„С Вашия благороден жест показахте висока гражданска отговорност и съпричастност към съхраняването на историческата памет и духовните ценности, които възпитаваме у нашите деца“, посочи в словото си директорът на училището Мария Мирова-Гюзелева. Тя подчерта, че на този ден се открива паметник не само като знак на почит към миналото, а и като завет към бъдещето. „Камъкът и бронзът ще останат тук дълго след нас, но истинският паметник на Левски не е в метала. Днес не просто поставяме паметник, а отдаваме почит на човек, който превърна свободата в своя религия и в своя съдба“, подчерта директорът.

От своя страна Микеле Санторелли се обърна към децата, припомняйки им уроците на Апостола и представяйки го като жив пример, а не само като исторически образ. „Представете си, че всяка сутрин, когато прекрачвате прага на училището, някой върви до вас. Той не говори високо. Не дава заповеди. Не търси аплодисменти. Само гледа. И вярва. Това е Васил Левски. Той е бил човек като всички нас. Имало е дни, в които е бил уморен или се е страхувал, или в които пътят е изглеждал невъзможен, но е направил най-важния избор – да остане честен, да бъде смел и да носи отговорност, да постави България над себе си“, каза италианският бизнесмен.

Кметът на Община Марица Димитър Иванов също приветства присъстващите. „За мен е чест и удоволствие да сме заедно в ОУ „Васил Левски“ и да отбележим с гордост нашия национален празник. В ден като 3 март ние не само празнуваме, но и свеждаме глава пред подвига на нашите апостоли и предци, които са дали живота си, за да я има България и нас – българите“, заяви той. Кметът изрази благодарност към Микеле Санторелли за подкрепата и дарението, както и към Виолета Христодулова, Мария Мирова-Гюзелева и Алекси Георгиев за осъществяването на идеята. Той изрази благодарност и към родственика на Апостола Стефан Караиванов за живите разкази и за напомнянето, че заветите на революционерите трябва да бъдат следвани не само в празнични дни. В края на словото си Димитър Иванов цитира думите на Апостола: „Дела трябват, а не думи“, и пожела единство, доброта и сплотеност в името на България.

Виолета Христодулова подчерта значението на паметника. „За едно училище това е повече от паметен знак – това е урок без звънец, послание без думи, морално присъствие, което ще възпитава тихо, но дълбоко. Паметникът не е само камък и образ, а израз на нашата съвест. Всеки ден той ще посреща учениците и ще им напомня, че истинската сила не е в думите, а в делата, че родолюбието не е лозунг, а отговорност, че България се гради с характер, а не с оправдания“, каза тя.

Тържественият момент настъпи с прерязването на лентата и свалянето на покривалото. Паметникът бе открит, а в небето полетяха гълъби и балони – символ на свободния дух. Отец Павлин извърши освещаване и отслужи благодарствена молитва за здраве и благоденствие. В празничната програма се включиха и ученици, които рецитираха стихове и изпълниха родолюбиви песни. В края на церемонията присъстващите поднесоха венци и цветя. С минута мълчание Рогош се поклони пред всички знайни и незнайни герои, дали живота си за България.

Преди откриването на паметника в училището се състоя среща-разговор с наследника на рода на Апостола Стефан Караиванов. Той разказа малко известни факти за него и семейството му. Особено любопитно за учениците бе да научат тайните знаци, използвани от Левски, за да се среща с първия си братовчед Васил Караиванов. Гостът опроверга и разпространяваните в социалните мрежи неверни твърдения за майката и брата на Апостола. Стефан Караиванов представи своите две книги и раздаде множество автографи.

На събитието присъстваха още заместник-кметът на Община Марица Николай Стаматов, кметът на Рогош Алекси Георгиев, началникът на ОМДК към РУП Мариана Симеонова, заместник-председателят на Пловдивския общински комитет „Васил Левски“ Николай Аджеларов, членът на УС на Комитета Данаил Търпоманов, който е и председател на „Сдружението на учителите – пенсионери“ в Пловдив, както и кметове на населени места, общински съветници и жители на селото.

