Отец Апостол, който отслужи молебена, припомни как България е извоювала своята Независимост преди 117 години. „Да благодарим на онези наши предци, които са предприели това дело, за да можем сега ние да възраждаме и укрепваме държавата си. С Божия промисъл България ще пребъде! Чест и поклонение на събитието, станало преди 117 години и на тези, които са го извършили“, посочи в словото си отец Апостол.

Костадин Димитров и официалните лица поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на Александър Малинов до Източната порта. Двете събития се организират традиционно от Сдружение „Петко Каравелов“ Пловдив.

Кметът на Пловдив присъства и на празничния концерт с патриотични песни до часовниковата кула на Сахат тепе с участието на Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ с диригент Илиян Тиганев. В него се включиха и деца от музикална школа „Арт Войс Център“ с ръководител Румяна Иванова, както и ученици от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ от класовете на Димитър Наков и Маргарита Генова-Демирджян. Те изпълниха  произведения на пиано, ксилофон и ударни инструменти. Невероятният цигулар маестро Мичо Димитров поздрави с цигулката си всички присъстващи, а деца от ОУ „Христо Ботев“ рецитираха стихове за България.

Общоградското честване за 117 години от провъзгласяването на Независимостта на България се състоя на площад „22 септември“ в 11.30 часа до Колоната на Независима България. То започна с възстановка на събитията от 22 септември 1908 г. от Комитет „Родолюбие“, с участието на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев. Водещ на събитието бе Златко Павлов, а слово произнесе д-р Петко Георгиев – главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив.

На събитието присъстваха кметът на Пловдив Костадин Димитров, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, областният управител проф. д-р Христина Янчева, народни представители, заместник-кметове, районни кметове, общински съветници и граждани.

Ето словото на Петко Георгиев:

Уважаеми г-н Кмет, уважаема г-жо Областен управител, уважаеми г-н Председател на Общински съвет – Пловдив, уважаеми общински съветници, заместник-кметове и районни кметове, уважаеми офицери, сержанти и войници, скъпи съграждани.

„Епохална ще бъде в нашата история датата 22 септември 1908 година. От тая дата – деня, в който България се обяви за независима и царство – започва нова епоха в нашата история, която, нека се надяваме, ще издигне на още по-висок пиедестал народа ни във всемирния прогрес.“

С тези думи започва първият брой на издадения в Пловдив месец след обявената независимост вестник „Българско царство“. Въпреки приповдигнатия тон и множеството препратки към славното минало на отечеството и възкръсващото от Средновековието българско царство, обществото ни още тогава е скептично и разделено до крайност по въпроса с обявената независимост.

През октомври същата година пловдивският вестник „Нова Марица“ с далеч по-умерен тон разглежда „Търновския акт“ от 22 септември като „документална формалност, като едно оформящо се фактическо положение“, което така или иначе съществувало вече тридесет години. Според групата на прогресивните либерали, които стоят зад този пловдивски обществен лист, обявяването на държавния ни глава за цар е отживелица и в разрез със съвремието. В статията се отбелязва, че зад титлата цар и царство стоят претенции за империя – претенции, за които според авторите нашата малка страна очевидно няма нужния ръст, но пък биха могли да доведат до опасно самовластие на монарха.

Множество са престрелките на политическите групировки в онези времена, много са и излезлите материали по тези теми и няма как да се спрем на всички. Разбира се, говорейки за българската независимост, може да изброим отново, че след този акт отечеството ни в международноправно отношение застава сред независимите европейски държави; че окончателно се утвърждава Съединението от 1885 г.; че дипломатическите ни мисии и дипломатическият ни статут са издигнати до най-високо ниво; и че смело вървим към отхвърляне на режима на капитулациите и т.н.

Аз няма да се спирам на гореизложените факти, за които е говорено много, а ще използвам цитираните два акцента на пловдивските журналисти от преди 117 години, за да формирам един друг възможен поглед.

За „епохалната роля“ на акта от 22 септември и за това, че народът ни никога „няма да забрави“ тази дата, както се твърди във в. „Българско царство“, могат да се отбележат няколко факта. Това историческо събитие – наистина паметно за нашата държавност – е последното от великите дела на най-новата ни история, което нашата държава се сети да институционализира с акт на Народното събрание като официален празник едва през 1998 г. Трябва да кажем, че дори и по времето на Царство България събитието е чествано на кръгли годишнини и то с променена дата – 5 октомври, предвид приемането на новия календар. За честване на този „монархически“ празник след 9 септември 1944 г. не може да става и дума, въпреки че през 80-те години на миналия век излизат няколко книги по темата с много интересни спомени на участници в събитията.

