„В Гренладния има изключително много редки метали. Китай държи изцяло монопола върху добива и преработката на редки метали, от които зависи цялата индустрия на нова технология, фермите за изкуствен интелект, чипове – всичко това е богатството на Грендландия“, коментира Милков и подчерта, че Тръмп е казал нещо много интересно – „Ние не искаме да наемаме, кой плаща наем? Плащаме, когато имаме собственост. Той говори като човек от недвижимите имоти. Той иска да притежава Гренландия. Ако той го направи, никой няма да воюва със Щатите за Гренландия.

Иран

Според журналистът има защо иранците да се гневят. Това, което се случва в момента, не е без повод. Инфлацията е невъзможна. При всички протести, които досега са имали, те никога не са затваряли магазините, докато сега са ги затворили. Това дава мотив на мнозина анализатори да кажат, че са по-различни.

„Иранското общество поне в съвременната история се гради на няколко оси – монархията, духовенството, военните, базарът и самите хора. През 1979 г. духовенството, базарът и хората се обединиха срещу режима. Армията не се намеси и това доведе до сваляне на правителството. След 1979 армията режимът се съмняваше, че в тогавашната армия може да са останали тогавашни останки от шаха и затова изгради абсолютно нов апарат за сигурност – революционната гвардия, която освен, че дублира повечето неща, които армията има, включително и специалните сили, тя дублира и икономическата власт. Търговците не са онази икономическа сила от тогава, защото смяната на валута, целия черен базар – всички икономически лостове ги държи режимът“, коментира Милков.

Той не знае режимът колко ще издържи. Разбира се Тръмп може да предприеме действия. „Онзи ден, Майк Помпео, шеф на ЦРУ да каже „честита нова година“ на всички иранци и на всички агенти на Мосад, които вървят край тях по улиците, това за мен е изключително глупаво, защото даваш коз на режима да кажеш „ето на, тези бунтове по улиците са провокирани от Мосад, от враговете на режима“, заяви журналистът и добави, че все още не бесят само за участие в протеста в Иран.

„Иран е невероятна държава. Това е страна, която до голяма степен не познаваме. Ако видиш географията на Иран, трудно може да се превземе по суша. Не можеш да вкараш сухопътна армия там, без тя да пострада. Иран е може би една от най-светските страни, които съм виждал. Страна, в която съм виждал най-малко хора в джамиите. Има много противоречия“, заяви Милков и добави:

„Иранците заслужават да живеят в по-добра страна, заслужават да живеят дните си нормално, защото с тази политика, която режимът води от десетилетия докара страната до това състояние. Политиката на Тръмп от тази седмица е различна спрямо политиката му предишната седмица – ние не знаем какво ще предприеме. Ако външни сили предприемат нещо с идеята да подпомогнат хората, които протестират, това би било противопоказно. Апаратът със сигурност е много сериозен. Ако апаратът бъде бутнат отвън, това ще доведе до хаос“.

Венецуела

Милков коментира и какво направи Тръмп във Венецуела – Той остави целия режим на Мадуро там, непокътнат. Просто взеха Мадуро и жена му, всичко друго остава. Това не беше направено за благото на венецуелския народ. По отношение на петрола – той явно има нужда да вземе венецуелския петрол, защото ще му трябват пари да инвестира, да оправи инфраструктурата. Това, което той направи, е с една единствена цел – да затвори китайците.

Материалът Георги Милков: Тръмп е като брокер на недвижими имоти, гледа на света като на нова територия в столичен квартал е публикуван за пръв път на News Life.

Публикуваме го без редакторска намеса:

Беше прекрасна сутрин през септември 2010 г., когато се качих на един от последните самолети, които излетяха от еквадорската столица Кито, преди летището да бъде затворено. Същият ден полицейски сили, недоволни от президента Рафаел Кореа, го бяха обградили на едно тясно място и съдбата му изглеждаше решена.

„Ако искате да убиете президента, той е пред вас, убийте го!” Кореа крещи в лицата на разбунтувалите се и с театрален жест раздърпва ризата и вратовръзката си, сякаш, за да разголи гърдите си за куршумите.

Почти като по Максим Горки и неговия герой Данко – онзи, който си раздрал гърдите, извадил горящото си сърце и го вдигнал високо над главата си, и „то пламтяло така ярко, като слънце, и по-ярко от слънце“.

Латинска Америка обожава драмата.

