Разговорът започна с темата за строителството в „Баба Алино“ край Варна, за което българските власти твърдят, че е незаконно, докато Олег Невзоров заявява, че „всичко е законно“. „Предстои да видим документацията. За момента поне по нищо не личи господин Невзоров да е прав. Много би било жалко, ако добросъвестни български купувачи по някакъв начин бъдат потърпевши от тази бъркотия“, заяви Харизанов.

„За мен това не е украинска корупция или руска, или полска, или каквато и да е. Това е българска корупция. Това е пример за не особено нетипична корупционна схема, която явно е виреяла през годините и много хора са затваряли очите“, коментира Керемедчиев.

Шкварек допълни, че казусът е бил публичен повече от година и е достигнал дори до Народното събрание: „Хората, които в продължение на над година, в която този казус постоянно се изкарваше, дори включително до Народното събрание беше стигнал преди няколко месеца, не казваха нищо и сега изведнъж се събудиха и казаха: „А, там има такъв град“. Извинявайте, къде бяхте? Аз чух преди няколко месеца за това нещо. „Възраждане“ го повдигаха този казус много пъти.“

Ситуацията в Близкия изток

„Има разговори, но все по-очевидно става, че американската намеса там е без план“, заяви Георги Харизанов относно преговорите между САЩ и Иран. Той посочи, че според сериозни американски медии на президента Доналд Тръмп е бил представен план от представители на Бенямин Нетаняху и израелските служби, който е предвиждал отслабване и последваща смяна на режима в Иран: „Нищо от това към момента не се случва. И, за съжаление, изглежда все по-очевидно, че към момента като че ли план от страна на САЩ по-скоро няма.“ Харизанов допълни, че според последната информация разговорите отново са били неуспешни. „Изискването към Иран да спрат да подкрепят „Хизбула“ те не са склонни да приемат на този етап и продължава някакво крехко примирие“, категоричен бе той.

Милен Керемедчиев коментира, че Съединените щати при Доналд Тръмп подкрепят „почти сляпо“ политиките на Израел. „Огромното лоби, което има в САЩ, което подкрепя като цяло не толкова републиканците, но движението MAGA и самия президент Тръмп, има своето влияние в американската политика“, каза той. По думите му, въпреки многократните заявления на американския президент за успех, се вижда, че “Иран се държат като победители, реално. Усещат слабостта, която излъчват в момента САЩ, и несигурността, и в момента поставят нови условия.“ Според Керемедчиев Израел е успял да измести първоначалните преговори към двустранен формат между САЩ и Иран, но Техеран е върнал на масата темата за Израел и „Хизбула“. „И тя стана неразделна част и може би най-непримиримата дипломатическа точка между тези страни“, каза той.

Кристиан Шкварек заяви, че според него Доналд Тръмп е попаднал в изключително трудна ситуация. „За мен Тръмп нагази в една отвратителна каша, която беше забъркана поради факта, че той не слушаше онези крила, те са по-скоро външни говорители в Републиканската партия, които предупреждаваха, че точно това ще се случи“, каза той.

По думите му Републиканската партия е подвластна на силно про-израелско лоби. „Гърбът на про-израелското лоби в Щатите е около 25–30 милиона евангелисти в южните щати в Америка, които са последователи на едно течение, наречено християнски ционизъм“, обясни той. Шкварек смята, че именно тази база влияе върху политиката на партията. „Подвеждат Републиканската партия не за първи път да се води не по своите интереси и интересите на Щатите, а тези на една държава, която би трябвало да бъде просто съюзник на Щатите“, категоричен е Шкварек.

На въпрос какво очаква от Тръмп, Харизанов отговори: „Към момента нищо, по-скоро коментарите са, че търси начин да излезе от тази каша, безспорно представяйки се за победител.“ „Иран имат самочувствието да кажат: не, няма да спрем да финансираме „Хизбула“. Първо, защото продължавайки терора върху Израел, му променят фокуса на вниманието, вадят ги от масата за преговори, и второ, защото имат самочувствието и сигурността, че могат да го направят“, категоричен бе той. Според него Иран изглежда като страна, която няма какво да губи. „Съперник, който няма какво да губи, е нещо много неприятно“, заяви Харизанов.

Милен Керемедчиев посочи, че натискът върху Тръмп идва и отвътре. „Виждаме не само, че 65% от американците във възраст за гласуване са абсолютно против продължаването на бойните действия, но и се вдига броят на републиканците – вече са 30% от твърдите поддръжници на Тръмп, които също изразяват недоволство“, изнесе данни той. „Предстоящите избори през ноември месец оказват много сериозен натиск върху републиканците“, допълни бившият заместник-външен министър.

Материалът Анализатори: Иран се държат като победители, Тръмп нагази в отвратителна каша е публикуван за пръв път на News Life.

Американският президент Доналд Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан подписаха предварителното споразумение в сряда и сложиха край на продължилата 3 месеца война. Тръмп избра да формализира сделката във Версай, в кулоарите на срещата на върха на Г-7 – в обстановка, която бе широко възприета като символ на преустройването на международния ред след конфликта.

Съдържащото 14 точки споразумение продължава срока на действие на прекратяването на огъня с 60 дни, включително в Ливан, за да позволи да бъдат проведени преговори за трайно решение и да бъдат уредени въпроси като ядрената програма на Иран. „За Вашингтон и Техеран това е чудесна сделка – сделката на века, от която няма връщане назад“, казва ливанският коментатор Саркис Наум. „Вероятността за успех надвишава риска от провал. Иран не може да изтърпи още икономическа болка под санкции и Тръмп няма стимул да започне нова война“.

Сделката е поражение за Израел

Израелският анализатор Дани Цитринович описва споразумението като стратегическа катастрофа. Нещо, което бе представено като съвместна американско-израелска кампания за отслабване или дори за унищожаване на Ислямската република, според него се е превърнало в американско признаване на Иран.

„Тръгнахме да сваляме режима с подкрепата на САЩ, а в крайна сметка Вашингтон на практика даде легитимност и укрепи същия този режим, който искахме да свалим“, казва Цитринович, който е високопоставен изследовател на Иран в израелския Институт за изследвания в областта на националната сигурност.

Той твърди, че споразумението не отговаря на нито едно от основните искания на Израел: не съдържа ограничения за иранската ракетна програма или съюзници и не предлага ясен път за демонтирането на ядрените му съоръжения. Дори кампанията на Израел в Ливан е ограничена от рамката за прекратяване на огъня, наложена по настояване на Иран.

Последиците са както политически, така и стратегически. Сделката подкопава наратива на Нетаняху за Иран и вади на показ ограниченията на влиянието му върху американски президент, смятан за близък съюзник на Израел, предава БТА. Цитринович казва, че Иран е спечелил пространство за маневриране и че сделката рискува да утвърди позицията му, като в същото време задълбочава изолацията на Израел. „Всичко е лошо“, казва той без заобикалки. „И ситуацията само още ще се влошава.“

Ако споразумението остане в сила, изглежда че Иран ще си осигури най-благоприятния резултат: край на войната, постепенно облекчаване на санкциите, възобновен износ на петрол и перспективи за огромни средства за възстановяване – както и мълчаливо приемане на политическата му система.

Вашингтон, за разлика от това, не успява да постигне целите, които споделяше с Израел: сваляне на религиозната власт, демонтиране на иранската ядрена програма и ограничаване на регионалното влияние на страната. Вместо да промени позицията на Иран, сделката я укрепва.

САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари с убийството на 86-годишния върховен лидер аятолах Али Хаменей и други високопоставени фигури през първите дни. Конфликтът се разрасна и в следствие на сраженията бяха убити повече от 7000 души, основно в Иран и Ливан, цените на енергията се повишиха и се появиха опасения от продоволствена криза в развиващите се страни.

Иран получава преимущество в Ливан

За Ливан споразумението променя баланса на силите в полза на Иран, укрепва ролята на подкрепяната от Техеран групировка „Хизбула“ и включва страната в по-широкообхватната американско-иранска рамка, като в същото време обезсмисля преговорите между Бейрут и Израел. То обвързва Ливан с 60-дневното прекратяване на огъня и ангажира всички страни да прекратят военните действия по всички фронтове.

