Първите санкции срещу Русия са въведени още през 2014 г. Тогава с Указ № 13660 на президента на САЩ Барак Обама, публикуван на 6 март 2014 г., се предвижда замразяване на имуществото на редица лица. Първоначално санкциите бяха наложени на онези, които улесниха окупацията на Крим от Русия. Списъкът със санкции впоследствие беше подновяван няколко пъти по време на президентството на Джо Байдън.

„Действията и политиките, разгледани в [първоначалните санкционни] заповеди, продължават да представляват необичайна и изключителна заплаха за националната сигурност и външнополитическите интереси на Съединените щати“, се казва в решението за удължаване на санкциите на Доналд Тръмп.

По-рано специалният представител на руския президент по икономическото сътрудничество Кирил Дмитриев заяви, че Съединените щати в крайна сметка ще бъдат принудени да отменят антируските санкции. Според него това решение ще бъде продиктувано от прагматичните интереси на американската страна, тъй като ограниченията вече са стрували на американските компании над 300 милиарда долара.

Материалът Тръмп удължи санкциите срещу Русия, наложени заради нахлуването в Украйна. е публикуван за пръв път на News Life.

Признаването на Крим и украинските региони за руски територии беше включено в първоначалния план от 28 точки на Тръмп, съобщава The Telegraph. Предвиждаше се Донецка и Луганска област да бъдат отстъпени на Кремъл в рамките на техните административни граници, а фронтовата линия в Запорожие и Херсон да бъде замразена. Американският президент Доналд Тръмп изпраща специалния си представител Стив Уиткоф и зет си Джаред Кушнер в Москва, за да направят директно предложение за сделка на руския президент Владимир Путин.

Планът за признаване на териториите за руски, в нарушение на международното право, вероятно ще бъде осъществен въпреки опасенията сред европейските съюзници на Украйна. Един добре осведомен източник заяви: „Все по-ясно става, че американците не се интересуват от европейската позиция. Те казват, че европейците могат да правят каквото си искат“.

Руският президент Владимир Путин заяви, че „правното признаване от САЩ“ на Крим, както и на Донецка и Луганска области, ще се превърне в един от ключовите въпроси в преговорите по мирния план на САЩ. Украйна иска да обсъди най-чувствителните въпроси със САЩ на ниво лидери, но все още не е ясно кога президентът Володимир Зеленски ще се срещне с президента Доналд Тръмп.

Юридическото признаване на Крим и Донбас за територии на Русия трябва да стане предмет на преговорите между Москва и Вашингтон, заяви Путин, коментирайки пред журналисти точката в мирния план на САЩ, която предвижда само фактическото признаване на тези територии за част от Русия, предаде ТАСС. „Това трябва да бъде предмет на преговорите с американската страна”, посочи Путин. „Това е един от ключовите моменти“, добави той.

Съгласно плана, чието съдържание беше публикувано в медиите, САЩ и други страни се ангажират да признаят суверенитета на Русия над Крим, Донбас и други територии, от които Украйна трябва да се откаже. В замяна за това украинската страна ще получи американски и европейски гаранции за сигурност. В районите, от които ще бъдат изтеглени украинските войски, се предвижда да бъде създадена демилитаризирана зона.

Кремъл заяви вчера, че очаква да получи информация за мирния план за Украйна преди следващата седмица американска делегация да пристигне в Москва, предаде Ройтерс, съобщи БТА. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред руския Първи канал, че Вашингтон информира Москва за съгласуването на положенията на американския мирен план, предаде ТАСС.

„Получаваме някакви моменти, които те съгласуват. Затова към момента на срещата следващата седмица на Путин с тази делегация, която ще пристигне, ще разполагаме с информация за тези въпроси, които така или иначе са били обсъдени и съгласувани“, заяви Песков.

Песков каза още, че Москва работи с убеждението, че преговаря само със Съединените щати. „На този етап става дума за преговори с американците“, изтъкна Песков пред Първи канал. Той каза още, че понастоящем не трябва да бъде обръщано внимание на резолюциите на Европейския парламент за необходимостта Европа да стане част от преговорите.

Материалът The Telegraph: Тръмп ще признае Крим и други окупирани територии за руски е публикуван за пръв път на News Life.