Фактите са ясни – ние честваме едва от 27 години този ден, като година след година се опитваме да разкажем важността на събитието от 1908 г., а българинът сякаш все още трудно проумява тази „епохална роля“. Разбира се, зад това стоят и обективни причини. Народите – не само нашият – обичат и честват с охота онези паметни дати, с които най-лесно се идентифицират: дати, които будят у тях чувства на гордост и саможертва, на значимост и родолюбие – като Деня на Освобождението, избухването на въстание, края на война, празник на всеобщ културен и духовен подем. Очевидно „Денят на независимостта“ е празник на политиката и на държавническото мислене, празник на тихата дипломация – все неща, които не са плод на общите народни усилия, а на решенията на едва няколко души. А когато зад нещо наистина голямо и значимо стоят само няколко души, а не цял един народ, то лесно може да бъде критикувано. Така и става, защото същият вестник „Българско царство“, който говори с патос за 22 септември, само след няколко месеца ще нарече това събитие „противоконституционно“, плод на липсата на каквато и да е държавническа опитност и предвидливост от страна, разбира се, на вече бившето правителство, което само се е поставило в комична ситуация. И всичко това на фона на загубите на „някои пресметливи бакали“, както ги нарича акад. Г. Марков, които губят преимуществото при износа на български стоки за Османската империя. Разбира се, загубите не са малки. Османската империя бойкотира всяка българска стока, като през зимата на 1908/09 г. връща всички влакови композиции с ориз от Пловдив, което заплашва един от основните поминъци на Южна България. В онези времена, станали известни като „Балканската криза от 1908/09“, никой не мисли за бъдещите ползи от обявената независимост. Нещо повече – погазването на клаузите на Берлинския договор от страна на Княжеството заплашва отечеството ни с военна интервенция. Разбира се, дипломацията ни предвижда този ход, защото не ние първи нарушаваме договора, а Австро-Унгария, която си позволява да анексира Босна и Херцеговина. Кралство Гърция е насочило вниманието си към Крит, в Османската империя е извършена Младотурската революция, Русия е загубила Японската война и се възстановява от гражданската революция от периода 1905–1907 г. В цяла Европа има усещане за бъдеща война, но не и в този момент. Балканската криза трябва да бъде разрешена по мирен начин. На ход са Великите сили, които трябва да решат тази криза по дълговековната формула „и вълкът сит, и агнето цяло“. А българското агне – позволявам си тази метафора – е желан гост на всяка трапеза в Европа.

Фактическото състояние на нашето отечество през 1908 г. е следното: ние сме трибутарно княжество под суверенитета на Н. В. султана, който е сюзерен на държавния ни глава, изпълняващ функцията княз на България и едновременно генерал-губернатор на Източна Румелия. Населението на държавата наброява малко повече от 4 милиона души – предимно селско население, имаме слаба икономика и външна търговия. Това, което имаме в излишък обаче, е патриотично чувство и войнско настроение – потенциал, който ни подтиква към „нахалството“ (според някои) да се обявим за независимо царство, сиреч империя. Нещо повече – през 1908 г. Албания, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Словакия, Чехия, Полша, Унгария, Естония, Латвия, Литва, Финландия, Украйна, Беларус, Молдова, Ирландия, Исландия – нито една от тези съвременни европейски държави не съществува. В Европа доминират пет огромни империи – Австро-Унгарската, Британската, Руската, Германската и Османската; дванадесет кралства и само една република. Между всички тези държави обаче има нещо общо – фактът, че почти всички са управлявани от роднини. Братя, сестри, братовчеди – европейските монарси са тези, които коват бъдещето на континента. Изключение прави единствено „болният човек“ край Босфора. Османската империя се разпада и е време европейските ѝ територии да бъдат разделени. Време е всеки да заяви претенциите си.

Зад титлата „цар“, която избира Фердинанд и правителството на Малинов, не стои просто спомен за средновековно величие, а заявка за преследване и постигане на националния интерес. Препратките към цар Симеон Велики, лелеяната мечта всички българи да бъдат под скиптъра на царя – което ни повече, ни по-малко означава България на три морета – отпращат към Златния век. Иначе казано, желанието на България е да бъде сред империите, а не сред кралствата на Европа. Тази заявка е важна предвид трескавото създаване на военни съюзи, които още през 1908 г. се оформят в Европа. В това време всяка една от Великите сили – дори и правителството на младотурците – иска България за свой съюзник. Зад това стои най-вече фактът, че в останалите европейски територии на Османската империя българската народност има огромен дял. Ще си позволя да цитирам У. Чърчил, който няколко години по-късно по този въпрос ще напише: „Трябва да спечелим България за нашата кауза. Тя е силна, войската ѝ е готова. Териториалните ѝ претенции са законни и са напълно в съгласие с принципа на народностите, от който трябва да се ръководим. Подтисничеството над българите от частта на Македония под Сърбия е само по себе си голяма неправда.“

Връщам се отново в началото на онзи материал на пловдивските журналисти от 1908 г., поместен във в-к  „Нова Марица“. Тези, вече далечни критики се оказват до някъде пророчески верни.  Промените в Конституцията, които дават абсолютното право на монарха да сключва съюзи без съгласието на Народното събрание, водят до тежки грешки, национални катастрофи и Ньойския договор. Виновника разбира се е само един.

Но ние всички пропускаме нещо много важно.  Ако на 22 септември 1908 г. България не беше обявила независимост, щеше да пропусне историческия шанс да стане равноправна Европейска страна и щеше да влезе в поредица от войни като васална османска провинция. А васалите и провинциите, никога и никой не ги пита. Тогава не ние щяхме да прекрояваме граници, а други щяха да прекрояват нашите. Най-вероятно пред отечеството ни би стояла пълна окупация и подялба на територията между съседните страни. Иначе казано – България нямаше да съществува.