В крайна сметка Рафаел Кореа не получи куршум, а само една димка в лицето. Но ситуацията остана напечена за него още десет часа, докато лоялните му командоси не го измъкнаха от блокадата на полицаите. В престрелката паднаха няколко жертви, стотици бяха ранени.

През 2002 г. Уго Чавес – президент на Боливарска република Венецуела също бе спасен в последния момент от верни парашутисти. Навремето и той е бил парашутист и затова вярва, че тези момчета гледат на него „като на по-голям брат, наставник или дори баща“. Но преди „верните синове“ да му се притекат на помощ, ситуацията изглежда особено драматична. Самият Чавес е бил и превратаджия. И когато тези, които на свой ред са дошли, за да го свалят от власт, насочват оръжията си срещу него, той вярва, че краят му е близо.

„В този момент мислех за Че Гевара, който казваше, че ще умре прав. Затова и аз няма да моля нито за милост, нито за прошка, ще умра прав“, разказва после Уго Чавес в интервю за Оливър Стоун.

Да, в Латинска Америка наистина обичат драмата, легендите и митологизацията… Вероятно защото сухата фактология е преобладаващо неприятна и не така героична, както подобава. Уви, Че Гевара не умира прав. Гърчи се на земята дълго време, тъй като пияният сержант, който трябва да го екзекутира, е нескопосан стрелец. Ранява го първо в краката, после в ръцете, в корема… С голям зор улучва гърдите и най-накрая главата. От деветия път.

Сигурно на един истински революционер най-много му подхожда да умре в бой. Но когато дни по-рано е обграден от боливийската армия и има този шанс, Ернесто Гевара не се бие до смърт, а се предава доброволно. Вдига ръце и вика: „Не стреляйте, по-ценен съм жив, отколкото мъртъв!“. Колко човешко и поради това напълно разбираемо! Въпреки че не пасва на легендата, създадена по-късно.

„Защо не ви убиха, държали са ви в ръцете си, можеха просто да ви застрелят и толкова?“ Въпрос на Оливър Стоун към Уго Чавес в документалния филм „На юг от границата“.

„Венецуела от 2002 г. не е Гватемала от 1964-а или Чили от 1973-та“, отговаря многозначително Чавес.

Хм, нима, бихме си казали днес. Ето че Венецуела от 2026-а ни кара да се замислим променило ли се е нещо всъщност? Тези, които следят отблизо процесите в Латинска Америка, твърдят, че петролът е единственото, което интересува истински американците във Венецуела. И това е, което остава непроменено.

Ако се върнем на историята с предшественика на отвлечения в САЩ венецуелски президент Николас Мадуро, факт е, че тогава цените на петрола паднаха веднага. Още в същия ден, в който бе обявено свалянето на Чавес от власт. Сега цяла армия от инвеститори на Уолстрит, някои от които стари и добри приятели на Доналд Тръмп, вероятно потъркват одобрително ръце в трепетно очакване на обещаващо бъдеще във Венецуела.

Ако Южна Америка обича драмата, то американците от Севера са царе на драматизацията. Отвличането на Мадуро и жена му посред нощ е като филм „по истинска история“. Чудя се защо ни е да плащаме абонамент за Netfix, след като Тръмп ни прожектира екшъни на живо?

Make Venezuela great again!

Ние ще управляваме Венецуела, каза Тръмп съвсем убедено. После направи драматична пауза. Те ще управляват, посочи той към хората зад себе си – шефовете на Държавния департамент и Пентагона. Но ако се вгледаме в опит да прочетем внимателно по лицата на тези същите, сигурно ще разгадаем, че дори на тях не им е още много ясно как администрацията във Вашингтон ще управлява Венецуела. Особено след като в Каракас остава целия екип на Мадуро – начело с вицепрезидентката Делси Родригес, вече в ролята на държавен глава, остава и министърът на вътрешните работи Диосадо Кабейо, цялата армията и апарат за сигурност на режима на Мадуро, та чак до полк. Алекзандър Енрике Гранко (Брадата) – шеф на отдела за специални въпроси в Главна дирекция на военното контраразузнаване, или по-кратко казано отделът за репресии.

Какво ще направи Тръмп с всички тях? Ще ги отвлече и ще ги изправи пред съда в Ню Йорк, освобождавайки великия венецуелски народ от гнетителите му? Или ще разчита онези да си направят бързо изводите и да сътрудничат на САЩ. А може би ще постигне съгласие само с шефовете на армията?

Нима вече светът не е бил свидетел на подобни развития?

