На 30 май в Епископската базилика клавирен рецитал ще изнесе именитата пианистка Дора Делийска, която от години гради изключително активна и успешна кариера в австрийската столица.

На 31 май на сцената излиза  знаменитото „CLASSIC IMPRO TRIO“, съставено от едни от най-изтъкнатите европейски музиканти в областта на класиката и джаза. Бенджамин Шмид е сред водещите цигулари на класическата сцена в световен мащаб, лауреат от конкурса „Карл Флеш“, носител на наградите „Opus Classic“, „Echo Klassik“, “Mozart Prize”, солист на Виенската филхармония, Лондонската филхармония, Кралския Концертгебау оркестър  и мн.др., като в същото време е и изключителен джаз изпълнител. Антони Дончев е брилянтен пианист, диригент, композитор и импровизатор. Георг Брейншмид е уникален контрабасист-виртуоз, отново с основи в областта на класическата музика. Репертоарът им се състои както от произведения от Дончев и Брейншмид, така и от композитори като Бах, Вивалди, Фриц Крайслер, Курт Вейл и др. Благодарение на своята уникална способност да съчетава „написаната музика“ с импровизацията, „CLASSIC IMPRO TRIO“ създава уникална, свежа, често хумористична и по някакъв начин съвсем нова музика в стилово отношение.

По време на концертите публиката ще има безценната възможност да се наслади и на два уникални инструмента – цигулка Страдивариус в ръцете на прочутия цигулар Бенджамин Шмид и роял „Бьозендорфер“ от бутиковата серия с картини на Густав Климт. На капака на рояла са изобразени две картини на знаменития австрийски художник – „Дървото на живота“ и „Очакване“. Всеизвестен факт е, че Климт е прибавял благородни метали в боите, с които е работил – злато, сребро, платина, бронз. Красотата на този музикален инструмент ще се разгърне в пълна степен под вълшебните пръсти на двама безспорни майстори на клавирното изкуство Антони Дончев и Дора Делийска, която е дългогодишен артист на марката „Бьозендорфер.“

Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” е част от Културния календар на Община Пловдив и е носител на престижните отличия “Музикален проект на годината”,  Награда “Пловдив” за музика, Златен медал от Министерство на културата и Награда „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство. Той е трикратно удостоен с Лейбъл „Европейски фестивал“ на Европейската фестивална асоциация.

Фестивалът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, Фондация Музикартисимо, Австрийски културен форум и др.

Билети за концертите – онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.

Пълна програма в уебсайта на фестивала: www.musicartissimo.com

Материалът Виенски шик, Страдивариус и роял „Бьозендорфер“ с картини на Климт завладяват „Дни на музиката в Балабановата къща“ е публикуван за пръв път на News Life.

„Тя вече е истински художник. Нейните картини красят Пловдив за Коледа. Където и да е, тя е щастлива! Една мечта е сбъдната. Обичам те, мило мое дете“, написа на профила си във Facebook бащата на Сияна Николай Попов, като помести и видео от картините в Цар-Симеоновата градина.

Материалът „Тя вече е истински художник“: Картини на Сияна красят центъра на Пловдив (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

Тридесет и пет години след завършването си дванадесет художници отново се събират, обединени от дългогодишното приятелство и споделената любов към изкуството. В изложбата са представени творби на Александър Гьошев, Ангел Хайтов, Ваня Попова, Георги Калев, Деница Факелова, Златка Шеткова, Златена Михайлова и Ники Кермов.

„Всеки един от нас има свой стил, но общото помежду ни – освен приятелството и споделената емоция – е страстта, която влагаме в картините си. Всяка творба носи част от душевността на автора, и това се усеща от всеки, който се докосне до нея“, споделя Златка Шеткова – един от организаторите и вдъхновителите на изложбата, която участва с три свои произведения.

Сред акцентите в експозицията се открояват платната на Николай Кермов, който за първи път представя пред пловдивска публика своя нов творчески почерк. В тях той използва стари географски карти, върху които надгражда живописни елементи, детайли и символи, вплитайки съвременни теми и лични истории.

„Използвам стари карти, които ги „надграждам“ към съвременния свят. Някои от тях ги откривам по антиквариати у нас и в чужбина, най-често оригинални офорти от Нидерландия. Картата се кашира и оттам започвам да я дорисувам – с кораби, животни, шарки. Всяка от тях има своя история, а аз добавям моята“, разказва Кермов. В настоящата експозиция той представя две свои творби, вдъхновени от Япония, като в тях добавя стилистиката на островната държава с мотиви като вълни – символ на безкрайността, цъфнали вишни, животни и вулкани.

Художникът споделя, че идеята му се ражда още в детството, когато дълго време изучава картите не само като документ, а като произведение на изкуството. „Харесва ми колко нереални изглеждат старите карти спрямо днешния свят. Те съдържат дух и въображение. Вдъхнови ме британски фотограф, който снима животни и работи с художник, дорисуващ техните истории. Аз правя същото, но връщам старата история с нейната стилистика и красота и добавям своята“, уточни творецът. Той определя своя подход като концептуален, но визуален.