Уважаеми дами и господа,

Независимостта е сложно понятие, донякъде илюзорна, невъзможна и неразбрана. Отечествата, както и хората, са зависими: децата – от родителите си; възрастните – от децата си; работниците – от началниците си; цените – от международния пазар; енергетиката, икономиката и индустрията – от външни ресурси; а най-независимият човек е зависим от собствените си емоции, вътрешни убеждения и страхове. Всичко в този свят е един безкраен, закономерен низ от зависимости. Всички сме чували хитроумното: „Независими сме, защото от нас нищо не зависи.“ Но истинската независимост е в това да можеш да кажеш „не“ – най-вече на приятелите си и най-вече когато си убеден, че това е в ущърб на теб, на семейството ти и на родината ти. Това се нарича мъжество и далновидност. А далновидността е онази трезва способност на човека-държавник да вижда напред, тъй щото да взема най-добрите решения за отечеството си.

Честит празник на Независимостта на България!

Материалът Пловдив отбеляза 117 години от обявяването на Независимостта на България (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Творците на решения и конструктивни предложения, активните, действените, търсещите. Онези, които не очакват, а генерират. Техният дух е извоювал независимостта ни на този ден през 1908 година. И пак той кипи във всичко ценно, с което предстои да се гордеем.

Честит празник!

Материалът Костадин Димитров: Гордея се с пловдивчаните, които в минало и сегашно време са приемали развитието на града ни като лична кауза е публикуван за пръв път на News Life.

Концертът за Независимостта ще събере на едно място млади таланти и обичани личности от културния живот на Пловдив. На сцената ще излязат децата от Арт войс център с ръководител Руми Иванова, както и ученици от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ от класовете на Димитър Наков и Маргарита Демирджан. Те ще изпълнят произведения на пиано, ксилофон и ударни инструменти, музиката, която ще озвучи хълма ще бъде разнообразна. Невероятният цигулар маестро Мичо Димитров ще поздрави с цигулката си всички присъстващи.

Вълнуваща част от празничната програма ще бъдат и рецитациите на деца от ОУ „Христо Ботев“, които със своите чисти гласове ще вдъхнат живот на стиховете за България.

Концертът има за цел да запази българския дух, в който минало и бъдеще се срещат чрез музиката, да предаде корените си и да възпитава младите в любов към родината. Затова концертът е подходящ и за най-малките жители на града.

„Всички пловдивчани и гости на града са поканени да се изкачат на Сахат тепе в празничната утрин. Нека заедно отбележим Независимостта с радост, с благодарност и с вяра, че Пловдив винаги ще бъде живо огнище на култура и духовност.“ – коментира младият диригент Илиян Тиганев.

Припомняме, че в 10.00 часа започва молебен в храм „Света Неделя“ , а в 10.30 часа ще бъдат положени венци и цветя на паметната плоча на Александър Малинов в подножието на Стария град, до Източната порта. Двете събития се организират традиционно от Сдружение „Петко Каравелов“ Пловдив.

Общоградското честване на 117-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България ще се състои на пл. „22 септември“ (градинката на Гроздовия пазар ), в 11.30 часа, където се намира Колоната на Независима България. Организатор е община Пловдив, събитието е част от Културния календар на града. Честването ще започне с възстановка на Комитет „Родолюие“ и участието на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай гешев. Слово ще произнесе д-р Петко Георгиев – главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив, водещ ще е Златко Павлов.

Тържествената церемония по обявяването и връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“ ще се състои в 14.00 ч. в двора на къщата – музей на „Христо Г. Данов” в Стария град на Пловдив. Водещ на церемонията ще е д-р Достена Ангелова – Лаверн – социален и културен антрополог, автор на книги, преподавател, художник. За музикалния фон ще се погрижи дуо MixMe – Едит Унджиян и Георги Заяков. Събитието се организира от Министерството на културата и Община Пловдив, които са съучредители на наградата за принос в българската книжовна култура. Конкурсът се провежда ежегодно от 1999 г.

Носителите на наградата получават диплом, малка пластика и парична награда, а на номинираните се връчва диплом. Според статута на Националната награда „Христо Г. Данов“ се връчва и една Голяма награда за цялостен принос в националната книжовна култура. Тя се определя от Министъра на културата, който я обявява и връчва лично на тържествената церемония в къщата –музей „Христо Г.Данов“ в Пловдив. Входът е свободен!

Номинирани за Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура – 2025 г. (изредени по азбучен ред):

Категория: „Българско издателство“

Издателство „Колибри“

Издателство „Просвета“

Издателство „Рива“

Категория:  „Автор на българска художествена литература“

Георги Господинов за книгата „Градинарят и смъртта“ (Издателство „Жанет 45“)

Неда Антонова за книгата „Плодовете зреят нощем“ (Издателство „ИК Хермес“)

Яница Радева за книгата „Годината, която започна в неделя“ (Издателство „Жанет 45“)

Категория: „Преводач на художествена литература“

Евгения Панчева за превода на „Възвърнатият рай“ от Джон Милтън (Издателство „Лист“)

Жела Георгиева за превода на „Хартия с воден знак“ от Горан Петрович (Издателство „Жанет 45“)

Йордан Костурков за превода на „Старият антикварен магазин“ от Чарлз Дикенс (Издателство „Милениум Пъблишинг“)

Категория: „Автор в областта на хуманитаристиката“

Андрей Андреев за книгата „Летопис на Софийската филхармония – том I, II, III“ (Издателство „Лист“)

Кирил Карталов за книгата „Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ (Издателство „Сиела“)

Милена Кирова за книгата „Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част втора“ (Издателство „Колибри“)

Категория: „Автор на издание за деца“

Зорница Христова за книгата „Мил домашен комар“ (Издателство „Точица“)

Лилия Старева за книгата „Морски приказки“ (Издателство „Жанет 45“)

Слави Стоев за книгата „Тихата гора“ (Издателство „Точица“)

