„Един от ключовите елементи от картината е мобилизацията на българските граждани. Тя на декларативно ниво остава висока. Може да очакваме близо до 50% поне по настоящем, но очевидно българските граждани са готови да участват“, коментира Живков.

Какво показват последните данни:

Прогресивна България“ – 21.1%

ГЕРБ-СДС – 18.6%

ПП-ДБ – 12%

ДПС – 7.2%

„Възраждане“ – 4.9%

„БСП – Обединена левица“ – 3.0%.

Защо електоралната подкрепата за Радев намалява?

Припомняме, че повечето досегашни социологически проучвания отреждаха на „Прогресивна България“ между 30 и 35% подкрепа. Социологът от „Маркет ЛИНКС“ обясни, че доверието към „Прогресивна България“ в момента е спаднало в сравнение с месец февруари, когато беше последното им проучване. По думите му голямото разминаване в процентите с други агенции е в методологията на представяне на данните. Като и двата подхода са валидни. Той обясни, че промяната идва от големия брой искащи да гласуват, но не решили за кого.

„Трябва да отчетем поведението на Румен Радев като политически лидер. Не се видяха много от заявките му през последните години. Видя се, че той предпочита да дава изявления, вместо интервюта в студио. Сякаш атакува и стои опозиционно на кабинета. Започнаха и да излизат алтернативни политически субекти, които да „оберат“ протестния вот – например „Сияние“, добави Живков.

„Вижда се, че месец, след като формацията на Румен Радев е обявена, тя не може да привлече тези 20% на нерешилите. Ние имаме един сериозен дял български граждани, които не се втурват към следващия нов политически субект. В предишните избори този процент беше 8, кампанията ще бъде ключова“, посочи социологът.

По думите му никой не успял да спечели симпатиите на 1/5 от заявилите желание да гласуват и техните гласове не бива да се преразпределят, защото така изкуствено се вдига подкрепата.

Материалът Ново проучване показва сериозен спад в подкрепата за Радев: Каква е причината? е публикуван за пръв път на News Life.

ГЕРБ-СДС са първа политическа сила с 24%, следвани от ПП-ДБ с 14,1% подкрепа. „Възраждане“ са трети с 13,1%, а четвърта политическа сила е Алианс за права и свободи с 8,3% подкрепа. Следват „ДПС – Ново начало“ със 7,2% подкрепа, „БСП – Обединена левица“ със 7% и „Има такъв народ“ с 4,6%. Партия „Величие“ е близо до 4-процентната бариера и към момента е с 3,6% подкрепа. Под чертата остават и „Синя България“ с 2,8%, както и МЕЧ с 1,6%. „Не подкрепям никого“ са посочили 2,1%, а „Не съм решил“ – 9,7%.

„Второто място не е решено въпреки този процент разлика между ПП-ДБ и „Възраждане“. В последния момент „Възраждане“ успяват да уловят едни неособено сигурни в това да гласуват и за кого избиратели. Търсейки протестен вот, те се насочват именно към „Възраждане“, коментира социологът Добромир Живков. „Алианс за права и свободи и „ДПС – Ново начало“ са с много близки резултати, а разликата между тях намалява. Тази тенденция може да продължи да се разгръща през следващите дни“, допълни той.

„Очакванията за висок дял на купения вот никак не са за подценяване. Общата картина не изглежда особено добра. Това, което чуваме по места, е, че цели села казват, че изцяло ще гласуват. Това подсказва, че там ще има мотивация и мобилизация, която може би няма да се базира на класическите методи на политическата работа на терен“, коментира Добромир Живков. Той не се ангажира с прогноза дали ще има редовен кабинет след тези избори. Според него има надежда, колкото и да не се виждат сигнали на хоризонта.

Електорална мобилизация

37% са посочили, че ще гласуват на предстоящите избори на 27 октомври. По думите на социолога заявената готовност за гласуване при проучване обикновено е по-ниска от реалната и това е обичаен феномен.

Според Добромир Живков може да се очаква избирателната активност да е подобна на тази през месец юни. „Има резерв за това да се влезе в изборите с една по-нормална избирателна активност“, допълни той.

Удовлетворение от развитието на страната

Около избори удовлетворението от посоката на развитието на страната достига критични стойности, коментира Добромир Живков. Около 70-80% са неудовлетворените, а удовлетворените са много малко – около 10%.

Доверие в институциите

„Този кабинет определено не провокира ентусиазъм у нас. Доста по-висок беше рейтингът на кабинета на Гълъб Донев, докато откакто е кабинетът на Димитър Главчев ситуацията стои по-скоро в ниските тонове“, посочи Живков. Недоверието в кабинета „Главчев“ е 52%, а доверието – 17%. Недоверието в Народното събрание също е голямо – 74%, а доверието е едва 6%. Това е рекордно ниско ниво на доверието в българския парламент, коментира Добромир Живков. По думите му това е устойчив тренд на ниски стойности. „Финалът на парламента и последните заседания имат пряко влияние върху това, защото се видяха неприятни сцени. Видя се, че политическите сили не могат да се обединят около каузи“, каза още социологът.

Служебното правителство трябва да продължи да управлява

С това мнение са съгласни 19%, докато 66% не са съгласни. Неутрални остават 15%. „Българското общество не просто иска изпълнителна власт, а политическа отговорност за бъдещето на страната, защото това безвремие не действа добре и не можем да се организираме като държава, за да продължим напред. Това може да изиграе положителен ефект върху мобилизацията на българските граждани на предстоящия вот“, коментира Живков.

Данните са от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“, проведено сред 1014 лица над 18 г. в страната в периода 15-20 октомври по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Материалът „Маркет ЛИНКС“: 7 партии влизат в 51-ия парламент, второто място не е решено е публикуван за пръв път на News Life.