На 14 октомври ще се проведе първият мач от турнира. Той ще бъде между отборите на Ботев Пловдив и Ботев Враца на „Колежа“. На 21 октомври Черно море ще бъде домакин на Локомотив Пловдив на „Тича“. ЦСКА ще се изправи срещу ЦСКА 1948 на 1/4-финалите. Шампионът в Левски пък ще посрещне Арда. Двубоите на „сини“ и „червени“ ще се изиграят 6 и 7 февруари. 1/2-финалите ще се проведат през март месец, а големият финал е предвиден за 7 април.

Наградният фонд на турнира възлиза на 720 хиляди евро. Всяка двойка в 1/4-финалите ще получи 75 хиляди, 1/2-финалистите – 96 хиляди, а финалистите ще разделят 150 хиляди евро. Клубовете, които не участват ще получат солидарни плащания в размер на 13 хиляди евро. Всички фази на надпреварата ще се проведат в една среща, тоест ще се проведат общо 7 двубоя. Домакините ще бъдат определи на база средната посещаемост от миналия сезон.

Материалът Изтеглиха жребия за новия турнир в българския футбол: Ето с кой ще играят Ботев и Локомотив е публикуван за пръв път на News Life.

Зимата е студена, земята е замръзнала, а между окопите се простира ничията земя. От едната страна са британските войници. От другата – германските. Само допреди часове между тях са свистели куршуми.

Но тази нощ от германските окопи не се чува стрелба. Чува се песен.

Наближава Коледа.

Скоро над укрепленията се появяват светлини. Следват викове към отсрещната страна, после предпазливи жестове и първите хора, осмелили се да излязат от окопите.

А някъде сред калта, студа и бодливата тел се появява и футболна топка.

За няколко невероятни часа хора, изпратени там, за да се убиват един друг, ще си подадат ръце, ще разменят подаръци и – според свидетелствата от някои участъци на фронта – ще играят футбол.

Това е историята на Коледното примирие от 1914 година. Един от онези редки моменти, в които футболът престава да бъде просто игра.

Коледа, която никой не очаква

Когато войната избухва през лятото на 1914 година, малцина си представят какво предстои. В Европа дори се разпространява убеждението, че всичко ще приключи бързо и войниците ще се приберат у дома за Коледа.

Коледа идва. Войната обаче не си е отишла.

Само за няколко месеца първоначалните надежди за кратък конфликт са погребани заедно с хиляди човешки животи. След тежките сражения през есента Западният фронт постепенно се превръща в свят от окопи, бодлива тел, кал и студ. На места британските и германските позиции са толкова близо една до друга, че войниците могат да чуват гласовете на хората отсреща.

Те са врагове. Стрелят един срещу друг. Всеки ден някой от тях може да не дочака следващия.

Но имат и нещо общо.

И от двете страни има млади мъже, които тази вечер мислят за домовете си. За семействата си. За коледната трапеза, на която мястото им е останало празно.

На 24 декември 1914 година настъпва Бъдни вечер.

И тогава на някои участъци от Западния фронт започва да се случва нещо, за което няма заповед от генералите и което не присъства в нито един военен план.

Оръжията постепенно замлъкват.

Не навсякъде. На други места по фронта боевете продължават и дори на Коледа има убити. Това, което историята по-късно ще запомни като Коледното примирие, всъщност не е едно общо прекратяване на огъня, а поредица от спонтанни и неофициални примирия на различни участъци между противниковите армии.

Но там, където настъпва тишина, тя скоро е нарушена от нещо съвсем различно от артилерийски огън.

От германските позиции се чува песен.

Песен от другата страна на ничията земя

Късно вечерта британските войници започват да чуват как германците пеят коледни песни. По отсрещните окопи се появяват фенери и малки елхи. Скоро през ничията земя политат не куршуми, а поздрави.

От едната страна някой извиква към другата.

Получава отговор.

Следват още подвиквания. Шеги. Коледни пожелания.