Категория: „Художник или дизайн и оформление на книга”

Елена Панайотова за книгата „Писмото на мравката“, с автор Мария Донева (Издателство „Жанет 45“)

Пенко Гелев за книгата „Каква е тази врява“, с автор Елисавета Багряна  и   Гергана Димитрова (Издателство „Лист“)

Ясен Гюзелев за книгата „Всички приказки на Оскар Уайлд“, с автор Оскар Уайлд (Издателство „Колибри“)

Категория: „Представяне на българската книга“

Медия „Тоест“, за рубриката „#На второ четене”

Подкаст за обсъждане на литературни преводи „Бележка под линия”, автор Стефан Русинов

Сайтът „Литературни разговори”, автор Антония Апостолова

Категория: „Библиотечно дело”

Г-н Димитър Тотев Минев, директор на Регионална народна библиотека „Иван Вазов”, гр. Пловдив

Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов – Свищов”, гр. Свищов

Регионална библиотека „Пейо Яворов”, гр. Бургас

На 22 септември Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ представя прочутата монодрама „Инок Ардън“ от Рихард Щраус по поемата на Алфред Тенисън за четец и пиано. Ролите са поверени на звездата на Народния театър, актьора Валентин Ганев и на изтъкната пианистка Виктория Василенко. Преводът на поемата е на видния англицист, поет, писател и преводач проф. Александър Шурбанов.

Събитието е от 18.30 часа в Балабановата къща. Билети се продават онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концерта.

Поемата „Инок Ардън” е един от шедьоврите на английската литература, излязъл изпод перото на великия Алфред Тенисън преди 160 години. Поетът създава поемата в разцвета на своите 55 години, силно развълнуван от истинска история за изчезнал след корабокрушение моряк. Инок бил в неизвестност години наред, живял самотен на остров, а когато най-сетне се добрал до добрата стара Англия, съпругата му вече била омъжена за друг. Отдалеч морякът наблюдавал собствените си деца, но никога не разкрил истината, за да не разруши щастието им.

След като поемата „Инок Ардън” вижда бял свят през 1864 г. в англосаксонското законодателство влиза нов принцип: ако някой изчезне без следа за продължително време, той се обявява за мъртъв и съпругата му има право да встъпи в нов брак.

Освен в правото романтичният сюжет и изящният слог на Тенисън прокарват собствена пътека и в други изкуства. През 1897 г. Рихард Щраус написва музика по поемата и така създава монодрама за четец и пиано. Творбата дава и материал за опера, както и за немалко произведения на изобразителното изкуство.

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, фондация „Музикартисимо”.

Валентин Ганев завършва актьорско майсторство във Всерусийския държавен институт за кинематография в Москва през 1981 г. в класа на Сергей Бондарчук. Работил е в Драматичен театър-Перник, Драматичен театър „Сълза и смях“, Tеатър „София“, Малък градски театър „Зад канала“.

От 1996 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Изиграл е над шестдесет театрални роли, от които в Народен театър „Иван Вазов“ по-значителни са: Бил Старбък в „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш, професор Хигинс в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, Актьора в „На дъното“ по Максим Горки, Франсоа във „Вечеря за глупаци“ от Франсис Вебер, Контрабасистът в „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд, Малволио в „Дванайсета нощ“,  Глостър в „Крал Лир“ и Полоний в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Чиголоти в „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Шпигелски в „Месец на село“ от Иван Тургенев, Владиков в „Хъшове“ по Иван Вазов, Боркман в „Юн Габриел Боркман“ и Верле в „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, Капитанът в „Бащата“ от Аугуст Стриндберг, Командорът в „Дон Жуан“ от Молиер, Гаев във „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, Аздак в „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолд Брехт, Ил в „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат, Времето в „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Никола Гешев в „Гео“ от Христо Карастоянов, Чарли в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, Фильо Гологана в „Рицар на светия дух“ от Боян Папазов, Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ от Артър Милър, Управител в „Теремин: музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка.

Носител е на три награди АСКЕЕР за водеща мъжка роля –за проф. Хигинс в „Пигмалион“ /1998/, за Контрабасистът в „Контрабасът“ /2001/, за Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ /2019/, а също и на Награда ИКАР’ 2001 за най-добра мъжка роля за Контрабасистът в „Контрабасът“ и Наградата ИКАР’ 2016 за поддържаща мъжка роля за ролята на Никола Гешев в „Гео“ по Христо Карастоянов, реж. Иван Добчев, както и награди от фестивалите в Благоевград, Враца, Шумен и др.

