За разлика от традиционните ученически пленери, в този участие ще вземат и възпитаници на Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – млади хора с изявен интерес към историята и културното наследство. Те ще разказват на гражданите за архитектурните обекти, които връстниците им от Художествената гимназия изобразяват, ще влязат в ролята на презентатори на културното наследство. Така минувачите ще могат да научат любопитни факти за това кой архитект е проектирал съответното здание и кога, каква е била функцията му през годините, кой е живял в него, какво е характерно за архитектурната стилистика на сградата.

Първото издание на проекта в Пловдив си поставя амбициозната задача да обхване разнообразни като стилистика обекти, построени от края на XIX век до 70-те години XX век. Широкият времеви  обхват ще даде възможност да се представят и образци от т. нар. Ново архитектурно наследство (следвоенен модернизъм), каквато е, например, сградата на Народната библиотека „Иван Вазов”. Тази година се навършват 50 години от нейното построяване, а самата институция Народна библиотека става на 145 години и е партньор по проекта.

Локациите на пленера включват: 1. част от ул. Иван Вазов и пл. Централен, 2. участък от Главната (ул. Княз Александър I Батенберг), 3. зоната около пл. Римски стадион (до Джумая джамия) и 4. участък от Малката Главна (ул. Райко Даскалов).

Възможност и минувачите да се опитат да нарисуват сграда – културна ценност

Възпитаниците на Художествената гимназия ще рисуват предимно с акрилни бои, но на всяка от локациите ще има и допълнителни материали – скицник и моливи. Така, ако някой от минувачите пожелае, ще може да се опита да скицира сграда, която го е впечатлила, под ръководството на учителя по изобразително изкуство, отговорен за локацията. (При желание гражданите може да си носят и собствени материали.)

Мотивационна игра с публиката

Организаторите на инициативата от Фондация КРЕА канят гражданите да се включат и в мотивационна игра: който посети поне две локации (от общо четири) с цел да научи за историята на архитектурните обекти, получава репродукция от творба на арх. Белин Моллов, художник и творчески директор на проекта.

За организаторите на проекта и целите, които си поставят

Концепцията за интердисциплинарния подход за повишаване на осведомеността на гражданите за недвижимите културни ценности е на Мария Иванова от Фондация КРЕА и се прилага с успех вече няколко години в Стара Варна. Другият двигател на инициативата е арх. Белин Моллов, урбанист и художник. Той рисува още от ученическите си години в родния си град Русе, известен с впечатляващите си здания.

Сред основните цели на проекта е да се привлече вниманието на гражданите към красотата и ценността на архитектурното наследство във време, в което предизвикателствата пред опазването му са особено големи в множество градове на България.

Идеята е чрез повишаване на осведомеността на максимално широка аудитория да се противодейства на тенденцията на безразличие към архитектурните ценности поради липса на познания за тях. Липсата на познания е сред основните причини за практики, водещи до нанасяне на частични щети (например, чрез неправилно саниране), както и до безвъзвратни загуби на цели сгради паметници, както ги наричахме преди.

Загубите на недвижими културни ценности застрашават уникалния облик и идентичност на множество български градове, включително и на Пловдив. А без характерен облик градовете постепенно девалвират като туристически дестинации. Опазването на архитектурата е въпрос и на национална сигурност според настоящия директор на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров. Със загубата на всяка ценна старинна сграда България като цяло губи част от националната си културна идентичност, а нация с ерозирала културна идентичност е лесна цел за зловредни влияния. Унищожаването на културно наследство се отразява негативно и на чувството за принадлежност и самочувствието на местните жители, както и на качеството им на живот като цяло. Характерният градски пейзаж, свидетелстващ за богата история и културни достижения през различни епохи, е задължително условие за устойчиво развитие, поради което са необходими неотложни мерки. Инициаторите на проекта от Фондация КРЕА смятат, че осъзнаването на ценността на архитектурното наследство ще мотивира хората да го опазват.

Друга цел на проекта е да се даде възможност младежи от две специализирани гимназии в Пловдив – Художествена и Хуманитарна, да демонстрират наученото до момента, да развият уменията си – съответно, за изобразяване на архитектура и презентационни, както и да обогатят познанията си за архитектурното наследство, надграждайки солидната основа, която получават в училище. 