Стремежът на Русия да се превърне в доминираща сила в Черно море е съществен елемент от стратегията ѝ да се утвърди отново като велика сила. Кремъл смята, че неуспехът да установи командно присъствие в региона ще остави Русия изложена на западното посегателство, ще я направи по-малко способна да влияе върху съседните райони и ще наруши износа на стоки, които са от решаващо значение за руската икономика. Турция представлява най-голямата пречка за руските цели в региона, защото е единствената черноморска държава, в която Русия исторически не е доминирала, и е член на НАТО. Но дори след края на Студената война Кремъл запази значителни лостове за влияние върху черноморското пространство на бившата съветска империя в България, Грузия, Молдова, Румъния и Украйна.

През последните десетилетия Русия се стреми да подчини допълнително тези държави на Москва чрез комбинация от убеждаване и принуда. Увеличаването на руското присъствие в Черно море е и в основата на десетилетния план на президента Владимир Путин за възраждане на морската мощ на страната. Той даде приоритет на модернизирането на Черноморския флот, чиито интервенции се оказаха критични в подкрепа на руската Средиземноморска ескадра и нейната интервенция в Сирия през 2015 г. Путин пренебрегна международно признатите граници, за да завземе голяма част от черноморското крайбрежие, включително грузинската територия Абхазия през 2008 г., украинския регион Крим през 2014 г. и украинската част от крайбрежието на Азовско море през 2022 г. Въпреки че Украйна попречи на Русия да завземе цялото си черноморско крайбрежие, Москва разположи военноморски мини, както и блокира и бомбардира украински пристанища, за да прекъсне достъпа на Украйна до морето и да сведе до минимум присъствието на други военноморски сили.

Докато светът се фокусира върху битката на Русия за Украйна, Москва често постига тези цели под радара – удължаване на войната, заобикаляне на санкции, нарушаване на пазарите и засилване на влиянието си в Близкия изток и Северна Африка. Други ключови лидери трябва да работят с черноморските страни, за да изградят регион, по-устойчив на руски натиск. Ако това не се направи, вероятно ще се удължи войната, ще се даде възможност за масови нарушения на правата на човека от страна на Русия, ще се изостри потоците от бежанци и ще се провокират турбуленции на световните енергийни и стокови пазари. Регионалната несигурност от своя страна вероятно ще се разпространи в Кавказ, Близкия изток и Средиземноморието.

Черен лебед

В продължение на векове Черно море е служило като критичен кръстопът за движението на хора и стоки. Русия отдавна вярва, че контролът върху морето е от съществено значение за нейната сигурност. През 1783 г. Екатерина Велика анексира Крим от Османската империя, за да увеличи контрола на Руската империя над Черно море. През по-голямата част от деветнадесети век Русия се конкурира с Османската империя и големите европейски сили за влияние в и около морето. По време на Студената война Съветският съюз се превръща във водеща сила в региона. Турция е основният ѝ конкурент, но Москва започва да доминира над всички останали черноморски държави.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. регионалната роля на Русия се променя драстично. Грузия, Молдова и Украйна стават независими държави и се стремят към по-тесни връзки със Запада. България и Румъния се присъединяват към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз през 2007 г. В резултат на това Русия губи достъпа си до части от крайбрежието на Черно море. През март 2014 г. Путин оправда анексирането на Крим, като предупреди, че в противен случай „корабите на НАТО щяха да се окажат в града на славата на руския флот, Севастопол“. Между 2014 и 2022 г. Кремъл утрои площта на черноморското крайбрежие под фактически контрол и засили влиянието си, като използва комбинация от военни, дипломатически, икономически, енергийни и дезинформационни тактики.

Днес Черно море е централен център за енергийната търговия на Русия. Руският петрол и петролни продукти представляват по-голямата част от товарите, излизащи от Новоросийск, най-голямото пристанище в Русия и Черноморския басейн и петото по големина в Европа. Останалите газопроводи на страната на запад преминават под Черно море до Турция и след това към Югоизточна Европа. Морето е жизненоважно и за руското селско стопанство. Русия насочва почти целия си износ на зърно и значителна част от торовете и други селскостопански стоки през пристанищата си там. Тези потоци позволяват на Москва да увеличи приходите си, да създаде нови пазари, да установи търговски системи, по-малко зависими от щатския долар, и да придобие влияние в страните получатели.

