж, канал, по който ня­кога е била извеждана водата от мината. Ние, както несъмне­но знаеш, се намираме на територията на кралство Каедвен, наречена Горна Мархия. Богатството на Горна Мархия са по­лезните изкопаеми: главно сол, но също така сребро, никел, цинк, олово, лапис лазули и други подобни. Поне така е било някога, днес повечето полезни изкопаеми като че ли са започ­нали да се изчерпват. Нищо не трае вечно.

Гералт не коментира.

– Виждаш ли хълма пред нас? Нарича се Подкурек, така фигурира в официалните карти. А името идва от това, че пре­ди около сто години човек на име Подкурек случайно изкопал там парче сребро колкото голяма зелка. Тук веднага се появи­ла мина, изкопана в склоновете на планината. Извличали се големи количества сребро и галенит, оловна руда. Но колко­то по-дълбоко копаели миньорите, толкова повече проблеми възниквали с водата. Такива дренажи като този тук има мно­го, ще ги видиш. Накрая разходите за отводняване направили добива неизгоден. Миньорите се преместили в други райони. Оставили след себе си лабиринт от частично наводнени ко­ридори и проходи. А сега най-интересното: изоставената и на­воднена мина била заета от скитащи затравци. Предполагам, знаеш какво представляват затравците, нали?

– Затравците – изрецитира Гералт, поемайки си дъх – са дребни създания, наподобяващи маймуни с кучешки глави. Стадни, живеят под земята, в тъмнина. В стадо са опасни…

– Опасни са като чума – прекъсна рецитацията Престън Холт. – И доста често създават проблеми на миньорите лю­бители, които идват да копаят по склоновете на Подкурек в търсене на среброто, което все още може да се намери тук. О, ето и нагледен пример на моите разсъждения: това, което светлее там, са платнища от фургони и палатки. Ще попаднем право в лагер на смели копачи. Първите за тази пролет.

Смелите копачи ги посрещнаха най-напред с делега­ция, въоръжена с лопати и тояги. Заплашителните лица на посрещащите изпращаха просто послание: махайте се от­тук, пришълци, ние дойдохме първи. Скоро обаче лицата им омекнаха – както показа проверката, пришълците не бяха нежелани конкуренти. И ето че върху неприветливите само преди малко лица се изписа почти радост.

– О, богове, благодарим на боговете! – извика главният копач, като скри зад гърба си мотиката, която преди малко беше размахвал заплашително. – Благодарим на боговете!

О, богове, това е благородният господин вещер! Понеже до нас достигна новината, че сте в околността, вече бяхме реши­ли да изпратим при вас делегация! И ето ви тук като паднали от небето!

– Такъв навик имам. – Престън Холт се изправи в сед­лото. – Да падам от небето при нуждаещите се. Защото съм вещер.

Междувременно към копачите се присъединиха няколко разплакани жени. Ставаше все по-шумно и все по-хаотично. Престън Холт с жестове и думи започна да въвежда ред. Отне известно време, докато най-накрая се изясни какво всъщност искат копачите и техните жени.

– Вещер ни трябва, вещер! – викаше, размахвайки моти­ката, главният копач. – Грабнаха ни момчето тези подземни твари, които живеят под планината! Нападнаха ни, грабнаха го, завлякоха го в бездната! Кой ще го спаси сега, ако не вие?

– Няма и две седмици – рече Холт, – откакто ви преду­преждавах да се държите далеч от шахтата и тунелите. Какво? Не ви ли казах? Да копаете от другата страна на планината? Затравците ви грабнали момчето, казвате? На колко години е? Пет? Отдавна ли се случи? Ааа, онзиден? Нещо не сте се разбързали да ме повикате. Слизай, Гералт.

Престън Холт слезе от коня. Гералт не пропусна да забе­лежи, че това му се удаде с усилия. И че куца силно с левия си крак. Той отстрани с жест обградилите го плачещи жени. Поговори малко със стария копач, след което дръпна Гералт за ръкава.

– Какво пък, млади вещере – каза той. – Ще се наложи да помогнеш на хората в беда, пострадали от чудовища. Защото току-що ни наеха.

– Ако затравците са грабнали момчето онзиден – изръ­мжа Гералт, – няма големи шансове да е още…

– Жив? Да, съмнително е. Но може би поне ще наме­рим… Хм… Ще дадем възможност на майката да погребе това, което е останало… Откъде тези колебания, млади Гералт? Изведнъж без колебание се хвърляш да защитаваш честта на момиче и убиваш човек, а сега колебания?

– Казал ли съм нещо? – сви рамене Гералт. – Да се коле­бая? Не се колебая.

***

Материалът Феноменът „Вещерът“ продължава: новата книга на Сапковски вече е на български (ОТКЪС) е публикуван за пръв път на News Life.

След огнената втора част „Железен пламък“ е време да се впуснем и в третата книга от историята за драконовите ездачи – „БУРЯ ОТ ОНИКС“, която вече е в книжарниците на български език – само дни след световната си премиера.

Смъртоносният военен колеж „Басгайът“ е детска игра в сравнение с реалността, която дебне драконовите ездачи отвъд стените му. А вече и измежду собствените им редици. Да се довериш означава да оставиш съдбата си в ръцете на Зинал, а да очакваш милост от враговете си – мисъл, която би разсмяла и Малек.

За осемнадесетте месеца на обучението си в Квадранта на ездачите Вайълет Соренгейл вече добре познава горчивия вкус на загубата. Но предизвикателството, пред което се изправя сега, е по-ужасяващо и от най-мрачните ѝ кошмари.

Единственият шанс на Вайълет да опази дома си, драконите си, приятелите си и най-вече Зейдън – причината за собственото ѝ съществуване – е да се впусне в мисия, на която никой драконов ездач не се е осмелявал досега.

Вайълет събира най-неочаквания отряд и се отправя отвъд падналите прегради на Ариша в търсене на нови съюзници. Там, където магия няма, а най-големите им оръжия се оказват безполезни.

Смелост, мъдрост, хитрина и най-вече драконово количество късмет ще са им нужни, за да осигурят на Ариша шанс срещу армията от смъртоносни врагове, които ден след ден завземат все повече територии от Континента.

Вайълет ще трябва да се изправи очи в очи с истината и с една тайна, толкова голяма, че може да разруши всичко.

Страст, дълг, опасности, кървави битки и изкусителни персонажи ще ни повлекат в окото на смъртоносна „Буря от оникс“… А не всеки ще преживее яростта ѝ.

В третата книга от сензационната поредица „Емпирий“ Ребека Ярос излиза отвъд познатите локации от „Четвърто крило“ и „Железен пламък“ и разкрива нови пластове от богатия свят и митология на драконите и техните ездачи.

Завладяла милиони читатели по света още в първите дни на излизането си, „Буря от оникс“ е литературното събитие на годината, което ще запламти в сърцата на всички фенове на роментъзи жанра с огнена сила!

Материалът „Буря от оникс“ за почитателите на фентъзито „Четвърто крило“ с книга трета от поредицата на Ребека Ярос е публикуван за пръв път на News Life.