Виктория Василенко получава Бакалавърска степен към факултет „Музика” на Нов Български Университет. Паралелно с това завършва музикалния колеж „Кралица София” – Мадрид при проф. Дмитрий Башкиров, и клавирната академия „Лаго ди Комо” – Италия. Артист е на музикалния колеж „Кралица Елизабет”, Ватерло (Белгия) в класа на проф. Луи Лорти и Аведис Коюмджиан. През 2019 завършва магистърска степен в Брюкселската Музикална Академия при проф. Боян Воденичаров. Виктория е хоноруван преподавател към клавирна катедра на инструментален факултет и докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ от 2019. Носител е на „Кристална Лира“ за млад изпълнител за концертните сезони 2007-2008 и 2011-2012. Номинирана е за млад музикант на годината – 2009. През 2009 става Лауреат на Голямата награда на фондация „Д. Бербатов” за върхови постижения в областта на изкуствата. Стипендиант на фондация за млади таланти „Йордан Камджалов”, „1000 стипендии”, „Американска фондация за България”, „Св. св. Кирил и Методий”. През периода 2016/2018 Виктория печели Първа награда на международния конкурс „Джордже Енеску” (Букурещ, Румъния), победител е и на клавирния конкурс-фестивал „Музикални четвъртъци” (Женева, Швейцария) и носител на престижната награда „Златен век” за млад музикант, с принос към културата и изкуството в България. От юли 2019 тя е гост преподавател по пиано и камерна музика в Лятната музикална академия и фестивал „Музика Мунди” във Ватерло, Белгия. През 2020 е наградена със „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство и става носител на първата голяма награда на дарителски фонд „13 века България“ за подкрепа на български таланти в областта на съвременната наука и изкуство. Концертира на сцени като BOZAR, Flagey, Chateau du Lac, Ghent Opera House, Piano’s Maene (Белгия), Alte Oper (Франкфурт, Германия), Auditorio Nacional (Мадрид) и Palau de Musica (Барселона, Испания) и много други. Солист е на: Брюкселски камерен оркестър, Валонски камерен оркестър (дир. Франк Брале), Кралски филхармоничен оркестър на Севиля (дир. Джон Акселрод), Камерен оркестър на Линкълнууд (САЩ), Кралски филхармоничен оркестър на Ливърпул (Англия), Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску”, Симфоничен оркестър на Биел (Швейцария), с който записва диск за проекта „Mozart double” през 2019, и много други.

Материалът Пловдив празнува Независимостта с богата програма през целия ден е публикуван за пръв път на News Life.

Тържествената церемония по обявяването и връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“ ще се състои в Деня на Независимостта – 22 септември 2025г. от 14.00 ч. в двора на къщата – музей на „Христо Г. Данов” в Стария град на Пловдив.

Водещ на церемонията ще е д-р Достена Ангелова – Лаверн – социален и културен антрополог, автор на книги, преподавател, художник. За музикалния фон ще се погрижи дуо MixMe – Едит Унджиян и Георги Заяков.

Събитието се организира от Министерството на културата и Община Пловдив, които са съучредители на наградата за принос в българската книжовна култура. Конкурсът се провежда ежегодно от 1999 г.

Наградите се определят на конкурсен принцип в два кръга. Тази година в конкурса участваха общо 201 предложения, от които на своето първо заседание, журито определи номинациите във всяка от категориите. Второто заседание на комисията, която ще определи тазгодишните носители на  Националната награда „Христо Г. Данов” ще се проведе в деня на церемонията на 22 септември.

Националната награда „Христо Г. Данов“ се връчва в следните категории:

1.      Българско издателство;

2.      Автор на българска художествена литература;

3.      Преводач на художествена литература;

4.      Автор в областта на хуманитаристиката;

5.      Автор на издание за деца;

6.      Художник или дизайн и оформление на книга;

7.      Представяне на българската книга: медия/ организация/ литературен сайт;  книгоразпространение; електронно издаване и нови технологии;

8.      Библиотечно дело:  библиотека;  библиотекар,

Носителите на наградата получават диплом, малка пластика и парична награда, а на номинираните се връчва диплом. Според статута на Националната награда „Христо Г. Данов“ се връчва и една Голяма награда за цялостен принос в националната книжовна култура. Тя се определя от Министъра на културата, който я обявява и връчва лично на тържествената церемония в къщата –музей „Христо Г.Данов“ в Пловдив.

Входът е свободен!

Автор на статуетката Бухал, която се връчва на Националните награди „Христо Г. Данов“, е скулпторката Диана Райнова. Тя е внучка на известния писател и художник Николай Райнов и дъщеря на скулптора Боян Райнов. Проектът на статуетката е нейно дарение. Статуетката представлява месингов бухал, който напомня за знака на издателство „Христо Г. Данов“.

Материалът В Деня на Независимостта: Обявяват носителите на Националната награда „Христо Г. Данов“ е публикуван за пръв път на News Life.

по повод 117 години от обявяването на Независимостта на България

22 септември 2025г., понеделник

10:00 часа, под Часовниковата кула на Сахат тепе (Данов хълм)

Празничен концерт с патриотични песни с участието на: ППД „Ангел Букорещлиев“ с диригент Илиян Тиганев, музикална школа „Арт Войс Център“ с ръководител Румяна Иванова, възпитаници от НУМТИ „Добрин Петков“, с преподаватели Димитър Наков и Маргарита Генова-Демирджян. Рецитал на стихотворения от деца.

Организатор: ППД „Ангел Букорещлиев“

10.00 часа, храм „Света Неделя“

Молебен по случай 117 години от провъзгласяването на Независимостта на България

Организатор: Сдружение „Петко Каравелов“ Пловдив

10.30 часа в подножието на Стария град, до Източната порта

Полагане на венци и цветя на паметната плоча на Александър Малинов

Организатор: Сдружение „Петко Каравелов“ Пловдив

11.30 часа, пл. „22 септември“ (Гроздовия пазар), Колоната на Независима България

Общоградско честване на 117-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. Слово: д-р Петко Георгиев – главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив, водещ: Златко Павлов.

Организатор: Община Пловдив

14.00 часа, двора на къщата – музей на „Христо Г. Данов” в Стария град

Тържествена церемония по връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“. Водещ Достена Ангелова – Лаверн, музикален фон – дуо MixMe – Едит Унджиян и Георги Заяков.