Русия сега използва разнообразни тактики за намеса, за да привлече черноморските държави към Москва. Твърдата сила, разбира се, остава ключов елемент от нейната стратегия, и не само в Украйна. Гражданската война в Грузия от 1991 до 1993 г. разклати политическия живот на страната и даде на Москва възможности за влияние. През 2008 г. Русия нахлу и победи Грузия в кратка война и призна сепаратистките анклави Южна Осетия и Абхазия за независими държави. Около осем процента от грузинците са били вътрешно разселени заради това нахлуване и други руски усилия да се възползват от етническите конфликти в страната.

Но военните кампании не са единственият начин, по който Русия се стреми да подчини Черноморския регион. Кремъл често използва дезинформация, за да убеди населението в посткомунистическите страни да се обедини с Русия срещу това, което Кремъл нарича прозападни елити, апелирайки към хора, разочаровани от провалите на своите правителства. Москва също така подкрепя проруски политически партии, намесва се в избори и се стреми да извърши преврати срещу действащите власти.

И исторически погледнато, Русия е използвала зависимостта на България, Молдова и Украйна от руската енергия, за да окаже влияние върху елитите на всяка страна. Москва е прекъсвала целия транзит на газ през Украйна за Европа няколко пъти преди първоначалното си нахлуване през 2014 г. и е преустановила доставките на газ за България през 2022 г. и Молдова в началото на 2025 г. Тя е ограничила доставките на храни, като е забранила износа на пшеница за Грузия или е ограничила износа на молдовско вино за Русия, например, за да дисциплинира Грузия и Молдова, когато смята, че някоя от тях се отклонява от приоритетите на Москва. Руската намеса се простира и в културния аспект. Руската православна църква призовава своите колеги в чужбина да се борят със „сатанинската“ или „пробудената“ западна култура. Кремъл също така използва шпионаж и саботаж, за да дестабилизира тези общества.

Смесени резултати

Нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. едновременно ускори усилията ѝ за доминиране в Черно море и разкри предимствата на по-рано положените основи за затвърждаване на контрола. Способността ѝ да нарушава морския трафик разбърка регионалните енергийни потоци. Въпреки че износът на газ от Русия за България, Румъния и Украйна е намалял значително от февруари 2022 г. насам, износът ѝ за Грузия и Турция се е увеличил значително, тъй като всяка от тези страни е отказала да се присъедини към санкциите срещу Русия. Турция се превърна в най-големия купувач на руски рафинирани петролни продукти в света. Много от този внос се преетикетира в Грузия и Турция и след това се реекспортира, за да се заобиколи забраната за внос на Европейския съюз.

Морето се превърна и в основна зона за „сенчестата флотилия“ на Русия от нерегистрирани кораби, които тя използва, за да заобиколи западните санкции. Русия използва достъпа си до Черно море, за да наруши дейността на своите селскостопански конкуренти. Бившият руски президент Дмитрий Медведев нарича храната „тихо оръжие“ на Русия. Кремъл открадна украински селскостопански продукти и бомбардира земеделските земи, селскостопанската инфраструктура и пристанищата на Украйна, за да подкопае основен източник на приходи на Киев и да спечели нови пазари за Москва.

Усилията на Русия да дестабилизира други черноморски държави са история за неравномерни успехи и неуспехи. Най-слабите звена в региона са Грузия и Молдова. Руските сили са разположени в отцепническите региони на всяка страна, а по-широкото вътрешно недоволство осигурява плодородна почва за подривни руски тактики. Управляващата партия на Грузия, „Грузинска мечта“, се обърна към Русия, като преустанови преговорите за присъединяване с ЕС през ноември 2024 г. и по-късно въведе законодателство, което потиска свободата на словото и събранията. Въпреки че голяма част от грузинското общество се противопоставя на тези действия, партията успя да спечели поредица от избори. Много грузинци се опасяват, че ако страната продължи по проевропейски път, Русия ще нахлуе отново. Сплашването очевидно работи. Победата на прозападните кандидати на последните избори в Молдова и Румъния илюстрира границите на руската намеса, но Кремъл работи усилено, за да манипулира парламентарните избори в Молдова през есента на 2025 г., за да даде тласък на проруските партии.