Партньори и финансираща институция

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив, като част от Културния календар на града за 2024г, както и на дарители. Партньори на фондация КРЕА в инициативата са освен две от най-елитните гимназии в страната – Хуманитарна и Художествена, също и Народната библиотека „Иван Вазов”, и Камара на архитектите в България – Регионална колегия Пловдив. В рамките на проекта представител на КАБ – Пловдив ще разкаже на младежите през какви етапи минава процесът на реставрацията на старинна сграда от гледна точка на архитекта, защо са необходими строгите съгласувателни процедури с различни институции и пр.

Изложба с творбите от пленера

Откриването на изложбата предстои през октомври, в седмицата, в която се отбелязва Световният ден на архитектурата. Информация за събитието, на което ще се връчат и награди за отличените творби, ще се публикува допълнително на страницата на проекта във Facebook:

https://www.facebook.com/profile.php?id=61561158657557.

Материалът Две елитни пловдивски гимназии се включват в нетрадиционен пленер, посветен на архитектурните ценности на Пловдив е публикуван за пръв път на News Life.

Основата на съвременния облик на град Пловдив е дадена от Йозеф Вацлав Шнитер – чешки архитект, инженер, геодезист и строител, прекарал по-голямата част от живота си в България, където е известен като Йосиф Шнитер. И до днес изграденото от именития архитект привлича ценители на красивите сгради от цял свят и буди истинско възхищение у всички, докоснали се до тези шедьоври.

Макар и роден в чешкото градче Нови Биджов през 1852-ра година, Йосиф Шнитер е една от ярките фигури в историята на Пловдив, приел интересите на града за своя лична кауза. След като завършва Политехническия университет във Виена, емигрира в Русия и взима дейно участие в Руско-турската война от 1877-1878-ма година, завършила с освобождението на България. При атаката на Плевен е ранен и е награден със сабя от генерал Тотлебен заради проявения героизъм на фронта. След войната младият Шнитер се установява в родината ни и по-конкретно в Пловдив, където живее чак до смъртта си през 1914-та година. През януари Тъмръшката река повредила сериозно водопровода на Пловдив. Йосиф Шнитер лично се заел с предотвратяването на трагедията. Газейки ледената вода, големият архитект се разболява от пневмония и си отива едва на 62 години.

За времето, през което живее в Пловдив – общо 36 години, той оставя огромно архитектурно наследство. Йосиф Шнитер проектира десетки сгради – както обществени, така и частни, изготвя също така и първият градоустройствен план на Пловдив. Според неговия план, Главната улица на Пловдив, днешната „Княз Александър I Батенберг“, е трябвало да се простира от Цар Симеоновата градина до моста на Марица и да бъде широка 54 метра. Шнитер обаче бива убеден от Общинския съвет да я стесни до ширина от 16 м. Именно негова е и идеята коритото на река Марица да е колкото се може по-широко, за да се предпази града от наводнения.

Интересен факт е, че, за да не смущава съгражданите си, работи през нощта, а прецизността и визионерския дух в работата му са пословични. Планът на Пловдив е разположен в специално построен павилион. Заданието е с размери 6х7 m, а по него арх. Шнитер работи легнал и изцяло облечен в бяло, от 1888 до 1891 г. Планът получава одобрение през 1896 г. В него архитектът вплита духа на модерните тенденции, като не подценява историческото наследство на Пловдив. Арх. Шнитер залага система от 4 булеварда, които са ориентирани към главните посоки и оформящи кръг около града.

И до днес могат да се видят емблематичните сгради, създадени от Йосиф Шнитер, в които се вижда характерния стил на големия архитект. Една от тях е Храм „Свети Свети Кирил и Методий“. Построен само за три години, според мнозина това е най-красивият храм, посветен на двамата братя в цяла България. Именно тази църква е и единствената в неокласически руски стил с три купола.