Материалът На 3 март в Рогош откриха паметник на Васил Левски (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

„Днес, на 3-ти март, когато стоим изправени под българското знаме, трябва ясно да осъзнаем, че свободата е отговорност, която носим с решенията си, с думите си, с отношението си един към друг. Днес ние не воюваме на Шипка, но воюваме със собствените си слабости, с недоверието помежду си, с изкушението да се отказваме, с умората да бъдем общество, да бъдем нация. И ако искаме да бъдем достойни наследници на онези, които останаха завинаги по върховете, трябва да пазим не само територията, но и духа на България. Саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои, които дадоха живота си за Родината, ни задължава да бъдем по-единни и по-отговорни.“

Тези слова, кметът на община Асеновград д-р Христо Грудев, изрече в посланието си към асеновградчани по повод 148-мата годишнина от Освобождението на България от османско иго. Тържествената програма за националния празник на страната ни започна в храм „Св. Димитър” в града, където беше отслужена панихида в памет на загиналите герои. Кметът д-р Грудев поднесе венец на гроба на прапорчик Вишняков, ситуиран в двора на църквата. Честването продължи на пл. „Акад. Николай Хайтов”. Там се състоя военен ритуал по издигане на националното знаме на Република България. А след словото на кмета на Асеновград се проведе и празничен концерт „Обичам България” – с участието на Мъжка вокална формация „Кантус“, „Театрална работилница за мечти“ и Детско театрално ателие към НЧ „Св. преп. Паисий Хилендарски“. Община Асеновград спази традицията и подари на асеновградчани общо 200 бр. български трибагреници. През целия ден всеки може да разгледа и Историческия музей в града с вход свободен.

Още снимки от честването в Асеновград ще откриете в галерията тук:

Материалът Кметът на Асеновград: Свободата е отговорност, която носим с решенията си (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Членовете на комитет „Родолюбие“ в униформи и носии и тази година поведоха пловдивчани в „Поход на свободата“ до върха на Бунарджика, под знамената на българското опълчение. Стотици пловдивчани изкачиха хълма, за да почетат героите, загинали за Освобождението на България и да развеят българския трибагреник.

Пред паметника на Александър II  присъстваха Кметът на Община Пловдив – Костадин Димитров, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, народните представители Валерия Славова, Даниела Дженева, Красимир Терзиев и Фиданка Кацарева, Областният управител на област Пловдив – проф. Владислав Попов, бригаден генерал Божидар Бойков – командир на „Съвместното командване на специалните операции“, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Ангел Славов, Николай Бухалов, Николай Душков, инж. Хакъ Сакъбов, директорът на ОД на МВР Пловдив старши комисар Васил Костадинов, кметовете на шестте пловдивски района, общински съветници, представители на общинската администрация, директори на общински предприятия, представители на политически партии, обществени организации, медии и граждани.

Тържественият военен строй бе приет от бригаден генерал Божидар Бойков – командир на „Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон.

Официално слово по повод Националния празник на Република България и 148-та годишнина от Освобождението от османско владичество произнесе проф. д-р Христина Янчева – уважаван академичен лидер, утвърден учен и експерт, областен управител на област Пловдив от юни 2024 г. до февруари 2026 година. Преди словото, пламенният рецитатор Христо Христов изпълни „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, утвърдена традицията на този ден от дълги години.

В церемонията по полагане на венци и цветя участваха представителен взвод, венценосци, военен духов оркестър, членовете на Комитет „Родолюбие“, НД „Традиция“, Общински комитет „Васил Левски“ и СОСЗР.

Положени бяха венци и цветя от името на държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, учебни заведения, патриотични организации, движения и клубове, както и от стотиците признателни граждани. С падане на колене и минута мълчания присъстващите почетоха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България.

В 13.30 часа на Паметника на поборниците и опълченците в Траурен парк “Централен”,  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, заедно със свещеници от Пловдивската Света митрополия, отслужи панихида в памет на загиналите герои. Във войната, дарила на измъчения български народ чаканата 500 години свобода, са участвали около 7000 български опълченци, които под Самарското знаме са водили люти боеве на Шипка и други места на кървави сражения. След църковния ритуал бяха положени венци и с падане на колене и едноминутно мълчание, бе отдадена почит към загиналите опълченци.

