Зафиров е категоричен, че е постигнато съгласие да не бъдат продавани. По думите му реакторите не са за продан, а са ключов актив за България и част от енергийната ѝ независимост. „Свидетели сме, че цената на тока в световен мащаб расте. Светът е в перманентна енергийна несигурност и в тази ситуация ядрената енергия продължава да е най-надеждният и стабилен източник – евтина и предвидима. Всичко е в наши ръце – имаме площадка, имаме реактори, имаме и кадри“, коментира лидерът на БСП.

През юли 2023 г. българският парламент възложи на Министерството на енергетиката да преговаря с Украйна за продажба на оборудването на АЕЦ „Белене“. В началото на февруари тази година парламентът на Украйна прие закон, който позволява на държавния оператор на ядрена енергия да закупи от България два ядрени реактора съветски дизайн за украинската електроцентрала „Хмелницки“.

Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза: „По-добре реакторите от АЕЦ „Белене“ да бъдат продадени на Украйна и да влязат пари в бюджета, вместо да стоят под навесите. Така както ние търпим Борислав Гуцанов да се среща с Елеонора Митрофанова, отчитайки сложността на коалицията и тяхната идеологическа привързаност към Русия, така и те ще търпят това, което ние сме поели като нашите украински и евроатлантически партньори. Това е цената на компромиса“.

Материалът Лидерът на БСП: Говорихме с Борисов, реакторите за АЕЦ „Белeне“ няма да бъдат продавани е публикуван за пръв път на News Life.

Планира се реакторите да бъдат инсталирани на блокове 3 и 4 на атомната централа. Американската компания „Уестингхаус“ също планира да построи два реактора на украинската площадка. Реакторите от АЕЦ „Белене“ за Украйна ще могат да работят с американско гориво, предава Actualno.com.

Повече за АЕЦ „Хмелницки“

Ядрената централа в Хмелницки в югозападната част на Украйна е построена в началото на 70-те години по времето СССР. Заради аварията в Чернобил тя винаги е работила само наполовина. През 2023 г. започнаха преговори за закупуване на два руски реактора, първоначално закупени за недовършената АЕЦ Белене в България. Планираната покупка има прогнозна цена от поне 600 милиона евро.

По рано този месец ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси, на среща с президента Володимир Зеленски, министъра на външните работи Андрий Сибига и на енергетиката Герман Галущенко, обяви, че е бил обсъден напредъкът по плановете на Украйна за закупуване на оборудване от прекратения проект на българската АЕЦ „Белене“.

Агенцията ще предоставя техническа подкрепа и съвети за ядрена безопасност относно плановете за нови атомни реактори в Хмелницката атомна електроцентрала, заяви Гроси при посещението си в Киев миналата седмица.

Материалът Парламентът на Украйна разреши купуването на реакторите от АЕЦ „Белене“ е публикуван за пръв път на News Life.

Ядрената централа в Хмелницки в югозападната част на Украйна е построена в началото на 70-те години по времето на Леонид Брежнев. Поради аварията в Чернобил тя винаги е работила само наполовина. През 2023 г. започнаха преговори за закупуване на два руски реактора, първоначално закупени за недовършената АЕЦ Белене в България. Планираната покупка има плаваща цена от поне 600 милиона евро. Американската компания „Уестингхаус“ също планира да построи два реактора на украинската площадка.

През юни 2024 г. украинският министър на енергетиката Герман Галущенко, който бе най-големият застъпник на инициативата, заяви, че залага на външни заеми за финансиране на покупката. През декември обаче представителят на ЕС в Киев изключи подкрепата за проекта. Разширяването на АЕЦ Хмелницки с руско оборудване е противоречиво. От една страна, двете страни са във война, която показа, че ядрените централи и конфликтните зони са лоша комбинация.

Законодателите също така критикуваха любимия проект на Галущенко за това, че не допринася за енергийните доставки в краткосрочен план и за потенциалното му въздействие върху сметките за електроенергия. „Украинската енергийна система, която е подложена на постоянни руски атаки, се нуждае от децентрализация“, подчерта опозиционният депутат Инна Совсун, която е член на енергийната комисия на либералната партия „Холос“.