Борбата за Украйна е и борба за бъдещето на Черно море

Москва си осигури достъп до ключови пазари на зърно за сметка на Украйна, но използването на селскостопанската си мощ изостри напрежението със страните получатели. Африканските лидери предупредиха Путин, че войната е създала продоволствена несигурност. Например през юли 2023 г. кенийският дипломат Корир Синг’Оей нарече оттеглянето на Русия от пакт, който позволява на Украйна да изнася зърно през Черно море, „удар в гърба“. Въпреки че Москва успя да използва морето, за да избегне санкции, да генерира приходи и да получи достъп до критични технологии, това усилие изискваше разработването на сложни и неефективни търговски и корабни схеми, а някои черноморски страни също търсеха алтернативни енергийни източници. Войната в Украйна също така принуди Москва да се справи с най-големия отлив на собствено население след Болшевишката революция от 1917 г.

Успехът на Украйна в отказването на морски контрол на Русия и нанасянето на тежки щети на Черноморския ѝ флот ограничи влиянието на Москва върху близките региони. Същото се случи и с решението на Турция да затвори турските проливи за руски военни кораби дни след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Анкара има сложни отношения с Москва. Турция е значителен търговски партньор и купувач на руски петрол, както и ключов транзитен маршрут за руски газ. И все пак, изборът на Анкара да затвори турските проливи не само ограничи способността на Москва да води военноморска война срещу Украйна. Той също така спря Русия да използва морето, за да проектира военноморска мощ в Средиземно море и Близкия изток.

Москва остава важен играч в Южен Кавказ, но е загубила ролята си на регионален хегемон. Турция сега играе много по-важна регионална роля, отколкото преди 2022 г. До 2023 г. Русия действаше като защитник на Армения в конфликта ѝ с Азербайджан за анклава Нагорни Карабах, но когато Азербайджан нападна Армения през 2023 г., Русия, с прекалено големи военни сили, не се притече на помощ на Армения. След десетилетия на бой, през август 2025 г. Армения и Азербайджан подписаха мирно споразумение за прекратяване на конфликта, но го подписаха в Белия дом, а не в Кремъл, което подчертава ограниченията на руското влияние в региона. Напрежението върху военните ѝ възможности принуди Москва да даде приоритет на войната си в Украйна пред подкрепата си за сирийския диктатор Башар Асад. След свалянето на режима на Асад миналия декември, Кремъл се бори да си възвърне влиянието върху новото ръководство на Дамаск. Той се нуждае от такова влияние. Загубата на руската военновъздушна база Хмеймим и военноморската база Тартус в Сирия би усложнила усилията на Москва да разшири операциите си в Средиземно море и Африка. А Русия сега е изправена пред нарастваща конкуренция в Черно море и Централна Азия от Китай и Източна…европейски съюз, всеки от които изгражда своето икономическо и политическо присъствие.

Морска промяна

Политиците, които се стремят да се възползват от противоречивите резултати на Москва в Черно море, трябва да преодолеят няколко предизвикателства. Посткомунистическите страни в региона продължават да се борят, което ги прави уязвими за руско влияние. Краят на програмите за чуждестранна помощ на САЩ в Украйна и други държави в региона, насочени към борба с корупцията, подкрепа на независими медии и насърчаване на икономическото развитие, здравеопазването и доброто управление, остави празнина, която само съюзниците от ЕС и НАТО могат да запълнят. Преговорите за присъединяване към ЕС с Молдова и Украйна се развиват бавно и се сблъскват с противопоставяне от страна на някои държави членки.

ЕС и НАТО представиха нови стратегии за региона, но и двете страни се сблъскват с пречки пред изпълнението им. Планът на Брюксел е пълен с добри намерения, но му липсват конкретни ангажименти и няма бюджет. НАТО се фокусира върху защитата на североизточния си фланг, въпреки че последните три нашествия на Русия са се случили в Черно море, а не в Балтийско. През последните три години страните от ЕС и НАТО дадоха приоритет на собствените си стратегии за устойчивост. Сега те трябва да разработят планове за стабилизиране на уязвимите партньори в Черно море.

Брюксел трябва да мобилизира финансиране, за да отговори на амбициозната реторика, която представи през май 2025 г. относно така наречената програма за свързаност с черноморските държави и Кавказ, Евразия и Близкия изток. ЕС трябва да изгради коридори Запад-Изток, които свързват Средиземно море, Черно и Каспийско море – заобикаляйки Русия и включвайки Турция, което плановете на ЕС досега избягваха. Освен това, членовете на Инициативата „Три морета“, която се стреми да изгради цифрови, енергийни и транспортни връзки между Адриатическо, Черно и Балтийско море, трябва да поканят Украйна и Молдова да станат пълноправни членове.