Сравненията на сегашния казус с американската военна операция в Панама през декември 1989 г., отвличането на ген. Мануел Нориега от Панама и изправянето му пред съд в САЩ по обвинения в наркотрафик, са само донякъде удачни. Защо?

Първо ген. Нориега никога не е бил президент на Панама, а лидер на хунтата. Второ, в продължение на десетилетия той е агент на ЦРУ и най-верният поддръжник на американсдките интереси не само в Панама, но и в цяла Латинска Америка, получил в замяна милиони долари от парите на американските данъкоплатци за тези си услуги. И не на последно място – веднага след свалянето му от власт американците съдействат спечелилият същата година изборите за президент в Панама Гилермо Ендара да получи властта. Така тази част от „задния двор“ на САЩ получава своята демокрация.

Ако следваме американската политическа логиката от примера с Нориега, сега президентът Тръмп би трябвало да се погрижи Едмундо Гонзалес, за когото се твърди, че е действителният печеливш на изборите миналата година във Венецуела, веднага да бъде инсталиран на чело на властта в Каракас. А не да прави сделки с армията. Може ли обаче да бъдем свидетели на нещо подобно? Предстои да видим какви ще са по-нататъшните действия на администрацията на Тръмп във Венецуела, но има и още нещо, което трябва със сигурност да е ясно – проблемите на Мадуро не са заради наркотиците. Ако беше така, американските командоси трябваше да кацнат най-напред в Мексико. Или в Китай, откъдето преди всичко идват съставките за фентанила, чиито жертви стават все повече по американските улици.

Венецуела произвежда кокаин, 90% от този кокаин не идва в Америка, а отива за Европа. Отвличането на Мадуро по-скоро трябва да даде ясен знак на тези, които действат срещу американските интереси в региона, а и по света, коментира вчера един американски конгресмен. Може и да е прав. А може и само да иска да обърне внимание на президента Тръмп, че не е съгласувал операцията по свалянето на чужд държавен глава с Конгреса на САЩ.

И като стана дума за кокаина… Ево Моралес – индианец от племето аймара, който през 2006 г. стана президент на Боливия, преди това бе шеф на профсъюза на кокалеросите (производителите на кока). И точно него цитира еквадорският президент Рафаел Кореа, с когото започнах този текст. Кореа бе дал интервю за Джулиан Аснанж в телемост, уреден, след като създателят на „Уикилийкс“ намери убежище в еквадорското посолство в Лондон.

„Както казва Ево Моралес, единствената страна в света, където не се очакват преврати, е САЩ, защото там няма американско посолство.“

Всъщност това за посолството на САЩ и превратите не е авторска фраза на Моралес, а е виц. При това много стар виц. Бил е сред най-популярните политически анекдоти в цяла Латинска Америка още през 60-те години на миналия век, когато Ево е бил още в предучилищна възраст.

Американците не харесваха особено и него, но не заради профсъюзната му дейност в защита на кокалеросите, а защото още като лидер на партията „Движение към социализъм“ бе отявлен противник на политиката на САЩ.

Боливия съвсем естествено бе сред сраните, които се присъединиха към т.нар. Боливарски алианс (АЛБА) – организация, създадена през 2004 г. от венецуелския президент Уго Чавес заедно с кубинския лидер Фидел Кастро. В нея влязоха още Еквадор, Никарагуа и три карибски островни държави. През 2008 г. към АЛБА се присъедини и Хондурас, но следващата година президентът Хосе Селая бе свален и новото правителство бързо напусна организацията.

По онова време редица латиноамерикански лидери започнаха все по-често да говорят за отказ от разплащания в американски долари и въвеждането на нова обща валута. Което си бе друг сериозен мотив за организирането и провеждането на преврати.

Самият Рафаел Кореа спечели изборите в Еквадор през 2007 г. с много социалистическа риторика. Той обеща да изиска от петролните компании да плащат по-големи дивиденти и го направи. По-късно затвори и американската военна база „Манта“ на тихоокеанското крайбрежие.

„Те не плащаха за това нито цент, само използваха територията ни. Казаха ми: „Защо да си ходим, какъв е проблемът да останем тук?“. Аз им отговорих: „Като смятате, че няма никакъв проблем, тогава дайте на Еквадор да си отвори военна база в Маями. Това е условието“, раказваше Кореа.

В края на 2008 г. той обяви мораториум върху плащанията по дълга, обявявайки, че Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка са вредни за страната.