В 17.00 часа на площад „Централен“ започва празничен концерт на Военен духов оркестър на Съвместно командване на специалните операции на Българската армия  с диригент старши лейтенант Венцислав Стефанов. От 18.30ч. на пл. „Централен“ започва тържествената проверка – заря по повод Националния празник, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив. Ролята на диктор ще изпълни актьорът от Драматичен театър Пловдив – Петър Тосков.

Снимки от честването може да видите тук:

Вижте пълния текст на словото на проф. Д-р Христина Янчева:

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господин Кмет на Пловдив,

Госпожи и господа народни представители,

Уважаема господин Областен управител,

Г-н председател на Общински съвет Пловдив,

господин бригаден генерал,

уважаеми представители на местната власт,

уважаеми представители на дипломатическата общност,

уважаеми офицери и войници,

скъпи съграждани и сънародници,

Преди 148 години, на този ден, стихва грохотът на тринадесетата руско-турска война. Фатално число, но съдбоносна развръзка – защото именно тази война се превръща в онази светла страница, която историята завинаги ще нарече Освободителна. На тозиден, България възкръсва за нов живот и след векове на мрак и робство българският дух отново намира своя път към държавност, достойнство и надежда.

Всяка война има своите причини и своите последици, своите герои и своите рани. За нашето Освобождение е писано много – и пак е малко. Защото как да побереш в думи величието на народ, който след пет века мрак намира сили да се изправи? Как да опишеш жаждата за свобода, която не стихва нито пред империи, нито пред смъртта?

Светът преди век и половина не е бил по-различен от днешния. Великите сили са мерили мощ в далечни земи, малките народи са се борили за своя глас, а над Европа е тегнела мрачната сянка на Източния въпрос, въпрос – не само на дипломация, а и на морал, на човечност и историческа отговорност. Да се върнем към историята.

На 20 април 1876 г., по решение на Гюргевския революционен комитет, българският народ вдига всенародно въстание. Война на един малък, но непокорен народ срещу огромната Османска империя, чиито земи се простират на три континента. Това не е порив на „луди глави“, а зрял и осъзнат политически акт – акт на народа, който заявява пред света правото си на свобода. Акт, започнал с първото българско народно събрание в Оборище, с четнически войски, с осветени знамена, с първата ни конница и първите батареи от черешови топове и със силното „Възвание до българския народ“:

„Братя българи, дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под османска насилническа власт. Настъпва денят на народното въстание на всички българи в България, Тракия и Македония. О, българино, докажи, че си жив, че знаеш и цениш свободата си. Бъди смел и храбър. Бий се безстрашно срещу врага, но не отказвай великодушието си към падналите в плен. От днес, от името на нашия народ, ние обявяваме пред целия цивилизован свят: Пълна свобода или смърт! Напред, напред, братя, Бог е с нас!“

Въстанието е удавено в кръв за по-малко от месец. Над 30 хиляди жертви. Стотици опожарени селища. Хиляди прокудени. Но точно тази жестокост разтърсва обществеността в Европа. Точно този вик стига до света. Пророчески звучат думите на Христо Ботев, написани година по-рано: нужна ни е „революция народна, незабавна и отчаяна“, за да докажем, че сме достойни за свободата. И ние го доказваме.

Априлското въстание, макар дело на радикалното крило на революционното движение, обединява целия народ. Българската екзархия, Добродетелната дружина, обществениците – всички застават зад каузата. Драган Цанков и Марко Балабанов обикалят европейските столици – Париж, Лондон, Рим, Берлин, Петербург – и връчват меморандум за автономна българска държава.

Европа чува. И реагира.

„Пред нас избиват един народ“, казва Виктор Юго от трибуната на френския парламент. „Само един свидетел има – целият свят.“

В Берлин Бисмарк заявява, че след тези кръвопролития Османската империя няма място в Европа. В Петербург българската делегация е посрещната лично от император Александър II. И макар той многократно да е заявявал, че няма да води война с Османската империя, общественото мнение и военната чест накланят везните-обявена е частична мобилизация.