„Днес често концептуалното изкуство изисква да четеш десетки страници обяснения, за да го разбереш. Проблемът е, че е загубен визуалният ефект. Всяка картина носи в себе си концепция и история. В момента се бяга от визуалността и се премина към писането на трактати, за да се обясни какво сме представили визуално. Ако не можеш да го покажеш визуално, няма смисъл да пишеш. Изкуството е да създаваш красота, да провокираш, да разсъждаваш по тема… Картината трябва да носи емоция. Вярвам, че картината трябва да говори сама. Тя трябва да създава красота и да провокира зрителя да открие собствената си история“, коментира авторът.

Изложбата на випускниците от националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ демонстрира творческата връзка между приятели, която е непреходна във времето. Тя се превръща в източник на вдъхновение и нови идеи. Художниците ще продължат съвместни творчески проекти и през следващата година.

Материалът „Созопол на един дъх“ в Пловдив – 20 платна, вдъхновени от морето и приятелството (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Дарените творби са от едни от най-значимите български художници, свързани с града под тепетата, и представляват ценно попълнение към фонда на Община Пловдив. Сред авторите са Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Ангел Василев, Атанас Хранов и други.

По волята на дарителя Калина Гарелова, картините ще попълнят фонда с активи с художествена стойност на отдел „Култура, археология и културно наследство“ към Община Пловдив. От своя страна, Община Пловдив приема дарението с огромна благодарност и ангажимент да пази и съхранява тези ценни произведения на изкуството за идните поколения.

„Повечето картини в колекцията на татко са подарък от приятели. Много ги ценеше, смяташе, че това е основното му материално и нематериално богатство, защото те са и предмети, но и много повече. Реших, че най-добрият начин те да бъдат съхранени е да направя дарение. Щастлива съм, че в резултат на експедитивната работа на експертите от отдел „Култура, археология и културно наследство“ процедурата бе задвижена и дарението ми е вече факт“, сподели Калина Гарелова.

„Дарението значително обогатява културното наследство на града и е достоен поклон пред паметта на Иван Гарелов, който е имал силна връзка с изкуството и културата. Колекцията е позиционирана на публично място в Дома на културата „Борис Христов“, с описание на творбите и табела, обозначаваща дарителския акт. Радостен съм да съобщя, че заедно със сподвижници на Иван Гарелов подготвяме паметна вечер в негова чест. Тя ще се случи през януари, защото тогава по традиция Иван Гарелов е отбелязвал имения си ден сред многобройните си приятели“, разказа Пламен Панов, заместник-кмет „Култура, археология и туризъм“ на община Пловдив. Вечерта ще включва прожекция на документалния филм „Иван Гарелов – телевизия и много повече“ с автор Евгения Атанасова-Тенева, режисьор – Миглена Атанасова, оператор – Калоян Божилов, композитор и звуков дизайн – Иво Спасов. Ще бъдат представени и последните му книги. Специален гост на вечерта ще бъде неговата дъщеря – Калина Гарелова, която ще получи специален знак на благодарност за дарението от кмета Костадин Димитров.

Списък на картините от личната колекция на българския журналист и телевизионен водещ Иван Гарелов, дарени на община Пловдив от неговата дъщеря Калина Иванова Гарелова:

.1. „Композиция“, маслени бои на платно, автор Йоан Левиев,

2. „Истанбул“, маслени бои на платно, автор Димитър Киров,

3. „Композиция“, маслени бои на платно 80х80 см., автор Енчо Пиронков,

4. „Посрещане“, акрилни бои на платно, автор Ангел Василев,

5. „Двама на велосипед“, акрилни бои на платно, автор Ангел Василев,

6. „Композиция“, маслени бои на платно, автор Петър Пиронков

7. „Момиче“, маслени бои на платно, автор Енчо Пиронков

8. „Пролетни лястовици“, маслени бои на платно, автор Христо Христов-Йошката,

9. „Милениум 2000“, многоцветна сериграфия на хартия, автор Димитър Киров,

10. „Композиция“, акрилни бои на дърво, асамблаж с бронзова пластика, автор Атанас Хранов

Наричат Иван Гарелов „Доайенът на българската телевизионна журналистика“.  Известният журналист и тв водещ е роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, Област Пазарджик. След като завършва специалност „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, той започва своя професионален път, който го превръща в един от най-разпознаваемите и влиятелни журналисти в България.

Ключовата част от кариерата му е свързана с Българската национална телевизия (БНТ), където започва работа през 1972 г. като репортер. Голямата си популярност обаче придобива като дългогодишен водещ и продуцент на седмичното обзорно информационно-политическо предаване „Панорама“. В продължение на 21 години (от 1979 г. до 2000 г.) той е лицето на политическия обзор в страната, а фразата му „Часът и мястото на срещата са известни“ се превръща в негова запазена марка и символ на предаването.