Връчване от Министъра на културата на Голямата награда за цялостен принос в националната книжовна култура

Организатори: Министерството на културата и Община Пловдив

Материалът Програма на Община Пловдив по повод 117-та годишнина от обявяването на Независимостта на България е публикуван за пръв път на News Life.

Церемонията ще се състои на пл. „22 септември“ (градинката на Гроздовия пазар), където се намира Колоната на Независима България. Началото е в 11.30 часа. Организатор е община Пловдив, събитието е част от Културния календар на града.

Слово ще произнесе д-р Петко Георгиев – главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив, водещ ще Златко Павлов.

Програмата в празничния ден започва още в 10.00 часа с молебен в храм „Света Неделя“ и в 10.30 часа с полагане на венци и цветя на паметната плоча на Александър Малинов в подножието на Стария град, до Източната порта. Двете събития се организират традиционно от Сдружение „Петко Каравелов“ Пловдив.

На 22 септември от 10:00 ч., по случай Деня на независимостта на България, пловдивчани и гости на града ще имат възможност да се насладят на празничен концерт с патриотични песни, под сянката на Часовниковата кула на Сахат тепе (Данов хълм), от където се открива вдъхновяваща гледка към целия град.

В събитието ще вземат участие: Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ с диригент Илиян Тиганев и Арт Войс Център с ръководител Руми Иванова.

Празничната програма ще бъде обогатена и от изпълнения на талантливи деца от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“, с преподавател е Димитър Наков, които ще свирят на пиано и  на ксилофон с ръководител Маргарита Генова-Демирджян. За повдигане на българския дух в програмата са включени и рецитации на вдъхновяващи стихотворения от деца.

„Присъединете се към нас в празничната сутрин, за да запеем заедно песни за България на едно от най-емблематичните места в Пловдив. Всички жители и гости на Пловдив са поканени да споделят този празник на независимия български дух“, призовава диригентът Илиян Тиганев.

На 22 септември, от 14.00 часа в двора на къщата – музей на „Христо Г. Данов” в Стария град ще се състои Тържествената церемония по връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“. Водещ на церемонията ще е Достена Лаверн – социален и културен антрополог, автор на книги, преподавател, художник. За музикалния фон ще се погрижи дуо MixMe – Едит Унджиян и Георги Заяков. Събитието се организира от Министерството на културата и Община Пловдив, които са съучредители на наградата за принос в българската книжовна култура. Конкурсът се провежда ежегодно от 1999 г.

На 22 септември, от 18.30 ч. в Балабановата къща ще чуем “Инок Ардън”, мелодрама от Рихард Щраус за четец и пиано в изпълнение на Валентин Ганев – актьор и Виктория Василенко – пиано. Събитието е част от есенното издание на XVI международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”. Билети онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концерта. Фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, фондация „Музикартисимо”.

Материалът С честване, възстановка и концерти: Пловдив отбелязва 117 години от обявяването на Независимостта на България (ПРОГРАМА) е публикуван за пръв път на News Life.

След молебена, кметът и официалните лица поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на Александър Малинов до Източната порта. И двете събития, по традиция, се организират от Сдружение „Център Петко Каравелов“.

Празникът продължи с музикално-образователно събитие, организирано от Пловдивското певческо дружество „Ангел Букурещлиев“. Освен да се насладят на изпълненията на хористите, публиката, съставена основно от деца и техните родители, имаше възможност да чуе изпълненията на някои от именитите музиканти от Града под тепетата и техните възпитаници и да се запознае отблизо с различните музикални инструменти. В концерта участваха цигуларят маестро Мичо Димитров и младият му последовател Стилиян Дерменджиев, преподавателката в Пловдивското музикално училище Маргарита Демерджиян  – с ударни инструменти, Здравка Андреева, също изявен музикален педагог – с акордеон, Лилия Ковачева – Топорчева – с тромпет и техни изявени възпитаници, както и ученици от ОУ „Христо Ботев“ и НУМТИ „Добрин Петков“. Пианото бе представено от диригента и председател на Певческото дружество Илиян Тиганев. Проявата се състоя на едно от любимите на пловдивчани места –площадката на Дановия хълм под Часовниковата кула, където се намира и паметника на Бащата на родното книгоиздаване – Христо Г.Данов. Мястото на инициативата съвсем не е избрано произволно. На малко по-ниска кота на същия пловдивски хълм тече с пълна сила реконструкцията на сградата на Певческото дружество.

„ 6-ти септември и 22 септември са моменти, записани в българската история със златни букви. Това е така, благодарение на единството, което ние българите проявяваме, независимо от социалния статус, това е пример за политическа смелост на държавници, които със своята воля и упоритост следват каузата „България“, каза в приветствието си към участниците и публиката на Дановия хълм, кметът Костадин Димитров, който поздрави специално младия диригент Илиян Тиганев за инициативата по повод празника и за отдадеността, личния пример, сърцето и неуморния труд, който влага в работата си и в дейностите по ремонта на сградата на Певческото дружество, който се извършва с финансиране, осигурено от община Пловдив.

Същинското общоградско честване започна в 11.30 часа на пл. „22 септември“ (градинката на Гроздовия пазар), където се намира Колоната на Независима България и включваше празнично слово, полагане на венци и цветя, изпълнение на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев и атрактивна възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“. Организатор е община Пловдив, събитието е традиционна част от Културния календар на града. Слово произнесе Наташа Костадинова, началник-отдел “Държавен архив” Пловдив, водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев. В честването взеха участие кметът Костадин Димитров, народните представители проф. Даниела Дженева и Иван Петков, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник областният управител Нурджан Караджова, заместник-кметът Пламен Панов, кметовете на райони, общински съветници, граждани и медии.