Има и опасения, че новата централа може да увеличи сметките за енергия. Операторът на украинската атомна електроцентрала „Енергоатом“ подчерта, че инвестицията ще бъде направена със „собствени средства“. Ярослав Железняк, който също е депутат от „Холос“, каза в сряда, че „финансирането ще дойде от повишаване на тарифите“, предупреждавайки за корупционни рискове.

Друг опонент на идеята е Володимир Омелченко от базиран в Киев мозъчен тръст, който е скептичен към купуването на „най-евтиния руски боклук“. Той смята, че България не без основание се опитва да продаде реакторите. Законът, включително изненадващата му поправка, трябва да бъде приет от пленарната зала, преди да може да се пристъпи към покупката. Също така все още не дава зелена светлина за строителство, а само за закупуване на реакторите.

Противоречив министър

В основата на прибързаната покупка на ядрения реактор е Галущенко, който е на поста от април 2021 г. и многократно е заявявал, че покупката е „спешна“. През септември 2024 г. София удължи срока за преговорите до май 2025 г.

Миналата седмица той съобщи че ЕС и САЩ са потвърдили, че ще помогнат за плащането на реакторите, а напрежението в украинския парламент нарасна. Депутатът от либералната опозиция Совсун оспори изявлението на  Галушченко, като каза, че тези делегации са казали на енергийната комисия, че „няма такава подкрепа“.

Галущенко отговори, че не го е грижа за „позицията на чиновниците от средно ниво в представителството на Европейската комисия“. След това Совсун стартира предложение за порицание на министъра въз основа на факта, че той е отказал да се яви в парламента през септември 2024 г. след случай на корупция в неговия отдел. Предложението няма подкрепата на правителственото мнозинство и няма да влезе в дневния ред на украинския парламент следващата седмица, съобщава  агенция Укринформ.

Материалът Украинският парламент разреши покупката на реакторите за АЕЦ „Белене“ е публикуван за пръв път на News Life.

Президентът Зеленски за пореден път благодари на премиера акад. Денков за помощта, предоставена от България на Украйна. На среща между двамата министър-председателят припомни на украинския държавен глава, че вече има решение на българското правителство за изпращане в Украйна на сто бронетранспортьора от Министерството на вътрешните работи. За приключване на процедурата се очаква ратификация от парламента.

I thanked for Bulgaria’s military and political support.

Fruitful talks with PM Nikolai Denkov yesterday at the Ukraine-Balkans summit.

We discussed further cooperation, Black Sea security, and securing alternative grain corridors.

Meeting with more Balkan colleagues today. pic.twitter.com/iblbDPD4Nm

— Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) August 22, 2023

Зеленски потвърди интереса на неговата страна за закупуване на двата български реактора от неосъществената АЕЦ „Белене“ и оборудването към тях. В момента Министерството на енергетиката прави оценка на активите, обясни премиерът. Предвид агресивното поведение на Русия в Черно море, украинският президент постави въпроса за съгласувани усилия на черноморските държави членки на НАТО за осигуряване на сигурността там. Украйна вече води разговори на тази тема с Турция и Румъния и отправи покана към България да се включи в тях.

От Министерски съвет обявиха, че премиерът акад. Николай Денков ще посрещне министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку на 9 октомври т.г. в резиденция „Евксиноград“. Поканени са също председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Молдова Мая Санду. Срещата беше договорена по време на еднодневното посещение на акад. Денков в Атина вчера. Това съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.

Основна тема на разговорите край Варна ще бъде регионалната свързаност и по-конкретно проектът за коридор от Солун през Кавала, Александруполис, Бургас и Варна до Констанца с възможност за удължаване към Молдова. Идеята е по трасето да бъде изградена модерна транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура, която ще активизира икономическите, а и политическите връзки между включените държави. Бъдещият коридор ще функционира още по-ефективно, когато всички страни по трасето станат членки на Шенгенското пространство и границите между тях отпаднат.

Мишел и фон дер Лайен потвърдиха интереса на ЕС към разширяване на съюза както към Западните Балкани, така и към Молдова и Украйна. Този процес обаче трябва да върви едновременно с реформи в тези държави, подчертаха европейските лидери.

Материалът Зеленски потвърди, че Украйна иска да купи двата реактора и оборудването от АЕЦ „Белене“ е публикуван за пръв път на News Life.