Ливанският президент Жозеф Аун миналата седмица предупреди, че Иран не може да преговаря от името на Ливан по въпроси като прекратяването на огъня и изтеглянето на Израел от южната част на страната.

Близки до „Хизбула“ източници обаче твърдят обратното: че американско-иранската рамка укрепва позицията на Ливан, издигайки преговорите на по-високо ниво. Според тях Техеран и Вашингтон могат да окажат натиск върху съюзниците си – „Хизбула“ и Израел – да постигнат споразумение.

Опасенията са най-силни в Залива, където иранските атаки разклатиха доверието в дългогодишни споразумение за сигурност. Страните от Залива се оказаха основните губещи от войната – зрители на решенията, които промениха изцяло обстановката в сферата на сигурността, и сега са оставени да се справят с последиците. Източници от Залива казват, че сделката вече променя стратегическото мислене: подкопава доверието в осигуряваната от САЩ защита, утвърждава Иран като трайна регионална сила и ускорява промяната към търсене на помирение вместо конфронтация.

Експертът по Иран Алекс Ватанка обаче отхвърля тези тревоги. Вместо за капитулация, той смята споразумението за най-малко лошия изход след години на неуспешни опити за прибягване до принуда. „Те се опитаха да победят Иран чрез военна сила. Не успяха. Алтернативата би била катастрофална – по-широкообхватна война би могла да опустоши страните от Залива за десетилетия“, казва Ватанка, който е старши научен сътрудник в Института за Близкия Изток във Вашингтон.

Истинските предизвикателства предстоят – прилагането на споразумението, чакащите решения ядрени преговори и регионалните реакции, които ще бъдат провокирани, смята той. „Това е значим момент, но не е краят. Това е само началото.“

Израел може да се превърне в пречка

Някои анализатори смятат Израел за основният фактор на несигурност. Въпреки че е малко вероятно страната да провали процес, ръководен от Тръмп, те предупреждават, че все пак има риск – особено в Ливан. „Израел е изолиран след тази война, както в региона, така и по света“, казва представител на иранските власти, говорил при условие за анонимност.

„Иран получи това, което искаше… Ние не изоставихме приятелите си, като например „Хизбула“, а вместо това дори бяхме готови да стигнем дотам, да си тръгнем от масата за преговори и да възобновим войната заради тях“, добавя друг представител на иранските власти.

Материалът Споразумението между САЩ и Иран: Сделката или проклятието на века? е публикуван за пръв път на News Life.

„Когато на политическо ниво и то най-високите представители на властта поставят знак на равенство между идентичност и интерпретация на миналото, което е абсолютно невярно, тогава е очевидно, че миналото за тях е трън в петата“, каза проф. Ангел Димитров, съпредседател на смесената Историческа българо-македонска комисия.

Той допълни, че в доклада са изтъкнати и доста други проблеми, той не е съсредоточен само около Историческата комисия. „Става въпрос за проблеми с върховенството на закона, става проблем за тази липса на самокритичен анализ на собственото минало, заради което не са разкрити досиетата на службите за сигурност, които са югославските, както знаете, и местните им поделения“, каза той.

Проф. Ангел Димитров призова да не се подценява инцидентът с подпалените дипломатически автомобили, само защото няма сериозни щети или пострадали. „Много хора подценяват случая, защото смятат, че щетите не са чак толкова големи. Но това се дължи единствено на бързата реакция на българските дипломати. Защото ако не са потушили навреме този пожар, който започва, можеха да избухнат тези автомобили и това да причини много тежки последици не само на цялата сграда на посолството, но и на случайните минувачи. Това е оживена централна улица в града. Така че това е изключително сериозно посегателство не само срещу посолството, но и срещу българската държавност“, каза той.

Самата комисия се събира редовно, но „работи на празни обороти“, обясни Димитров, който е бивш посланик в Скопие. „От три години не е променен дневният ред на нашите заседания. Спъва ни абсолютното нежелание на нашите колеги първо да приемат определението на общата история и оттам вече идва и конкретната спирачка. Това е тяхното нежелание да приемат, че Охридската архиепископия е институция, чието създаване от императора, Византийския император Василий II, е един политически опит да съхрани стабилността в империята, т.е. да даде всичките възможни права на населението, което е било религиозно подвластно на Българската патриаршия в Първото българско царство преди падането на тази държава. Това е, което нашите колеги се страхуват, защото за тях това, както разбирате, е и съвременен политически проблем. Тяхната църква в момента се представя за пряк наследник на Охридската архиепископия и дори прибавя това име към собственото си официално име“, каза професорът.

Той определи позицията на ръководството на Република Северна Македония като агресивна. „България трябва да има не само ясна, последователна и категорична политика, но и безкомпромисна политика. Не живеем във времето на политическите емоции, на сантименталностите. Когато имаме на политическо ниво една последователна, неприятелска политика и некоректна политика спрямо България, тя трябва да получава един достатъчно сериозен и безкомпромисен отговор. Така се прави политика с хора, които само на думи уважават добро съседство“, заяви проф. Димитров.

Бившият дипломат коментира и позицията на кабинета да не подкрепи части от предложения 21-ви пакет санкции срещу Русия. „Аз мога да разбера аргументите защо руският патриарх не може да бъде част от този пакет, в който доминира икономическата характеристика на санкциите. Но неговото поведение и на Руската църква заслужава една морална оценка, защото това, което те проповядват, според мен, е в доста сериозен дисонанс с християнските норми“, категоричен е проф. Ангел Димитров.

Материалът Проф. Ангел Димитров: След 1944 антибългарската пропаганда в Северна Македония няма почивен ден е публикуван за пръв път на News Life.

Изданието обяснява, че това се улеснява от очевидната готовност на Тръмп да увеличи натиска върху руския президент Владимир Путин за прекратяване на войната срещу Украйна, както и от нуждата му от помощ от съюзниците за стабилизиране на рамковото споразумение за прекратяване на огъня с Иран.

Според Politico, започват да стават ясни очертанията на споразумение, според което Тръмп ще подкрепи Европа по украинския въпрос в замяна на европейска помощ за гарантиране на сигурността в Ормузкия проток – ключов корабен маршрут, чието затваряне по време на войната с Иран доведе до бързо покачване на цените на енергийните източници. „Дискусиите, които проведохме помежду си и с президента на САЩ – както по време на официални срещи, така и по време на неофициални разговори в кулоарите на събитията – ми дават известна доза оптимизъм“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц пред репортери във вторник.

Макар че дипломатите предупредиха срещу прекален оптимизъм, позовавайки се на предишната промяна в позицията на Тръмп след проукраински изявления, те също така споделиха оценката на германския лидер за трансатлантическите отношения, въпреки индивидуалните разногласия на Тръмп с много лидери от Г-7.

Изданието съобщава, че ден преди това ръководителят на Белия дом е предизвикал вълна от безпокойство, като е заявил, че споразумението между Вашингтон и Техеран ще му позволи отново да се съсредоточи върху мирното споразумение между Русия и Украйна. В статията се казва, че опасенията, че президентът на САЩ може да обезсмисли месеците усилия на съюзниците на Украйна да увеличат натиска върху Москва, са изострили напрежението около войната с Иран – широко критикувана от лидерите на ЕС, включително и от Мерц – както и отделни спорове с британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон. „Близо едночасовият телефонен разговор на Тръмп с Путин в неделя подхрани тези страхове, намеквайки, че той отново може да окаже натиск върху Украйна да отстъпи територия и да приеме лоша сделка“, обяснява изданието.

Тръмп обаче не изглеждаше в настроение за няколко кръга спорове с колегите си световни лидери. Американският президент изненада участниците в срещата на върха, като обяви след 70-минутна среща с украинския президент Володимир Зеленски и други лидери, че САЩ ще наложат отново санкции срещу руския петролен сектор. „Русия трябва да сключи сделка“, каза американският президент.

Но според изданието инициативата относно Украйна си има цена. Politico се позовава на двама висши дипломати, които са наблюдавали разговорите на лидерите. Според тях, Тръмп е настоял колегите му от Г-7 да подкрепят споразумението му с Иран и да предложат помощ за разминиране на Ормузкия проток, преди вицепрезидентът Джей Ди Ванс да пристигне в Женева, за да финализира споразумението за прекратяване на огъня с Техеран.

