По инициатива на „Съюз на репресираните от комунистическия терор“ – Пловдив с председател Атанас Узунов, всяка година на този ден се провежда възпоменателно събитие. Тази година честването имаше особен статут, след като с Решение № 461, взето с Протокол № 20 от 18.12.2025. на Общински съвет – Пловдив, датата бе официално вписана в Календара на културните събития на община Пловдив за 2026 година.

На честването присъстваха народният представител Красимир Терзийски,  заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, заместник-председателят на ОбС – Пловдив и председател на комисията по култура, туризъм, евроинтеграция и международни отношения – Стефан Послийски, кметът на район Западен Тони Стойчева, представители на районните кметства, общински съветници, Здравко Зафиров – народен представител в 38-ото НС, бивш зам.-министър на отбраната, бивш зам.-министър на МВР, заемал е длъжността заместник-кмет на Пловдив и председател на Националния комитет за войнишките паметници, Стефан Стоянов – дългогодишен заместник-кмет на община Пловдив, Божидар Здравков, Тони Симидчиева – председател на РЗК-Пловдив, Георги Иванов – автор на паметника „Свидителят“, много общественици, наследници и родственици на репресирани от тоталитарната власт, граждани и медии.

Водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев. „Събрали сме се тук, пред паметника „Свидетелят“, не просто по протокол, а по силата на съвестта си. Защото паметта е най-висшата форма на справедливост, която дължим на хилядите наши сънародници – достойни българи, държавници, интелектуалци и обикновени хора, чийто глас бе насилствено заглушен от терора на тоталитарната власт. Пловдив винаги е бил град на свободния дух и днес, за поредна година, ние заставаме заедно, за да кажем, че жертвите не са забравени.“, подчерта в своето въведение Симеон Алексиев.

Датата 1 февруари носи тежък исторически товар. На този ден през 1945 г. т.нар. Народен съд произнася смъртните присъди на регентите, 22-ма министри, 67 депутати, съветници на царя и висши военни. Присъдите са изпълнени незабавно в същата нощ. Въпреки името си, „Народният съд“ няма нищо общо с легитимното правосъдие. Той е създаден под натиска на Москва и е инструмент за ликвидиране на потенциалната опозиция. Освен разстреляните на този ден, хиляди други са изпратени в лагери, изселени или лишени от право на работа и образование.

Официалното слово пред паметника „Свидетелят“ по повод Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим бе произнесено от арх. Илко Николов – една от най-разпознаваемите фигури в съвременния обществен и политически живот на Пловдив, съчетаващ професионализма на утвърден архитект с опита на висш администратор. Дългогодишен председател на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ), председател на Общинския съвет в Пловдив в мандат 2011–2015 г., дългогодишен лидер на „Синя коалиция“ и местни коалиции в Пловдив.

След словото на арх. Николов присъстващите граждани, общественици и наследници на репресирани семейства почетоха с едноминутно мълчание паметта на жертвите на комунистическия режим и положиха венци и цветя на паметника „Свидетелят“, дело на скулптора Георги Иванов (Жорж Трак).

Вижте пълния текст на словото на арх. Илко Николов по повод 1 февруари – Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим:

Уважаеми дами и господа, приятели и съмишленици

За пореден път се събираме да почетем паметта на жертвите на комунистическия терор. На днешния ден – 01 февруари 2025 г. се навършват 81 години от произнасянето и изпълнението на първите присъди на т.н. „народен съд“.

Като редови член на Съюз на репресираните – Пловдив имам поръчение от неговия председател – Атанас Узунов , лагерист от Белене, който временно е на домашен болничен режим – да произнеса възпоменателно слово по този мрачен и мъчителен повод.

До болка ни е известен броят на десетките хиляди избити и мъчително репресирани невинни български жертви. Знаем документираните факти за действията на т.н. Народен съд , „узаконяващ“ избиването на цвета на българската нация.

Ще направя опит да подходя методично и безпристрастно да повторя някои от исторически доказани и документирани ключови етапи на системни репресии на режима на комунистите след 9 септември 1944 г. Ще ги повторя, защото все още в учебниците по история,  терорът понякога се представя като „неизбежен контекст на епохата“ или се отделя повече място на икономическите постижения, което „размива“ престъпния характер на режима.

1. Период на „безотговорните убийства“ (септември – декември 1944 г.)

Веднага след преврата започва вълна от насилие без съд и присъда.