Черноморските държави трябва да продължат да развиват своите значителни енергийни ресурси. България, Грузия и Румъния вече изграждат подводен енергиен кабел за Черно море, който ще заобиколи Русия и ще свърже директно възобновяемите енергийни ресурси на Азербайджан с енергийната мрежа на Европа. Неотдавнашните открития на офшорни газови находища на Румъния, след като бъдат напълно използвани, биха могли да накарат Букурещ да се превърне в най-големия производител на газ в ЕС. Турското газово находище Сакария е обещаващо. Войната ограничи способността на Украйна да експлоатира газовите си ресурси, но в мирно време енергийните компании от ЕС и САЩ, както и международната финансова помощ, биха могли да помогнат на страната да се превърне в основен производител на газ.

Градивни елементи

Турция ще бъде централна част от всяка стратегия за предотвратяване на контрола на Русия над Черно море. Анкара често се различава от своите съюзници от НАТО по отношение на естеството на регионалните предизвикателства. Например, тя въоръжи Украйна и отказа да признае анексирането на Крим от Русия, но поддържа доходоносни търговски връзки с Москва. Европейските и американските политици трябва да признаят тази сложност и да надграждат върху споделени интереси, като например укрепване на регионалните вериги за доставки и инфраструктурни връзки, както и поддържане на свободата на корабоплаване и ограничаване на руския експанзионизъм в Черно море.

Турция се противопоставя на официално морско присъствие на НАТО в морето, включващо държави извън непосредствения ѝ крайбрежен регион. Но Анкара предлага конкретна материална подкрепа за усилията за модернизация на отбраната на България и Румъния. До 2030 г. НАТО планира да разположи войските си близо до Констанца, Румъния, основния си обект в Черно море и най-голямата си база в Европа. Алиансът би могъл да засили предното си присъствие, като подобри способностите си за противовъздушна отбрана и разположи допълнителни сили в своите многонационални бойни групи в България и Румъния. НАТО би могъл да ротира кораби и съюзнически морски групи в Черно море, допълнени от редовни въздушни патрули и учения. Засиленото разузнаване, наблюдение и рекогносциране биха могли да наблюдават по-добре руските дейности.

Съединените щати имат интерес от цяла, свободна и мирна Европа – и по този начин от засилване на свободата в Черноморския регион. Засилването на подкрепата на САЩ за инициативите на НАТО и ЕС може да има огромно въздействие на относително ниска цена. След срещата на върха Тръмп-Путин в Аляска обаче не е ясно дали Тръмп ще окаже натиск върху Русия да прекрати конфликта, който може да продължи известно време. И все пак спирането на експанзионистичните цели на Москва трябва да започне с прекратяване на тази война. Руските атаки върху гражданската инфраструктура вече са прогонили милиони от домовете им и са затвърдили руското господство в окупираните украински земи.

Кремъл вероятно ще продължи с тези усилия, докато международните участници не разберат, че борбата за Украйна е и борба за бъдещето на Черно море. Усилията за прекратяване на войната трябва да бъдат съчетани със солидна стратегия за предотвратяване на господството на Москва в по-големия Черноморски регион. Северноамериканските и европейските политици трябва да дадат приоритет на инициативи, насочени към подобряване на демократичното управление и икономическото развитие на региона и осигуряване на сигурно производство и транзит на стоки. Ако подобни стъпки не успеят да стабилизират региона, руската агресия в Украйна може да се разпростре върху Молдова и Грузия и дори да прерасне в пряка конфронтация с държавите от НАТО, граничещи с Черно море – последствията от която биха се отразили на пазарите по целия свят и биха застрашили още по-широк кръг от интереси на САЩ и Европа.

Източник: БГНЕС

Материалът Анализ: Русия иска да подчини всички държави в Черно море е публикуван за пръв път на News Life.