„Тръмп ще се нуждае от ресурсите на своите съюзници от Г-7 и други страни… за да разминира Ормузкия проток. В замяна трябва да има някаква отстъпка по отношение на Украйна. Има много силни очаквания, че той ще подкрепи Украйна. Точно това каза и на лидерите“, казва дипломат пред изданието. В отговор лидерите на Г-7 ясно са заявили, че са готови да помогнат, но при определени условия.

Въпреки очевидната размяна „Украйна за Иран“, положителният резултат от срещата на върха във вторник се дължи до голяма степен на усилията на лидерите на Г-7 да спечелят благоразположението на американския президент. Изданието отбеляза, че украинският президент Володимир Зеленски също е дошъл подготвен. Един от двамата висши дипломати от ЕС заяви пред изданието, че докато се обръщал към религиозните членове на обкръжението на Тръмп, Зеленски показал на лидерите, седнали на масата на Г-7, изображение на горящата Киево-Печорска лавра, ударена от руски дрон.

Материалът Голямата геополитическа игра: Г-7 използва сделката за Иран, за да върне Тръмп в отбора на Украйна? е публикуван за пръв път на News Life.

Американски представител и човек, запознат с обсъжданията в администрацията относно Куба, казаха, че президентът Доналд Тръмп и неговите съветници са все по-разочаровани, че американската кампания за натиск, която включва лишаване на острова от гориво, не е довела до съгласие от страна на кубинските лидери за значителни икономически и политически реформи. Затова те разглеждат военната опция много по-сериозно отпреди. Това се посочва в коментар на Нахал Туси, старши кореспондент по външна политика на POLITICO, цитиран от БГНЕС.

Ето какво още пише в него:

„Настроението определено се промени“, каза източникът. „Първоначалната идея относно Куба беше, че ръководството е слабо и че комбинацията от по-строго прилагане на санкциите, на практика петролна блокада, както и ясните военни победи на САЩ във Венецуела и Иран ще изплашат кубинците и ще ги накарат да сключат сделка. Сега обаче ситуацията с Иран се обърка, а кубинците се оказват много по-твърди, отколкото се смяташе първоначално. Така военните действия вече са на масата.“

Миналата седмица се появиха информации, че Съединените щати се готвят да повдигнат обвинения срещу бившия кубински президент Раул Кастро — 94-годишния брат на покойния кубински диктатор Фидел Кастро. Това доведе до спекулации, че САЩ могат да извършат военна операция за извеждането му, подобно на операцията срещу венецуелския лидер Николас Мадуро през януари.

Но американските военни плановици разглеждат широк набор от варианти, които надхвърлят залавянето на един или двама души. Военните действия могат да варират от единичен въздушен удар, целящ да принуди режима към отстъпки чрез сплашване, до сухопътна инвазия с цел свалянето му. През последните седмици Южното командване на САЩ е „свикало серия от планиращи срещи“ — с други думи, започнало е изготвяне на планове за потенциални военни действия, казаха ми американският представител и човекът, запознат с разговорите.

Няма непосредствена опасност от действия. Пентагонът разполага с достатъчно военна мощ в региона. Куба — държава с 10 милиона души население — се намира само на 90 мили от брега на Флорида. Един малко вероятен сценарий е използването на кубински изгнаници в евентуална операция. „Те са стигнали до извода, че изгнаниците нямат никаква роля тук, освен като аплодиращи поддръжници и досадници. Това няма да бъде „Заливът на прасетата 2.0“, каза източникът.

Представител на Белия дом повтори твърденията на Тръмп, че Куба скоро ще „падне“ и „ние ще бъдем там, за да им помогнем“. Служителят добави: „Работата на Пентагона е да прави подготовки, за да осигури на главнокомандващия максимален избор от възможности. Това не означава, че президентът е взел решение.“ Служители на администрацията вече подготвят почвата в общественото пространство за евентуални военни действия.

Държавният секретар Марко Рубио намекна за нещо тревожно в интервю за Fox News миналата седмица. „Ще им дадем шанс“, каза Рубио, който е и съветник по националната сигурност. „Но не мисля, че това ще се случи. Не мисля, че ще можем да променим посоката на Куба, докато тези хора са на власт.“

През уикенда Axios съобщи, че Куба е придобила стотици военни дронове и е обсъждала начини за използването им в случай на конфликт между Вашингтон и Хавана. Много анализатори по националната сигурност приеха тази публикация като контролирано изтичане на информация с цел да се изгради аргумент за американски военен удар срещу Куба.

Кубинското посолство във Вашингтон не отговори за коментар.

Винаги е неразумно да се предвижда какво ще направи непредсказуемият Тръмп, така че вероятно не бива още да бързате със залозите. Тръмп трябва да отчита и политическата ситуация на фона на спадащия си рейтинг и рязкото поскъпване на горивата заради войната с Иран. Размерът на евентуална операция срещу Куба може да зависи от това какво според него биха приели неговите привърженици от движението MAGA.

„Те може да се опитат да извършат доста ограничена операция, но ако това мислят, вероятно отново надценяват какво могат да постигнат“, каза Брайън Лател, бивш високопоставен служител на ЦРУ, работил по кубинските въпроси.

Но няма съмнение, че позицията на администрацията спрямо Куба става все по-твърда, особено през последните седмици, и чувам от хора близо до администрацията и вътре в нея, че американските маневри, включително целенасочените медийни течове, са резултат от искрено раздразнение спрямо кубинското ръководство.

Според американския представител кубинските власти изглежда не осъзнават напълно колко икономически нефункционираща е станала страната им. Те отговарят на американския натиск с идеи като разрешаване на външни инвестиции в хотели, докато истинските им проблеми са структурни, включително разпадащата се електроенергийна мрежа. Също така не винаги е ясно кой действително управлява в Хавана или колко власт все още има семейство Кастро, добави служителят. „Системата е толкова закостеняла и основана на консенсус. Те живеят в друга реалност и буквално изобщо не ги интересува кубинският народ“, каза американският представител.

Кубинските власти са поискали повече помощ от Русия, каза американският представител. Москва вече е изпратила един танкер с гориво, който САЩ позволиха да достигне острова в края на март, осигурявайки временно облекчение.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел написа в X, че американска военна агресия срещу Куба „би предизвикала кървава баня с неизчислими последици“. Той очевидно реагира на поредица от скорошни действия, които показват все по-явно нетърпението на администрацията на Тръмп.

Освен публикацията за дроновете и възможното обвинение срещу Раул Кастро, тези действия включват: разширяване на американските санкции срещу Куба; разгласяването на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф на острова миналата седмица, по време на което той е отправил няколко искания към Хавана; информации, че САЩ увеличават разузнавателните полети над острова; както и спорове между САЩ и Куба относно условията, свързани с американско предложение за помощ от 100 милиона долара.

Служители на Министерството на отбраната не откликнаха за коментар, но говорител на Държавния департамент повтори обвиненията на администрацията, че Куба е убежище за терористи и противници на САЩ. Публичното говорене на Рубио се промени заедно с вътрешните изчисления на администрацията.

Рубио е роден в САЩ син на кубински имигранти и отдавна ненавижда репресивния и корумпиран режим в Хавана. Но в първите дни след операцията във Венецуела, довела до прекратяване на венецуелските доставки на петрол за Куба, Рубио поставяше по-голям акцент върху икономическата промяна в Куба, отколкото върху политическата. Това послание подсказваше, че тогава Рубио е искал да действа постепенно и методично спрямо Куба — за да ограничи хаоса от евентуален внезапен политически срив. (Или може би това е искал Тръмп, а Рубио просто се е съгласил; говорители на администрацията не ми казаха кое от двете е вярно.)

Идеята е била да се убеди настоящото кубинско ръководство да предприеме сериозни икономически реформи. Те включват приватизация на много държавни активи, предоставяне на по-широк интернет достъп за кубинските граждани и допускане на повече чуждестранни инвестиции.

Но според хора, запознати с разговорите, режимът е възприел подобни действия като заплаха за собственото си оцеляване. Според него — и това не е напълно необосновано — много от икономическите проблеми на Куба се дължат на дългогодишното американско ембарго срещу карибската държава и другия американски натиск. Има и достатъчно исторически примери, че икономическите промени могат да подкопаят властта на авторитарните режими.