Йосиф Шнитер проектира и камбанарията „В память освободителям“ на катедралния храм „Успение Богородично“ в подножието на Стария град. Тя е направена през 1881-ва година в т.нар. руски стил и представлява триетажна кула, стъпила на четири масивни стълба с купол. Самата църква е една от най-красивите в Пловдив, като има данни, че християнски храм на това място има още от 9-ти век. Освен с камбанарията, проектирана от Йосиф Шнитер, храмът се гордее с прекрасните си живописи, дело на майстори като Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Васил Стоилов и, Златю Бояджиев. В църковния двор пък са погребани именити личности като Христо Данов, Йоаким Груев, Стоян Чалъков, пловдивските митрополити Панарет, Натанаил, Максим, Варлаам и Арсений, епископ Неофит Браницки и паднали за освобождението на Пловдив през 1878 г. руски офицери.

Камбанария на големия майстор краси и друг емблематичен храм в Пловдив – църквата „Света Петка“. Изградена по проект на арх. Димитър Наумов през 1888-ма година, сградата е разширена през 1909-та година. Доизграждането на храма е дело именно на Йосиф Шнитер, който издигнал камбанария, копие на възпоменателната кула на катедралата „Успение Богородично“.

По проект на големия архитект е изграден и храм „Свети Георги Победоносец“. Първоначалното изграждането на първата българска църква в Пловдив е свързано с борбата за национално самосъзнание и за самостоятелна българска църква, особено активна през 40-те години на 19 век. Българите в тази част на града през 1846-та година се обединяват от идеята за изграждане на български храм в тази чисто българска махала. Храмът „Св. Георги Победоносец” е осветен през 1848 година, като е изграден на съвсем ново място в Пловдив, в нарушение на дотогавашните изисквания на османските административни власти, които разрешавали строеж само на мястото на по-стари храмове. За съжаление обаче, тази църква е разрушена по време на боевете за освобождението на Пловдив в началото на януари 1878 година. Тогава граната от руско оръдие случайно пада върху храма и го разрушава. След освобождението се предприемат стъпки за възстановяването му, като след подробни изследвания се оказва, че храмът не може да бъде поправен, а вместо това специалисти препоръчват на негово място да се построи нова черква.

Църковното настоятелство кани за тази задача най-видния архитект по това време Йосиф Шнитер. За кратко време той изработва проект и след щедри дарения от видни личности на Пловдив, както и обикновени граждани, на 17 май 1881 година тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година сградата била издигната до нивото на покривните конструкции и тогава съвсем навреме настоятелството получило крупни дарения от големия български благодетел Евлоги Георгиев – 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ – 300 златни франка. Към средата на 1883 година строежът е завършен и старият иконостас е монтиран отново. Освещаването се извършва на 26 октомври 1883 г. – Димитровден, с архиерейска света Литургия в присъствието на множество пловдивски граждани и гости. И до ден-днешен храмът „Свети Георги Победоносец“ впечатлява с оригиналната си архитектура в класически стил, дело на Йосиф Шнитер.

Освен храмове, Йосиф Шнитер е автор и на много други сгради, строени по негов проект или с негово участие. И до днес една от тях е истинско украшение на Главната улица в Пловдив. Сградата с колоните е била търговска къща, собственост на фирмата „Орозди Бак“. През 1906 г. е продадена на пловдивчанина Саркис Куюмджиян, а по-късно е откупена от БНБ. При строежа на сградата в края на 19 век са използвани строителни материали и технологии от Европа. Пруските сводове на сградата се поддържат от стоманени носещи греди. Това е и първата сграда в Пловдив, която е строена с големи подпорни разстояния.

Големият Йосиф Шнитер е проектирал и къщите на Драган Манчов, на Иван Андонов, както и сгради по улиците „Отец Паисий“ и „Иван Вазов“, като и по булевард „Руски“. По негов проект е изработена и една от перлите на Пловдив – Девическата гимназия, в която днес се помещава Градската художествена галерия. Това е първата училищна сграда, построена в Пловдив след Освобождението. Тя е проектирана от Йосиф Шнитер през 1881-ва година и е един от най-ярките примери за таланта му. Днес бившето училище е дом на постоянната експозиция на Градската художествена галерия.

Заради енергичната си дейност и огромното културно-историческо наследство, което Йосиф Шнитер оставя на Пловдив, през 2012-та година бе открит негов паметник в центъра на града. Той е дело на скулпторът Цвятко Сиромашки и се намира на площад „22 септември“, известен още като „Гроздов пазар“. Наблизо пък се намира и улица „Йосиф Шнитер“, кръстена на една от най-важните, посветили живота си на развитието и просперитета на Пловдив.

Материалът Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.