Следва Цариградската конференция. Следват тайни договорености. Следва проваленият Лондонски протокол. И става ясно: войната е неизбежна.

Точно една година след първия изстрел на Априлското въстание, в Кишинев император Александър II издава манифест – Русия обявява война на Османската империя.

На 6 май 1877 г. Самара изпраща на българските опълченци своя безценен дар – Самарското знаме. В речта си граф Алабин казва: На него е написано 1876 г. – годината, в която Русия се развълнува от вашите страдания.  Тръгвайте прочее под сянката на това знаме. Нека то бъде знамето на въдворяването във вашата страна на мира, спокойствието и просветата“

От всички краища на българските земи се стичат доброволци. Шестте дружини стават дванадесет. През юни 1877 г. Дунав е форсиран. Следват Шипка, Стара Загора, Плевен, Шейново.

И последните акорди на войната звучат тук – в Пловдивското поле. Едни от най-живите и неподправени спомени за тези часове са на майката на патриарха на българската литература Иван Вазов – баба Съба Вазова, която в този момент е заедно с хиляди бежанци в претъпкания Пловдив и разказва как войници и опълченци влизат в града – „като извор, войници безброй“. „Кон до кон,човек до човек….

За по-малко от десет месеца Османската империя е победена с цената на близо стотици хиляди руски, български, румънски и финландски воини и хиляди души мирно население.

На 31 януари е подписано Одринското примирие. На 3 март – Санстефанският мир. България е свободна.

Тази война нашият народ започна сам и историческата съдба предвиди да я завършим сами. Да, през лятото на 1878 г. в Берлин нашият идеал е разкъсан. Възкръсналата България е разделена на части. Но несправедливостта е поправена тук, в Пловдив, с акта на Съединението.

След Освобождението нашият град става столица на временното управление. Тук се издига и първият паметник на Освободителната война.

И днес, както преди 148 години, ние сме тук, не само за да си спомним,  а за да осъзнаем отговорността, която историята ни е завещала – свободата не е даденост, а е дълг. Нашата Родина е историческа памет, национално достойнство и морален ангажимент към бъдещето.

Историята не живее само в архивите и паметниците – тя живее в нашите решения днес. В това дали ще пазим свободата с мъдрост, ще отстояваме държавността с единство и ще предаваме на идните поколения не само спомена за подвига, но и неговия морален смисъл. Защото народ, който познава цената на свободата си, не може да бъде подчинен. А България – изстрадала, възродена и устояла – ще пребъде, докато в нас живеят чувството за дълг към отечеството, уважението към историята и вярата в бъдещето на Родината.

Слава! Вечна слава на падналите герои!

Да живее свободна България!

Бог да пази България!

Материалът „Народ, който познава цената на свободата си, не може да бъде подчинен“: Пловдив почете Националния празник (ГАЛЕРИЯ) е публикуван за пръв път на News Life.

На събитието присъстваха кметът на Пловдив Костадин Димитров, командирът на Съвместното командване на специалните операции бригаден генерал Божидар Бойков, народните представители Валерия Славова, Даниела Дженева, Красимир Терзиев и Фиданка Кацарева, областният управител проф. д-р Владислав Попов, председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, заместник-кметове, районни кметове, общински съветници и граждани.

„Христовата вяра ни направи свободни. Не някой друг – православната вяра ни освободи от робството. Господ Иисус Христос е Бог на любовта, а каква е любовта – за нея четем в Светата Библия. Никой няма любов по-голяма от тази – да положи душата си за своите ближни. Подобава, в знак на признателност, да преклоним коленете на душите и сърцата си пред подвига и саможертвата на всички, които отдадоха живота си и положиха душите си за вярата и свободата на нашето Отечество“, отбеляза в словото си Пловдивският митрополит Николай.

„Нека пребъде скъпото ни Отечество България и благочестивият ни народ в благодатта на Светата православна вяра. Бог да пази България в свобода, независимост, мир, благоденствие, земно щастие и небесно спасение за всички“, пожела той.