Трудно е да си представим какво са чувствали тези мъже. Само часове по-рано гласът от другата страна е принадлежал на безименния „враг“. Сега същият този човек пее коледна песен, която някой отсреща разпознава.

Първоначално никой не знае докъде може да стигне това необичайно общуване. Никой не е обявил примирие. Няма подписан документ. Няма гаранция, че човекът, който се покаже над окопа, няма да бъде прострелян.

И все пак някой трябва да направи първата крачка.

На Коледа войници започват предпазливо да излизат от укритията си и да навлизат в пространството, което дотогава означава почти сигурна смърт.

Ничията земя за кратко престава да принадлежи на войната.

Британци и германци се срещат лице в лице. Стискат си ръцете. Разменят цигари, тютюн, храна, напитки, значки, копчета и шапки. Правят снимки. На някои места използват прекъсването на огъня и за нещо далеч по-тъжно – да приберат телата на загиналите си другари и да ги погребат.

За няколко часа униформите остават същите.

Но хората в тях вече не изглеждат толкова различни.

И тогава, някъде сред калта и бодливата тел, се появява топката.

Футбол в ничията земя

Няма стадион. Няма трибуни. Няма съдия, очертания на терена или истински врати.

И със сигурност няма публика, която да очаква началния съдийски сигнал.

Има кал, замръзнала земя, кратери от снаряди и войници с тежки ботуши, които само ден по-рано са гледали към хората отсреща през мерника на пушките си.

Но на няколко места по Западния фронт през онзи необикновен коледен ден те започват да играят футбол.

Днес е трудно да възстановим с абсолютна точност как са изглеждали тези импровизирани срещи. Свидетелствата са разпръснати в дневници, писма и спомени, а преживяното на различни участъци от фронта с времето постепенно се слива в една обща легенда.

Едно обаче е сигурно – футбол е имало.

В дневника си британският стрелец Уилям Ийв описва Коледа на 1914 година с няколко удивително прости думи. Войниците разговаряли с германците, разменяли сувенири, играли футбол и през целия ден и нощ на техния участък не прозвучал нито един изстрел.

На други места се случва същото. National Army Museum пази дори необичаен спомен от един от тези моменти – пура, подарена на британския капитан Чарлз Огдън от германски офицер, преди двамата да участват във футболна среща между войници от противниковите армии.

Представете си тази картина.

Някой подава топката. Друг я връща. Около тях постепенно се събират още хора. Палта и военни шапки може да се превърнат в импровизирани врати, а ничията земя – в най-невероятното футболно игрище, което историята е виждала.

Няма значение кой е нападател и кой защитник.

За първи път от месеци тези мъже тичат един срещу друг, без да се опитват да се убият.

Опитват се да вкарат гол.

А наистина ли германците печелят с 3:2?

Тук историята започва да се преплита с легендата.

Една от най-популярните версии за Коледното примирие гласи, че британци и германци изиграли мач, завършил с победа на германците с 3:2.

Числата са толкова конкретни, че лесно могат да прозвучат като резултат от официален двубой.

Но такъв единствен „голям мач на Коледното примирие“ вероятно никога не е имало.

Свидетелствата сочат по-скоро към различни импровизирани футболни игри на отделни участъци от фронта. National Army Museum отбелязва, че 3:2 за германците е единственият записан резултат, споменат в няколко писма на войници. Това му дава историческа основа, но не ни позволява да го превърнем в официален резултат от един-единствен двубой между Германия и Великобритания.

Може би някъде германците наистина са победили с 3:2.

Може би на друго място никой дори не е броил головете.

А вероятно за самите участници резултатът е бил последното нещо, което е имало значение.

Защото истинската победа вече се е случила, преди топката да бъде ритната за първи път.

За няколко часа хората от двете страни са престанали да бъдат само врагове.

На следващия ден отново врагове

Коледа свършва. Войната – не.