Въобще, слушайки го, човек можеше наистина да остане с впечатлението, че има защо да му се организира един хубавичък преврат.

Материалът „Латинска Америка обожава драмата“: Георги Милков с интересен разказ за събитията около Венецуела е публикуван за пръв път на News Life.

Шеговитото заглавие „Носорог в банята“ е вдъхновено от реална случка в Ботсвана от лятото на 2013 г., когато Георги Милков е участник, а впоследствие и победител в риалити предаването „Африка: Звездите сигурно са полудели“, но заедно с това, по думите на автора, е и чудесна метафора за „най-неочакваното, което животът ни поднася, докато опитваме да убедим себе си, че всичко ни е ясно и държим нещата под контрол“.

Подобно на „Истории от ръчния багаж“, и втората книга на Георги Милков – „Носорог в банята“, представя някои от най-невероятните истории, премеждия и срещи на своя автор по време на многобройните му пътешествия по света, онагледени с любопитни снимки и неподражаемо разказани с голяма доза хумор и с така характерната за Георги Милков философска нагласа към изненадите, които животът понякога поднася.

Кой е Георги Милков?

Георги Милков е международен репортер и военен кореспондент на в. „24 часа“; главен редактор и автор в сп. „GEO“ и водещ в предаването „Религията днес“ по БНТ 1. Владее английски и арабски език. Известният ни журналист е роден във Видин. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което години наред пътува по целия свят, за да отразява отблизо работата на българските външни министри. През 2000–2007 г. е специален пратеник в Либия по случая със СПИН делото и замесените в него български медици, а междувременно е и военен кореспондент в Афганистан по време на офанзивата срещу талибаните през 2001-ва и в Ирак през 2003–2004-та.

През годините, освен в Близкия изток, Георги Милков отразява регионалните конфликти и в други горещи точки на Земята, включително на Корейския полуостров и в Западна Сахара. Освен по работа, пътува в Азия, Африка и Латинска Америка и като запален пътешественик. Пътува по света само с ръчен багаж, а най-голямото богатство, с което се прибира след всяко пътуване у дома, са срещите и историите, които го застигат по пътя и за които колоритно разказва в своите книги – превърналата се в бестселър от момента на издаването си през 2023-та „Истории от ръчния багаж“ и най-новата – „Носорог в банята“.

Материалът Георги Милков представи книгата си „Носорог в банята“ в Асеновград (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Това е откъс от новата приключенска книга на Георги Милков. Срещата с автора и представянето на творбата в Асеновград ще започне на 9 декември, вторник, от 17:30 ч., а мястото е Градска библиотека „Паисий Хилендарски“.

Материалът „Носорог в банята“: Представят в Асеновград новата книга на Георги Милков е публикуван за пръв път на News Life.

„Хизбула“ е не просто терориристична организация. През тези десетилетия се превърна в много сериозна политическа организация. На практика това е най-силната политическа партия в Ливан. Сила, която има не само военно, а социално финансово, политическо, измерение. Ливан е държава, съставена от много етноси и религиозни групи, по тази причина е силно уязвима. През тези години именно „Хизбула“ стана доминиращата сила в Ливан“, заяви Милков.

По думите му няма спор, че „Хизбула“ е проект на Иран. „Тя се появява 1982 г., когато Израел влиза в Ливан. До окупирането на Израел от Ливан няма „Хизбула“. Има съвсем друга шиитска група, която представлява интересите на шиитските мюсюлмани. Израел тогава влиза в Ливан, за да неутрализира действията на своя основен враг – организацията за освобождение на Палестина. Това навлизане създава предпоставките за появата на „Хизбула“. Иранското посолство в Бейрут започва да действа“, каза Милков.

Хизбула води 2 големи войни с Израел – едната е от 1982 г. до 2000 г., която е окопна партизанска война, която свършва с победа на Хизбула, защото Израел се изтегля от Ливан. Нито една друга арабска държава след 1948 г. не е могла да постигне такова нещо, припомни Милков.

Втората война започва през лятото на 2006 г., за 34 дни. „Тя завършва нула на нула. Това легитимира още повече Хасан Насрала. Неговите портретите се веят в целия арабски свят“, посочи журналистът. Според него новия лидер на Хизбула ще е Хашем Саффедин. Той е братовчед на Насрала, учили са заедно. Другата възможност е Наим Касем.

Материалът Кой ще застане начело на „Хизбула“: Отговаря Георги Милков е публикуван за пръв път на News Life.