„Свободата е най-великата ценност и най-възвишеният идеал на българския дух. Тя е онова, за което си струва да загинеш. Но и онова, с което трябва да умееш да живееш. Свободата сами да избираме пътя си напред, за която героите са дали живота си, е и отговорност, завещана на всички нас – отговорност да стоим зад думите и действията си. Да градим и да пазим, вместо да рушим и да пилеем. Да ценим завета им и да го предаваме на бъдещите поколения. Честито Освобождение, българи! Нека бъдем свободни и достойни!“, подчерта кметът на Пловдив Костадин Димитров.

Материалът С благодарствен молебен започнаха тържествата за 3 март в Пловдив (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

Инициативата няма конкурсен (или състезателен) характер. Целта е заедно обединени да отбележим паметната дата, като създадем празнично патриотично настроение! Условие е видеата да не са по-дълги от 1 минута и темата на фона да е свързана с повода. Видеоклиповете си изпращайте на e-mail: pr_asenovgrad@abv.bg . Посочете двете си имена и населеното място, в което живеете, с цел същите да бъдат изписани над видеото, за да се знае кой е авторът. С участието си в инициативата на община Асеновград, автоматично се съгласявате видеото, което сте изпратили, да бъде публикувано и излъчено в социалните мрежи.

Материалът „Свободният дух на Асеновград“: Общината с патриотична инициатива за 3 март е публикуван за пръв път на News Life.

Скъпи сънародници,

На Трети март почитаме деня, в който българският народ възвръща правото си да бъде свободен и да гради собствената си държава. Това е дата, белязана от смелостта на поколения българи, които в най-тежките години на робството намират сили да се изправят, да отстояват своя език, вяра и достойнство и да се преборят за нашата свобода.

Пътят към този ден минава през саможертвата на хъшове, харамии, въстаници, опълченци и войници, през дипломатически битки и през усилията на личности, които вярват, че България заслужава място сред свободните народи на Европа. Трети март е резултат от общата воля на нашия народ, който не се примирява и никога не забравя своите корени. Неслучайно големият герой от Априлското въстание Тодор Каблешков изповядва: „Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа.“

Руско-турската война от 1877–1878 г. превръща този зов в реалност. Подвигът на руските, украинските, белоруските, румънските войници и българските опълченци, преминали Дунава и извоювали свободата ни при Шипка, Плевен и Стара Загора, остава завинаги в основата на нашата държавност. Техният път завършва в Пловдив – градът, който се превръща в естествен мост между Освобождението и последвалото Съединение. Тук се срещат финалът на войната и началото на новата българска държавност. На 6 септември 1885 г. Пловдив става сцена на историческия акт на националното обединение на Княжество България с Източна Румелия и остава в националната памет като град, който посреща свободата, но и дръзва да я довърши.

Днес, когато светът отново преживява войни, а ние живеем в мир и имаме възможността сами да определяме бъдещето си, наш дълг е да пазим паметта за онези, които положиха основите на свободата. Да бъдем единни, да работим заедно за развитието на нашия регион и нашата страна и да предаваме на следващите поколения уважението към историята и отговорността към утрешния ден.

Честит Национален празник!

Да живее свободна България!

Проф. Владислав Попов

Областен управител на Пловдив

Материалът Областният управител на Пловдив: Наш дълг е да пазим паметта за онези, които положиха основите на свободата е публикуван за пръв път на News Life.

Скъпи пловдивчани,

На 3 март България отбелязва своя Национален празник – деня, в който преди 148 години се възстановява държавността и правото ни на самостоятелно бъдеще.

Тази дата не е просто исторически факт. Тя е памет за саможертвата и делото на хилядите знайни и незнайни герои, загинали за Родината. Пред техния подвиг свеждаме глава днес с благодарност и признателност.

Пловдив има своето достойно място в тези съдбовни събития. Градът ни е не само свидетел, но и активен участник в националното Възраждане – със своите училища, читалища, духовници, общественици и революционери. И след Освобождението Пловдив продължава да бъде сред водещите градове в изграждането на новата българска държава – с енергия, самочувствие и държавнически дух.