Някъде още на 26 декември войниците отново се прибират в окопите и оръжията проговарят. На други места необикновеното примирие продължава още няколко дни, а отделни свидетелства разказват за затишие дори след настъпването на Новата година.

Но краят е неизбежен.

Военното командване не гледа с добро око на случилото се. Братуването с противника е опасно не само защото нарушава дисциплината. След като си говорил с човека отсреща, стиснал си ръката му, разменил си цигара с него и си ритал една и съща топка, става много по-трудно отново да го виждаш просто като безименен враг.

Висшите командвания и от двете страни предприемат мерки подобно сближаване да не се повтаря. И макар през следващите години да има отделни кратки прекъсвания на бойните действия, Коледното примирие от 1914 година никога повече няма да се повтори в същия мащаб.

А войната тепърва ще показва най-страшното си лице.

Предстоят още почти четири години на сражения. Милиони хора ще загинат. Имената на Ипр, Вердюн и Сома ще останат завинаги свързани с една от най-кървавите страници в човешката история.

Но сред всички тези истории за битки, генерали, победи и поражения остава и споменът за един необикновен ден.

Ден, в който войниците излизат от окопите не за да атакуват.

Ден, в който ничията земя се превръща в място за среща.

Ден, в който вместо изстрели се чуват коледни песни, а хората, изпратени да се убиват един друг, си подават ръка.

И някъде между тях се търкаля футболна топка.

Повече от един футболен мач

Повече от век по-късно продължаваме да разказваме историята на Коледното примирие.

Не защото знаем кой е отбелязал головете.

Не защото сме сигурни кой е спечелил.

Дори не защото футболът е успял да спре войната.

Не е успял.

На следващия ден или няколко дни по-късно тези мъже отново застават от противоположните страни на фронта. Някои от тях вероятно никога няма да се върнат у дома.

Но за няколко часа през Коледа на 1914 година се случва нещо, което нито една военна заповед не е успяла да предвиди.

Хората поглеждат отвъд униформата.

Виждат лицата на онези, които дотогава са познавали единствено като „врага“.

И откриват, че човекът от другата страна също се смее, пее, тъгува за дома си…

и обича да играе футбол.

Може би именно затова историята на онзи коледен ден е оцеляла повече от век.

Защото футболът не спира Първата световна война.

Но поне за миг успява да напомни на хората, които я водят, че от другата страна също има хора.

Източници: Imperial War Museums; National Army Museum

Материалът Футболна класика: Денят, в който войниците замениха оръжията с топка е публикуван за пръв път на News Life.

Разширяващата се криза за ръководството на футбола достигна до дългогодишния близък кръг на Инфантино, когато избраникът му да представлява ФИФА в работната група на Белия дом за Световното първенство напусна поста си, определяйки подкрепяната от Джошуа Кушнер (по-малкия брат на зетя на американския президент Доналд Тръмп) идея като лоша сделка за футбола. Става въпрос за Карлос Кордейро, който бе старши съветник на Инфантино, но разкри, че не е участвал в тайния инвестиционен план, който разтърси спорта, след като медиите го разкриха във вторник.

Напускането на Кордейро и призивът към други висши служители да изразят позицията си засилиха натиска върху Инфантино ден след като УЕФА заплаши да бойкотира всички мачове и събития на ФИФА, докато планът не бъде оттеглен. Северноамериканската КОНКАКАФ също отхвърли предложението на Инфантино за еднократни плащания от 20 милиона долара към всяка членска федерация до крайния срок в средата на септември.

В още един ден, белязан от драматични събития във футболната политика, Азиатската футболна организация (АФК), която беше ключов съюзник по време на 11-годишното президентство на Инфантино, се противопостави на плана на инвеститорите и заяви, че ФИФА трябва спешно да преразгледа своя стил на управление. По този начин и 46-е федерации от Азия изразиха солидарността си с УЕФА и КОНКАКАФ.