Докато САЩ на срещата са предложили замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия, в замяна на което Русия да получи отмяна на голяма част от санкциите и сключване на нови икономически споразумения, то Путин е излязъл със съвсем различно предложение, нямащо нищо общо с това, което по-късно Уиткоф предаде като информация. Всъщност Кремъл не се е съгласил с американското предложение, посочва германското издание, позовавайки се на своя информация.

В действителност Путин е поискал „мирно оттегляне“ на украинските въоръжени сили от Херсонска и Запорожка области. А Уиткоф е разбрал това като „мирно оттегляне“ на самите руски сили от тези региони. „Уиткоф не знае какво говори“, е заявил източник от украинското правителство пред Bild при условия на анонимност. Според изданието на същото мнение са и представители на германското правителство.

Вечерта на 7 август, както пише изданието, се е състояла телефонна конференция между специалния пратеник Уиткоф, държавния секретар Марко Рубио, вицепрезидента Джей Ди Ванс и европейски партньори. Европейците са останали с впечатлението, че самите американци все още не са стигнали до единно разбиране за случващото се. И това до голяма степен се дължало на обърканите обяснения на Уиткоф. Впечатлението на европейците е, че Уиткоф е некомпетентен по териториалните въпроси. Отделно имало разногласия сред американците относно ролята на Европа, пише изданието. Марко Рубио, например, смята, че европейците трябва да участват в преговорния процес, докато Ванс и Уиткоф искат само да информират Европа за резултатите от по-нататъшните стъпки на Тръмп.

Тук следва да се припомни и, че при предишното посещение на Уиткоф през май в Москва, той е разговарял с Путин, използвайки услугите на руски преводачи, което е нарушение на установения дипломатически протокол, съобщи NBC. Нещо повече – преводачът бе осветлен от някои медии като служител на руските служби. Напълно е възможно при това положение специалният американски пратеник да е пропуснал „някои моменти“ в думите на Путин, смятат анализатори.

Материалът „Уиткоф не знае какво говори“: Специалният пратеник на Тръмп не разбрал какво му е казал Путин? е публикуван за пръв път на News Life.

Putin says he hopes Russia won’t need to use nuclear weapons in Ukraine:

“They wanted to provoke us, to make us slip. There was no need to use [nuclear] weapons — and I hope there won’t be. We have enough forces to bring what we started in 2022 to a logical conclusion with… https://t.co/Set7nCcciG pic.twitter.com/JCF4frI5e5

— NOELREPORTS (@NOELreports) May 4, 2025

Путин за пореден път изрази и целите си във връзка с инвазията. „Разполагаме с достатъчно сили, за да доведем започнатото през 2022 г. до логичен край с резултата, от който се нуждае Русия“, каза той, докато продължава да не отстъпва от искането си за запазване на незаконно окупираните украински земи и докато протака за безусловно и пълно прекратяване на огъня. Вместо това Путин обяви тридневно примирие, за да може Русия да проведе парада си за Деня на победата на 9 май в Москва. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков спазването на прекратяването на огъня в този период щяло да покаже дали Украйна е готова за истински мир, въпреки че не Киев, а Москва отказа 30-дневно споразумение за примирие.

Путин твърди още, че Русия е била „принудена“ да подкрепи Крим и Севастопол през 2014 г., като нарече това „правилно решение“. Тогава Руската федерация незаконно анексира украинския полуостров и сега дори не е далеч от това той да бъде признат де юре за руски, за да има мир в Украйна – предложение (според медийни публикации) на Доналд Тръмп, което обаче е отхвърляно от Володимир Еленски, предава Actualno.com.

Въпреки санкциите Русия е постигнала „значителен напредък“, твърди Владимир Путин. Той призна, че Москва не е била подготвена за „специалната военна операция“, както режимът в Кремъл нарича войната си в Украйна, като се е надявал на мирно решение в Донбас.

Материалът Путин: Надявам се да не се наложи използването на ядрено оръжие в Украйна е публикуван за пръв път на News Life.

По-вероятно е Доналд Тръмо да бъде запомнен с това, че скъса с десетилетната посока на външна политика, възприета от президенти републиканци и демократи, отблъсквайки съюзниците от НАТО и заставайки на страната на Русия във войната й с Украйна, пише авторът на интервюто. „Мисля, че войната започна, когато започнаха да говорят за присъединяване към НАТО“, каза президентът. Договореният мир, който той преследва, би дал на Владимир Путин около 20% от украинската територия.