3 март е ден на национално достойнство, но и ден на размисъл за това, че свободата не е даденост – тя изисква отговорност и единство. Нека този празник ни обединява. И нека доказваме всеки ден, че сме достойни наследници на онези, които ни завещаха свободна България.

Честит Национален празник!

Да живее България!

С уважение,

Костадин Димитров

Кмет на Община Пловдив

Материалът Костадин Димитров: 3 март е ден на национално достойнство, нека този празник ни обединява е публикуван за пръв път на News Life.

Знамената са поставени на петте входно-изходни артерии на Пловдив, както и на площад „Римски стадион“, на моста на Международен панаир Пловдив, пред сградите на Община Пловдив и на Общински съвет – Пловдив и др.

„Обновяването на националните трикольори е израз на уважение към историята ни и към всички, които са се борили за свободата на България“, посочи инж. Георгиева.

По традиция националните флагове се подменят два пъти годишно – в навечерието на 3 март и по повод Деня на Съединението – 6 септември, като част от усилията за поддържане на естетичната визия на градската среда и уважението към националните символи.

Материалът ОП „Чистота“ монтира над 400 нови национални трибагреници в Пловдив по повод 3 март е публикуван за пръв път на News Life.

Програма на събитията:

11:00 ч. – Благодарствен молебен в катедралния храм „Успение Богородично“ (Стария град), отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

11:00 ч. – „Поход на свободата“ на  Комитет „Родолюбие“ и граждани – шествие с маршрут от ресторант „Южен полъх“ – Малък Бунарджик до върха на хълма, предвождано от копия от знамената на българското опълчение.

12:00 ч. – Тържествено отбелязване на 148-та годишнина от Освобождението на България и Национален празник на Република България.

Официалното слово – проф. д-р Христина Янчева – академичен лидер, утвърден учен и експерт, областен управител на област Пловдив от юни 2024 г. до февруари 2026 година. Водещ – Христо Христов. Церемония по полагане на венци и цветя, с участието на представителен взвод, венценосци и военен духов оркестър, комитет „Родолюбие“, НД „Традиция“, Комитет „Васил Левски“ и СОСЗР.

13:30 ч. – Панихида за загиналите герои на Паметника на поборниците и опълченците (Централни гробища). Полагане на венци и цветя.

17:00 ч. – Празничен концерт на пл. „Централен“ с участието на Военния духов оркестър на СКСО с диригент ст. лейтенант Венцислав Стефанов.

18:30 ч. – Тържествена проверка – заря на пл. „Централен“ с военни формирования от гарнизон Пловдив. Диктор: Петър Тосков.

Материалът С богата програма: Пловдив празнува 3-ти март е публикуван за пръв път на News Life.

Освен това в навечерието на празника 90 български трикольора бяха дарени на шестте районни администрации в Пловдив от Георги Маринчешки и Ивайло Недялков от сдружение „Достойнство и чест“.  В присъствието на кмета Костадин Димитров те бяха връчени на кметовете на районите „Южен“ и „Източен“ – Атанас Кунчев и Емил Русинов, както и на заместник-кметове и представители на районните администрации на церемония в заседателната зала на Община Пловдив. Знамената са закупени от ОП „Социално предприятие за хора с увреждания – Пловдив“ и ще бъдат разпределени по училищата във всеки район.

„Трети март е дата, която ни обединява и ни напомня за силата на българския дух. С поставянето на националния флаг изразяваме уважение към историята си и увереност в бъдещето ни“, заяви кметът Костадин Димитров.

Той изрази искрената си благодарност за направеното дарение и подчерта значимостта на националния флаг на България като символ на единство, достойнство и родолюбие.

„На националния ни празник българското знаме трябва да се развява гордо на всички обществени сгради“, посочи Георги Маринчешки. Той припомни, че инициативата се провежда за втора поредна година.

Материалът За 3 март поставят националния флаг на обществени сгради в Пловдив е публикуван за пръв път на News Life.