„Футболът никога не би трябвало да бъде поставен в такова положение“, заяви азиатската футболна организация, която включва 46 от 211-те членове на ФИФА. В изявлението не се споменава името на Инфантино, но се критикува ФИФА за проблеми, излизащи извън рамките на плана за частен капитал, както и за липсата на консултации по отношение на това тайно предложение. „Това разкри фундаментални слабости в процесите на консултации и вземане на решения във ФИФА, които сега трябва да бъдат отстранени. В тази връзка АФК призовава ФИФА да предприеме спешен преглед на своята рамка за управление и вземане на решения.“

Изявлението на азиатските федерации дойде часове след като ФИФА обвини медиите и затвърди намерението си да продължи с проекта, срещу който изглежда вече се е обявило мнозинството от 211-те членове.

ФИФА се оправда: „Никой не продава футбола“

В ранните часове на 31 юли, водената от Джани Инфантино организация излезе с дълго официално изявление в социалните мрежи, с което да разясни ситуацията и да направи опит да намали напрежението.

Ето цялото изявление на ФИФА:

„ФИФА признава и уважава изразените публично мнения и опасения. ФИФА потвърждава отново ангажимента си към открита и демократична консултация. Погрешни медийни публикации нарушиха планирания консултационен процес. Чухме мнението, предоставено от съответните конфедерации във връзка с предложеното създаване на FIFA Forward Enterprise (FFE), и бихме искали да отговорим на въпросите, които се появиха след първоначалните медийни публикации във вторник.

Уважаваме изразените публично мнения и опасения и потвърждаваме отново ангажимента си към открита и демократична консултация. Планираният от нас консултационен процес беше нарушен от неверни медийни публикации. Ще продължим с този консултационен процес, за да гарантираме, че всяка асоциация членка има възможност да изрази вота си въз основа на факти. FFE е предложена единствено за да се гарантира, че всички асоциации членки на ФИФА (MA) имат възможността да поемат значима собственост върху търговския потенциал на футбола в съответните си държави и че това не става за сметка нито на духа, нито на управлението на ФИФА или на самия футбол.

Никой не продава футбола. Това не е нещо, което ФИФА някога би обмислила. Всеки има право да изрази несъгласието си и да потърси допълнителни разяснения, но нито един отделен субект не може да претендира, че представлява всички 211 асоциации членки по света. На всяка асоциация членка трябва да бъде позволено да разгледа предложението и да има думата при оформянето на собственото си бъдеще. Това са демократичните принципи на ФИФА.

Според предложението: FFE би прехвърлила търговските и оперативните дейности на ФИФА по провеждането на събития в дъщерна организация, която ФИФА ще притежава и контролира постоянно. Създадената търговска стойност би била споделена между всички 211 асоциации членки, което ще позволи на всяка от тях да прави значими инвестиции във футбола в съответната си държава. Съгласно предложението всяка асоциация членка би получила 20 млн. щатски долара финансиране по FIFA Forward Development през следващите четири години (2027-2030), независимо от индивидуалната си подкрепа.

Това увеличено финансиране би дошло от допълнителните приходи, генерирани от FFE чрез по-ефективното управление на търговските операции на ФИФА, в полза на всички асоциации членки. Програмата FIFA Fast Forward представлява еднократно финансиране за развитие в размер на допълнителни 20 млн. щатски долара за всяка асоциация членка – участието би било напълно доброволно за всички асоциации членки, ако предложението за FFE бъде придвижено напред – и би било финансирано чрез външна инвестиция, без отстъпване на контрол и без по какъвто и да е начин да се променя управленската структура на ФИФА.

Без подкрепата на мнозинството от асоциациите членки търговските дейности на ФИФА биха останали непроменени. FFE не би била създадена. Тези компоненти представляват отправната точка на консултационния процес и подлежат на обсъждане като част от него. Това може да включва одобрение, отхвърляне или изменение – изцяло или поотделно. В основата на предложението за FFE стоят следните принципи: безпрецедентно финансиране за развитие, истински глобална собственост върху търговските възможности на нашия спорт и пълно самоопределение чрез демократичен процес за всички асоциации членки“.