С течение на месеците посланията на Рубио се промениха. Той започна да поставя акцент върху политическата промяна наред с икономическата. Напоследък говори за необходимостта да бъдат отстранени „хората, които управляват“, без да навлиза в подробности.

Това не е политически ход за успокояване на кубинско-американските активисти във Флорида. По-скоро Рубио все повече се убеждава, че режимът в Хавана е непоправим. Може би най-интересното през последните седмици е, че той засили тезата, че Куба представлява заплаха за националната сигурност на САЩ — обвинения, подкрепяни със снимки от Южното командване. Това послание се повтаря и от други представители на администрацията, които твърдят, че връзките на Хавана с Москва и Пекин я превръщат в особена опасност, като отбелязват и че Куба фигурира в американския списък на държавите, спонсориращи тероризма. (Много анализатори обаче смятат, че представата за кубинска заплаха за САЩ е силно преувеличена.)

Според служител на ЦРУ, предоставил информация за посещението на Ратклиф, шефът на разузнаването „ясно е заявил, че Куба повече не може да служи като платформа за противници, които прокарват враждебни програми в нашето полукълбо“.

Това, което бих предупредил наблюдателите на Куба, е да не смятат, че трудностите на Тръмп в Иран ще го възпрат от военна операция срещу Куба. Хаосът в Иран може да направи президента още по-нетърпелив да постигне нова победа. Той може да възприеме Куба като лесен успех. Това обаче може да се окаже погрешна преценка, предупреждават бивши американски представители и анализатори. „Там има истински фанатици“, каза бивш служител на Държавния департамент, занимавал се с Куба.

Разбира се, няма да е лесно. Никога не е. Но това рядко спира Тръмп.“

Материалът Анализ: Тръмп наистина може да нападне Куба е публикуван за пръв път на News Life.

Именно Пловдив, пише Аньес Ротивел, е един от най-ярките символи на тази промяна. „Пловдив – отворен към света град?“, пита тя в началото на текста си и описва втория по големина български град като едно от най-старите населени места в Европа, запазило гръцки, турски, еврейски и арменски влияния. След избора му за Европейска столица на културата през 2019 г., според нея, „градът има попътен вятър“.

Специално място в публикацията на La Croix заема Тракия икономическа зона /ТИЗ/, която Аньес Ротивел определя като „своеобразно икономическо чудо“, поставило началото на възраждането на Пловдив след тежка икономическа криза. Тя представя инж. Пламен Панчев и неговия син Мартин като хората, които управляват индустриалния парк заедно с инж. Валентин Кънчев и партньори и привличат едни от най-големите международни компании в Европа.

Аньес Ротивел изрично подчертава, че в ТИЗ вече са установени фирми като Schneider Electric и Liebherr, както и японски, китайски и корейски компании. „И много други се очаква да ги последват. Младите виждат, че в България има възможности, че това е сигурна и по-спокойна държава и че нивото на образованието значително се е подобрило“, цитира La Croix думите на инж. Пламен Панчев. Според него между 2005 и 2020 г. младите българи са искали да заминат за Европа, за да учат, работят и видят света, но когато създадат семейства и имат деца, започват да се връщат в Родината. Френската журналистка отбелязва още, че хоризонтът на Пламен и Мартин Панчеви вече надхвърля Европа. „Целта им вече е ясно насочена към компании от Азия – Япония, Китай, Виетнам, Сингапур и Тайван“, пише тя. В същото време Пламен Панчев подчертава пред френската медия: „Но ние оставаме дълбоко европейци.“

Аньес Ротивел отделя специално внимание и на историята на Мартин Панчев. Тя разказва, че той е учил архитектурни технологии и строителство в Копенхаген между 2013 и 2018 г., след което се е завърнал в България. „Както 80% от съучениците ми от гимназията“, казва Мартин Панчев пред La Croix, описвайки колко масово е било заминаването на младите хора в чужбина.

След обучението си в Дания той избира да се върне в Пловдив и да работи за развитието на Тракия икономическа зона. Според френската журналистка неговата мисия днес е да убеждава нови международни компании да инвестират както в Пловдив, така и в други индустриални зони в България, с които ТИЗ си партнира.

В материала на La Croix Пловдив е представен като място, където младите хора виждат перспектива. Френската журналистка описва града като съчетание между качество на живот, икономическо развитие, университети и модерна индустрия. Тя подчертава, че именно компаниите в Тракия икономическа зона осигуряват на младите инженери, IT специалисти и висококвалифицирани кадри добре платена работа и възможност за професионално развитие без да напускат България.

Според Аньес Ротивел Пловдив вече не е просто красив исторически град, а икономически двигател на България и символ на новата тенденция – завръщането на българите у дома.

В репортажа са представени личните истории на българи, живели и работили в чужбина, които избират да се върнат. Сред тях е преподавателят Станимир Панайотов, който след години в Унгария, Сърбия и Русия се установява в Пловдив. Друг герой в статията е Илиян Стефанов, който се прибира от Великобритания след Брекзит. „Искахме детето ни да расте близо до семейството“, разказва той.

Френската журналистка подчертава, че за много млади семейства качеството на живот в Пловдив вече е по-привлекателно от живота в големите западни градове.

Аньес Ротивел акцентира и на образованието. Тя пише, че в Пловдив работят девет университета, които привличат както българи, така и много чуждестранни студенти. Заместник-ректорът по учебна дейност проф. д-р Веселина Горанова посочва, че през 2025 г. 40% от студентите от чужбина в Медицинския университет в Пловдив са били британци. Френската журналистка подчертава, че България вече привлича чуждестранни студенти с по-ниски такси, добри условия и все по-качествено образование.

Особено силен е финалът на материала на La Croix. Заместник-деканът по научно-приложна дейност във Факултета за френско обучение на Технически университет-София доц. д-р Християн Кънчев, завършил във Великобритания и Франция, казва: „Преди България беше страната, от която всички искаха да избягат, а днес виждаме как хората се връщат.“ Според него завърналите се българи са „истинска добавена стойност“ за Родината.

Аньес Ротивел завършва репортажа си с извода, че страницата на масовата емиграция постепенно се затваря и все повече българи започват да вярват, че могат да имат „добър живот в собствената си държава“.

Материалът „България вече не е страната, от която се бяга“: Как La Croix описа Пловдив като символ на завръщането на българите у нас е публикуван за пръв път на News Life.

Да се удавиш в пустинята. Знам, звучи ви странно и нелогично. Но да се удавиш в пустинята е абсолютно възможно в някои части на Иран. Районът на „великата солена пустош“ Деще Кавир се състои от редица безоточни равнини, глинести участъци и пресъхващи солни блата. Това е сред най-опасните места от иранските пустини, които покриват общо взето 60% от територията на страната. А тя е по-голяма от Франция, Германия, Испания, Италия и България, взети заедно.

През лятото повърхността на хиляди квадратни километри пустош се покрива със солна кора, която се напуква досущ като суха земя. Но под тази зрителна измама, дебела едва няколко сантиметра, лежи пясъчно-тинеста рядка каша, която поглъща неподготвените и незнаещите пътници.

Те са заблудили се от това, че очите виждат – пуста, суха повърхност, а под нея – смъртоносен капан от сол и кал. Така, според писателя Тим Маршъл, се ражда и изразът – „да се удавиш в пустинята“.

Това ли се случва с иранската авантюра на Тръмп в момента?

И това има своето логично обяснение. Според анализаторите на „Икономист“ след като Русия нахлу в Украйна, западният свят постепенно отказа да внася руски петрол.

Така 3 милиона барела на ден руски петрол, предназначени за Европа, изчезнаха от световните пазари. Всъщност не изчезнаха, а по-скоро бяха пренасочени към Азия, което помогна ценовият трус тогава да премине сравнително бързо.

Причината е, че азиатските икономики не тръгнаха да се конкурират за количествата, които европейците биха купили. А и 3 милиона барела руски петрол бяха едва 3 процента от световното потребление от 100 милиона на ден.

В случая с Персийския залив ситуацията е много по-драматична. В момента до пазара не могат да стигнат 15 милиона барела – 5 пъти повече, които не са пренасочени никъде, а просто няма откъде да преминат.

Солените капани излизат доста солено на света в момента.

Анализатори предупреждават, че ако ситуацията между САЩ и Иран продължи да ескалира и протокът остане затворен, светът има между 4 и 6 седмици преди да ни удари следващата ценова вълна.