На 25 април неговият специален пратеник Стив Уиткоф се срещна с руския президент Владимир Путин в Кремъл в Москва. Агенция „Ройтерс“ публикува проект на споразумение за прекратяване на огъня между Русия и Украйна.

Какво предвижда предложението за примирие?

Относно територията се посочва, че САЩ ще признаят де юре руския контрол над Крим. Вашингтон ще признае де факто руския контрол над Луганска област, както и частичния контрол над Запорожка, Донецка и Херсонска област.

Украйна си възвръща територия в Харковска област. Украйна си възвръща контрола над АЕЦ „Запорожие“, както и на язовир Каховка. Украйна получава безпрепятствено възможност за преминаване по река Днепър и контрол над Кинбурнската коса.

Предвиждат се гаранции за сигурност. Държавите гаранти ще бъдат ад хок група от европейски държави и желаещи неевропейски държави. Украйна няма да се стреми към членство в НАТО. Киев може да се стреми към членство в ЕС.

В проекта на споразумение се предвижда санкциите срещу Русия, наложени в резултат на този конфликт от 2014 г. насам, да бъдат отменени. САЩ и Русия ще сключат икономическо сътрудничество в областта на енергетиката и други промишлени сектори.

„Русия вече направи на Украйна доста голяма отстъпка – не превзе цялата страна“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Русия вече е направила „доста голяма отстъпка“, за да сложи край на войната в Украйна, като е спряла малко преди да поеме контрола над цялата страна, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Украйна и голяма част от Европа обаче се противопоставят на това твърдение, като заявиха, че ограничаването на пълномащабната руска инвазия до Източна Украйна се е случило против волята на Кремъл.

Вчера Тръмп призова руският президент Владимир Путин да спре с атаките срещу Украйна.

Материалът Доналд Тръмп: Крим остава за Русия е публикуван за пръв път на News Life.

„Никой не иска от Зеленски да признае Крим за руска територия, но ако иска Крим, защо не се бори за него преди единадесет години, когато беше предаден на Русия без нито един изстрел? В района се намират също така, в продължение на много години преди „предаването от Обама“, големи руски бази за подводници. Именно подстрекателски изявления като тези на Зеленски правят толкова трудно уреждането на тази война“, пише още Тръмп.

„Той няма с какво да се похвали! Ситуацията за Украйна е ужасна – може да получи мир или може да се бие още три години, преди да загуби цялата страна. Нямам нищо общо с Русия, но имам много общо с желанието да спася средно по пет хиляди руски и украински войници седмично, които умират без никаква причина. Изявлението, направено от Зеленски днес, няма да доведе до нищо друго, освен до удължаване на „полето на убийствата“, а това никой не го иска!“, пише още американският президент.

Той отново обяви, че са близо до споразумение – нещо, което повтаря от началото на своето президентство преди три месеца. „Много сме близо до споразумение, но човекът, който „няма карти за игра“, трябва сега, най-накрая, да го направи. Очаквам с нетърпение да мога да помогна на Украйна и Русия да се измъкнат от тази пълна и тотална каша, която никога нямаше да започне, ако бях президент“, написа още Тръмп, повтаряйки още една своя теза.

Материалът „Защо не се бори за Крим преди 11 години“: Тръмп с нова атака срещу Зеленски е публикуван за пръв път на News Life.

Изданието определя потенциалната отстъпка като сигнал, че американският президент Доналд Тръмп бърза да постигне споразумение за прекратяване на огъня. Припомням, че вчера той и държавният секретар Марко Рубио намекнаха, че администрацията е готова да прекрати усилията си за мирно посредничество, освен ако не бъде постигнат бърз напредък.

Крим беше превзет от Русия през 2014 г. след инвазия и последващ референдум, проведен под окупация. Международната общност се противопоставя на признаването на полуострова за руска територия, тъй като така биха били подкопани международните закони и договори, забраняващи отнемането на земя чред използването на сила, отбелязва „Блумбърг“.

САЩ са представили на съюзниците си предложения за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна на срещата в Париж в четвъртък между френския президент Еманюел Макрон, американския пратеник Стив Уиткоф, държавния секретар Марко Рубио и представители на Украйна, Великобритания, Германия и Франция. В тях са описани условията за прекратяване на боевете и облекчаване на санкциите срещу Москва в случай на трайно прекратяване на огъня. „Блумбърг“ пише, че то предвижда замразяване на фронтовата линия и повечето от украинската територия, която е окупирана от Русия да остане под контрола на Москва, както и отпадане на темата за присъединяване на Киев към НАТО.