Материалът Джани Инфантино сам срещу всички: Още един континент подкрепи УЕФА във „войната“ с ФИФА е публикуван за пръв път на News Life.

„Милан потъна в сълзи“

Франко Барези прекара цялата си кариера в Милан – от 1978-ма до 1997 година. С „росонериоте“ той стана шест пъти шампион на Италия и четири пъти спечели Суперкупата на страната. Освен това Барези има три триумфа в Шампионската лига и една победа за Суперкупата на УЕФА.

La Storia del Milan è in lacrime per la scomparsa di Franco Baresi. Il suo esempio e la sua profondità saranno, per sempre come la sua maglia numero 6, parte integrante e fondamentale del DNA e del cammino di tutto il Club. Le condoglianze che AC Milan porge alla famiglia tutta… pic.twitter.com/a8wNOCUc2o

— AC Milan (@acmilan) July 31, 2026

За националния отбор на Италия Барези изигра 81 мача. С екипа на „адзурите“ защитникът стана световен шампион през 1982 година. Освен това спечели сребърните медали на Световното първенство през 1994 година и бронзовите медали на Мондиал 1990.

Поклон пред паметта му!

Материалът Италия потъна в скръб: Отиде си легенда на световния футбол е публикуван за пръв път на News Life.

„Скъпи Матиас и Тирил, нашите най-дълбоки съболезнования за кончината на Денис. Като родители и семейство е невъзможно да си представим през какво преминавате, но знайте, че мислите ни са с вас в този труден момент. Знаем, че Денис обичаше футбола. Ето защо искахме да ви изпратим това съобщение.“ Писмото е подписано просто „Семейство Холанд“. След това бащата на момчето сподели жеста в социалните мрежи, като написа: „Ако Денис беше тук, щеше да се гордее.“

По-късно тази вечер Холанд ще изведе „викингите“ на четвъртфинала на световното първенство срещу Англия. Да, головете влизат в статистиката, рекордите остават в историята, но подобни жестове намират място там, където е най-важно – в човешките сърца, пише bTV Sport.

Материалът „Денис обичаше футбола“: Ерлинг Холанд със страхотен жест към семейството на загинало момче е публикуван за пръв път на News Life.

На стадиона в Скутаре близо 100 ученици от девет училища в общината демонстрираха умения за зеления килим. След поредица от оспорвани двубои до финалната фаза достигнаха съставите на Граф Игнатиево, Рогош и Строево.

В най-напрегнатия мач на турнира отборът на ОУ „Граф Игнатиев“ се наложи с 5:4 над ОУ „Васил Левски“ – Рогош. Победата бе извоювана трудно, след като в заключителните минути шампионите играха с човек по-малко, но успяха да съхранят аванса си до последния съдийски сигнал. Тимът на ОУ „Христо Смирненски“ – Строево завърши на трето място, а миналогодишният носител на купата – СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Калековец, остана четвърти след успех с 2:0 над домакините от ОУ „Климент Охридски“ – Скутаре.

След края на надпреварата заместник-кметът по спорт и младежки дейности на Община Марица Николай Стаматов и кметът на Скутаре Катя Тодорова наградиха участниците с купи и медали.

Кметът на Община Марица Димитър Иванов отправи поздрав към всички участници в турнира. „Децата са най-голямото богатство на нашата община и ние ще продължим да инвестираме в спортната инфраструктура и ученическите инициативи, които насърчават активния начин на живот. Поздравявам всички участници и техните учители за участието в турнира. Всеки, който е излязъл на терена и е защитавал честта на своето училище, е победител. Спортът учи на уважение и постоянство – качества, които ще бъдат ценни за децата през целия им живот“, заяви кметът Димитър Иванов.