Причината – ако сега редица държави компенсират с резервите си и купуват количества, които все още са налични, то след месец или два ще започне да се усеща реалният недостиг на петрол. А това ще повиши цената още повече.

Все пак този песимистичен сценарий може да бъде избегнат при дипломатически преговори. Но в момента нито една от страните, които въвлякоха света в този конфликт, не изглежда решена да го направи.

По-скоро цената на петрола в момента танцува нагоре и надолу с всеки следващ статус на американския президент в социалните мрежи и всяка следваща ракета на Иран към съседните държави.

Казвам ви всичко това, защото искам да обърна внимание, че България е насред тази буря без особен запас от спокойствие – нито икономически, нито стратегически. Трябва да се подготвим за вариант, в който горивата може да поскъпнат още повече, което ще се отрази още по-силно върху и без това излетелите до небесата цени на стоки и услуги.

Фискалният съвет констатира рекорден бюджетен дефицит за последните 15 години, на фона на липса в последните месеци на ясен публичен план и адекватни мерки от властта и институциите, които да ни подготвят за подобно развитие.

Но сега вече идва редовен кабинет, който е изправен пред голямото предизвикателство. Хоризонтът е пред очите ни. Но стъпвайте леко, защото може да се окаже, че под тънката солена повърхност се крие древният капан, в който затъва в момента световната икономика.

Внимателно… Ние също сме насред иранската пустиня. Без въобще да сме стъпвали там.

Материалът „Ще се удави ли в иранската пустиня световната икономика“: Коментарът на Светослав Иванов е публикуван за пръв път на News Life.

Сега е моментът

Ключовото тук е, че ако трябва да се направят тези непопулярни мерки, моментът е сега. След шест месеца ще бъде трудно, след една година – невъзможно. И ако има дългосрочна перспектива в “Прогресивна България“ за този мандат, като цяло да стане устойчив политически субект, трябва сега да се действа, защото просто ще се плати тази сметка така или иначе, категоричен е Ганев.

Ако не догодина, по-догодина, но този модел не може да издържа. Това е първото предизвикателство. Второто, разбира се, е кадрово. Сравнително доста млада партия, меко казано, още не е създадена дори, обясни още политологът.

Президентът Радев, по-скоро г-н Радев, който разчита на президентската си мрежа отпреди 9 години, тя надали е толкова голяма, за да може да запълни тези, да го кажем така, няколко хиляди вероятно бройки, които всяка една власт има амбиция да назначи, смята той.

Най-важното обещание

Румен Радев влезе с две обещания: Едно от тях е справянето с така наречения, цитирам негови думи “олигархичен модел“ в страната, който е превзел държавата. Ако се тръгне в посока разграждане на този модел, то първото предизвикателство е кадрово, разбира се. Като грубо казано, част от тези хора да бъдат сменени. Като разбира се тук трябва да се действа много внимателно, защото не всеки, който е участвал по някакъв начин в администрацията през последните години, е задължително порочен, или пък няма качества.“

Все пак трябва да остане компетенция в администрацията, каза Димитър Ганев. Друго предизвикателство според него е това, което най-много вълнува хората – нарастването на цените. Предизвикателството е най-голямо, защото там може най-малко да се интервенира.

Предизвикателство е и единството на парламентарната група на “Прогресивна България“. На местата на депутатите, преминали в изпълнителната власт, ще влязат хора, били например на осмо място в листите, които не са и сънували, че ще са в парламента.

Какво още каза Димитър Ганев – вижте във видеоматериала:

Материалът Политолог: Румен Радев го чакат болезнени непопулярни мерки (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

Америка като държава на принципи и достойнство

Той предупреди, че САЩ се отдалечават от първоначалната идея за Америка като държава на принципи, достойнство, върховенство на закона и приемане на хората, които споделят тези ценности. Според Фейн ксенофобската реторика, президентските войни и обезсилването на Конгреса превръщат американската политика в заплаха за глобалната стабилност.

Проф. Фейн е в България, за да сподели опита си от американското управление, политиката и образованието. По думите му всяка държава, включително България, трябва внимателно да следи как САЩ използват силата си, защото последиците от американската външна политика се усещат в целия свят.

„Бях поканен, за да говоря пред студенти и преподаватели по право и да споделя опита си в управлението, политиката и образованието, който може да бъде полезен за България. Важно е да се разбере как Съединените щати могат да проектират своята сила във външната политика, особено след атаката срещу Иран, защото ситуацията остава много нестабилна. България също е изправена пред предизвикателството на конституционната реформа. Политиката често е изкуство на опита и грешката“, заяви проф. Фейн.

Той подчерта, че американската Конституция е най-дълго действащата в света и затова опитът на САЩ може да бъде полезен за други държави. Според него обаче в момента светът вижда не толкова стабилност, колкото непредсказуемост в американската политика. Това засяга не само геополитиката, но и икономиката, енергийните цени, веригите за доставки и сигурността на бизнеса. „Вярвам, че Съединените щати имат Конституция, която е най-дълго действащата в историята на света. Мисля, че разполагаме с опит и разбиране, които могат да бъдат полезни за България при изграждането на нейната вътрешна политика. В краткосрочен план обаче виждаме непредсказуемия характер на американската външна политика, включително при администрацията на Байдън. Това създава последици с глобално въздействие, включително в България, върху цените на енергията, веригите за доставки и необходимостта от международен правов ред, който да дава сигурност на бизнеса“, каза той.

Проф. Фейн заяви, че настоящата американска администрация не отговаря на първоначалната идея, върху която са създадени САЩ. Той припомни, че през 2026 г. страната отбелязва 250 години от Декларацията за независимост, която утвърждава Америка като политическа идея, а не като общност, определяна от произход, раса или религия. Днес, според него, се наблюдава обратен процес. „Не мисля, че настоящата администрация отговаря на тази идея. Иронично е, че през 2026 г. отбелязваме 250-ата годишнина от нашата Декларация за независимост, която създаде Съединените щати като идея. В същото време сякаш се връщаме към монархическо мислене, срещу което въстанахме на 4 юли 1776 г. Това е контрареволюция срещу Американската революция“, заяви бившият зам.-министър на правосъдието.

Критика към политиците

Той е особено критичен към политиките, които поставят произхода, расата и религията над принципите на гражданството. По думите му подобен подход противоречи на американската традиция, според която човек може да бъде американец, ако приема принципите на трудолюбие, върховенство на закона, толерантност и компромис.

„Днес се внушава, че случайността на раждането, расата или религията определят всичко. Виждаме политики, които напомнят етническо прочистване, без почти никакво колебание. Ако си хаитянин, ти казват, че трябва да се върнеш в Хаити. Няма значение дали имаш зелена карта или работиш законно. Ако си сомалиец, те наричат с унизителни думи. Това е в пълно противоречие с идеята, че Съединените щати са идея“, каза проф. Фейн.

Според него Америка е била силна именно защото е приемала хора, които споделят нейните принципи. Той предупреди, че днешната политическа посока подменя този модел с етническо и религиозно изключване. Фейн даде пример с отношението към белите африканци, които според него са представяни от администрацията като потисната група, въпреки историческия контекст на апартейда и експлоатацията на чернокожото население.

„Съединените щати означават, че приветстваме имигрантите, стига те да приемат нашите идеи за труд, върховенство на закона, толерантност и компромис. Тогава ти си американец. Днес това е изместено. Единствената група в света, която получава бежански статут, са белите африканери, които в продължение на повече от век са ограбвали чернокожите африканци за трилиони долари. Те са представяни като потиснатата група. Това показва колко неспособна е тази администрация да разбере произхода на Съединените щати“, подчерта той.

Повратен за Америка момент

„Мисля, че сме в повратна точка. Бих го сравнил с Наполеон, който се връща от Елба и после се сблъсква със своето Ватерло. Въпросът е дали Тръмп ще се сблъска със своето Ватерло. Защото това очевидно е опит да се върне назад Американската революция. Това е ксенофобски подход, според който Америка не е идея, освен ако не си бял, не отправяш правилните християнски молитви и сексуалната ти ориентация не е приеманата от властта“, каза той.

