Историята на тази необикновена изложба започва през 2015 година на международен художествен симпозиум в Пловдив. В хилядолетния, древен град край Марица немският график и живописец Олаф Хопе се среща с пловдивските творци и педагози Николай Томов и Димитър Чонов. Тяхното запознанство бързо надхвърля рамките на стандартната работа в ателието и се превръща в дълбок диалог с историческата памет и социалната реалност. Там, сред пластовете на историята, те се срещат с еврейската и арменската общност, с ромите, както и със сирийски бежанци от гражданската война. Особено трогателен момент е работилницата с деца от бежански лагер, които рисуват мечтите и копнежите си – травмата от изтласкването в периферията и надеждата за завръщане у дома. Именно тези преживявания преобръщат представата им за житейския кръговрат. Както споделя самият Олаф Хопе, за всеки, който е видял това отблизо, „горе“ и „долу“ престават да бъдат просто суха алегория.

През изминалите единадесет години тримата автори поддържат непрекъсната творческа връзка през повече от две хиляди километра разстояние – чрез телефонни разговори, снимки на работи в процес и преводачи. Един от резултатите от този дългогодишен мост между Балтика и Тракия днес изпълва залите на галерия „Зад кметството“ с произведения от живопис, акварел, бронзов релеф и цветна ксилография. Огромният интерес към събитието се доказа от препълнената зала във вечерта на откриването, а местният телевизионен канал MV1.TV засне и излъчи специален 5-минутен репортажен филм, посветен на изложбата и нейните автори.

Централната тема на експозицията преосмисля древното антично и средновековно разбиране за Rota Fortunae – Колелото на Фортуна. През Средновековието мотивът изобразява неумолимия кръговрат на живота, в който едни се изкачват към властта, други царуват, а трети падат в праха. В своето вълнуващо слово при откриването Олаф Хопе описва това като неудобен, но и утешителен образ: той ни напомня, че нищо, което притежаваме, не ни принадлежи завинаги, но и че никоя сила, която ни притиска надолу, не може да ни задържи там вечно. Мотив, който днес, във време на бързи и непредвидими промени, отново зазвучава с пълна сила.

В изложбата всеки от тримата автори интерпретира концепцията за времето и промяната през различен материал и в различно летоброене.

Николай Томов, който е директор на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, улавя настоящето и динамиката на мига. Неговата живопис и рисунка са истински вихри от цвят, в които от тъмнината изригва център от жълто и бяло, заобиколен от накланящи се и свличащи се полета в синьо, зелено и черно. Плътното пастьозно нанасяне на боята се среща с почти безтегловни лазури, а светлината не пада върху картините отвън, а си пробива път директно от тяхната вътрешност. В тези платна Томов показва майсторското владеене на форма и емоция, балансирайки експлозията от цветове с фини графични акценти, които държат композицията стабилна.

Димитър Чонов, който също преподава в Гимназията за сценични и екранни изкуства в Пловдив, пренася човешката история и паметта на древните цивилизации в бронз. Негова пластика дава заглавието на цялата експозиция – „Колелото на владетеля“ (Rota Fortunae). В този бронзов релеф фигурите са подредени около една ос в различен стадий на завъртане: горе стои изправен владетел в светлина, долу падат воини с щитове и копия, а между тях се извиват музи и отломки от колони и свитъци от заглъхнали царства. Чонов описва леенето на бронз като магически процес, при който обикновеният метал се превръща в нещо трайно, а благородната зелена патина не е просто следа от времето, а контролирано решение за него. В неговото виждане колелото вече няма богиня, която да го върти неумолимо – от самите нас и от нашите избори зависи в каква посока ще се завърти то.

Олаф Хопе от своя страна пренася зрителя в мащаба на геологическото време. За първи път той показва пред публика монументалната си цветна ксилография „Атлантида 4“. Създаван в продължение на единадесет месеца от десет отделни печатни плочи, този лист завършва цикъл от четири части „Атлантида“, започнат преди 13 години. В центъра на произведението е спиралата на древен амонит – морско същество на 160 милиона години. Докато човешкото колело се върти в години и десетилетия, спиралата на амонита съхранява в себе си милиони години земна история. Сам по себе си процесът на рязане върху дърво съдържа дълбока метафора: всяко отрязване е окончателно и необратимо. При ксилографията няма път назад – точно както и във времето.

Така изложбата събира в едно пространство три различни мисли за времето: уловеният миг от живописта на Николай Томов, хилядолетната история на хората в бронза на Димитър Чонов и милионите години земно съществуване в ксилографията на Олаф Хопе.

В своето изкуство тримата автори доказват думите на Паул Клее, че изкуството не възпроизвежда видимото, а прави видимо онова, което иначе остава скрито – като самото време. Изложбата във Визмар разказва не само за онова, което е било, но и за това, което надживява човешкия живот. Както обобщава Олаф Хопе в своя трогателен завършек: „Ние тримата остаряваме. Бронзът, не. Амонитът, още по-малко. Остава това, че го направихме, докато имаше време за него. Повече не може да се иска от колелото на Фортуна.“

Експозицията в галерия Hinter dem Rathaus във Визмар продължава до 5 декември, оставяйки отворена вратата към един вдъхновяващ разговор за изкуството, съдбата и нещата, които остават след нас.

Материалът Между Балтийско море и Тракия: Сдружение „Визмар“ представя Николай Томов, Димитър Чонов и Олаф Хопе (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.