Преди церемонията Стаматов благодари на спортния организатор на Община Марица Николай Нейчев, на общинския съветник и треньор във ФК „Скутаре“ Пламен Ботев, както и на главния специалист „Младежки дейности“ Тодор Ганчев за отличната организация на спортното събитие.

„За поредна година успяхме да съберем ученици от цялата община на футболния терен и да превърнем края на учебната година в истински спортен празник. Благодаря на всички учители и ръководители, които мотивираха децата да се включат в турнира. Най-важното днес не са резултатите, а желанието за игра и спортният дух, който показахте. Продължавайте да спортувате, защото спортът възпитава дисциплина, отговорност и увереност. Пожелавам ви весела и незабравима лятна ваканция и очаквам отново да се срещнем на спортните терени през есента“, заяви Николай Стаматов.

Още снимки от вълнуващите срещи и награждаването може да видите в галерията тук:

Материалът Завърши ученическият футболен турнир на Община Марица, вижте кой отбор стана шампион (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

На 20 юни отново в Скутаре ще се проведе традиционният междуучилищен футболен турнир на Община Марица за ученици от 5. до 7. клас. В него участие ще вземат повече от 120 деца от училищата на територията на общината, които ще премерят сили в битка за „Купата на кмета“.

„Футболът обединява хората и възпитава ценности като дисциплина, уважение и работа в екип. В края на учебната година и футболния сезон тези турнири са своеобразен празник за децата и признание за труда на техните треньори, учители и родители. Убеден съм, че участниците ще оставят сърцата си на терена и ще превърнат събитията в истински футболен празник“, заяви заместник-кметът по спорт и младежки дейности Николай Стаматов.

Междувременно възпитаниците на ФК „Скутаре“ записаха пореден успех на международната сцена. Отборите от школата се завърнаха с отлични резултати от престижния турнир Mistral Cup, който се проведе в Несебър в края на миналата седмица.

Най-силно се представи набор 2018, който заслужено спечели сребърните медали. Малките футболисти демонстрираха впечатляваща резултатност и характер по пътя към финала. Те победиха ФК „Свети Влас“ със 7:1, ФА „Карлово“ с 8:0 и ФК „Тракия“ (Пловдив) с 6:1. В спора за титлата възпитаниците на треньора Пламен Ботев отстъпиха на „Искър“ (Нови Искър) с 0:2 и заслужено се окичиха със сребърните отличия.

„Сребърните медали са награда за постоянството и труда, който полагат всеки ден на тренировъчния терен“, сподели треньорът на ФК „Скутаре“ Пламен Ботев.

Материалът Над 250 деца ще участват в два футболни турнира в Община Марица, ФК „Скутаре“ с международен успех (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Спортистите се представиха повече от достойно и спечелиха III място, конкурирайки се срещу немалък брой училища от цяла България. Кметът благодари лично на всеки един от младите футболисти за проявената отговорност – да защитават името на Асеновград и да го популяризират, като се класират в челната тройка.

Д-р Христо Грудев подари професионална футболна топка на ученическия отбор, с посланието възпитаниците на асеновградската гимназия да продължават да постигат високи резултати и занапред. Те на свой ред удостоиха кмета на Асеновград със спечелените от тях награди – връчиха му купата си и един от своите медали, в знак на благодарност за подкрепата на спорта в града и общината.

Футболистите проведоха демонстративен мач пред официалните гости, сред които беше и зам.-кметът Петър Петров. Импровизираната футболна среща се състоя на новоизградения терен в двора на ПГ „Цар Иван Асен II“, където учениците провеждаха и подготовката си за националните ученически игри, под ръководството на своите учители и треньори Камен Куцев и Йордан Григоров. Символичното начало на мача беше дадено от д-р Грудев, с пожелание за бъдещи успехи и дори професионално развитие на младите футболни таланти.