09. септември 1944 г- началото на масови арести и саморазправи по места

12.септември 1944 г. Правителството на ОФ официално постановява ареста на всички министри от периода 1941-1944 г. и депутатите от 25-тото народно събрание

Септември – октомври 1944 г.: Масови убийства на кметове, полицаи, учители, свещеници и офицери по места.

Ноември 1944 г.: Министърът на вътрешните работи Антон Югов докладва за арестувани 28 630 души.

2. Институционализиран терор: „Народният съд“ (1944 – 1945 г.)

30 септември 1944 г.: Приемане на Наредба-закон за Народния съд. Терорът придобива „законова“ форма чрез този извънреден трибунал

1 февруари 1945 г.: Произнесени са смъртните присъди на регентите, министрите и депутатите от 25-ото Народно събрание. Присъдите да изпълнени в нощта срещу 02 февруари. Екзекутирани са 67 депутати, 22 министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори

До април 1945 г.: Проведени са 133 процеса срещу 10 919 души; произнесени са 2 730 смъртни присъди. 

3. Създаване на концентрационни лагери (1944 – 1962 г.)

Паралелно със съдебните процеси се изгражда система за въдворяване на „политически опасни лица“. – това е най-тежкия инструмент на репресиите

20 декември 1944 г.: Създадени са Трудововъзпитателни общежития (ТВО).

1945 г.: Откриване на лагери в Скравена, Куциян, Росица, Енидже и други.

27 април 1949 г.: Създаване на най-големия лагер – „Белене“ на остров Персин. През 1950 г. се превръща в основна място за политическо въдворяване. Към м.юли 1952 г. там и в други обекти са затворени наз 2800 души.

1959 – 1962 г.: Съществуване на лагери край Ловеч е Скравена известни  с изключителна жестокост и убийства без съд

4. Ликвидиране на опозицията (1947 – 1948 г.)

1947 г.: Процес срещу Никола Петков, завършил с неговите екзекуция и забрана на БЗНС „Никола Петков“.

1948 г.: Национализация на индустрията и налагане на пълен контрол върху икономиката.

След 1950 г. комунистическият режим в България, под ръководството на Вълко Червенков, навлиза във фаза на пълна сталинизация, белязана от системни репресии срещу „враговете с партиен билет“, селяните и остатъците от опозицията. 

Основните аспекти на репресиите през този период включват:

5. Концентрационни лагери и затвори

Белене (ТВО): Най-големият лагер за принудителен труд. Там са въдворявани политически опоненти, бивши полицаи, офицери и духовници без съд и присъда.

„Хулиганската акция“ (1958): След кратко затишие, през 1958 г. е организирана масова кампания срещу „хулигани“ и „западни влияния“, довела до създаването на лагерите край Ловеч („Слънчев бряг“) и Скравена, известни с изключителна жестокост. 

6. Политически процеси и чистки

Вътрешнопартийни репресии: Продължава разправата с т.нар. „трайчокостовисти“. Хиляди комунисти са изключени от партията, арестувани или интернирани по подозрение в нелоялност към Москва или Червенков.

Процеси срещу духовенството (1952): Проведени са мащабни съдебни процеси срещу католически и протестантски духовници, обвинени в шпионаж, завършили със смъртни присъди и дългогодишен затвор. 

7. Насилствена колективизация

Терор в селата: Между 1950 и 1952 г. държавата упражнява огромен натиск върху селяните за влизане в ТКЗС. Нежелаещите са обявявани за „кулаци“, облагани с непосилни държавни доставки (наряди) и често интернирани.

8. Потискане на Горянското движение

Въоръжена съпротива: В началото на 50-те години Горянското движение достига своя пик (особено Сливенския отряд през 1951 г.). Режимът мобилизира огромни сили на МВР и армията за ликвидиране на четите, като следват екзекуции и репресии над цели семейства, помагали на горяните. 

9. Административни мерки

Изселвания (интерниране): Хиляди семейства от големите градове и граничните райони са насилствено изселени в отдалечени села с цел „прочистване“ на градовете от политически ненадеждни елементи.

Държавна сигурност (ДС): През 1950 г. се създава специален отдел в ДС за борба с „диверсията и терора“, който затяга контрола над армията и администрацията. 

Връзката между Йосиф Сталин и Георги Димитров по отношение на чистките в българската армия е документирана в дневниците на Димитров и чрез шифрограми между Москва и София. Ето конкретните детайли и механизми на тези репресии:

10. Преките указания от Москва (есента на 1944 г.)