Според американски източници не става въпрос за окончателно уреждане на конфликта, а европейските съюзници няма да признаят никакви окупирани територии за руски. Киев се е съгласил на прекратяване на огъня, но и че Москва също трябва да се съгласи с такова, преди да бъдат обсъждани други въпроси. В Париж украинската делегация е обсъждала как ще се съблюдава прекратяването на огъня, както и мироопазващ контингент.

Русия настоява, че превзетите от нея украински територии, включително Кримския полуостров и големи територии от Запорожка, Херсонска, Луганска и Донецка области, трябва да бъдат признати при всяко споразумение, въпреки че на практика не ги контролира изцяло. От своя страна украинският президент Володимир Зеленски многократно е заявявал, че няма да отстъпи територия на Москва.

Материалът Крим за Русия и вдигане на санкциите: Тръмп готов на отстъпки в търсене на бърз мир в Украйна е публикуван за пръв път на News Life.

Украинското военно разузнаване разпространие видео от ударите по кораба, които са извършение с воден дрон „Магура“. „Успешната мисия е изпълнена от специалните сили или т.нар. „Група 13“ на отбранителното разузнаване на Украйна. Специалната операция е стана възможна с подкрепата на платформата United24- инициатива на президента Зеленски за събиране на средства за модернизацията на армията.

В ранните часове на деня източна Украйна отново беше подложена на руски ракетни удари. Местните власти съобщават за поразена болница в Селидово, където се е наложило да бъдат евакуирани 100 пациенти. Има загинали и ранени.

Корабът „Цезар Куников“

„Сестринският кораб“ на „Цезар Куников“ – „Новочеркаск“, беше напълно унищожен от украински ракетен удар през декември 2023 г., докато бе на котва във Феодосия в окупирания Крим. „Новочеркаск“ и „Цезар Куников“ са средно големи кораби с дължина почти 113 метра, предназначени за десанти. Те могат да превозват бронирани машини, според военния информационен лист на САЩ, цитиран от CNN. Корабите имат екипаж от около 87 души и могат да приемат почти 240 души персонал. И двата плавателни съда преди това бяха повредени от украински атаки в пристанищния град Бердянск през март 2022 г.

От началото на пълномащабната инвазия Украйна многократно нанася удари по Черноморския флот на Русия. Флагманът на флота – крайцерът „Москва“ – беше потопен през април 2022 г. Освен това имаше опустошителна ракетна атака срещу щаба на флота в окупирания Крим, при която според съобщенията са загинали над 30 офицери.

Материалът Украйна потопи руски десантен кораб в Черно море (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

За нападението потвърдиха и от Москва. „Пет ракети бяха свалени от противовъздушната отбрана. Историческата сграда на щаба на Черноморския флот е понесла щети при атаката. Според наличната информация е бил убит един военнослужещ“, съобщи руското министерство на отбраната в комюнике. Телеграм каналът „Николаевский Ванек“ твърди, че към мястото на удара са се отправили 25 линейки, а назначеният от Русия губернатор написа, че борбата с пламъците продължава.

HQ on fire your defensive is much deprived. HQ on fire your defensive is much deprived.

Na, Na, Na, Na…. pic.twitter.com/HyxoocVNl5

— NOELREPORTS (@NOELreports) September 22, 2023

Щабът на руския Черноморски флот се намира в историческия център на Севастопол, близо до много граждански обекти, посочва ТАСС. Атаките, най-вече с безпилотни летателни апарати и безекипажни катери, на анексирания през 2014 г. от Русия Кримски полуостров зачестиха през последните седмици, отбелязва АФП. Същевременно с тях се увеличиха и нападенията с крилати ракети, каквито Киев получи от западните си съюзници – Storm Shadow от Великобритяния и SCALP от Франция.

#Russian media published a video showing the aftermath of a missile strike on the Black Sea Fleet headquarters in occupied #Sevastopol. pic.twitter.com/6d4b2HzSl6

— NEXTA (@nexta_tv) September 22, 2023

Материалът Украйна удари щаба на руския черноморски флот в Крим (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.