Фейн смята, че борбата за американската идея никога не е окончателно спечелена. Тя трябва постоянно да бъде защитавана чрез образование, институции и култура на толерантност. В противен случай, предупреди той, САЩ могат да се върнат към племенна логика, подобна на тази в други общества. „Тази борба винаги съществува, защото човешкият вид не е естествено толерантен по този начин. Америка е уникална със своето раждане в сравнение с всяка друга държава. Затова тази идея трябва да бъде защитавана и възпитавана чрез образование. Иначе тя ще изчезне и ще се озовем в общество, разделено по племенен принцип, както се случва в много други държави“, заяви проф. Фейн.

Бившият американски зам.-министър на правосъдието е един от последователните критици на т.нар. „президентски войни“, тоест военни конфликти, започвани от Белия дом без одобрение от Конгреса. Той припомни, че при създаването на американската Конституция през 1787 г. основателите на САЩ са били единодушни, че властта за започване на война не бива да бъде поверявана на изпълнителната власт. „Когато създадохме нашата Конституция през 1787 г., имаше съгласие между всички участници, че никога не трябва да даваме военната власт на изпълнителната власт. Цялата история, включително примерът с британския крал Джордж III, показва, че изпълнителната власт винаги измисля оправдания за война. Войната дава власт, тайна, шовинистичен ентусиазъм и незряла тръпка от доминацията“, посочи той.

По думите му основателите на САЩ са поверили правото за обявяване на война на Конгреса именно защото той е съвещателен орган, който трябва да обсъжда, да спори и да носи политическа отговорност. Президентът, обратното, има естествен стимул да концентрира властта в свои ръце, особено по време на криза. „Основателите казаха: никога няма да позволим войните да бъдат започвани от изпълнителната власт. Те повериха военната власт на Конгреса, защото Конгресът е съвещателен орган. Той не печели нищо във военно време. Напротив, тогава често е сведен до безлична институция. Затова военната власт може да бъде доверена на Конгреса“, каза Фейн.

Той изтъкна, че повече от век този принцип е позволил на Америка да се развива като икономическа и политическа сила, без да изтощава ресурсите си във войни. Според него именно отказът от постоянни военни авантюри е позволил на САЩ да се превърнат от малка държава в световна сила. „Повече от век това беше свещена територия и ние не влизахме във войни. От създаването на Конституцията през 1787 г. в продължение на повече от столетие Съединените щати растяха. Бяхме малка държава и станахме световна икономическа сила. Изпреварихме Германия, Великобритания и Франция, защото не губехме време, пари и талант във войни“, заяви проф. Фейн.

Според него промяната настъпва около Испано-американската война, когато САЩ започват да действат като имперска сила. Макар текстът на Конституцията да не се променя, политическата практика постепенно превръща президента в реалния човек, който решава дали страната ще воюва. „Около Испано-американската война сключихме нещо като „сделка с дявола“. Завладявахме Филипините, Пуерто Рико и Куба. Текстът на Конституцията не се промени, но политиката фактически превърна решението за война в решение на президента“, каза той.

Фейн сравни периода на ограничени войни в ранната американска история с последвалата епоха на постоянни интервенции. Той подчерта, че преди възхода на „президентските войни“ САЩ не са имали постоянна армия и не са насочвали ресурсите си към разрушение, а към развитие, изобретения и граждански напредък. „Преди това почти нямахме войни. Водихме войната от 1812 г. срещу британците, но иначе не харчехме огромни средства. Нямахме Пентагон, нямахме постоянна армия, нямахме нищо, което да отклонява нашия талант и ресурси към убиване, вместо към това животът да стане по-добър, да се създават изобретения и да се почита мислителят, а не бронираният рицар“, заяви той.

САЩ  започват серия от военни намеси по целия свят

Според него след като Конгресът фактически се отказва от военните си правомощия, САЩ започват серия от военни намеси по целия свят. Първоначално те са насочени към Латинска Америка, но след Втората световна война придобиват глобален мащаб. „Когато поверите военната власт на президента, става опасно. Оттогава имаме стотици войни, защото Конгресът фактически предаде военната власт на президента. Влизахме в Хаити, Гватемала, Хондурас, Мексико, Доминиканската република. Първо беше Латинска Америка, а след Втората световна война това стана глобално“, каза проф. Фейн.

Той даде пример с Виетнам, Лаос, Камбоджа, Ливан, Панама и Афганистан. Фейн предупреди, че подобни действия създават опасни международни прецеденти. Ако САЩ могат да действат едностранно, други сили също могат да използват същата логика, включително Русия в Украйна или Китай спрямо Тайван. „Създадохме ли прецеденти, които ще предизвикат сътресения навсякъде и ще дадат основание на Путин да влезе в Украйна или на Китай да влезе в Тайван? Къде спира това? На практика казваме: силните правят каквото могат, слабите търпят каквото трябва. Върховенството на закона губи всякакво значение и светът потъва в хаос“, заяви проф. Фейн.

Той сравни днешната международна среда с обстановката преди Първата световна война, когато липсата на ясни правила и надмощието на силата водят до катастрофални последици. Според него днес рискът е още по-голям заради глобалните икономически връзки, изкуствения интелект и взаимната зависимост на държавите. „Това ми напомня за началото на Първата световна война. Започва се с ерцхерцог Фердинанд в Сараево, а скоро след това 40 милиона души са убити. Правилото е било: ако искаш война, започваш война. Няма значение каква е целта. Днес създаваме същите условия и същия манталитет, които доведоха до Първата световна война, но този път последиците ще бъдат глобални“, предупреди той.

Проф. Фейн свърза ударите срещу Иран с дългата американска традиция на президенти, които обещават мир, но след това въвличат страната във война. Той заяви, че Доналд Тръмп не е първият президент, който нарушава обещанията си за ненамеса, но при него мащабът и опасността са особено големи. „Тръмп водеше кампания с лозунга „Да направим Америка отново велика“ и казваше, че няма да се намесва. След това започна интервенции в мащаб, който други президенти не са достигали. Първият ли е, който се отмята от обещанията си? Не“, заяви проф. Фейн.

Той даде пример с Линдън Джонсън, който през 1964 г. се представя като кандидат на мира, но след това рязко ескалира войната във Виетнам. Според Фейн това показва колко силно е изкушението на президентската власт, когато няма реални ограничения. „През 1964 г. Линдън Джонсън се яви като кандидат на мира за Виетнам. Първото, което направи, беше да ескалира войната. Започнахме със 100 000 войници, после станаха 200 000, после 500 000. Последва операция „Rolling Thunder“. Хвърлихме повече бомби по линията „Хо Ши Мин“, отколкото през цялата Втора световна война“, каза той.

Има ли таен план?

Фейн посочи и примера с Ричард Никсън, който твърди, че има „таен план“ за прекратяване на войната във Виетнам. По думите му такъв план не е съществувал, а след избирането на Никсън загиват още повече американци. „Ричард Никсън каза, че има таен план за прекратяване на войната във Виетнам. Нямаше такъв план. Повече американци загинаха след избирането на Никсън с неговия мирен план, отколкото при Линдън Джонсън“, заяви бившият зам.-министър.

Според него проблемът е системен. Когато Америка действа като империя, президентите постепенно започват да гледат на интервенциите в чужбина като на начин да останат в историята, а не като на крайна мярка, подчинена на закона и демократичния контрол. „Когато Америка десетилетия наред живее като империя, това се превръща в навик за президентите. Те казват, че ще останат у дома, после отиват навън, защото изкушението е твърде голямо. Това е жажда за власт и величие. Те искат да влязат в учебниците по история“, каза проф. Фейн.

Той предупреди, че светът навлиза в нова, по-опасна фаза на геополитическо разделение. За разлика от Студената война след Втората световна война, днес Съединените щати според него са отчуждили не само противниците си, но и съюзниците си. „Разликата с периода след Втората световна война е, че тогава все още имахме поне формални съюзници. Основният ни противник беше Съветският съюз при деспота Йосиф Сталин. Днес ситуацията е различна. Отчуждихме всяка държава в света. Нямаме съюзници“, заяви той.

Като пример Фейн посочи отношението на Вашингтон към Европейския съюз, НАТО и Дания във връзка с Гренландия. Според него американското поведение подкопава доверието дори сред държави, които дълго са били близки партньори на САЩ. „Нападаме Европейския съюз, нападаме членовете на НАТО. Дори казваме на Дания, която има суверенитет над Гренландия: ще вземем Гренландия. Уж сме съюзници. Заплашва ли Дания Съединените щати? Не. Днес САЩ са изолирани“, каза проф. Фейн.