На още едно емблематично място – стълбите на „Каменица“, веднага след честването, се проведе празничен концерт на Детски хор „Милка Стоева“ към Международен младежки културен център – Бургас  с диригент Мариета Секлемова и Хор на пловдивските младежи „Стефка Благоева“ при ЦПЛР –  ОДК – Пловдив с диригент Борислава Благоева. Гостите от Бургас са в Пловдив по линия на подписаното преди няколко години „Споразумение за сътрудничество между общините Пловдив и Бургас в сферата на културата и туризма“.

Отново гости от Бургас ще видим и утре, 23 септември, от 19:00 ч. на Античния театър, където ще се състои празничен концерт-спектакъл „Фолклорни вдъхновения“. Участват Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив и  Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ – Бургас. Входът е свободен!

Вижте пълния текст на словото на Наташа Костадинова, началник-отдел “Държавен архив” Пловдив:

Днес отбелязваме 116 години от обявяването на Независимостта на България – един акт, до който се стига след поредица от  благоприятни събития и виртуозна дипломация:

Берлинският договор ограничава статута на Княжество България като го прави васално на султана, налага забрана върху сключването на договори с други държави, плаща данък на империята. Същото важи и за Източна Румелия. В края на XIX и първите години на XX в.  България е най-бързо проспериращата балканска държава. Успява да осъществи  и Съединението през 1885 г.,  но до пълното фактическо обединение на двете територии по международните актове не се стига – князът става генерал-губернатор на Източна Румелия, но тя продължава да бъде автономна област в Османската империя.

Същата 1908 г. е ключова и за друга страна от Берлинския договор – приключва 30-годишното управление на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя, която не възнамерява да я върне на османците, а да я анексира. Същото намерение има и Гърция за остров Крит.

Положението в самата Османска империя през 1908 г. е динамично. През юли избухва младотурската революция, завършваща с преврат, което красноречиво доказва кризата в империята. Българският дипломатически агент там – Иван Гешов, анализирайки ситуацията предлага на външния ни министър и правителството на Александър Малинов да пристъпи към обявяване на Независимостта. То обаче не споделя това убеждение, смятайки го за прибързо и опасно за България.

На 30 август 1908 г. за рождения ден на султана е дадена гала вечеря, на която са поканени всички дипломатически мисии. По решение на младотурците единствен непоканен е българският представител – Иван Гешов под претекст, че е само агент, а не посланик. Тази пренебрежителна демонстрация на подчиненото васално положение на България се превръща в  така наречения „инцидент Гешов“, което довежда до неговото отзоваване и до поредица от опити на Великите сили да изгладят недоразумението.

Конфликтът се задълбочава от стачката на Източните железници, собственост на Османската империя, но управлявани от Австро-унгарска компания. По онова време икономически важният железен път е разделен – в Княжеството се управлява от Българските държавни железници, а в Източна Румелия от Източните железници.  В спомените на Георги Пашев (заместник-началник на гара Пловдив),  които се съхраняват в Държавен архив – Пловдив се говори, колко тягостно за пътника е било да си купува три билета, ако иска да пътува от Княжеството до Пловдив: един път от София до Вакарел  – от БДЖ, после от Вакарел до Белово – от турската компания „Виталис“ и накрая билет от Белово до Пловдив – от Източни железници.

Австро-унгарската компания си навлича неприязънта на населението с политиката си „да не връща грошове, турските войници да пътуват с преференции за разлика от българските, таксите за българските пристанища да са по-високи , за разлика от тези в турските, гарите да носят имена на латиница, а не на кирилица и като цяло кара българинът се чувства като чужденец на своя земя“, спомня си Пашев.

Със стачката търговията спира и се заражда остро недоволство у населението за бързо разрешаване на конфликта.

Имайки предвид дипломатическия скандал с Гешов и обострените от него българо-османски отношения, моментът се вижда подходящ за правителството на Александър Малинов и той нарежда конфискуването на железопътните линии и гари на Източни железници и изпраща Железопътния полк и българските железничари да  завземат управлението на гарите.  Турските железничари идват с композиция от Империята в опит да си върнат загубените позиции, но българите екзалтирано препречват линиите с телата си. Следва изпращането на ултиматум, в който Турската империя дава тридневен срок  за връщане на завзетия път.

Съхранените документи говорят, че на 16 септември се изпраща телеграма до Княз Фердинанд, в която Министерският съвет подчертава окончателното си и безвъзвратно решение  да задържи линиите и съобщава на Княза, че е решило до провъзгласи Княжеството в Царство на 21 септември.

Първоначално заявената дата се променя на 22 септември, за да се синхронизира с предстоящото анексиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя.

Поредицата от благоприятни обстоятелства в международен план и нововъзникналите за разрешаване проблеми пред българското правителство и княза – Инцидентът „Гешов“ и Източни Железници – водят до естественото си решение за осъществяване на националната мечта и личната амбиция на Фердинанд. За това говори министър-председателят Малинов: „С Железничния проблем решихме и Независимостта на България“.

На 22 септември 1908 г. в Търново в църквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд обявява „съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство“ с манифест, като така отхвърля васалството на  Османската империя.