В края на септември 1944 г. Георги Димитров, намирайки се в Москва, изпраща серия от шифрограми до ръководството на БКП (Трайчо Костов и Вълко Червенков). В тях той предава линията на Сталин за „революционна чистка“:

„Революционна целесъобразност“: Димитров нарежда на местните комунисти да не чакат съдебни процедури, а да действат решително срещу „фашистките елементи“ в армията и полицията. В една от телеграмите си той изрично указва „революционната чистка“ да продължи още една седмица, преди да започне работата на Народния съд, за да се разчистят най-неудобните фигури без формалности. . 

13. „Възродителният процес“ е най-мащабната кампания на БКП за насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, българо-мохамедани, роми и татари). Тя протича на няколко етапа, като кулминацията е през 1984–1985 г.

Началото (1960-те – 1970-те): Първите опити са насочени към българите мюсюлмани (помаците) в Родопите. Подмяната на имената е съпроводена с насилие, като при сблъсъците в селата Корница, Брезница и Лъжница (1973) има убити и ранени.

Масовата кампания (декември 1984 – януари 1985): За по малко от два месеца държавната машина (армия, милиция и Държавна сигурност) насилствено подменя имената на над 800 000 души. Забраняват се турският език, традиционните облекла (шалвари) и религиозните ритуали (обрязване, мюсюлмански погребения).

„Голямата екскурзия“ (1989): След масови протести и гладни стачки на турското население през май 1989 г., Тодор Живков отваря границата с Турция. Около 360 000 души напускат страната в рамките на три месеца, изоставяйки домовете и имотите си.

Броят на жертвите на комунистическия терор в България  се определя по няколко периода :

1. Убити без съд и присъда (септември – октомври 1944 г.)

Това е периодът на най-интензивния „червен терор“ веднага след преврата на 9 септември.

Оценки на историци: Повечето независими изследователи и фондация „Памет“ сочат цифри между 20 000 и 30 000 души.

Минимум: Дори източници, близки до бившите служби (като Димитър Иванов), признават за около 20 000 избити. 

2. Жертви на „Народния съд“ (1944–1945 г.)

Официална статистика: Издадени са 2730 смъртни присъди, които са изпълнени незабавно.

3. Лагери и затвори (1944–1989 г.)

Според разследванията на Христо Христов:

Преминали през лагерите: Над 300 000 души са преминали през общо 86 концлагера и десетки затвори.

Изселени: изселените семейства са над 25 000 семейства  – това са  хората, чийто живот е бил трайно съсипан от репресиите

Ще цитирам част от едно изследване на  Христо Христов, един от най-изявените български разследващи журналисти, посветили кариерата си на разкриването на тайните на комунистическия режим и архивите на Държавна сигурност

·  БКП установява еднопартиен режим в България с помощта на съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.

.·  По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.

·  Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.

·  Първите бунтове срещу комунистическо управление зад желязната завеса са на българските селяни от Кулско през 1951 г., предшестващи работническите бунтове в ГДР през 1953 г., а въоръжената съпротива на горянското антикомунистическо движение датира още от 1945 г. и продължава до 1956 г.

·  Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБ през 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България – 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния ѝ кредитор СССР.

·  Последният комунистически концлагер в страните от съветския лагер в Източна Европа е „Белене“, в който в периода декември 1984 г. – октомври 1987 г. са въдворени без съд и присъда над 500 български граждани от турски произход, съпротивляващи се срещу насилствената асимилация, извършвана от комунистическата власт начело с генералния ѝ секретар  Тодор Живков. БКП създава и поддържа близо 40 концлагери в страната в периода 1945-1987 г. с различни прекъсвания. Лагерът край Ловеч, който функционира в периода 1959-1962 г. и е един от най-жестоките, се ръководи по устни указания от зам.-вътрешния министър и дясна ръка на Тодор Живков Мирчо Спасов.

·  Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.

·  Управлението на БКП  е  използвало Държавна сигурност  за да спре гласовете на своите критици зад граница като писателя Георги Марков (1978) и емигранта Борис Арсов (1974) чрез отвличане и убийство.

·  Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.

·  Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е пряко подчинена на КГБ до 1990 г. в идеологическо, кадрово, оперативно и техническо отношение. Тодор Живков дава указанието „координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на КГБ”.

·  През 1956 г. Тодор Живков наследява от Вълко Червенков политическата полиция в Държавна сигурност в лицето на Трето секретно политическо управление за „борба с контрареволюцията” и развива нейния всеобхватен контрол над обществото с Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви в НРБ през 1967 г. Репресията над всеки инакомислещ сред интелигенцията, духовенството, научните среди, средствата за масова информация, студентите, включително и членове на БКП, е в основата на комунистическия режим.