Гарелов не само води предавания, но е и автор на множество документални филми, отразявайки събития от първо лице в редица „горещи точки“ по света, включително Балканите, Близкия изток и Азия. След напускането на БНТ, той продължава кариерата си като директор на „Новини и актуални предавания“ в Нова телевизия и като водещ на популярната телевизионна игра „Вот на доверие“ по bTV.

Иван Гарелов почина на 3 септември 2024 г. в София, оставяйки след себе си богато наследство като доайен в българската журналистика и фигура, неразривно свързана с новата история на българския телевизионен ефир.

Материалът Дъщерята на Иван Гарелов дари на Пловдив 10 ценни картини от колекцията на баща си (ГАЛЕРИЯ) е публикуван за пръв път на News Life.

Изложбата ще продължи до 18 юли. Тя се осъществява с подкрепата на  Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025г.

Кой е Емил Стойчев?

Роден в София на 26 юни 1935 г., Емил Стойчев работи като сценичен художник в Музикалния театър в София. Участва активно в художествения живот в България от 60-те години на ХХ век до днес, като през 1991 г. заминава за Париж, където представя самостоятелна изложба в двореца Багател по покана на Жак Ширак – тогавашен кмет на френската столица. През 1995 г. представя мащабна експозиция в художествената галерия в град Добрич.

Носител е на две национални награди за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (1979, 1985),  Националната награда за живопис „Захари Зограф“; Наградата на София за живопис (1967); Награда на журито, Кан Сюр Мер, Франция (1971); Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981); Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975); Златен медал на биенале, Токио (1985); Втора награда за портрет, Родом, Полша (1987), Награда на Градски съвет в Радом, Полша (1987); Голяма награда „Златен Езоп“ (1989); Орден „Стара планина“ първа степен (2003); Орден „Кирил и Методий“ с огърлие (2010); Награда „Захари Зограф“ (2010); Отличие „Златно перо“ (2025).

През 2010 г. Академичният съвет на Националната художествена академия удостоява Емил Стойчев с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Академията за изключителния му принос и постижения в съвременното изкуство. Член е на Съюза на българските художници. Член е на Съюза на френските художници. Членува в Японската академия „Ника кай“ от 1985 г. Стойчев излага свои картини в едни от най-престижните художествени средища и форуми из целия свят. Има десетки самостоятелни изложби в САЩ, Япония и Европа, както и участия в редица биеналета в Базел, Ню Йорк, Вашингтон, Токио, Париж. Той се оформя и утвърждава като един от най-изявените и известни наши живописци, чиито имена далеч надхвърлят локалните мащаби на родната арт-сцена. Негови картини притежават изключително реномирани галерии, публични и частни колекции в Европа, Америка и Азия.

Неговата артистична кариера е на върха си в периода между 70-те и 90-те години на XX век, при това както у нас, така и в чужбина. Емил Стойчев продължава да се радва на признанието на ценители и критика и в новия век. В творческия път на художника има продължителен и продуктивен френски етап – през последните три десетилетия живее и работи в Париж и в София.

„Картината – това съм аз“

„Моите картини не са „интересни“, те са направо заковаващи вниманието“ – заявява в телевизионно интервю художникът в своеобразния си стил на ръба на сериозното, ироничното и автоироничното. И подчертава веднага след това своята голяма самовзискателност: „моето постоянно желание винаги е да започна картината от там, където други биха спрели самодоволно. Аз, ако мога да отида и зад платното, бих отишъл.“ И често го прави – рисува и на гърба на своите произведения.

Изкуствоведът Иво Милев – задълбочен изследовател на творчеството му, подчертава: „Емил Стойчев участва във всички значими преходи и обрати в образния език от втората половина на ХХ век. Той излага за пръв път през 1961 г. на първата Младежка обща художествена изложба, а първата си самостоятелна изложба прави през 1965 г… Градски човек, Емил Стойчев започва творческия си път с природни и индустриални пейзажи, които са живописвани така, че веднага правят впечатление и то на критици с усет към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов, Богомил Райнов…

…Стойчев с годините се отдръпва в едно затворено интериорно пространство, където се разиграва цялата драматургия на платната му. Картината се превръща в смислово поле, а психологизмът е от изключително значение.“

В творбите си артистът кодира жестове и послания, които са трудни за разгадаване, провокира интелектуална игра със зрителя. И сякаш не държи непременно да бъде разбран. Но държи да е честен в онова, което прави:

„Не мога да си позволя да излъжа себе си. Картината – това съм аз.

Това е моята най-съществена част от пребиваването ми на тая земя.“

Материалът ГХГ – Пловдив чества 90 години от рождението на Емил Стойчев с мащабна изложба с непоказвани творби е публикуван за пръв път на News Life.