В следващите дни Фердинанд пристига в Пловдив. Кметът на града и представителите на институциите организират  празничното му посрещане и сред стотици ликуващи хора Фердинанд минава през специална Триумфална арка с надпис „От пловдивските граждани“ и стъпва на площада пред Офицерския клуб, завинаги запечатано на кадър,  съхранен в „Държавен архив“ – Пловдив.

Независимостта и нейното признаване е постигната след прецизно дипломатическо съгласуване на действията на България с Великите сили, както и от съвместната работа на княза и цялото правителство. Освен България и Австро-Унгария нарушава клаузите на Берлинския договор за Босна и Херцеговина. По същото време и Гърция анексира остров Крит.  Това, както и демонстрираната готовност на българската армия да се справи при евентуален конфликт, принуждават Великите сили активно да работят за уреждане на  взаимоотношенията помежду си. Събитията стават известни като „Балканската криза от 1908-1909 г.“

След обявяването на Независимостта  Фердинанд приема титлата „Цар на българите“, а България получава международно признаване, равноправен статут, явява се отново на картата и пред света като самостоятелна и независима, а българите добиваме самочувствието, че сме способни сами да осъществим националното си обединение.

Честит празник, българи!

Материалът С редица събития в Пловдив бе почетена 116-та годишнина от обявяването на Независимостта на България (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Вижте пълния текст на поздравлението:

През годините сме доказали, че можем да постигаме много, когато сме обединени около обща кауза и вяра в бъдещето. В този ден нека си припомним смелостта и решителността на нашите предци, които са се борили за свободата и достойнството на нацията ни. Те ни завещаха не само независима държава, но и отговорността да я пазим и развиваме с грижа и любов.  Особено вълнуващ момент за нас е, че в навечерието на този празник открихме паметник на капитан Петко войвода във Войводиново. Легендарният герой символизира стремежа на народа ни за свобода и е въплъщение на всеотдайност, жертвоготовност и на независимия дух на българина. Този паметник ще ни напомня за героизма и саможертвата, които вдъхновяват поколенията.

В духа на традиции и съпричастност отбелязваме и есенния празник на нашата прекрасна Община Марица. Той е повод да се съберем, да споделим радостта от успехите, които сме постигнали и да засвидетелстваме силната връзка с жителите на общината. Заедно изграждаме дом на сплотеност, трудолюбие и гордост от постигнатото. Нека с удовлетворение и благодарност гледаме към миналото, но и с увереност да вървим напред, обединени в нашите цели и стремежи за още по-добро бъдеще за нашите деца и за всички нас.

Материалът Димитър Иванов: Независимостта символизира нашата силна воля, обединение и непреклонен дух е публикуван за пръв път на News Life.

На събитието присъстваха кметът на Пловдив Костадин Димитров, районният кмет на „Южен“ Атанас Кунчев, на „Източен“ – Емил Русинов и на „Западен“ – Тони Стойчева, общински съветници, представители на администрацията и миряни. Молебенът бе отслужен от архимандрит Дамян, ефимерий на Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“, отец Апостол и отец Станчо.

„Най-великият дар от Бога е свободата. Тя е божествено свойство. Само Бог е абсолютно свободен. Ние можем чрез свободата да се уподобим на Бога, но пак чрез нея можем да погубим в себе си всичко божествено. Само свободната вяра е вяра. Само свободната надежда е надежда. И само, когато обичаме свободно, обичаме истински. Честит е всеки човек, който е свободен. Честит е всеки народ, който е от свободни човеци“, посочи в словото си след молебена архимандрит Дамян.

Кметът Костадин Димитров и официалните лица поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на Александър Малинов до Източната порта. „Съединението на България на 6 септември 1885 година и провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1908 години са две събития, записани със златни букви в новата ни история. Основна предпоставка за успеха и на двете начинания е единството на всички българи, без разлика на етнос и социално положение. Това са уроци за политическо мъжество, за държавници, които с воля, мъдрост и последователност защитават и налагат българската кауза“, подчерта кметът Костадин Димитров и призова всички заедно да отдадем своята почит и признателност към забележителното им дело. И двете събития, по традиция, се организират от Сдружение „Център Петко Каравелов“.

Празникът в Пловдив продължи с концерт на Пловдивско певческо дружество „Ангел Букурещлиев“ с диригент Илиян Тиганев на Данов хълм, общоградско честване до Колоната на независимостта на площад „22 септември“, възстановка на събитията от 1908 г. от комитет „Родолюбие“, концерт на стълбите на „Каменица“ на Детски хор „Милка Стоева“ към Международен младежки културен център – Бургас  с диригент Мариета Секлемова и Хор на пловдивските младежи „Стефка Благоева“ при ЦПЛР –  ОДК – Пловдив с диригент Борислава Благоева и концерт-спектакъл „Фолклорни вдъхновения“ на Античния театър с участието на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив и  Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ – Бургас.

Материалът Костадин Димитров: Обявяването на Независимостта на България е урок по политическо мъжество (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Всеки желаещ може да получи по 1 бр. българско знаме тази събота от 16:30 ч. пред служебния вход на Общинската администрация. Призовават се хората да поставят трикольорите на тераса или в двор – на открито пространство – така, че да се виждат от преминаващите. Целта е Асеновград да се обагри в трите цвята на българското знаме и да се усети патриотичният дух в деня на Независимостта на България.

Материалът Община Асеновград раздава 150 трибагреници за Деня на независимостта е публикуван за пръв път на News Life.