·  През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов – Андрей Луканов – Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.

Искам да обърна специално внимание на отразяването на комунистическия терор в българските учебници , което претърпя основна промяна с новите учебни програми от 2019 г., след дълги години на обществени и политически дебати, като темата за комунистическия терор е заложена по-детайлно с акцент  върху системния характер на насилието.

Ключови аспекти на съвременното преподаване:

Законова рамка: Във всички одобрени учебници по история за 10. клас задължително е включен цитат от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. от 26.04.2000 г-

ТЕРМИНОЛОГИЯ: За първи път учениците изучават понятия като „червен терор“, „политически репресии“, „концентрационни лагери“ и „Народен съд“.

Конкретни факти: Учебниците вече отделят специално внимание на лагера „Белене“, съдбата на горянското движение и репресивната роля на Държавна сигурност.

Контекст на режима: Тоталитарният характер на управлението се обяснява чрез политическото насилие веднага след 9 септември 1944 г. и системното потъпкване на човешките права. 

След промените в учебните програми от 2019 г., темата за комунистическия терор е заложена по-детайлно, като акцентът е върху системния характер на насилието.

Конкретни елементи в учебниците за 10. клас:

Народният съд (1944–1945): Описва се като извънреден орган, създаден в нарушение на Търновската конституция. Подчертава се, че чрез него е „обезглавен“ политическият и военният елит на страната, като решенията често са били диктувани от Москва.

Системата на лагерите: Учебниците включват уроци за ТВО (трудово-възпитателни общежития), като най-подробно са представени „Белене“ и лагерът край Ловеч, известен с ироничното име „Слънчев бряг“.

Съпротивата: Вече се изучава Горянското движение – първата и най-продължителна въоръжена съпротива срещу комунистически режим в Източна Европа.

Държавна сигурност (ДС): Ролята на ДС е дефинирана като основен инструмент на БКП за налагане на страх, следене и репресии над гражданското общество. 

Възродителния процес – репресиите срещу българските турци и насилствената смяна на имената са включени като част от политиката на комунистическия режим

Продължаващи дебати и критики

Въпреки реформите, историци като проф. Евелина Келбечева и организации като фондация „Софийска платформа“ отбелязват някои слабости:

Смекчен език: В определени учебни помагала терорът понякога се представя като „неизбежен контекст на епохата“ или се отделя повече място на икономическите постижения, което „размива“ престъпния характер на режима.

Липса на време: Поради обемистия материал по история, темата често се препуска в края на учебната година, което пречи на учениците да осмислят мащаба на репресиите.

Лични истории: Често липсва живият разказ на жертвите, поради което граждански организации организират уроци на открито в Белене, за да запълнят празнините в официалното образование. 

Уважаеми дами и господа, приятели и съмишленици,

Това са част от фактите, определящи истинското лице на комунистическия режим тероризирал собствения си народ. Тези факти са повтаряни десетки години – не само на първи февруари, а винаги, когато все още съществуващата мантра за прекрасния живот по време на социализма пропагандира лъжите си . Аз и семейството ми – майка и баща ми – не сме били в Белене, не са ни били, изселвали или малтретирали. Най-голямото политическо престъпление на баща ми – д-р Никола Николов, бог да го прости – беше ,че е бил бранник. Това престъпление му беше затворило пътя за професионално и кариерно развитие.  По никакъв начин не се чувствам присъединен и съизмерим с ужасът и страданията, които сте изпитали пряко репресираните от режима като бай Наско и част от вас тук присъстващи. Поклон и смирение пред вас, страдалци!

Членувам в Съюза на репресираните воден не от желание за някаква реабилитация, разплата или политическа конюнктура , а защото искам тази позорна част от българската история да се знае, помни и предава на поколенията. Защото, както казва един от видните мислители – Джордж Сантаяна – …тези, които не помнят миналото си ,са осъдени да го преживеят отново!

Затова сме тук, да помним, да напомняме и да не допуснем това да се случи отново, въпреки тоталното разделение на българския народ в последните години !

Ще завърша с цитат на едно изказване на оцеляла жена от немските концлагери:

„Нека споменът да доведе до отговорност. Нека отговорността доведе до действие. И нека действието гарантира, че „Никога повече“ не е просто лозунг, а траен ангажимент“.

Бог да прости избитите и репресирани от комунистическата партия горди българи!

Поклон пред паметта им…

Материалът „Да не допуснем това да се случи отново“: Пловдив почете паметта на жертвите на комунистическия режим (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.