Той сравни САЩ с Наполеонова Франция, която постепенно отчуждава всички около себе си чрез постоянни претенции за доминация. Според него подобно поведение неизбежно оставя една държава сама, зависима от страха, а не от истински съюзи. „Ние сме като Наполеон по време на Наполеоновите войни. В крайна сметка той отчужди всички, защото беше готов да нахлуе във всяка друга държава. Сключваше мирни договори, после ги отхвърляше. Днес нямаме никого“, заяви той.

Проф. Фейн смята, че единствената държава, която в момента подкрепя САЩ безусловно, е Израел при управлението на Бенямин Нетаняху. Той обаче предупреди, че и това може да се промени, ако политическата ситуация в Израел се развие различно. „Ако Нетаняху си отиде, не съм сигурен, че и Израел ще подкрепя САЩ. Той е подсъдим по обвинения в престъпления, а Международният наказателен съд го обвинява в геноцид и престъпления срещу човечеството“, каза той.

Фейн е категоричен, че днес Китай е най-големият стратегически опонент на САЩ, а Русия е далеч по-слаба от някогашния Съветски съюз. Той предупреди, че американските действия срещу Иран могат да дадат аргумент на Пекин да действа по-смело спрямо Тайван. „В краткосрочен план Китай е най-големият ни опонент. Русия днес е далеч по-слаба, отколкото беше Съветският съюз. Китай няма да се кланя на Съединените щати. Възможно е да нахлуе в Тайван и да каже: ако вие можете да влезете в Иран, ние можем да влезем в Тайван“, заяви проф. Фейн.

„Ако сравните заплахата от Иран за САЩ със значението на Тайван за Китай, Китай има много по-силен аргумент да се намеси в Тайван. Там САЩ имат сили, провеждат обучение и продават оръжия за милиарди долари. Иран не беше съсед на Съединените щати и не продаваше оръжие на държави, които ще ни нападнат“, допълни той.

Фейн не изключва възможността Китай да предприеме военни действия срещу Тайван. Според него това би поставило САЩ, Япония и целия регион пред непредвидима и опасна ситуация, особено ако президентът на САЩ реши да действа без одобрение от Конгреса. „Китай може в крайна сметка да нахлуе в Тайван. Какво ще стане тогава, не знаем. Япония може да се включи, защото я притискахме да поеме отбранителен ангажимент към Тайван. Конгресът никога не би гласувал война за защита на Тайван. Но президентите може да действат сами, защото ще твърдят, че това е голямото предизвикателство и че САЩ трябва да останат номер едно над Китай“, заяви той.

Въпреки тежките си предупреждения Фейн не смята, че упадъкът на американската демокрация е неизбежен. Той вярва, че САЩ могат да се върнат към първоначалната си идея, ако американското общество намери смелост да отхвърли имперската логика. „Не вярвам, че е неизбежно Съединените щати да паднат от ръба на пропастта. Това зависи от американския народ. Трябват смели хора, които да кажат: не искаме да бъдем глобална империя. Искаме да се върнем към идеята, че Америка е идея. Можем да насърчаваме други да ни подражават, но не чрез сила и щикове“, каза той.

Според него изборите за Конгрес през ноември ще бъдат важен тест за посоката, в която вървят САЩ. Той обаче не смята, че Демократическата партия сама по себе си може да спаси страната, защото лидерите ѝ са слаби по ключовите въпроси на войната, властта и конституционния ред. „Има съпротива срещу Доналд Тръмп. Мнозинството американци не одобряват действията му. Изборите през ноември ще бъдат ключови за това дали махалото може да се върне в правилната посока“, заяви проф. Фейн.

Той не изключи възможността в САЩ да се появи нова политическа сила или независима коалиция, ако обществото отхвърли и двете големи партии. Според него американската история познава подобни политически пренареждания. „Възможно е да се появи независима фигура или коалиции, които да кажат, че и двете партии са ужасни. Може да се роди нова партия, както Републиканската партия възникна след Партията на вигите. В политиката се случват странни неща. В момента тенденциите са много тревожни. Центърът може да издържи, но може и да не издържи“, каза той.

Говорейки за Роналд Рейгън, в чиято администрация е служил, Фейн подчерта, че най-голямата разлика между Рейгън и Тръмп е отношението към Конгреса и закона. По думите му Рейгън е разбирал, че Конгресът е равноправна власт, докато днешният президентски модел пренебрегва тази система на баланс. „Роналд Рейгън знаеше, че Конгресът има своя роля. Той не променяше имиграционните закони с укази. Имахме много известен закон, по който работих: Законът за имиграционната реформа от 1986 г. С него узаконихме статута на около три милиона имигранти“, каза проф. Фейн.

Той припомни, че при Рейгън Белият дом е сътрудничил на Конгреса дори по чувствителни теми като тайните продажби на оръжие за Иран. Тогава контролът е бил реален, изслушванията са били открити, а висши представители на администрацията са свидетелствали под клетва. „Бях юрисконсулт в съвместната комисия на Конгреса за тайните оръжейни продажби на Иран. Президентът Рейгън каза: няма да се позоваваме на държавна тайна, това ще бъде открито. Той сътрудничеше на Конгреса. Когато имаше нужда от правомощия за определени действия, се обръщаше към Конгреса. Когато му трябваше договор, минаваше през Сената“, заяви той.

Фейн даде пример с договорите със СССР, които са били подложени на ратификация от Сената. Той противопостави този подход на практиката на по-късни президенти, които предпочитат укази пред договори и институционално съгласуване. „Помните известните договори СТАРТ и Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег с Горбачов. Сенатът трябваше да ги ратифицира. Байдън, Обама и Тръмп не правят така. Те действат чрез укази. Решават нещата еднолично и не обръщат внимание на Конгреса“, каза бившият зам.-министър.

Според него при Рейгън системата на контрол и баланс все още е функционирала. Конгресът е бил централен участник в управлението, а не декор. Днес, по думите му, секретността, държавната тайна и изпълнителната привилегия са изместили открития институционален процес. „Голямата разлика е, че при Рейгън Конгресът все още се възприемаше като партньорски и централен орган. Управлението не беше основано на секретност, а до голяма степен на откритост. Днес не е така. Всичко е държавна тайна и привилегия на изпълнителната власт. Няма договори, има укази. Няма сътрудничество, няма система на контрол и баланс“, заяви той.

Фейн определи тази промяна като преминаване от върховенство на закона към еднолична власт. Според него президент, който управлява чрез заповеди и пренебрегва Конгреса, се приближава до модел на деспотично управление. „Това е разликата между Рейгън и Тръмп. За мен това е разликата между върховенството на закона и равновесието на властите, от една страна, и подчинението на деспот, който издава укази сам и казва: така ще бъде, без никакви консултации“, каза проф. Фейн.

Той беше критичен и към председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън, когото определи като пример за промяната в институционалната култура. Според Фейн ръководството на Конгреса вече често се държи като подчинено на президента, а не като равнопоставена власт. „Виждаме го и при председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън. Той може направо да се премести в Белия дом. Прави всичко, което Тръмп му казва. Това е неговото разбиране за ролята му. Неговото мислене вече е изградено така, че той се вижда като подчинен на Тръмп, не като равнопоставен председател на Камарата“, заяви професорът.

Фейн предупреди, че културните норми в американската политика са се променили в полза на почти неограничена изпълнителна власт. Това, по думите му, е опасно не само за Америка, но и за целия свят, защото решенията на един човек във Вашингтон могат да имат глобални последици. „Дори тук, в България, Тръмп може утре да стане и да каже: България не ни подкрепя, говорите с Иран, затова ще ви бомбардираме. Това би било напълно абсурдно. Но той твърди, че има право да го направи. Това е изключително тревожно“, каза той.

В заключение проф. Фейн заяви, че глобалната стабилност е невъзможна без съюз между Европа и Съединените щати, но уточни, че този съюз трябва да бъде не само военен, а и ценностен. Според него общото разбиране за свобода, право и справедливост е също толкова важно, колкото формалните договори. „Не мисля, че глобалната стабилност е възможна без единство между Европа и Съединените щати. Не говоря само за единството, което намира израз в НАТО. Говоря за базово философско единство, че не започваш война без причина, само за да укрепиш собственото си величие. Става дума за общо разбиране за свобода на словото, свобода на религията, върховенство на закона и справедлив процес“, заяви проф. Фейн.