Материалът Гордост за Асеновград: Футболните таланти са сред Топ 3 в България (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Младите таланти спечелиха турнирите на общинско и на областно ниво, което ги изпраща на финала. В Бургас за I място ще се борят общо 6-те най-добри отбора от цяла България. Победителят от финалния кръг ще получи правото да участва на Европейското ученическо първенство по футбол, което ще се проведе в Белгия.

В училищния тим на ПГ „Цар Иван Асен II“ – Асеновград, от общата кауза, са обединени играчи от различни футболни клубове, функциониращи на територията на асеновградска община. Кметът на града д-р Христо Грудев ги прие, за да ги поздрави за постигнатия успех. Пожела им късмет и ги мотивира да дадат всичко от себе си. Благодари им за усилията и труда, които полагат, за да прославят Асеновград в страната и по света.

Футболистите, на свой ред, му подариха купата, която са спечелили на областното ниво от ученическите игри. Наградата е изложена в община Асеновград, редом до други отличия, които показват пред всички гости успехите и добрите резултати, постигнати от асеновградските ученици в различни спортни и творчески състезания.

Материалът Ученици от Асеновград със страхотен успех, ще мерят сили с най-добрите в България (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

We mourn the loss of our former player Alexander Manninger, who tragically lost his life in a traffic accident.

Our thoughts are with his family and friends.

Rest in peace, Alexander pic.twitter.com/9XyZdmx5Rj

— FC Red Bull Salzburg EN (@FCRBS_en) April 16, 2026

Според информация от пожарната служба в Нусдорф ам Хаунсберг, фаталната катастрофа се е случила около 8:20 часа днес сутринта. Полицията е била извикана на мястото на произшествието – железопътен прелез в района, където лек автомобил се е сблъскал с влак на местната железница.

Wie die Feuerwehr Nußdorf am Haunsberg mitteilt, kam es zu einer tragischen Kollision eines Zuges mit einem Auto. Lenker war Ex-Teamtorhüter Alexander Manninger (48), für den jede Hilfe zu spät kam. https://t.co/X85XJzKfVx

— oe24.at (@oe24at) April 16, 2026

При пристигането на спасителните екипи, Манингер вече е бил изваден от автомобила от хора, оказали първа помощ, които са се опитали да го реанимират. Въпреки усилията им, за бившия футболист всяка помощ е била твърде късна и той е починал от раните си на мястото на инцидента. Първоначалните данни от разследването сочат, че колата е била ударена и влачена от мотриса на местната железница в Залцбург, докато е пресичала прелеза. Установено е, че Манингер е бил сам във возилото.

Повече за Александер Манингер

Манингер започва кариерата си в Аустрия (Залцбург) и през 1997 г. поставя важен етап в историята на австрийския футбол. Той става първият играч от страната, който преминава в английската Висша лига, подписвайки с Арсенал. За лондонския клуб той записва 39 мача и през сезон 1997/98 постига големи успехи, печелейки титлата в първенството и ФА Къп.

Everyone at Arsenal is shocked and deeply saddened by the tragic passing of former goalkeeper, Alex Manninger.

All our thoughts are with his family and loved ones at this incredibly sad time.

Rest in peace, Alex pic.twitter.com/b4i7jjjLQl

— Arsenal (@Arsenal) April 16, 2026

През 2002 година австриецът си тръгва от „Хайбъри“ и преминава последователно през Фиорентина, Торино, Болоня и Сиена. Между 2008 и 2012 г. той пази за Ювентус, след което следват четири сезона и в германския Аугсбург. През сезон 2016/17 той е привлечен по спешност в Ливърпул, но така и не записва официален мач за „червените“.

За националния отбор на Австрия Манингер има 33 мача и бе част от състава за Евро 2008, на което родината му бе съдомакин. Тогава той бе резервен вратар на титуляра Юрген Махо. Паметта на Манингер бе почетена с постове от бившите му клубове, включително и Арсенал и Ювентус.

Материалът Бивш вратар на Арсенал, Ливърпул и Ювентус загина в катастрофа е публикуван за пръв път на News Life.