Той предупреди, че когато този ценностен съюз се разпадне, други държави започват да следват лошия пример. Американската политика вече влияе върху европейските десни движения и върху отношението към имиграцията. „Когато това се разпадне, светът става по-нестабилен. Изчезва дори онова неписано влияние, което добрата практика оказва върху други страни. Днешният пример на Съединените щати е ужасен за всички. В известен смисъл част от нестабилността и напрежението около имиграцията идват именно от това. Други казват: щом САЩ правят така, и ние трябва да правим същото“, каза той.

Фейн посочи Унгария и Германия като примери за опасността от възхода на крайно десни формации. Според него, ако подобни сили поемат управлението в ключови европейски държави, последиците ще бъдат тежки за целия континент. „Виждате ситуацията от типа Виктор Орбан в Унгария. Не знаем дали нещо ще се промени, но много десни групи черпят вдъхновение от подобни модели. Дори в Германия, ако крайната десница поеме канцлерството, това неизбежно връща мисълта към Третия райх през януари 1933 г. Представете си, ако „Алтернатива за Германия“ поеме канцлерството. Това ще създаде огромна нестабилност и ще отекне в цяла Европа“, заяви той.

Според проф. Фейн разпадането на доверието между съюзниците ще доведе не само до политическа, но и до икономическа нестабилност. По думите му по-малко доверие означава повече бариери, по-малко просперитет и риск светът да тръгне назад, въпреки технологичния напредък. „По-малко единен свят означава и по-малко просперитет. Ще има по-малко доверие, повече митнически бариери и по-малко общност, която създава благоденствие за всички. Светът може да тръгне назад. Живеем с илюзията, че ходът на историята винаги върви в положителна посока. Понякога е така, понякога не. Няма гаранция. Самият факт, че имаме изкуствен интелект, не означава, че не можем да се върнем назад в моралната философия и етиката“, каза проф. Брус Фейн.

Източник: БГНЕС

Материалът Анализ: Доналд Тръмп е като Наполеон преди Ватерло е публикуван за пръв път на News Life.

Сега, докато войната в Украйна се проточва, а американо-израелската война срещу Иран е преустановена като част от крехкото прекратяване на огъня, сме свидетели на завръщането на друго нежелано явление на световната сцена: световната война. Два големи конфликта на различни континенти се превърнаха в театри на стратегическо съперничество между велики сили, отбелязва експертът.

Динамиката на всяка война пряко влияе върху другата и двете са довели до появата на подчинени държави. Макар комбинираният мащаб и интензивност на тези конфликти да са далеч от двете опустошителни световни войни от миналия век, те са възникнали от един и същ опасен рефлекс: съперничещите си нации разчитат изцяло на военната сила като основно средство за упражняване на власт.

Русия и Съединените щати влязоха във войната по различни причини. Владимир Путин се стреми да разшири териториалния си обхват и да си върне земи, които смята за част от сферата на влияние на Русия. Заявените цели на Съединените щати във войната срещу Иран варираха, но президентът на САЩ Доналд Тръмп последователно подчертаваше, че на Иран не трябва да се позволява да се сдобие с ядрени оръжия, пише „Вашингтон пост“.

И все пак и Путин, и Тръмп вярваха, че успехът ще бъде лесен и че целта им оправдава почти всяко ниво на насилие – дори ако то нарушава международното право. Само за няколко седмици конфликтите в Украйна и Иран се превърнаха в израз на продължаващата конкуренция между великите сили. И в двата театра на военните действия Русия и Съединените щати подкрепят взаимно противниците си. Съединените щати продължават да предоставят на Украйна оръжия, разузнавателна информация и планове за борбата ѝ срещу Русия, докато Русия, според съобщенията, е направила същото за Иран, предоставяйки информация за цели и карти на американски военни позиции, както и изпращайки дронове до Техеран. Въпреки че Съединените щати и Русия не стрелят директно една по друга, силите всъщност са заредили и насочили оръжията, от които другите стрелят.

Всяка война е повлияла на другата

Шокът върху световните цени на петрола, причинен от затварянето на Ормузкия проток от Иран, се оказа финансова печалба за Русия, както чрез по-високите цени на собствения ѝ петрол, така и чрез облекчаването на санкциите върху този петрол от администрацията на Тръмп, която отчаяно се опитва да намали световните цени.

Докато вниманието и ресурсите са насочени към Иран, Русия започна пролетна офанзива, насочена към консолидиране и разширяване на териториалните си придобивки в Украйна. Междувременно Украйна предложи на САЩ и арабските страни, обект на атаки от Иран, своя опит в защитата от дронове, придобит в борбата срещу Русия.

И двата конфликта включват други държави

В Украйна военните усилия на Русия отдавна се подкрепят от икономическа и техническа помощ от Китай, директни дарения с човешка сила от Северна Корея и дронове от Иран. Европейските съюзници играят все по-важна роля във въоръжаването на Украйна, като дори поемат водеща роля в тези усилия през последната година.

Въпреки че страните от НАТО не отговориха на призива на Тръмп да помогнат за запазването на отворения Ормузки проток, миналия месец контролираните от НАТО противоракетни отбранителни системи прихванаха ирански ракети, насочени към Турция. Ирански ракети, насочени към няколко държави от Персийския залив, въвлякоха тези страни в конфликта, докато Израел атакува Хизбула в Ливан, а подкрепяните от Иран хути в Йемен изстреляха ракети по Израел.

Първата и Втората световна война включваха милиони войници от великите сили, сражаващи се директно помежду си, което доведе до милиони смъртни случаи. Но не всички световни войни ще изглеждат като тези две катастрофални събития. Всъщност тези събития дори не бяха Първата или Втората световна война.

Седемгодишната война от средата на 18 век и Наполеоновите войни от началото на 19 век също са глобални борби, състоящи се от отделни войни на различни континенти, включващи велики сили, които или са водили пряко, или са координирали действията си между конфликтите. Седемгодишната война (1756–1763) е поучителна за разбирането на значението на световната война, както тя се разиграва днес. Войната се води предимно в Европа, като от едната страна са Великобритания и Прусия, а от другата – Франция и Австрия. Тъй като Великобритания и Франция притежават глобални империи, боевете се разпространяват на няколко континента. Това е и време, когато държавите активно използват военна сила, за да утвърдят националната си мощ.

Някои твърдят, че Студената война е била световна война. Разбира се, идеята, че Студената война е била „студена“, е подвеждаща: това е период на интензивен конфликт, който е засегнал много части на земното кълбо. Но на конфликтите от Студената война им е липсвала взаимосвързаността и едновременността, които виждаме днес в Европа и Близкия изток.

И, което е важно, суперсилите по това време са били предпазливи в използването на военна сила, което е ограничавало действията им – до голяма степен поради ядрените арсенали, които са трупали. Днес както Путин, така и Тръмп демонстрират лекомислие към използването на военните средства за постигане на целите си – и по-голямо безразличие към последствията, както икономически, така и социални.

Войните в Иран и Украйна са част от глобално събитие

Анализът на взаимосвързаността на войните показва необходимостта лидерите да мислят глобално в зараждащия се многополюсен свят, където силите се борят за контрол над региони или сфери на влияние, заяви експертът. Конфликт в един регион почти сигурно ще се пренесе в друг.

Ресурсите, посветени на една борба, могат да означават по-малко ресурси за друга, подкопавайки усилията за възпиране на заплаха или за предоставяне на помощ на съюзник в нужда. Непризнаването на глобалния обхват на проблемите със сигурността е именно начинът, по който държавите могат да се изместят от ограничена война по избор към глобална война, която не са планирали.

Миналата година отбелязахме 80-годишнината от края на Втората световна война. Опустошението от този конфликт остава безпрецедентно и трябва да се надяваме, че ще остане такова. Дори никога повече да не преживеем глобален конфликт от такъв мащаб, въпреки това сме свидетели на завръщането на ерата на световната война.

Материалът Тръмп и Путин сложиха край на дипломацията: Започна ли световна война от нов тип? е публикуван за пръв път на News Life.